гр. Велико
Търново, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. №315 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/
във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кадекс /АПК/.
Образувано е
по жалба от А.П.П., ЕГН ********** *** против Решение №1012-04-61#1/12.05.2021 г.
на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане №04212428404/01.01.2021 г. на оправомощено лице за
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново.
Жалбоподателят
оспорва акта по съображения, свързани с несправедливост на приложимия
материален закон, тъй като в течение на 10 години пенсията му постепенно е била
увеличавана, но към 01.01.2021 година, когато минималната пенсия също е
увеличена, неговата е изравнена с минималната за разлика от момента на
отпускането й, когато е била с 1/3 повече от минималния размер. Намира това за
несправедливо манипулиране с пенсиите на обикновените граждани, което счита за
недостойно е недопустимо. Чувства се ощетен материално и унижен морално. Моли
оспореното решение да бъде отменено.
В съдебно
заседание жалбоподателят лично поддържа оспорването с твърдение за противоконституционност.
В подкрепа на твърденията си прави математически анализ, според който през 2010
г., когато е отпусната, пенсията му е надвишавала минималната с 44,5 %. През
2020 г. личната му пенсия е надхвърляла минималната със 17 %. След увеличението
от 01.01.2021 г. на минималния размер, личната пенсия на жалбоподателя е
приравнена към минимума. Според изложените статистически данни от 2010 г. до
2021 г. минималната пенсия е увеличена 2,09 пъти, максималната – 2,06 пъти, а
личната на г-н П. – с 43,17 %. Само за последната година минималната пенсия е
увеличена с 20 %, а личната му – с 2,2 %. По този начин според оспорващия се
нарушава чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Той се чувства ощетен, тъй
като към днешна дата, ако пенсията му беше запазила съответствието от 44,5 %
над минималната щеше да възлиза на 433,50 лева.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител
юк В., в открито заседание оспорва подадената жалба като неоснователна и
недоказана и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания
акт. Счита, че размерът на пенсията е правилно определен в съответствие с
приложимите законови разпоредби. Подчертава, че административният орган не може
да извършва преценка дали размерът е справедлив или не, а следва да го определи
при спазване на съответните нормативни правила, а в закона не е предвидена
възможност за общо процентно увеличение на пенсиите. По тези съображения намира,
че в настоящия случай материалният закон е приложен правилно. Не претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
От събраните
доказателства непротиворечиво се установява, че със Заявление вх. №18294/30.07.2010
г. А.П. е пожелал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. С Разпореждане №93/21.01.2011 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО
считано от 30.07.2010 г. на заявителя е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 209,53 лева.
В периода от
отпускане на пенсията до 2021 г. размерът й неколкократно е индексиран. С
разпореждане №**********/01.04.2013 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в
ТП на НОИ – Велико Търново на основание §3, ал. 1 от ПРЗ на ЗБДОО за 2013 г. и предвид
Постановление на Министерски съвет №332/20.12.2012 г. размерът на отпуснатата
пенсия е определена на 227,97 лв. считано от 01.04.2013 г. С разпореждане №**********/01.07.2014
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново и на основание
чл. 100 от КСО и ПМС №153/11.06.2014 г. личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на г-н П. е определена в размер на 234,13 лв. считано от 01.07.2014 г. Размерът
на пенсията е осъвременен на 238,58 лв. считано от 01.07.2015 г. с Разпореждане
№**********/01.07.2015 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико
Търново. С разпореждане №**********/01.07.2016 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново на основание чл. 100 от КСО и ПМС
№136/08.06.2016 г. отново е определен нов размер на пенсията – 244,78 лв.
считано от 01.07.2016 г. С разпореждане №**********/01.07.2016 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново на основание
§53, ал. 2 от ПРЗ на ЗИДКСО от 2015 г. и ПМС №116/22.06.2017 г. личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е преизчислена, като е
определен нов размер – 250,60 лв., считано от 01.07.2017 г. Преизчисляване е
последвало и с Разпореждане №**********/01.07.2018 г., с което пенсията е
определена на 260,15 лв., и с Разпореждане №04190680458/01.07.2019 г. – 274,98
лева. С разпореждане №04200223003/01.07.2020 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ — Велико Търново размерът на пенсията е осъвременен на
основание чл. 100 от КСО и ПМС №107/28.05.2020 г. на 293,40 лв. считано от
01.07.2020 г.
При това положение, към 31.12.2020 г.
пенсията за осигурителен стаж и възраст на г-н П. възлиза на 293,40 лева. Съгласно
чл. 10 от ЗБДОО за 2021 г. считано от 01.01.2021 г. минималният размер на
пенсията за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО е определен на 300,00 лв. На това основание с Разпореждане
№04212428404/01.01.2021 г. на оправомощено лице за ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново личната пенсия на А.П., като по-ниска
от новоопределения долен праг, е приравнена на минималната – 300 лева.
С Жалба вх. №1012-04-61/15.04.2021
г. П. е оспорил пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново Разпореждане №04212428404/01.01.2021
г., тъй като е останал недоволен от обстоятелството, че считано от 01.01.2021
г. личната му пенсия е определена в минимален размер, а не е запазено първоначалното
съотношение между неговата пенсия и минималния размер на пенсиите от този вид. С Решение
№1012-04-61#1/12.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново жалбата на
П. е отхвърлена като неоснователна и недоказана, тъй като е преценено, че атакуваният
административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия и при спазване на установения за това ред. Изложени са мотиви, че предвид
законодателното решение считано от 01.01.2021 г. размерът на пенсията за
осигурителен стаж и възраст да не е под 300,00 лв., то личните пенсии на лицата,
получаващи такъв вид пенсия в размер от 250,00 лв. до 299,99 лв., са увеличени
в различен
размер към 31.12.2020 г. Направен е извод, че размерът на пенсията на
жалбоподателя е определен правилно. Решението на административния орган е
съобщено на А.П. по пощата на 18.05.2021 г., а жалбата до съда е подадена на 28.05.2021
г., т.е. в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка вх. №2489/03.06.2021
г.
При така установените факти и на база
събраните по делото доказателства съдът намира следно от правна страна:
Жалбата е редовна и процесуално допустима –
подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от страна в административното
производство, притежаваща правен интерес, срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебно оспорване. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Оспореното решение на директора на ТП на
НОИ – Велико Търново е валиден индивидуален административен акт, издаден от
административен орган в кръга на неговата компетентност съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма, като съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и
правните основания за издаването му.
Съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота
фактите за конкретния случай, които не се оспорват и изцяло се подкрепят от
представената административна преписка.
Решението е съобразено с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от
решаващия орган правни изводи са мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи
на доказателствения материал и на законовите разпоредби.
Не е спорно по делото, че към 31.12.2020 г.
пенсията за осигурителен стаж и възраст на г-н П. възлиза на 293,40 лева и
доколкото чл. 10 от ЗБДОО за 2021 г., считано от 01.01.2021 г. минималният
размер на пенсията за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО е определен на 300,00 лв., то на това основание
с Разпореждане №04212428404/01.01.2021 г. на оправомощено лице за ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново личната пенсия на А.П.,
като по-ниска от новоопределения долен праг, е приравнена на минималната – 300
лева.
В чл. 70, ал. 12
от КСО е регламентирано, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО се определя със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване. Нормата на чл. 10 от ЗБДОО за 2021 година определя минимален размер
на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО за 2021 г. на
300 лева. Според чл. 48, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж когато изчисленият размер на пенсията е по-малък от
минималния размер за съответния вид, определен в КСО, той се приравнява към
него.
Прилагайки
цитираните правни норми, административният орган е постановил законосъобразен
акт, с който размерът на личната пенсия на господин П. правилно е приравнен към
минималния размер на пенсиите от този вид. Действително след увеличаване на
законовия минимум на пенсиите за осигурителен стаж и възраст за жалбоподателя е
настъпило неблагоприятно обстоятелство, в резултат на което разликата в
съотношението между личната му пенсия и законовия минимум е стопена. Действително
в продължение на времето пенсията, отпусната в размер, надвишаващ минималната
със значителен процент, в крайна сметка е приравнена на минималната. Очевидно
за съда е недоволството на жалбоподателя, тъй като увеличаването само на
минимума безспорно стопява благоприятния за него превес и поражда чувство за
ощетеност от пенсионната система. Актът обаче не е незаконосъобразен и не може
да бъде отменен от настоящия съд, тъй като той точно прилага приложимото
материално право. Още от римско време е
в сила максимата „Dura lex, sed dura“, според която дори лошите закони следва да се
спазват.
В настоящия случай при постановяване на
обжалвания акт админитративният орган е съобразил законодателното решение, според
което минималният праг на дохода, заместващ доходите от труд, е увеличен, но не
е съхранено съотношението при отпускането на личната пенсия спрямо основната.
Тоест сам законодателят не държи сметка и игнорира персоналния осигурителен
принос на хората, които се намират в позицията на жалбоподателя. Административният
орган само прилага закона такъв, какъвто е. Основен принцип в осигуряването е размерът
на личната пенсия да се определя от осигурителния принос, от което следва, че получаващите
минималния размер на пенсията принципно нямат осигурителен принос. Именно
неглижирането на личния трудов принос и определянето на минимална пенсия създават
за А.П. чувството за унижение, както той посочва в жалбата си.
Въпреки изложеното оспореното решение не противоречи нито на закона, нито на Конституцията на
Република България. То не е в зависимост от
някои от социалните признаци, посочени изчерпателно в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, която разпоредба не допуска
ограничаване на правата или предоставяне на привилегии, поради
което при постановяване на оспорения акт конституционният принцип за равенството на гражданите пред закона не е
нарушен и жалбоподателят не е поставен в неравностойно положение. Това е така, защото, прилагайки закона, компетентният орган
поставя в положението на А.П. всички пенсионери, чиято пенсия за осигурителен
стаж и възраст към 31.12.2020 г. е в
размер от 250,00 лв. до 299,99 лева.
Предвид изложеното неоснователно се
поддържа възражението, че реалното редуциране на пенсията на господин П. спрямо
минималната такава всъщност е нарушение н чл. 6, ал. 2 от Конституцията на
Република България. Както вече беше посочено оспореното решение не е
постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и е законосъобразно.
Същевременно приложимите законови норми, цитирани по-горе, са приети от Народното
събрание на Република България, поради което не подлежат на обжалване по реда на АПК пред административния съд. Съгласно чл. 128,
ал. 1 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1.
издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни
актове и административни договори; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на
споразумения по този кодекс; 3. изпълнение на административен договор,
доколкото не е предвидено друго в специален закон; 4. защита срещу
неоснователни действия и бездействия на администрацията; 5. защита срещу незаконно принудително изпълнение; 6. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за
вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд; 7. обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 8. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на
решения, постановени от административните съдилища; 9. установяване неистинността на административни
актове по този кодекс.
Административният съд не може да не приложи или да обяви за противоконституционни конкретни норми от закони, приети от Народното
събрание на Република България, дори и в случай, когато приложението на тези норми засяга
неблагоприятно правната сфера на субекта и накърнява интереса му. Според чл. 149, ал. 1,
т. 2 от Конституцията на Република България от изключителната компетентност на Конституционния съд е да се
произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на
другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента.
Така, Конституционният съд на Република
България е имал повод да се произнесе с Решение №21/1998 г. по Конституционно
дело №18/1997 г. относно съответствието на законово определен максимален размер
на пенсиите с разпоредбите на Конституцията и международните актове. Съдът е приел,
че такова ограничение не противоречи на Конституцията. В мотивите на решението се
чете, че ограничението (на максималния размер) по чл. 47в от Закона за пенсиите
(отм.) може да бъде свързано с т. нар. пенсионен минимум, като законно
гарантираният минимум не само не е противоконституционен, но се препоръчва от
редица конвенции на Международната организация на труда, като например:
Конвенция №35 относно осигуровката инвалидност (индустрия и др.), 1993 г. (ДВ,
бр. 44 от 1997 г.); Конвенция №38 относно осигуровката инвалидност (индустрия и
др.), 1993 г. (ДВ, бр. 45 от 1997 г.); Конвенция №39 относно осигуровката смърт
(индустрия и др.), 1993 г. (ДВ, бр. 45 от 1997 г.) и прочие. Посочено е още, че
установяването на максимални и минимални пенсионни граници, както и тяхната
взаимна обусловеност са продиктувани от действащата у нас система на
пенсионното осигуряване, която се квалифицира във финансово отношение като „разходно-покривна“.
Настоящият състав намира, че в случая недоволството на жалбоподателя е
провокирано именно от „максималните и минималните пенсионни граници, както и
тяхната взаимна обусловеност“, доколкото обусловеността на личната пенсия на П.
от основната такава не е съобразена. Това обаче не води до материална
незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като е приложен действащият закон.
Предвид гореизложеното, обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена
жалбата против Разпореждане №04212428404/01.01.2021 г. на оправомощено лице за
ръководител „Пенсионно осигуряване“, е законосъобразно, а жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход
на делото и доколкото ответникът изрично е заявил, че не претендира разноски, такива
не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2
и чл. 143, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.П., ЕГН ********** *** против Решение
№1012-04-61#1/12.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което
е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №04212428404/01.01.2021 г. на
оправомощено лице за ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.