РЕШЕНИЕ
№
05.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и девети април
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
при секретаря
Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 84 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от
Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по въззивна
жалба от Г.А.Г. срещу решение № 289 от 17.12.2019 г., постановено по гр.д. №
950/2019 г. по описа на Районен съд – И., в частта, с която е уважена молбата
на Г.Й.Л. по Закона за защита от домашно насилие и са допуснати мерки за
защита.
В жалбата са изложени доводи за
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че от събраните по делото доказателства
не се установява да е извършил спрямо молителката акт на домашно насилие.
Счита, че съдът не е преценил доказателствата по делото правилно, в това число
показанията на свидетелите В=и Л., които според него са заинтересовани от
изхода на спора и сведенията, които дават са противоречиви и непоследователни.
На следващо място счита, че съдът неправилно е кредитирал като доказателствен източник декларацията на молителката по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН. Твърди, че молителката го е провокирала и се е самонаранила.
Позовава се на допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в
неразпределяне на доказателствената тежест между
страните. Ето защо моли да бъде отменен акта на първоинстанционния
съд в обжалваната част. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна Г.Л. е получила препис от въззивната
жалба на 08.01.2020 г. и в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е подала възражение,
с което я оспорва. Счита, че по делото е установено извършването от страна на
ответника на акт на домашно насилие спрямо нея.
Счита, че представената от нея декларация е годно доказателствено
средство за целите на това производство. Моли решението на съда да бъде
потвърдено. Претендира разноски по делото.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН въззивният съд се произнася
с решение по същество, с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното
решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова заповед.
Първоинстанционното
производство е образувано по молба на Г.Й.Л. в лично качество и като законен представител на А.Г. Г. А. по Закона
за защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна заповед за
защита против Г.А.Г.. За да постанови своето решение първоинстанционният
съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката. Съдът е уважил
молбата ѝ като е задължил ответника да се въздържа от извършване на всякакъв
акт на домашно насилие спрямо молителката и му е наложил глоба в размер на 200
лева. Съдът не е уважил молбата в частта по отношение на дететоА.Г.
Г. А.. В тази му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Защита по Закона за защита от домашно
насилие може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според
чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на
домашното насилие е лице, с което пострадалият се намира или е бил във
фактическо съпружеско съжителство или от което има дете. По делото не се спори,
а и това се установява от удостоверение за раждане № ********** от 18.12.2013
г., издадено въз основа на акт за раждане № 0757/18.12.2013 г., че молителката и ответникът имат общо дете. Не се спори по
делото, че молителката и ответникът се намирали във фактическо съпружеско
съжителство. Ето защо страните са надлежно легитимирани участници в настоящото
съдебно производство.
Молбата
за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на едномесечния
срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдения
акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6
от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да
се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо
или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са
били извършени конкретни действия от страна на въззивника,
които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на
тяхното извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Основният довод на въззивника
е, че той не е извършил спрямо молителката акт на домашно насилие, а и това не
се установявало от доказателствата по делото. От показанията на разпитания пред
първоинстанционният съд свидетел Й.В., се установява,
че на 16.09.2019 г. между ответника и молителката е възникнал скандал, при
който двамата са се сборичкали и ответникът е ударил молителката с лакът. Освен
това, свидетелят посочва, че ответникът е захапал молителката по ръката. Настоящият
състав счита, че свидетелят е бил очевидец на случилото се, доколкото е видял
действията на ответника. Свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които лично е
възприел, а показанията му са ясни, конкретни и вътрешно непротиворечиви. Ето
защо, съдът дава вяра на неговите показания. Изложените от него обстоятелства
се потвърждават и от показанията на свидетелката Л. Л., която споделя, че също
е присъствала на случилото се и е забелязала съприкосновение между въззивника и молителката, както и че след това молителката
е имала следи от ухапване по ръката и подуто око. Показанията ѝ са
последователни и настоящият съдебен състав ги кредитира. Показанията на
свидетелите В=и Л. се подкрепят и допълват от показанията на свидетеля С.Т. –
полицейски служител при РУ – И.. Свидетелят не е заинтересован от изхода на
делото и показанията му са подробни и последователни. Ето защо съдът ги ползва
за да изведе своите фактически констатации. Свидетелят споделя, че на процесната дата е забелязал молителката и въззивникът и между тях е имало съприкосновение. Свидетелят
е бил в близко разстояние и е имал възможност да възприеме обстоятелствата.
Свидетелят не е сигурен дали по лицето на молителката е имало видими белези, но
потвърждава, че тя е била ухапана по ръката. Сходна фактическа обстановка
пресъздава и свидетелят П.Г. – полицейски служител при РУ – И.. При съвкупния
анализ на свидетелските показания настоящият състав счита, че не се установява
по безспорен начин, че ответникът е ударил молителката по лицето, но се
установява, че между тях е възникнал скандал и той я е ухапал по ръката.
Не може да бъде игнорирано и изложеното
от молителката в депозираната декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като тя
от една страна е годно доказателствено средство, от
друга молителката, макар и пострадала и в такъв смисъл може се счита за
предубедена, е пряк очевидец на случилото се, а изложеното от нея не е
изолирано и намира подкрепа в други доказателства. Поради изложеното доказателствената ѝ стойност не е компрометирана.
Това следва и от факта, че тя съдържа описание на времето, мястото и вида на
твърдения от нея акт на домашно насилие, конкретната дата и конкретния
извършител. Освен това, изложеното съответства на обстоятелствената част от
исковата молба. Недоказано остана единствено обстоятелството, че ответникът я е
ударил, но се установи, че я е ухапал.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че извършените от ответника действия представляват
физическо насилие спрямо пострадалата и следва да бъдат квалифицирани като акт
на домашно насилие, установен по време, място и конкретен извършител. Ето защо,
въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице
условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е издал заповед за защита и е наложил
мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо молителката домашно
насилие и да възпрепятстват възможността въззивникът
да упражнява такова и за в бъдеще. Настоящият съдебен състав намира определените
от първоинстанционния съд мерки за защита за
целесъобразни и законосъобразни.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че постановеното от първоинстанционният
съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
разноските пред въззивната инстанция:
При този изход на въззивното производство единствено на въззиваемата се дължат разноски в пълен размер. Тя обаче не е представила доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 289 от 17.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 950/2019 г. по описа на Районен съд – И..
Решението е окончателно
и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.