О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………… 2021година,
гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет
и втори състав в закрито съдебно
заседание в състав :
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Разгледа
постъпилата по адм дело № 684/2020 г. по описа на АС Варна молба с.д. № 14766/08.10.2021 г., депозирана от адм. Г.И., пълномощник на ищците по делото,
срещу наложената му с протоколно определение от 06.10.2021г. глоба в размер на 50 лв. и прие следното:
С протоколно
определение от 06.10.2021 г. за
нарушение по чл. 89, т.3 от ГПК, на основание чл. 91 от същия кодекс съдът наложи на адв. Г.И.
– процесуален представител на ищците глоба в размер от 50 лв.
Санкцията е
наложена за недопустима според съда употреба на изразни средства – резултат от
оценъчна дейност с недвусмислена негативна квалификация, отнасяща се както за участващия по делото прокурор, така
и за съдията докладчик.
С докладваната молба се иска
от съда да отмени наложената глоба, като
искането се аргументира довода, че
деянието обида предполагало
изричане на изрази , които са
унизителни за честта и достойнството на засегнатия.
Направен е опит употребата на същите недопустими изразни средства и квалификации да
бъдат счетени за правно становище, „основано на закона и на доказателствата по
делото.“
В заключение като отделен
аргумент, обосноваващ искането за отмяна на наложената глоба се изтъкват негативните настроения на представляваните от адв. И. лица, които били крайно недоволни от развитието на
делото.
С този аргумент според съда
молителят цели да внуши
правилност на собственото си поведение,
воден от същите тези „негативни
настроения“.
Други доводи не се изтъкват.
Съдът намира молбата за
отмяна за неоснователна
Определения
като некомпетентност, предубеденост и особено подвеждане на съда от страна на
прокурор, са неприемливи, не са
допустими за употреба, без значение каква е стратегията на защитата.
Явно за молителят няма
критично отношение към собственото си поведение, след като не счита, че
употребените от него квалификации и внушения са унижаващи достойнството на
българските магистрати.
Изводът на съда за съзнавано поведение е резултат от
цялостното му възприемане.
Санкцията на чл. 89, т. 3 от ГПК е установена от законодателя в процесуалния закон с оглед защита
авторитета на съда и на правосъдието, на достойнството на страните, както и с оглед дисциплиниране на участниците
в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в
езикова форма, изключващи каквито и да било прояви на неуважително и обидно
отношение както към съда като правораздавателен орган, така и към всеки един от
участниците в процеса - включително чрез употреба на обидни изрази, устно или
писмено.
Понятието за "обида " по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК е по-широко от това за престъпленията
"обида" и "обида на длъжностно лице" съответно по чл. 146, ал. 1
и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК. Тя е едно от множеството основания за налагане на
глоба от съда, с оглед дисциплинирането на участниците в гражданското
съдопроизводство.
Обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се
проявява подчертано неуважително отношение към магистрат -съдия или прокурор, към съдебен
състав, към определено съдилище или изобщо към съда
като държавна институция, но и към
страна или нейният представител, свидетел или вещо лице.
Когато това поведение се осъществява чрез писмени или
устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е
вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това
понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа
на съдебната институция, или да засяга авторитета и достойнството на магистрат,
на страна или неин представител,
свидетел или вещо лице.
Несъмнено от такова естество са и употребяваните от адв. И. изрази, за
които и е наложена процесната глоба.
Съгласно Конституцията на РБ, всеки
има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, но от друга
страна чл. 10, т. 2 от ЕКЗПЧОС изрично постановява, че ползването на тези свободи,
доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено
от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и
са необходими в едно демократично общество за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието".
С нормата на чл. 143а от АПК законодателят ясно и еднозначно е предвидил санкциониране
за нарушения при разглеждане на делото, изброил ги е лимитативно и посочил
правомощията на председателя на състава за налагането на санкция.
В молбата си
молителят не сочи никакви причини (обстоятелства), които да са уважителни по
смисъла на чл. 92, ал. 2 от ГПК и да представляват основание за отмяна на наложената й глоба, след
преценка.
Съобразно изложеното съдът намира
молбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.
92, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.№ 14766/08.10.2021
г., депозирана от адв. Г.И., пълномощник
на ищците за отмяна на наложената му с протоколно определение от 06.10.2021г. глоба в размер на 50 лв.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в СЕДЕМ дневен срок от датата на
съобщаването му пред ВАС.
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА