№………………../ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, XXXIV състав, в открито
съдебно заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното
от съдията
адм.дело №1566 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
5, ал. 6 от Постановление № 55 на МС от
30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на
работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., или обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май
2020 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България (ПМС № 55/2020 г.).
Образувано е по жалба на „А.І“ ЕАД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „///“, административна
сграда, представлявано от изпълнителния директор М.И.И., против отказ за
изплащане на компенсации по реда на Постановление № 55 на МС от 30.03.2020 г.
за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с
цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното
положение, обективиран в писмото на и.д. Директор на Дирекция „Бюро по труда“ –
Варна рег.№ ПМС 1-03-02-05686#1/06.07.2020г.
Отказът се
оспорва с твърдение за незаконосъобразност.
Оспорва се извода на ответника, че търговското дружество не съответства на
критериите за отпускане на компенсации по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ПМС
№55/30.03.2020 год. Релевира довод, че ако ответникът е констатирал нередности
в подаденото на 26.06.2020 г. от „А.І“
ЕАД заявление, то е следвало да му укаже това и му даде срок за отстраняването
им, а не да прекратява административното производство. Оспорва и посоченото в
писмото твърдение, че „А.І“ ЕАД не отговаря на критериите по чл.2, ал.1, т.5 от
ПМС №55/30.03.2020 г., съгласно която за изплащане на компенсации по чл. 1, ал.
1 могат да кандидатстват работодатели, които запазят заетостта на работниците и
служителите, за които са получили компенсация, за допълнителен период, равен на
периода, за който са изплатени компенсациите. В тази връзка се твърди, че през
месец май 2020 год. дружеството е прекратило трудовите правоотношения с трима работници
от наетия персонал, което би могло да е основание за отказ от изплащане на компенсации
конкретно за тези три лица, но не и за останалите 7 работници, с които
трудовите правоотношения не са прекратени. Във връзка с това е изразено
становище, че ответникът превратно е тълкувал разпоредбите на ПМС
№55/30.03.2020 год., което обуславя и
незаконосъобразността на оспорения отказ. Иска се от съда да го отмени и да
върне делото на органа като преписка с указания за ново произнасяне като го
задължи да уважи заявлението. Евентуално – искането за отпускане на компенсации
да бъде удовлетворено само по отношение на работниците, с които „А.І“ ЕАД не е
прекратило трудовите правоотношения.
В открито съдебно заседание и чрез
представени писмени бележки оспорващото дружество, чрез процесуалния си
представител адв.С.Н., поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли да
се отмени оспореният отказ. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител – гл. юрисконсулт В. Р в съдебно заседание и в писмени бележки
изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага съответните
доводи в подкрепа на тезите си.
Съдът приема, че жалбата е подадена
в двумесечния срок, съгласно разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от АПК, тъй като в писмото не е указано пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва отказът. Жалбата е подадена от лице с активна
процесуална легитимация и интерес от оспорването, доколкото именно по отношение
на него е постановен оспореният отказ. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност - така Определение №
15215/09.12.2020г., постановено по адм.д.№ 12502/2020г. С него е възприет
извод, че оспореното писмо представлява изричен отказ за включване в програмата
по изплащане на компенсации, с който отказ непосредствено се засягат правата и
интересите на заявителя в развилото се административно производство.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна :
Административното производство е
започнало възоснова на подаденото от „А.І“ ЕАД заявление с рег. №ПМС
1-03-02-05686#1/26.06.2020г.
/ стр.24 от делото/ , с което по реда на чл. 1,
ал. 1 от ПМС №55/30.03.2020 год., дружеството
е заявило изплащане на компенсации, в качеството си на работодател,
преустановил работа възоснова на заповед на държавен орган. Вписано в
заявлението е, че работодателят развива дейността си в сферата на „ хотели и подобни места за настаняване“ в
гр.Варна, к.к. „ Св.Константин и Елена“. Упоменато е, че работата му е
преустановена, възоснова на Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., постановена от
Министъра на здравеопазването и Заповед № Т-РД-16-76/17.03.2020г. на Министъра
на туризма за срок от 02.04.2020г. – 16.06.2020г. Към заявлението са
представени като приложение относимите документи- Заповед за преустановяване на
работа №12/17.03.2020г. и списък на служителите, за които се иска компенсация;
Заповед № 22/14.05.2020г. по чл.120в ал.1 от КТ и списък на служителите, за
които се иска компенсация; справка по чл.2 т.6 от ПМС№55/30.03.2020г. за
прекратени трудови договори и заповеди № 15/12.05.2020г. и № 16/12.05.2020г. и №17/13.05.2020г.
за освобождаване на служители, за които се иска компенсация.
В хода на проверката пред ответника са
събрани допълнително доказателства- удостоверение за актуално състояние на
дружеството; справка от НАП от 01.07.2020г. за наличие или липса на задължения;
справка от Община Варна от 01.07.2020г. ; Удостоверение по чл.58 ал.1 т.3 от
ЗОП от ИА“ГИТ“; справка от НАП от 01.07.2020г. за актуално състояние на
трудовите договори през периода 01.05.2020г.-31.05.2020г.
Възоснова на събраните
доказателства, административният орган е постановил Протокол № 56/06.07.2020г.
за съответствие / несъответствие на работодатели, кандидатстващи за изплащане
на компенсации . В него по отношение на дружеството-жалбоподател е възприет
извод, че се констатира наличие на несъответствие. Като правно основание е
посочен чл.1 ал.1 от ПМС , а установеното несъответствие е мотивирано като „ III-5;10.1“.
В приложения към този протокол ЛИСТ
ЗА ПРОВЕРКА и определяне допустимостта /л.55/
се установява, че под точка III-5 е
отбелязано наличие на задължения към общината, установени с влязъл в сила акт
на компетентен орган и за които работодателят не е предприел действия по
разсрочване, отсрочване или обезпечение. Под точка 10.1 е отбелязано, че работодателят
е декларирал, че ще запази заетостта на лицата, за които са получени
компенсации, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсации
, като това са В. Г., Е.Й. и И. Р.
Формиран е извод на комисията по Протокол
№ 56/06.07.2020г., че не следва да се отправя предложение за постановяване на
решение за изплащане на компенсации.
На гореизложените основания и.д. Директор
на дирекция „Бюро по труда“ е постановил оспореният в това производство
административен акт, съставляващ отказ за изплащане на компенсации по реда на Постановление
№ 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на
компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите
при извънредното положение, обективиран в писмо рег.№ ПМС 1-03-02-05686#1/06.07.2020г. В същото е указано, че фирмата
има задължения към Община Варна и това съставлява несъответствие с чл.2 ал.1
т.3 от ПМС55/30.03.2020г., а в представения списък на работници/ служители за
месец април 2020г. са включени лицата В. Г., Е.Й. и И. Р, които са освободени през
м.май 2020г., като това съставлява несъответствие с чл.2 ал.1 т.5 от
ПМС55/30.03.2020г., тъй като не е запазена заетостта на лицата за допълнителен
период, равен на периода, за който се искат компенсации.
В хода на съдебния контрол,
дружеството-жалбоподател представи писмо от община Варна / л.87/, от което се
установява, че към 26.06.2020г., „ А.I“
ЕАД няма непогасени задължения, установени с влязъл в сила акт за установяване
на задължения. За предходни години / 2015г., 2016г. и 2019г./ са постановени
актове за установяване на задължения по декларации / АУЗД/, цитирани в писмото,
като е отбелязано, че тези задължения са погасени в годината на издаване на
съответния АУЗД.
Представен е и отговор от ТД на
НАП-Варна / л.88/ , от който се установява, че на „ А.I“ ЕАД е извършена една ревизия за резултатите
от която са издадени Ревизионен Доклад № 120024/30.03.2012г. и Ревизионен Акт №
**********/26.03.2012г. Ревизирани били периоди по приложението на ЗКПО и ЗДДС
от 01.01.2008г. до 31.12.2009г. Ревизионният акт не е обжалван по съответния
ред, а задълженията по него са погасени. Тази информация е отбелязано, че е
актуална към 21.03.2021г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съдът констатира, че оспореният акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган в лицето на директора на
Дирекция "Бюро по труда" гр. Варна - Т.Ж., назначена със Заповед №
37/11.02.2020г. / л.77/. Материалната компетентност произтича от разпоредбата
на чл.5 ал.6 от ПМС №
55/2020 г. във връзка с качеството на директора на представляващ териториалното
поделение на Агенцията по заетостта.
Съдът констатира, че регламентът не
е разписал конкретна форма на актове от този вид, поради което се дължи
проверка по реда на чл. 59 ал.2 АПК. В този ред, оспореното писмо не се ползва
от наименование, както и не е посочен срок за обжалване- нередности по чл.59
ал.2 т.2 и т.7 от АПК. Последните съдът възприема за несъществени, доколкото
липсата на наименование не нарушава съществено права, свободи или законни
интереси на дружеството-жалбоподател, а непосоченият срок за обжалване е
нарушение, което се преодолява по реда на чл.140 АПК, както е сторено и в
конкретния случай. В писмото-отговор, обжалвано тук обаче, са посочени
фактически и правни основания, които не обосновават в достатъчна степен формирания извод за несъответствие.
Съгласно чл.
1, ал. 1 от ПМС № 55/2020 г. на работодател, който поради извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., или
обявената с Решение № 325 на МС от 14 май 2020 г. извънредна епидемична
обстановка със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган,
е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието, могат да
се изплащат суми съгласно § 6 от
ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците
и служителите в предприятието. Една от предвидените от законодателя хипотези е
и тази, при която работодателят е преустановил работата в предприятието си за
част от работниците чрез нарочна своя заповед, издадена на основание чл.
120в от КТ.
В постановлението е разписан както
срокът за изплащане на компенсациите, така и техния вид и размер. Съобразно ал.
6 на чл. 1 не се изплащат компенсации за работници и служители, които не са
били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на
извънредното положение, за работници и служители, които ползват неплатен
отпуск, отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна
възраст, както и за работници и служители, за които работодателят получава
финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със
средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични
средства. В чл. 2, ал. 1 и 2 са заложени общите и специфичните изисквания към
работодателите, които ще се възползват от въведената мярка за запазване на
заетостта, като същите са насочени към юридическия и икономически им статус.
Съгласно чл. 2, ал. 5 и 6
работодателите, които ще кандидатстват по процедурата следва да запазят
заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за
допълнителен период, равен на периода, за който са изплатени компенсациите,
както и не трябва да прекратяват трудовите договори на работници и служители на
основание чл.
328, ал. 1, т. 2, 3
и 4
от КТ през периода, за който им се изплащат компенсации. Както вече бе
посочено по-горе, инициирането на производството по кандидатстване е чрез
подаване на заявление по образец, към което се прилагат документите по чл. 4,
ал. 2 от постановлението, измежду които и нарочен списък на работниците и служителите,
за които се подава заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от
ПМС № 55/2020 г. проверката на пакета от документи по отношение
съответствието им с критериите изискванията за изплащане на компенсации се
извършва от комисия, определена от директора на Дирекция "Бюро по
труда", като действията й се осъществяват и завършват в рамките на 7
работни дни, считано от подаване на заявлението. Комисията отразява в протокол
съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за изплащане
на компенсации, като в ал. 6 е записано, че Дирекция "Бюро по труда"
уведомява работодателите за съответствието или несъответствието с критериите за
изплащане на компенсации, установено от комисията, в срок до 2 работни дни от
датата на съставянето на протокола. Информация за одобрените
кандидати-работодатели се изпраща чрез Агенция по заетостта на Националния
осигурителен институт, който от своя страна реализира и самите плащания на
определените суми.
Съобразно чл.
3, ал. 2 от ПМС № 55/2020 г. информация за реда и условията за
кандидатстване се публикува на интернет страницата на Агенцията по заетостта и
на информационните табла в дирекции "Бюро по труда", като в случая
това е сторено, видно от приложените по делото "Указания за изпълнение на
дейности по реализация на ПМС55/30.03.2020г. за изплащане на компенсации“
/л.27/. Съгласно т. 13 от Указанията, за
недопустим се счита работодател, който не отговаря на едно или повече от
условията и изискванията , посочени в ПМС55/30.03.2020г. за получаване на
компенсации.
В конкретния случай, видно от
Приложение по чл.4 ал.2 т.4 от ПМС 55, попълнено от дружеството - жалбоподател
и приложено от него към заявлението / л.47/, съставляващо списък на работниците
и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда
на постановлението, дружеството е кандидатствало за компенсация за м.април,
като период на компенсацията изрично е отбелязан 02.04.2020г.-22.04.2020г.
за тримата работници В. П. Г., Е.К.Й. и И. В. Р. Тоест, периодът на компенсация
се изчислява на общо 13 работни дни. Трудовите правоотношения с тези работници
са прекратени на 12.05.2020г. за В.Г. и И.Р и на 13.05.2020г. за Е.Й., видно от
приложените заповеди / л.50-52/.
Съобразно чл. 2 ал.1 т.5 от ПМС 55/30.03.2020г.
, за изплащане на компенсации по чл.
1, ал. 1 могат да кандидатстват работодатели, които запазят заетостта на
работниците и служителите, за които са получили компенсация, за допълнителен
период, равен на периода, за който са изплатени компенсациите.
Гореизложената регламентация в
аспекта на установяванията от фактическа страна способстват да се формира извод
за незаконосъобразност на възприетото от ответника становище за извършено от работодателя нарушение на
чл.2 ал.1 т. 5 от Постановление 55/30.03.2020г. В посочената разпоредба
еднозначно е указано , че за компенсация може да кандидатства работодател,
който е запазил заетостта на работниците, за период равен на този , за който са
изплатени компенсациите. Като некореспондиращ с тази разпоредба съдът възприема
извода на административния орган, че след като е кандидатствал за компенсация
за период от 02.04.2020г. до 16.06.2020г. и не е запазил заетостта на
работниците си до м. август включително, то заявлението на този работодател за
изплащане на компенсации е недопустимо. Установява се, че за посочените трима
работника, изрично цитирани от ответника в Листа за проверка /л.56/, периодът,
заявен за компенсиране е 02.04.2020г.- 22.04.2020г., а не до 16.06.2020г. Тези
обективни факти се констатират както от подаденото заявление, така и от
приложения към него списък с вписан за всеки работник период на компенсация. В
този ред и съобразно чл.2 ал.1 т.5 от ПМС 55, дължимият за запазване на
заетостта на лицата В. П. Г., Е.К.Й. и И. В. Р допълнителен период е до 13.05.2020г.
включително. Тоест, трудовото им правоотношение е следвало да бъде прекратено
от първа дата 14.05.2020г. / 01.05.2020г. и 06.05.2020г. са обявени за почивни
дни/. Видно от представените заповеди , трудовите им правоотношения са прекратени на 12
и 13.05.2020г. Ирелевантно е кога / на коя дата/ е връчена заповедта им. Релевантно в конкретния случай е
установяването от кой момент следва да се счита, че е прекратено трудовото
правоотношение.
Поради това, съдът съобразява, че трудовото
правоотношение с тримата работника е прекратено на осн.чл.328 ал.1 т.12 от КТ,
съобразно която разпоредба се предполага на работника да е изпратено
предизвестие. При това положение и съобр. чл. 335 ал.2 т.1 от КТ, при
прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичането на
срока на предизвестието. В този ред, като неустановено безспорно съдът приема
обстоятелството на коя дата е преустановено трудовото правоотношение- дали датата,
на която са постановени заповедите за прекратяването му съвпада с датата на
отправеното предизвестие по реда на чл.328 вр.чл.335 КТ.
Съдът не установи административния
орган да е използвал възможността по реда на чл.18 от Указанията за изпълнение
на дейности по реализация на ПМС 55, утвърдени от изп.директор на Агенция по заетостта,
като уведоми работодателя , че е наложително отстраняване на неяснота, която
възпрепятства извършването на информирана проверка. Съгласно т. 18 и т. 32 от
утвърдените от Изпълнителния директор на АЗ указания, при установени технически
грешки и пропуски, както и др. несъществени несъответствия в пакета от
документи (в т. ч. и в приложенията към заявлението) комисията в срок до 6
работни дни от входиране на заявлението може да уведоми работодателя за това,
като му предостави възможност същите да бъдат отстранени. Съобразно т. 20 от указанията,
Дирекция "Бюро по труда" уведомява писмено работодателите за
решението на комисията в срок от два работни дни от датата на протокола.
Това бездействие е обусловило
извършването на преценка при неизяснени факти и обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на спора. При съобразяване с изложената уредба
се налага извод, че процесното писмо, обективиращо в себе си изричния отказ на
административния орган, страда от липсата на конкретизация по отношение на
изискванията и критериите за допустимост на кандидата за участие по процедурата
за изплащане на компенсации. От една страна се констатира очевидна липса на
кореспонденция с представените доказателства на извода на ответника за какъв
период работодателят е кандидатствал за компенсиране за всеки работник
поотделно, оттам какъв е допълнителния период на заетост, дължим от
работодателя, както и кога е прекратено
трудовото правоотношение с всеки един от цитираните трима работници. Тези три
обстоятелства съставляват юридически факти, чиято тежест за установяване е на
ответника, доколкото в конкретния случай той мотивира отказа си с доводи, които
не се извличат от представените писмени доказателства. Без административния орган да информира работодателя
, че са констатирани пропуски или неясноти, дружеството-заявител не разполага с
информация, че следва да доказва допълнителни факти, които са релевантни за крайния
извод.
Извън гореизложеното, основателно е
възражението на жалбоподателя и досежно обстоятелството, защо ако евентуално при
един или няколко работника, за които е установено, че не следва да се изплаща
компенсация , не се допуска изплащане на компенсации за останалите работници,
респективно не се постановява частичен отказ по подаденото заявление. Не става
ясно на кой критерии или на кое конкретно условие от постановлението не
отговаря подаденото заявление в неговата цялост и защо те не се прилагат само
спрямо съответния работник/работници и поисканата за него/тях компенсация. За
обосноваване на застъпената от ответника теза в подкрепа на правилността на
постановения отказ не може да се приеме само обстоятелството, че правната
логика, а от там и предпоставките за ползване на компенсации се извличат
изначало от законодателната насоченост на акта, която се съдържа още в
заглавието му, а именно: "... изплащане на компенсации на работодатели с
цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното
положение... ", т. е. при липса на трудово правоотношение обективно
невъзможно е да се запази и съответната заетост на работника и служителя. Дори
и да се приеме, че това представлява основополагащ принцип при прилагане на
процедурата, то би следвало да бъде посочено в мотивите на органа, като бъдат
най-малкото развити извод и аргументации в тази насока. Доводи в тази насока
биха могли да бъдат извлечени и съответно изложени от органа и на база
тълкуването на нормата на чл.
2, ал. 1, т. 5 от ПМС № 55/2020 г., според която работодателите са длъжни
да запазят заетостта на работниците и служителите си, за които са получили
компенсация, за допълнителен период, равен на периода, за който са изплатени
компенсациите, което по аргумент от противното поставя отрицателна предпоставка
да се кандидатства за работник, което трудово правоотношение е прекратено,
непосредствено след изтичане на периода, за който се иска компенсация по реда
на постановлението. Отказът не съдържа нито посочени конкретни правни норми,
нито препраща към нормативни документи или утвърдени процедурни правила, в
който да фигурира правното основание за издаването му. В случая актът е
постановен от една страна при непълнота на мотивите, а от друга при
извършването на грешни изводи. По този начин е осуетено правото и възможността
на жалбоподателя своевременно и пълноценно да реализира защитата си, като се
запознае с фактическите и правни основания, довели до формиране на
волеизявлението на административния орган такова, каквото е. В случая не е
изпълнено изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт,
като по този начин се препятства възможността на съда да извърши пълноценна,
обективна проверка за законосъобразността на процесния отказ, като съобрази
мотивите за постановяването му с фактическата и правна действителност.
Освен горното съдът намира, че в
случая е налице и допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила в образуваното по повод подаденото заявление производство. Изхождайки
от указанията, съдържащи се в публично оповестената информация за провеждане на
процедурата и тези дадени от Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта,
анализирани в съответствие с нормите, съдържащи се в постановлението, съдът
счита, че допуснатата от „А.І“ ЕАД нередовност е
можела да бъде отстранена в регламентирания 7-дневен срок, като най-малкото за
същата кандидатът би следвало да бъде уведомен от съответните длъжностни лица
преди постановяване на крайното решение. Съдът отчита, че административният
орган и назначената от него комисия извършват действията по реализация на
процедурата, съответно извършването на проверките въз основа на утвърден
вътрешен регламент, организационни правила и определена технологична
последователност, но тези действия не могат и не трябва да противоречат на
основните принципи и правила в процеса по издаване на административни актове. С
оглед липсата на нормативно разписани специални правила по издаването на
актове, свързани с изплащането на компенсации по ПМС № 55/2020 г.
следва да намерят място и да бъдат прилагани общите правила и принципи,
съдържащи се в АПК. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени, като във всички случаи, съобразно разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от АПК органът е длъжен да осигури на страните възможност да изразят
становище по събраните доказателства. В случая органът е бил длъжен да
предостави възможност на работодателя да отстрани нередовностите, като го
уведоми за това своевременно, в срока по чл. 5, ал. 1 от постановлението. в ПМС № 55/2020 г. в
достатъчна яснота е разписана процедурата по проверка на пакета с документи и
уведомяването на кандидатите, като е определен срок за проверка от 7 работни
дни, считано от входиране на заявлението и срок за уведомяването от 2 работни
дни от датата на съставянето на протокола за съответствието/несъответствието на
кандидатите. В така определените срокове и при прилагане на посочените по-горе
правни норми от АПК административният орган е длъжен да приключи производството
с един законосъобразен и целесъобразен административен акт, издаден след
обсъждане на всички относими доказателства изявления на страните.
Така постановеният акт противоречи и
с целта на закона – в случая ПМС
№ 55/2020 г., Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., както и
с актовете за въвеждане на извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България. Последните имат за цел приемането или последващото приемане
на мерки за преодоляване на социалната и икономическа криза в страната,
настъпила в пряко последствие на усложнената обстановка, свързана с разпространилата
се вирусна инфекция и последиците от нея. В този аспект одобрените компенсаторни
мерки и програми по подпомагане имат за цел непосредствено и своевременно да
рефлектират благоприятно в сферата на гражданите и бизнеса в страната, като
подпомогнат последните за преодоляване на негативните, в частност финансови
последствия настъпили за тях. С оглед последното, действията на компетентните органи,
не следва да засягат правата и законите интереси на физическите и юридически
лица по непропорционален и непредвидим начин, като ги лишават от полагащите им
се финансови и други обезщетения и стимули.
В случая, чрез постановения цялостен
отказ за изплащане на компенсации по реда на ПМС № 55/2020 г. на
работодателят „А.І“ ЕАД при положение, че само за трима от посочените работници
органът е преценил, че не се следва изплащането на целевите средства, без
изложена конкретна аргументация по отношение валидността на заявлението за останалите
седем работници, съответно без произнасяне за тази му част, органът е издал
един незаконосъобразен административен акт при липса на каквато и да било
правна и фактическа обосновка. Последното възпрепятства процеса по изплащане на
компенсациите, което от своя страна не отразява действителната воля на
законодателя и води до негативно засягане правата и интересите на заявителя.
На отделен довод- съдът не
констатира като доказано и второто от основанията, послужили да мотивират оспорения
тук отказ за изплащане на компенсации. В Листа за проверка и определяне на
допустимостта / л.56/ е отбелязано като становище на комисията при ответника:“
НЕ“ срещу графа :“ Няма задължения към общината, установени с влязъл в сила акт
на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия разсрочване,
отсрочване и обезпечение“. Това е мотивирало и директора на Бюрото по труда-Варна
да твърди в постановения отказ, че: „ фирмата има задължения към община Варна“.
В хода на съдебното производство жалбоподателят представи отговор от директор
на дирекция „ Местни данъци“ при община Варна на издадено от съда удостоверение,
от който се установява, че към 26.06.2020г.,
„ А.I“ ЕАД няма непогасени
задължения, установени с влязъл в сила акт за установяване на задължения. За
предходни години / 2015г., 2016г. и 2019г./ са постановени актове за
установяване на задължения по декларации / АУЗД/, цитирани в писмото, като е
отбелязано, че тези задължения са погасени в годината на издаване на съответния
АУЗД.
Представен е и отговор от ТД на
НАП-Варна / л.88/ , от който се установява, че на „ А.I“ ЕАД е извършена една ревизия за резултатите
от която са издадени Ревизионен Доклад № 120024/30.03.2012г. и Ревизионен Акт №
**********/26.03.2012г. Ревизирани били периоди по приложението на ЗКПО и ЗДДС
от 01.01.2008г. до 31.12.2009г. Ревизионният акт не е обжалван по съответния
ред, а задълженията по него са погасени. Тази информация е отбелязано, че е
актуална към 21.03.2021г.
С оглед гореизложените установявания
, като оборено по смисъл твърдение на ответника /и доказан отрицателен факт, макар
да не дължи подобно установяване жалбоподателят/, съдът възприема твърдението му,
че няма задължения към общината.
В обобщение , съдът приема за
доказани твърденията на дружеството жалбоподател, че отказът, обективиран в писмото на и.д. Директор на Дирекция „Бюро по
труда“ – Варна рег.№ ПМС 1-03-02-05686#1/06.07.2020г.
е неправилен, като постановен при неспазване на установената форма, при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие с целта на закона, което се явява основание за неговата
незаконосъобразност, поради което същият следва да бъде отменен, а преписката следва
да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от „А.I“
ЕАД заявление, съобразно дадените в по-горе изложените мотиви указания по
тълкуване и прилагане на закона. За посочените в отказа три лица следва да се
извърши установяване по отношение на периода на прекратяване на трудовото им
правоотношение в аспекта на разпоредбата на чл.328 от КТ, за да се прецени дали
е спазен допълнителния 13 дневен срок на заетост, а за останалите седем лица,
цитирани в заявлението да се извърши персонална проверка, като ако отново се
констатират нередности, обосноваващи недопустимост, отказът да бъде мотивиран
отново конкретно всяко едно лице. Съответно, ако за някои от лицата не се
констатира недопустимост , отказът следва да е частичен.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника - Дирекция "Бюро по
труда", гр. Варна следва да бъде възложено заплащането на сторените от
жалбоподателя по делото разноски в общ размер на 710. 00 лв., от които 50.00
лв. държавна такса, 500.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 150.00лв.
заплатена държавна такса по частна жалба до ВАС на РБ и 10.00лв. заплатена
такса за съдебни удостоверения.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Варна XXXIV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „А.І“ ЕАД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „///“, административна
сграда, представлявано от изпълнителния директор М.И.И., писмо на и.д. Директор
на Дирекция „Бюро по труда“ – Варна рег.№ ПМС 1-03-02-05686#1/06.07.2020г., в което е обективиран отказ
за изплащане на компенсации по реда на Постановление № 55 на МС от 30.03.2020
г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на
работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при
извънредното положение, по Заявление с рег. №ПМС 1-03-02-05686#1/26.06.2020г., с което по реда на чл. 1,
ал. 1 от ПМС №55/30.03.2020 год., дружеството
е заявило изплащане на компенсации, в качеството си на работодател,
преустановил работа възоснова на заповед на държавен орган.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне по заявление с рег. №ПМС 1-03-02-05686#1/26.06.2020г. , подадено от „А.І“ ЕАД с ЕИК ********
при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Дирекция "Бюро по труда", гр. Варна
да заплати на „А.І“ ЕАД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.
Варна, к.к. „///“, административна сграда, представлявано от изпълнителния
директор М.И.И. сумата от 710. 00 лв. /седемстотин
и десет лева/, представляваща сторените разноски по делото.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд Варна, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: