Р Е Ш Е Н И Е
06.07.2020
г. ДУПНИЦА
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V състав
Районен съд – Дупница
15 Юни 2020
на Година
СТРАХИЛ
ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
А Н 315 2020
дело № по описа за
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и
следващите от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0332-000850 от 14.01.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР-гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Д.И.Р.,***, с адрес за призоваване: гр. Разлог, ул. „Любен Каравелов“ № 4, вх. А, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.
НП е обжалвано в срок от Д.Р.. В жалбата се излагат подробни съображения за неговата незаконосъобразност свързана с липса на нарушение, липса на надлежно описание на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, както и явна несправедливост на наложеното наказание. допуснати оспорва фактическите констатации, залегнали в АУАН и НП. Твърди се, че не е ясно дали има поставен пътен знак В-26, както и че не е бил поставен пътен знак Е-24, както и че не е ясно дали използваното АТСС е било монтирано в патрулния автомобил или е било временно разположено на пътя. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от адв. К.. Същата пледира за отмяна на НП като развива и допълнителни съображения писмено.
Въззиваемата
страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установено следното:
На 20.12.2019 г. в 15:47ч., Д.Р., придружаван от св. М.и други три лица
управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“, с рег. № Е0749КК, собственост на
Д.Р.от гр. Разлог, движейки се по ПП 1 Е-79, км. 348+400 м., в границите на с.
Мурсалево, общ. Кочериново, с посока на движение към гр. Благоевград. При
ограничение на скоростта за населено място от
При установяване на скоростта полицейските служители Г. и С. незабавно направили опит да спрат нарушителя, чрез сигнал по образец подаден със стоп-палка, от св. С.. На това им действие водачът се усмихнал и направил жест с ръка след което продължил движението си в указаната посока и след сигнал подаден от свидетелите Г. и С. бил спрян от техен колега – св. И.Ц. на ПП 1 Е-79, в кв. „Левски“, гр. Кочериново.
На това място на Д.Р. е съставен АУАН от св. Л.Г. в присъствието на полицейските служители К.С. и И.Ц., за шофиране с превишена скорост, в който е обективирано извършеното административно нарушение. Нарушителят отказал да подпише съставения му АУАН и да получи препис от същия, което било отбелязано и удостоверено с посочване на самоличността и подписите на двамата свидетели полицейски служители К.С. и И.Ц..
На базата на така съставения АУАН е издадено процесното НП № 19-0332-000850 от 14.01.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР-гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Д.И.Р.,***, с адрес за призоваване: гр. Разлог, ул. „Любен Каравелов“ № 4, вх. А, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, веществено доказателство /клип № 9469/ и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Информацията в тях се потвърждава изцяло от показанията на свидетелите полицейски служители – актосъставителят Г., свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на АУАН С. и свидетелят при съставяне на АУАН и отказа на нарушителя да подпише и получи препис от същия Ц., както и частично от заявеното от св. М.относно датата, шофирането на автомобила от жалбоподателя и маршрута на движение. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.в останалата им част, в която същият излага свои предположения и субективни оценки относно техническото състояние на автомобила и други факти и обстоятелства във връзка с движението и проверката на водача.
Съдът приема с доверие заявеното от тримата полицейски служители, тъй като показанията им са ясни, последователни, взаимно допълващи се и достатъчно детайлни за случая, не се опровергават от събраните писмени доказателства. Липсват данни за някакви предходни влошени техни взаимоотношения с жалбоподателя, поради които евентуално да биха могли да проявят някакъв субективизъм.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд, като въззивна съдебна инстанция е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Същите съдържат описание на извършеното нарушение.
Въпреки това според съда е налице неправилно приложение на материалния закон изразяващо се в следното:
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство от категория B е забранено да
превишава скорост от 50 km/ч в населено място”.
Нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП сочи, че „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 6: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.”.
Налице е твърдяното в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя нарушение относно отразения размер в АУАН и НП на отчетената от АТСС скорост и превишение. В АУАН и НП неправилно е посочена единствено засечената /измерена/ скорост на движение – 106 км./ч, като не е посочена наказуемата скорост изписана в клип № 9469, след приспадане на толеранс от 3% /3 км./, във връзка с допустимата грешка при измерване на скорост с техническо средство, която е била равна на 103 км/ч, поради което и превишението на скоростта е с 53 км/ч, а не взетото предвид от АНО превишение с 56 км/ч. Съобразно това последно и некоректно определено превишение от 56 км е била определена и наложена неправилно от АНО и санкцията по реда на чл. 182, ал.1, т.6, пр. 2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 750 лева, а не в размер на 700 лева, каквато се полага на основание чл. 182, ал.1, т.6, пр. 1-во от ЗДвП, при превишение с над 50 км/ч. на разрешената скорост в населено място, без да са превишени допълнително още 5 км/ч. Последното е довело до неправилно приложение на материалния закон, доколкото жалбоподателят е „обвинен“ с АУАН, а след това и санкциониран с НП за превишение от 56 км, каквото обективно, видно от доказателствата не е налице.
На самостоятелно основание следва да се посочи, че нарушението описано в АУАН и НП, за което на жалбоподателя е наложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП – глоба в размер на 750 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца не е доказано по категоричен и несъмнен начин от събраните доказателства. АНО с приложените към АНП и служебно изискани от съда писмени доказателства не е установил безспорно, че скоростта на движение на автомобила в процесния пътен участък е била равна на 106 км/ч., респ. че превишението на ограничението въведено в закона при движение в населено място е било с цели 56 км/ч. Напротив от същите, вкл. от данните посочени изрично писмено в изготвения снимков материал, клип № 9469 се установява обратното. Скоростта на движение на автомобила след приспадане на допустимата грешка при измерване на скоростта с процесното АТСС TFR 1-M, фабр. № 577, съгласно Протокол от проверка на процесната мобилна система за видеоконтрол, в размер на 3 км./ч. (3% над 100 км/ч) се установява, че скоростта на движение на автомобила в процесния пътен участък е била 103 км/ч, с което е реализирано превишение различно от посоченото в АУАН и НП - само 53 км/ч.
Изложените съображения за нарушения на материалния закон и недоказаност на нарушението от обективна страна водят съда до единствено възможния и законосъобразен извод да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
По-раноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, право за разноски възниква в полза на жалбоподателя. Искане за присъждане на такива е направено в пледоарията от страна на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител. Същият е представил Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като е посочено, че същото е платено в брой от жалбоподателя. Поради обстоятелството, че в хода на производството с решения на ВАС / Решение № 13062 от 03.10.2019 г. на ВАС по а. д. № 3586 / 2016 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС по а. д. № 14384 / 2019 г./ е отменена НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът споделя изцяло представената от страна на процесуалния представител на жалбоподателя незадължителна съдебна практика отразена в Определение № 371/10.11.2014 г., по гр.д. № 1202/2014 г., на ВКС, 4-то Г.О. В същото върховните съдии, макар и в друга хипотеза са възприели принципа, че относим по повод размера на адвокатския хонорар е момента на договарянето му, който според посоченото в договора е 08.05.2020 г. Към тази дата минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по административно наказателно дело е бил в размер на 300 лева. С оглед изхода на делото и постановената пълна отмяна на НП, ОДМВР-гр. Кюстендил, следва да бъде осъдено да заплати в полза на жалбоподателя Д.Р. сторените от него разноски - адв. хонорар в размер на 300,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0332-000850 от 14.01.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР-гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182,
ал.1, т. 6 от ЗДвП, на Д.И.Р.,***, с адрес за призоваване: гр. Разлог, ул.
„Любен Каравелов“ № 4, вх. А, с ЕГН **********, са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 750,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС”, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, да
заплати, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН,
в полза на Д.И.Р., с адрес ***, с ЕГН **********, сумата от 300,00
лева – разноски за адв. хонорар.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: