О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № /
2022г.
Административен съд-Варна-XXXIV
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА като разгледа адм.д.2465/2022г. по описа на Административен
съд-Варна , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172
ал.6 ЗДвП вр.чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК.
Образувано е по искане на К.А.К. ЕГН ********** ***, за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на Заповед № 22-0819-001514/18.10.2022г. на
мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на
МВР -Варна, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171
т.2а б.4б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца
до 1 година, а именно 6 месеца, а на асн.чл.172 ал.4 от ЗДвП са отнети
документи и регистрационни номера, както следва : СУМПС № ********* и 2 бр.
рег.табели с № ТХ 7101 ХТ.
Искането за спиране на допуснатото
предварително изпълнение е депозирано чрез административния орган, като към придружителното
писмо не е постъпило становище по допустимостта и основателността му.
По допустимостта на производството, съдът
приема следното:
Съгласно чл. 172 ал.6 от ЗДвП, жалбата не спира
изпълнението на приложената административна мярка. В конкретния случай е налице
допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на закона.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко
положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия
съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила
разпореждане на органа, издал акта по чл. 60,
ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима
вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Приложимостта на нормата на чл. 166 от АПК предполага наличието на
подадена жалба срещу административния акт и образувано основно производство,
каквото в конкретния случай е адм.д.№2467/2022г. по описа на Административен
съд – Варна. Този юридически факт в съвкупност с гореизложените, обуславя и
допустимостта на направеното искане за спиране на изпълнението на заповедта. В
допълнение ще бъде отбелязано, че неправилно жалбоподателят е квалифицирал
искането си като такова по чл.60 АПК. Както се каза в конкретния случай не е постановено
разпореждане в заповедта за налагане на ПАМ, с което се допуска предварително
изпълнение, а последното е презюмирано от закона. Поради това, редът за
спирането му е този по чл.166 АПК.
По същество на искането:
При допуснато по силата на изрична
разпоредба - чл. 172 ал.6 ЗДвП предварително
изпълнение, е презюмирано наличието на интерес от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което
защитата по чл. 166 от АПК предполага да се установи
наличието на друг противопоставим интерес - "значителна или трудно
поправима вреда", която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение
на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение.
Като обстоятелства, с които аргументира искането
за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК, жалбоподателят
сочи:
- След проверката, извършена от органите на
реда е направил кръвно изследване в лаборатория „Статус“ в гр.Варна, като
резултатът от изследването за амфетамини е отрицателен, за което представя
справка, изготвена от лаборатория „Статус“ и подписана от д-р Светослав Т. –
специалист клинична лаборатория;
- Работи в „ХХ Деливъри БГ“ ЕООД, където е
назначен на безсрочен трудов договор № 2821/12.08.2022г. със срок на изпитване
шест месеца, на длъжност „ Куриер с лична кола,гр.Варна“, за което представя
удостоверение, подписано от ръководител „Човешки ресурси“ в дружеството. От
него се установява, че към момента на издаването му лицето не се намира в
период на предизвестие за прекратяване на трудовите взаимоотношения.
От така формулираните доводи, относими към производството
по спиране на допуснатото предварително изпълнение, съдът приема, че е само твърдението
за възпрепятстване на правото му да полага труд и получава възнаграждение. Именно
то е релевантно към преценката дали върху правната сфера на жалбоподателя ще
бъдат нанесени значителни или трудно поправими вреди. Другият довод е относим
към преценката на законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ, което
следва да се извърши в производството по нейното обжалване по адм.д.№
2467/2022г.
В този ред, правото на труд е гарантирано от
Конституцията на РБ, съобр.чл.16 от нея. В конкретния случай, жалбоподателят
представя Удостоверение от своя работодател, в подкрепа на тезата си, че е
назначен на безсрочен трудов договор като куриер със собствен автомобил. Това
удостоверение, съдът квалифицира като частен свидетелстващ документ. Като такъв,
той се ползва с формална и с материална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила се преодолява ако се
докаже неавтентичността на документа, а именно, че материализираното в него
изявление не е направено от лицето, посочено като негов издател, което в
конкретния случай не е сторено от ответника. Материалната доказателствена сила от своя страна е присъща за
свидетелстващите документи, но е различна за официалните свидетелстващи
документи и за частните такива. За разлика от официалния свидетелстващ
документ, частният свидетелстващ
,документ няма материална
доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който
случай има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези
факти срещу своя издател. / в този смисъл Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 146 от 8.05.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4442/2013 г., IV г. о., ГК, /. Тоест всеки неоспорен частен
писмен документ е автентичен, а след като не е спорен или е проведено неуспешно
оспорване на съдържанието му, то този документ е и истински и следва да се
зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание на
неизгодни за страната факти. / в този смисъл Решение № 249 от 27.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., ГК/.
В този ред, като безспорно,
съдът приема твърдението, че жалбоподателят осъществява трудови функции като „Куриер с лична кола,гр.Варна“ в „ХХ Деливъри
БГ“ ЕООД, възоснова на безсрочен трудов договор. Това фактическо установяване
категорично обосновава извода, че отнемането на СУМПС на жалбоподателя ще
възпрепятства правото му да полага своите трудови задължения като куриер с
личен автомобил. Както се каза, правото на труд е конституционно гарантирано и
след като се доказа, че лицето работи като куриер с личен автомобил, тоест
управлението на МПС е част от изпълнението на трудовите му задължения, то отнемането
на СУМПС се явява нецелесъобразно и в противовес на основно конституционно право.
Извън горните доводи, и без да се налага да
ги обосновава допълнително, съдът съобразява представения Фиш за токсикохимичен
анализ от Военномедицинска академия – Многопрофилна болница за активно лечение –
Варна, от който се установява, че след взетата кръвна проба, не са открити
наркотични вещества.
С оглед гореизложеното, при преценка
на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя, и тези, които следва да
бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, за съда се налага
убеждение за доказаност на твърденията в искането.
Гореизложените установявания по
фактите в тяхната съвкупност обуславят извода на съда, че се констатират
изискуемите от закона предпоставки, тъй като безспорно се установява, че от
предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, за К. Кичуков ще
настъпят вреди от отнемането на СУМПС, причинени от възпрепятстване на
осъществяване на правото му на труд, които имат такъв ефект и могат да се
определят като значителни и трудно поправими. Заповедта за налагане на ПАМ се
основава на констатация за наличие на амфетамини в пробата, иззета в хода на
проверката, което фактическо установяване обаче е компрометирано от
представения Фиш за токсикохимичен анализ от Военномедицинска академия –
Многопрофилна болница за активно лечение – Варна. Действително това производство
е частно по своя характер и неизследващо заповедта, досежно нейната материална
законосъобразност, но представения фиш за токсикохимичен анализ разколебава в
голяма степен установяването за наличие на амфетамини именно което е, както
основание за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ, така и основание за
допускане на нейното предварително изпълнение.
При преценка на баланса между накърнените
интереси на К.Кичуков и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното
изпълнение на заповедта, съдът приема, че е обоснована презумпцията за настъпване
на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.
В производството по чл.166 ал.2 и 4 от АПК,
съдът се произнася само по искането за спиране на допуснатото предварително
изпълнение. В това производство не е регламентирано произнасяне, с което се
задължава органът да възстанови фактическото положение, съществуващо преди
налагане на ПАМ. Поради това искането съдът да се разпореди за връщането на
табелите и СУМПС, се възприема от него като некореспондиращо с правомощията му
в производството по чл.166 АПК.
По тези съображения Административен
съд-Варна, XXXIV-ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА
допуснатото
по закон предварително изпълнение на Заповед
№ 22-0819-001514/18.10.2022г. на мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР -Варна, с която е
наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.4б“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно
6 месеца, а на асн.чл.172 ал.4 от ЗДвП са отнети документи и регистрационни
номера, както следва : СУМПС № ********* и 2 бр. рег.табели с № ТХ 7101 ХТ.
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: