Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали,
29.03.2019 г.
Административен съд - Кърджали в открито заседание на
дванадесети март през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 447 по описа на КАС за 2018 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК, във вр. с чл.24, ал.1 от
Наредба №4/08.08.2017 г. за
прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за
развитие на селските райони /ПРСР/ за периода
2014-2020 г. Образувано е по жалба от ЕТ „Чарли-Р. И.“,
със седалище и адрес на управление *** против Уведомително
писмо за неодобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
ПРСР 2014-2020, изх.№***/ *** г. издадено от директора на ОД на ДФ “Земеделие“,
гр.Кърджали. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на акта, като постановен
при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Намира за неправилни, като формални
и несъответстващи на действителното фактическото положение, изводите на административния орган за наличие
на основания за неодобрението му за участие в горната мярка за подпомагане. Сочи,
че в оспореното уведомително писмо не са изложени и конкретни фактически основания,
обосноваващи неодобрението. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа подадената жалба. Твърди необоснованост и на твърденията за извършени административни
проверки, поради липсата на данни за това. Иска отмяна на оспорения акт и претендира
направените по делото разноски.
Ответникът – директор на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира
жалбата за неоснователна. Счита, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден
от компетентен орган и при наличие на предпоставките на материалния закон. Твърди,
че в случая жалбоподателят не е спазил изискванията за минимална площ, помещение
или двор за извършване на заявената дейност, а последното се установявало от предоставените
от заявителя данни. В представеното писмено становище излага съображения за наличие на установената
форма, както и за спазване на процедурата по издаване на акта. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Не се спори по делото, че на
02.11.2017 г., жалбоподателят е подал заявление за подпомагане, представляващо и
заявление за плащане, с идентификационен №***, за
подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода
2014-2020г.
На 03.11.2017 г. лицето е оттеглило
подаденото заявление и на същата дата е подало ново заявление за подпомагане по
горната мярка, регистрирано с идентификационен №***. С последното заявление, жалбоподателят
е кандидатствал за плащания за хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ, за
дейността „Осигуряване на свободна подова площ“ за 38 бр. ЕПЖ, на възраст над
24 месеца, както и за дейността „Осигуряване на свободно отглеждане на открито“
на 38 бр. ЕПЖ, на възраст над 24 месеца и 19 бр. ЕПЖ на възраст от 6 м. до 24 м.
Към заявлението за подпомагане са приложени необходимите
декларации, както и План-програма, Удостоверение № ***/*** г. за регистрация на
животновъден обект, изд. от Областна дирекция по безопасност на храните, гр.Кърджали
и Становище №***/*** г. на ОДБХ, гр.Кърджали, издадено на основание чл.19 от Наредба
№4/08.08.2017 г. по подадено заявление от ЕТ „Чарли-Р. И.“. Видно от съдържанието на становището, с последното
ОДБХ-Кърджали е удостоверило, по отношение на животновъдния обект на ЕТ „Чарли-Р. И.“, наличието на подова площ и/или дворна площ, във
връзка с изискванията на Наредба №4/08.08.2017 г. за прилагане
на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020, като в документа
изрично е посочено, че заявителят спазва законовите изисквания по мярката и осигурява
описаната в становището площ. С УП изх. №***/*** г. заявителят е бил уведомен за
установени нередовности в документацията, които били отстранени
от лицето на 28.09.2018 г., видно от приложените доказателства на л.16-41 от делото.
На 30.11.2018 г., директорът
на ОД на ДФ “Земеделие“, гр.Кърджали издал
оспореното
Уведомително писмо с изх.№01-090-6500/363 за неодобрение за участие по мярка 14
„Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. В т.1 от УП е посочено, че
при извършени административни проверки по данните, декларирани в подаденото заявление,
се установило, че не били спазени изискванията за минимална площ за дейността „Осигуряване
на свободна подова площ“ в нарушение на изискванията на Наредба №44/20.04.2006 г.
за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. В т.2 е прието,
че не са спазени и изискванията на чл.4, ал.5 от Наредба №4/08.08.2017 г. за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА за дейността „Осигуряване
на свободно отглеждане на открито“. Писмото е връчено на жалбоподателя на
05.12.2018 г., жалбата е подадена на 12.12.2018 г., чрез
административния орган, чийто акт се оспорва.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена
в срок, от легитимирано лице с правен интерес и е насочена срещу индивидуален административен
акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е и основателна, по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.4 ЗПЗП, изпълнителният директор на
фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, и може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления
за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност. С т.I.2 от Заповед №***/*** г., изд.
от ИД на ДФЗ, на основание чл.20, т.2 и чл.20а, ал.2, 3 и 4 от ЗПЗП, на директорите
на ОД на ДФЗ, съобразно териториалната им компетентност, са делегирани правомощия
по вземане на решения и издаване на уведомителни писма по чл.24, ал.1 от Наредба
№4/08.08.2017 г.
Съдът
намира, че оспореното УП е издадено при неспазване на установената от закона форма,
поради липса на конкретни фактически и правни основания за издаването му - отменително основание по чл.146, т.2 АПК.
Според чл. 59, ал.2, т.4 АПК, административният
акт, издаден в писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването
му. Изискване за надлежно мотивиране на акта,
предмет настоящото производството е въведено
и с разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредба №4/08.08.2017
г., съгласно която ДФЗ –РА, изпраща на земеделските стопани уведомително писмо с
посочени мотиви за одобрение или неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно
отношение към животните" в срок до три месеца от крайната дата на съответния
период на прием.
В
случая, неодобрението
на жалбоподателя за участие по заявената мярка 14 „Хуманно отношение към животните“,
е основано на неспазени изисквания на Наредба №44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти за минимална площ за дейността „Осигуряване
на свободна подова площ“, както и неспазване на изискванията на чл.4, ал.5 от Наредба
№4/08.08.2017 г. за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА за дейността
„Осигуряване на свободно отглеждане на открито“. В уведомителното
писмо обаче, не са посочени конкретните разпоредби от Наредба №44/20.04.2006
г., на които не отговаря жалбоподателят, за да участва в подпомагането на дейността
„Осигуряване на свободна подова площ“. Т.е, липсва конкретното правно основание
за постановеното неодобрение по тази дейност. Освен това, по отношение и на двете
заявени дейности, не е налице конкретизиране на минималните
площи, които следва земеделският производител да притежава по всяка една от заявените
за подпомагане дейности, за да се установи, дали посочените от него площи не съответстват
на минималните изискуемите. Така, в нарушение на чл.59, ал.2 АПК и чл.24, ал.1 от
приложимата наредба, поради липсата на конкретни фактически основания в оспорения
акт, неясни остават и конкретните причини за неодобрението.
Приложената административна преписка
също не внася яснота по горните въпроси, нито обосновава категоричен извод за несъответствие
на заявените площи с минимално изискуемите. Самото уведомително писмо съдържа препращане
единствено към данните от заявлението, подадено от лицето. Данните от това заявление
обаче, разгледани съвместно със Становището на ОДБХ, гр.Кърджали,
издадено на основание чл.19а от Наредба №4/08.08.2017
г., и в двата представени варианта удостоверява по отношение на заявителя, наличие
на необходимата подова площ и/или дворна площ, във връзка с изискванията на горната
наредба. Въпреки, че становището на ОДБХ не е задължително за решаващия орган, съдържащия
се в него извод внася съмнение в заявените от лицето данни и е предпоставка за извършване
на допълнителна проверка, за изясняване на обстоятелствата, свързани с действителните
площи, осигурени от заявителя. Така, според чл.19а, ал.3 и чл.21 от Наредба
№4/08.08.2017 г., за изясняване на горните обстоятелства,
административният орган е имал възможност да поиска от БАБХ допълнителна информация
за свободната площ в помещенията и и на двора на животновъдния обект, където се
отглеждат животни, с които се извършват дейностите по чл. 4 и за капацитета на животновъдните
обекти, които са собственост и/или се ползват от земеделския стопанин, както и да
укаже на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни
данни и/или документи. В нарушение на правилото на чл.35 от АПК, горните обстоятелства
не са били изяснени преди издаване на оспореното УП.
Следва да се отбележи също, че за така
приетото несъответствие между заявени от кандидата площи и минимално изискуемите
за участие в дейностите по заявената мярка, в нарушение на чл.26 АПК, лицето не
е било уведомено преди издаването на административния акт. Не му е предоставена
възможност за възражения или за отстраняване на нередовности,
в т.ч. и поправяне на грешки в заявлението, каквито е вероятно да има, предвид становището
на ОДБХ. Тези нарушения съдът преценява като съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл.146, т.3 АПК, тъй като ако не бяха
допуснати, административният акт би имал друго съдържание.
По изложените
съображения, оспореното УП е незаконосъобразно,
като издадено при неспазване на установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва
да бъде отменено. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда,
преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, съобразно
указаното в мотивите на решението.
При
този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски по делото, общо в размер на 500 лв, представляващи: платена държавна такса в размер на 50 лева
и 450 лв. за адвокатско възнаграждение, договорено
и изплатено, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от
10.12.2018 г. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като договореното възнаграждение е под минималния размер, предвиден
в чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното
и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително
писмо изх.№01-090-6500/363/ 30.11.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФ “Земеделие“,
гр.Кърджали, за неодобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
от ПРСР 2014-2020.
ИЗПРАЩА преписката
на директора на ОД на ДФ “Земеделие“ – Кърджали, за ново произнасяне, в
1-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, София да заплати на ЕТ „Чарли-Р.
И.“, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, направените по делото разноски
в размер на 500 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: