О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. Перник, 26.01.2024г.
Административен съд - Перник, в закрито
заседание на двадесет и шести
януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
Като разгледа докладваното от
съдията – докладчик К. Чакъров административно дело № 566 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) във вр. с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано по жалба на „***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от К.К. – управител,
чрез адв. В.И. – САК, съдебен адрес:*** срещу
Скица - Виза за проектиране на „***по
границата на имот представляващ ***, по плана на с. ***“, на гл. архитект на
община Перник, издадена на 06.10.2023г. по заявление № ***.на „***, ЕИК ***.
Жалбоподателят твърди, че
оспорената скица – виза е издадена при допуснати нарушения по приложимостта на
правилата и нормативите в строителството, което предопределя нейната
незаконосъобразност. В частност излага
доводи за нарушени параметри на застрояване характерни за жилищно устройствена
зона с малка височина (Жм). Смята също, че обжалваната скица – виза е издадена
в нарушение на ПУП- ПР и ПЗ за процесния имот одобрен със заповед ***. на кмета
на община Перник.
Жалбата е подадена в срока по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ, което се удостоверява от писмо (лист 11 от делото) и известие
за доставяне от ( лист 44 от делото), видно от които оспорената виза е съобщена
на жалбоподателя на дата 30.11.2023г., а жалбата е постъпила чрез органа на
дата 12.12.2023г.
Във връзка с допустимостта на
жалбата съдът следва да изследва и обстоятелството, дали жалбоподателят е
активно легитимирани да оспори процесния административен акт или не, в
качеството му на носител на вещни права по отношение на имоти: ***, по плана на
с. ***“ и ***, по плана на с. ***“, съседни на имота, за който е издадена процесната
скица-виза за проектиране на ***. Касае се до абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно, като при липсата й оспорването е
недопустимо, съгласно чл. 159, т. 4 от АПК.
Съдът като изследва
доказателствата по делото, във връзка със становищата и възраженията на
страните, приема следното.
Оспорената скица-виза за
проектиране на „***по границата на имот представляващ ***, по плана на с. ***“
е издадена на основание чл. 140 от ЗУТ, по повод Заявление № ***.на „***, ЕИК ***.
Съгласно трайната съдебна практика
характеристиките и предназначението на скицата-виза за проектиране по чл. 140,
ал. 2 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 214 от ЗУТ. Ето защо тя подлежи на съдебно
оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Активна легитимация за обжалване на
административения акт, притежават онези лица, които са засегнати от разпоредителната
му част. Това се отнася, както до случаите, в които актът се оспорва като
незаконосъобразен, така и в случаите, в които се претендира неговата нищожност.
Задължително условие за допустимост на
оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като елементът
"засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен
интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България "засегнати" са онези лица, които
са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа,
респективно, в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният
административен акт.
Процесуалноправният интерес от
съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни
последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни
правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на
процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на
субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.
Административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не
други чужди права. Интересът следва да е личен и непосредствен.
В случаите на одобряване на
скица-виза за проектиране нормата на чл. 131 от ЗУТ определя кръга на
засегнатите лица.
Съгласно нормата на чл. 131, ал. 1
от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните
устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на
ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а
до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите
имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.
Непосредствено засегнатите от
предвижданията на ПУП, (в конкретния случай на скица-виза за проектиране на „***по
границата на имот представляващ ***, по плана на с. ***“), недвижими имоти е
определен с изричната разпоредбата на
чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, което изброяване е изчерпателно. Съгласно
цитираната разпоредба, непосредствено засегнати от предвижданията на плана са
имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния
устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти,
включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица,
когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя
предназначението на имота - предмет на плана; както и имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.
Всяка една хипотеза следва да се
прецени, за да се установи правен интерес за жалбоподателя да оспори
административния акт, като преценката е към момента на издаването му.
В конкретния случай не се спори,
че жалбоподателят не е собственик или носител на вещни права върху имота,
предмет на издадената скица – виза, по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Жалбоподателят „***, ЕИК ***, се легитимира като носител на вещни права върху ***,
по плана на с. ***“ и ***, по плана на с. ***“, съседни на имота, за който е
издадена процесната скица-виза. За доказване правото си на собственост, представя
по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти ***, дело № ***.
на нотариус Р.М.(лист 13 от делото) – в този смисъл правния му интерес не може
да произтече от нормата на чл. 131, ал.
2, т. 1 от ЗУТ.
Предвид на това, че жалбоподателят
се легитимира като собственик на имоти, съседни на имота, предмет на оспорената
скица-виза, то относимите към преценката за наличие на правен интерес от
оспорване са хипотезите на чл. 131 ал. 2 т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗУТ.
От събраните по делото писмени
доказателства и като взе предвид, че оспорената скица-виза е за проектиране само и единствено на ***, за
установяването на което не са необходими специални познания, предвид изричното отбелязване на издателя на акта, че същата важи за
проектиране на ***по границата на имот представляващ ***, по плана на с. ***,
при условията на зона Жм и ЗУТ и ясно изразената от страна на жалбоподателя
представа, относно предметния обхват на оспорения акт - не може да се обоснове
правен интерес и съгласно разпоредбите на чл. 131 ал. 2 т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5
от ЗУТ, поради следното:
Съгласно действащата редакция на
разпоредбата на чл. чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съседните имоти са
непосредствено засегнати от предвижданията на плана – (скицата- виза), само
когато този план ги включва в свързано застрояване.
С оспорената скица – виза не е допуснато свързано застрояване между
имотите на жалбоподателя и имота предмет на плана. Съгласно § 5, т.22 ДР на ЗУТ
„Свързано“ е застрояването, при което сградите в два или повече съседни
урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните
граници (регулационните линии). Свързаното застрояване в съседни урегулирани
поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или
на постройките на допълващото застрояване. В настоящия случай с оспореният
административен акт се допуска проектиране на ***по границата на имот
представляващ ***, по плана на с. ***.
Отговор на въпроса, дали с
оспорената скица - виза и имотите на жалбоподателя се предвижда свързано
застояване, дава разпоредбата на чл. 71, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони (Наредбата), съгласно която подземното строителство може да
се разполага до границите на урегулирания имот при спазване на изискванията за
минимално озеленяване, без да се счита
за свързано застрояване. Следователно по отношение на предвидения подземен
гараж, ситуиран по регулационната граница с имотите на жалбоподателя не е
налице свързано застрояване,
следователно не са налице и намелени
отстояния по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ.
Нещо повече, изхождайки от разпоредбата
на чл. 71, ал. 4 от Наредбата, може обосновано да се заключи, че предвижданията
на закона касаят надземното, но не и подземното строителство, поради което
настоящият жалбоподател не се явява заинтересована страна по смисъла на чл. чл.
131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ.
С издадената скица-виза за
проектиране на „***по границата на имот представляващ ***, по плана на с. ***“,
не се променя и предназначението на имота, каквото е изискването на чл. 131,
ал.2, т. 4 ЗУТ, за да може жалбоподателят да попадне в кръга на
заинтересованите лица, тъй като имота продължава да бъде отреден за жилищно
устройствена зона с малка височина.
В случая не е налице и хипотезата
на чл. 131 ал. 2 т. 5 ЗУТ, тъй като с оспорения административен акт не е
предвидено въвеждане на ограничения в режима на застрояване или ползване.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав, счита че
жалбоподателят не попада в кръга на лицата по чл. 131 ал. 1 във връзка с
ал. 2 от ЗУТ, поради което за същия не е налице правен интерес от оспорването
на процесния административен акт.
Липсата на правен интерес от
оспорване, за чието наличие съдът следи служебно, е абсолютна процесуална
пречка за осъществяване на правото на оспорване, съответно е основание по чл.
159, т. 4 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане като процесуално
недопустима и прекратяване на образуваното съдебно производство.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което
липсва правен интерес от оспорването, поради което на основание чл. 159, т. 4
от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото -
прекратено.
Относно
разноските:
Такива не
се претендират от страна на ответника, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от К.К. –
управител, чрез адв. В.И. – САК, съдебен адрес:*** срещу Скица - Виза за
проектиране на „***по границата на имот представляващ ***, по плана на с. ***“,
на гл. архитект на община Перник, издадена на 06.10.2023г. по заявление № ***.на
„***, ЕИК ***, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 566/2023 година
по описа на Административен съд – Перник.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се
изпрати, по реда на чл. 137 от АПК, на жалбоподателя, ответника и заинтересованите страни
„***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр. ***, съдебен адрес:***,
на вниманието на адв. Н.Ц.– АК П. и „***, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление : гр. ***. Заинтересованата страна С.Р.Т., ЕГН **********, не
следва да бъде уведомяван, тъй като по делото (лист 20), е налична декларация
по чл. 140, ал. 3, изр. второ от ЗУТ.
Съдия: /п/