Решение по дело №598/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260125
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20191810200598
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

09.09.2020 г., гр. Ботевград

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД БОТЕВГРАД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.П.

при секретаря Х.К. като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 598 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № ***от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР София, Сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на М.Г.С., с ЕГН **********,***, на основание чл. 53 от Закона за административните наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Наказаното лице М.Г.С. обжалва издаденото НП, като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, а подадения от контролните органи сигнал не е бил ясен и разбираем за него. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, при липса на фактическо и правно единство.  Моли правораздавателния акт да бъде отменен изцяло.

В съдебно заседание подадената въззивна жалба и направеното с нея искане за отмяна на санкционния акт са поддържани от редовно упълномощен представител на наказаното лице.

Наказващият орган не изразява становище по жалбата и не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е изложил съображения за законосъобразност на обжалваното НП, които не са въведени в процеса в необходимата за това форма – устно, предвид установения в административно-наказателния процес принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си (право и задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността на процесното НП, което означава да съобрази и посоченото в съпроводителното писмо.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят М.Г.С. е правоспособен водач на ППС. Притежава свидетелство за правоуправление с № ***, издадено за категория „В” от ОДМВР Плевен. Жалбоподателят многократно е санкциониран по административен ред за нарушение на правилата за движение.

На ***. в 23.18ч. жалбоподателят М.Г.С. се движел с лек автомобил марка ,,Шкода‘‘, модел ,,Октавия‘‘, с рег. номер ***, собственост на ..***‘‘ ЕООД, с ЕИК ***, по АМ Хемус с посока на движение към гр. Варна. В района на община Ботевград, тунел ,,Топли дол‘‘, 39-ти км. на АМ Тракия, бил спрян за проверка от свидетелите Ц.С.К. - актосъставител, на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР София и И.С.И.,***, очевидец. Водачът не спрял на подадения сигнал с палка по образец на МВР, поради което свидетелите Ц.С.К. и И. С. И. тръгнали след него със служебния автомобил. На 44 км. на АМ Хемус с посока на движения гр. Варна жалбоподателят М.Г.С. бил настигнат от служителите на МВР, при което отбил управлявания автомобил и спрял за проверка. Свидетелят Ц.С.К. съставил АУАН №***, Серия GA от ***., като бил предявен на нарушителя за запознаване. Същият бил подписан с отбелязване, че жалбоподателят М.Г.С. има възражения по него. На същата дата жалбоподателят дал писмени сведения, в които заявява, че не е възприел обстоятелството, че му е даден сигнал за спиране на служителя на МВР, както и че е видял полицейската кола едва когато го е настигнала по АМ Хемус. В обясненията си излага, че е бързал да пристигне в гр. Ботевград, където работи във фирма ,,***‘‘ ЕООД, тъй като непосредствено преди това  е получил обаждане за възникнал пожар в предприятието.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № ***от ***г., от Началник група към ОДМВР София, Сектор Пътна полиция.

Тази фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на производството писмени доказателства - АУАН №***/***г., картон на наказателно постановление и АУАН, сведение на М.Г.С., справка за собственост на превозно средство, пощенски плик, Заповед № ***., справка за нарушител/водач, удостоверение №***г. на Началника на РСПБЗН - Ботевград, и гласни такива – показанията на разпитаните в производството пред съда свидетели-очевидци на нарушението - Ц.С.К. – актосъставител, и св. И.С.И., които са последователни и логични и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Свидетелите уточниха причината, поради която въпреки изминалото време и многообразието на случаите, имат спомен за конкретното нарушение, като го свързват с поведението на жалбоподателя към момента на проверката. Съдът постави в основата на доказателствените си изводи гореизброените доказателствени материали, като отчете, че същите са безпротиворчеви и относими към предмета на доказване в производството.Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, констатациите в акта за установяване на административно нарушение се считат за верни до доказване на противното – в рамките на производството пред административнонаказващия орган. Пред съда установените в акта факти подлежат на доказване с всички допустими от закона доказателства, което в случая беше направено.

От правна страна:

Жалбата срещу НП № ***от ***г. е подадена от наказаното лице, т.е. от процесуално легитимирано лице. По делото няма данни за датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, с оглед на което не може да се определи дали жалбата е подадена в предвидения от закона седемдневен срок. Задължението за доказване надлежното връчване на НП и обстоятелствата около него са в тежест на АНО и не недоказването им не би могло да води до неблагоприятни за жалбоподателя последствия, за което следва да се приеме, че правото на обжалване на НП не е преклудирано към момента на подаване на жалбата. Същата е подадена и до родово и местно компетентния според  чл.59 ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН е надлежно връчен на нарушителя. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено.  В НП правилно е цитирана  разпоредбата, която е нарушена, както и  санкционната норма.  С оглед на това, съдът счита, че  при съставянето на АУАН и при издаването на НП  са спазени съответно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

Съдът не констатира  съществени процесуални  нарушения, допуснати  в хода на административно-наказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което не споделя и доводите, инкорпорирани в жалбата.

Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП при отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението на водача се налага наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един до шест месеца и глоба от 50 до 200 лв. Налагането на наказание по този текст предполага виновно неизпълнение на задължения на водачите. Възприетата за несъмнена фактическа обстановка установи, че в конкретната хипотеза жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата. Според цитирания текст при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на мястото, посочено от контролния орган. За да е налице нарушение по този текст е необходимо наличието на три общи предпоставки (две положителни и една отрицателна): 1. подаден сигнал от контролен орган; 2. възприемането му от водача и 3. отказ да спре. От данните по делото се установява по категоричен начин, че подаденият ясен и недвусмислен сигнал за спиране със стоп – палка от униформен полицейски служител Ц.К. е бил възприет от жалбоподателя, който поглеждайки полицая е увеличил скоростта си и  продължил движението на автомобила си. Сигналът със стоп палка е бил възприет от жалбоподателя, тъй като видимостта, макар и в тъмната част на денонощието, е била отлична, а на пътното платно в близост не е имало други превозни средства. Освен това униформеният полицейски служител е застанал на пътното платно на пред колата на жалбоподателя с вдигната стоп палка, като недмисмислено с поведението си е показал, че сигналът се отнася именно за този водач. Предвид изложеното настоящият състав прие, че нарушението по чл. 103 от ЗДвП е установено по безспорен и категоричен начин с оглед признаците му от обективна страна.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно наличие на ,,маловажен случай‘‘ и приложимост разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН , като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

       Макар в хода на делото да се установи, че още в деня на образуване на административнонаказателното производство със съставяне на АУАН във фирмата, където работи жалбоподателят е бил възникнал пожар, същото само по себе си не може да се счете за достатъчно условие за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Същият е бил преодолян от компетентните за това органи съгласно приложеното по делото удостоверение. Посоченото единствено би могло да бъде предпоставка за налагане на наказание в размер на предвидения от закона минимум. Съгласно санкционната норма на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Предвиденото от законодателя наказание е относително определено, като административнонаказаващият орган се е съобразил изцяло, определяйки размера му в тези граници, и по-конкретно в размера на законовия минимум.

Правилно за гореописаното нарушение, в производството по налагане на административно наказание наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 175 от ЗДвП, като е определил наказание лишаване от правоуправление за минимален срок и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минимален размер, предвиден в закона.

Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № ***от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР София, Сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на М.Г.С., с ЕГН **********,*** на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 175, ал.1, т.4 му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като законосъобразно и правилно.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :