Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12245 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Б.ДСК” ЕАД срещу С.Н.Т. за признаване за
установено, че дължи на ищеца сумата от 30 315.10 евро главница по договор за кредит от 10.07.2009 г., ведно със
законната лихва от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане, 4 707.91 евро договорна лихва за периода 10.01.2015 г. –
15.09.2016 г., санкционираща лихва в размер на 601.57 евро за периода
17.01.2015 г. – 15.09.2016 г. и 593.25 евро заемни такси.
Ищецът
твърди, че предоставил на кредитополучателя С.Н.Т. сумата от 33 000 евро.
Поради неплащане на месечните вноски от 10.01.2015 г., за банката възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. На 19.05.2016 г. „Б.ДСК“ ЕАД
изпратила на С.Т. нотариална покана, с която го известявала за правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Поканата била връчена на 27.06.2016 г.
Предвид
допуснатата от С.Т. забава в заплащането на погасителните вноски,
кредитополучателят дължал и заплащане на санкционираща лихва. Т. имал
задължения и за незаплатени заемни такси в размер на 593.25 евро.
По
образуваното ч.гр.д. № 52616/2016 г. по описа на СРС, 57 състав съдът постановил
заповед за незабавно изпълнение на 06.01.2017 г. Съдът дал указания на банката
да предяви иск за установяване на вземането си, поради което „Б.ДСК“ ЕАД подала
исковата молба, по която е образувано настоящото дело.
Ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземането по заповедта от 06.01.2017 г.
Евентуално,
в случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ищецът
моли съдът да приеме исковата молба за изявление, с което банката обявява
кредита за предсрочно изискуем и да осъди ответника да заплати дължимите от
него суми.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявените
искове. Заявява, че не е подписвал погасителен план. Оспорва разписките на
нотариуса във връзка с връчване на нотариалната покана, както и констативния
протокол от 27.06.2016 г. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като до него не достигнало волеизявлението на ищеца.
Исковете
не били предявени в определения от съда едномесечен срок. Отговорността на
кредитополучателя била преклудирана, поради изтичане
на шестмесечния срок по чл. 147 от ЗЗД.
Счита
осъдителните искове, основани на предсрочна изискуемост с подаване на исковата
молба, за недопустими, необосновани и недоказани.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По възражението
на ответника за недопустимост на установителния иск поради подаване на исковата
молба след преклузивния едномесечен срок съдът се е произнесъл с определение от
16.09.2021 г. Датата на получаване на указанията на заповедния съд до заявителя
да предяви установителен иск е достигнало до адресата на 08.10.2020 г. Срокът
изтича на 08.11.2020 г., но предвид обстоятелството, че този ден е почивен,
срокът изтича на 09.11.2020 г. Исковата молба е подадена в последния ден на
едномесечния срок, с което той е спазен.
Съдът
намира за необходимо да разгледа възражението на процесуалния представител на ответника,
на което е акцентирано и в молба вх. № 39555/23.06.2022 г. до административния
ръководител на СГС след даване ход на устните състезания, за липса на
представителна власт на юрк. К..
Видно от
справка в търговския регистър, „Б.ДСК“ ЕАД се представлява от всеки двама
измежду главния изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристи. Към подаденото на 16.09.2016 г. от юрк. И. К.
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е приложено пълномощно
с нотариална заверка на подписите на В.М.С.и Д.Н.Н.. Към
тази дата Д.Н.е изпълнителен директор, а В.С.– главен изпълнителен директор.
Следователно, заповедното производството е образувано от надлежно упълномощено
лице. Действително, считано от 17.11.2020 г. В.С.е заличена като главен
изпълнителен директор. Това обаче не се отразява на представителната власт на
юрк. К..
На първо
място, следва да се имат предвид указанията по т. 2 от ТР № 3/2013 г. по
тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които евентуални ограничения във волеобразуването и волеизявяването
на юридическото лице от негов органен представител имат правно значение само в
отношенията между дружеството и лицата от състава на органа и не могат да се
противопоставят на трети лица. По аргумент на по-силното основание, това се
отнася и до действията, извършени от всяко лице, упълномощено от представители
на юридическото лице за извършване на определени волеизявления.
На
следващо място, до оттегляне на пълномощията представителят има право да
извършва онези действия, за които му е учредена представителна власт.
И
накрая, настоящото производство е продължение на заповедното по силата на чл.
422, ал. 1 от ГПК, а ч.гр.д. № 52616/2016 г. по описа на СРС е образувано от
надлежно упълномощено лице. При това исковата молба е подадена на 09.11.2020
г., преди заличаването на В.С.като главен изпълнителен директор на 17.11.2020
г.
Затова и
възраженията на ответника, че юрк. К. не разполага с представителна власт в
настоящото производство, не могат да бъдат споделени.
Налице
са предпоставките за разглеждане на съдебно предявената от „Б.ДСК“ ЕАД срещу С.Т.
претенция.
От
приложеното по делото ч.гр.д. № 52616/2016 г. по описа на СРС, 57 състав се
установява, че на 16.09.2016 г. „Б.ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, с която на С.Н.Т. да бъде разпоредено
да заплати на заявителя сумата от 30 315.10 евро главница, 4 707.91 евро
договорна лихва за периода 10.01.2015 г. – 15.09.2016 г., 601.57 евро санкционираща
лихва върху просрочена главница за периода 17.01.2015 г. – 15.09.2016 г., 593.25
евро заемни такси и законна лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението – 16.09.2016 г. до окончателното изплащане.
Срещу постановената
на 06.01.2017 г. заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът С.Н.Т. е подал възражение,
поради което „Б.ДСК“ ЕАД предявява иск за признаване съществуването на
задължението по заповедта от 06.01.2017 г.
Установява
се от приетия по делото договор за ипотечен кредит от 10.07.2009 г., че „Б.Д.“
АД отпуска на С.Н.Т. сумата от 33 000 евро, като кредитополучателят се е
задължил да върне сумата чрез заплащане на 300 месечни погасителни вноски, ведно
с дължимите лихви за ползване на кредита, такси и комисионни. Кредитът е бил усвоим
на три транша, всеки от по 11 000 евро. Според чл. 7.1 от договора лихвеният
процент се формира от сбора на базовия лихвен процент (БЛП), който към 10.07.2009
г. е в размер на 4.69% и стандартна надбавка от 4.10%. По този начин лихвеният
процент към датата на сключването на договора е 8.79%.
В
съдебното заседание на 11.02.2022 г. са представени оспорените от ответника
оригинали на договор за ипотечен кредит от 10.07.2009 г. и на погасителен план
към него, на общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и на
разглеждане на искане за кредит. Ответникът С.Т. се е явил лично и е заявил, че
подписите под оригиналите на представените документи са негови. Следователно,
когато лицето признава, че е автор на подпис, който се сочи, че е положен от
него, не са налице предпоставките за откриване на производство по чл. 193 от ГПК.
Видно от
приетото по делото заключение на вещото лице, на 17.07.2009 г., 04.08.2009 г. и
на 14.08.2009 г. кредитополучателят е усвоил по 11 000 евро. По този начин
банката е изпълнила задължението си по т. 14.1 от общите условия – да
предостави разрешения кредит в размер на 33 000 евро.
Относно
изпълнението на задълженията на кредитополучателя С.Т. да погаси дълга си чрез
заплащане на месечни вноски, съдът намира следното:
Представеният по
делото погасителен план е изготвен при усвояване на кредита изцяло. Това е и
причината вноските да са в посочения размер от 272.20 евро. Съгласно
извлечението от сметка, при прилагане на уговорения лихвен процент, от 10.09.2009
г. всяка от вноските е на стойност 270.85 евро (табл. 1 от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза).
При проверка в
счетоводството на ищеца, съгласно изявление на вещото лице в съдебното
заседание на 10.06.2022 г., и след проверка на събраните по делото
доказателства, е дадено заключение относно извършените от С.Т. плащания. За
периода от усвояване на кредита до 16.12.2014 г. кредитополучателят е направил
вноски на обща стойност 18 127.74 евро, с които са погасени задължения за
главница – 2 684.90 евро, 14 921.70 евро договорни лихви, 2.71 евро
наказателна лихва за просрочие, 509.06 евро такса за управление и 9.37 евро
застрахователно обезпечение. Видно е, при съпоставка да данните на ред 125 в
табл. 1 и ред 122-124 в табл. 2, че на 13.08.2014 г. Т. е заплатил изцяло
вноската от 270.85 евро, от които 47.05 евро главница и 223.80 евро договорна
лихва. Следващото плащане е направено на 16.12.2014 г. и то е в размер на
1 083.99 евро, с които кредитополучателят е погасил задълженията си за договорни
лихви, главница и санкционираща лихва.
На 10.01.2015 г. е
падежирала вноската от 270.85 евро, но нея, както и
следващи вноски по договора, Т. не е заплатил.
Съгласно т. 20.1
от общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие, а според т. 21.1.1 от ОУ, кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по
лихва и/или главница.
Следователно, към 10.01.2015
г. са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
на предвиденото в т. 21.1.1 от ОУ основание – неплащане в срок на уговорените
погашения на лихва и/или главница.
Съобразно дадените задължителни за съдилищата указания в т. 18 на ТР №
4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато в производството по предявен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК банката заявява установяване на вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем поради неплащане на определен брой вноски, правото на
банката да получи вземането е предпоставено от надлежно извършено уведомление
до длъжника, че е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Това потестативно право следва да бъде упражнено от страната, на която то
принадлежи, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение.
На 18.05.2016 г. „Б.ДСК“ ЕАД е представила нотариална покана пред нотариус
рег. № 637 на НК за връчването й на С.Н.Т. на адрес ***, с която го уведомява
за обявяване на кредита предсрочно изискуем. Поканата е оформена като връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 27.06.2016 г., след като адресът е бил
посетен на три дати и лицето не е било открито.
Уведомяването чрез нотариална покана се извършва при приложение на
правилото на чл. 50 от ЗННД. При връчването от нотариуса, респективно от
натоварен от него служител, на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37
- чл. 58 от ГПК. Когато нотариусът (връчителят) не намери адресата на посочения
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е
длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има
достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на
залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се
яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните
книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се
счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.
В настоящия случай ищецът е избрал
като способ на връчване на нотариална покана, с които упражнява правото си да
обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, чрез нотариус рег. № 637 на НК. Ищецът, чиято е доказателствената
тежест да установи редовното връчване на поканата, не представи доказателства,
че нотариусът, респективно връчителят, е процедирал по чл. 47 ГПК. Налице е
нередовно отбелязване – посещения на адреса на 23.05.2016 г., 01.06.2016 г. и
10.06.2016 г. и залепено уведомление на 10.06.2016 г. Не са отбелязани
причините, поради които С.Т. не е могъл да бъде намерен на адреса при
посещенията, както и нередовните посещения – по-малко от месец. Към 10.06.2016
г. не са били налице предпоставките за залепване на уведомление. Правилата за
разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени. Поради това съдът приема, че редовно
връчване на поканата не е осъществено.
По отношение на изявлението на банката, че с исковата молба прави кредита
предсрочно изискуем съдът намира следното:
В исковата молба ищецът е заявил, че при установяване ненастъпила
предсрочна изискуемост, упражнява това свое право с подаване на исковата молба.
С това изявление на практика ищецът упражнява правото си да направи кредита
предсрочно изискуем в хода на процеса, като връчването на исковата молба има
характера на такова уведомление. В решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019
г. на ВКС, ІІ т.о., даващо отговор на въпроса за възможността кредитът да бъде
обявен за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, се съдържа позоваване на мотивите на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 9 е прието, че в
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Това е така, защото следва да бъде съобразено материално правното
положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.
Съдът дължи да вземе предвид фактите от значение за спорното право, настъпили
след предявяването на иска.
В горецитираното решение № 10/25.02.2020 г. изрично е посочено, че изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в
исковата молба, като в тези случаи изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Установи се по безспорен начин, че след подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение на 16.09.2016 г., когато е бил налице само
обективният елемент на предсрочната изискуемост – просрочието
на погасителни вноски по договора за ипотечен кредит от 10.07.2009 г. от С.Т.,
до приключване на устните състезания по делото на 10.06.2022 г. ответникът не е
заплатил суми над тази, посочена в заключението на вещото лице – 18 127.74
евро.
С връчване на исковата молба за отговор на 26.04.2021 г. банката е
упражнила потестативното си право да доведе до
знанието на кредитополучателя С.Т., че обявява кредита за предсрочно изискуем и
този факт съдът е длъжен да съобрази, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
От дължимата главница на стойност 33 000 евро кредитополучателят е
заплатил 2 684.90 евро (табл. 1, ред 131, колона 7 от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза), поради което е останал задължен за сумата от 30 315.10
евро.
След
като предсрочната изискуемост е настъпила с получаване на препис от исковата
молба на 26.04.2021 г., върху падежиралите до тази
дата вноски за главница – 3 707.91 евро законна лихва се дължи от
16.09.2016 г., а върху остатък от 26 607.19 евро – от 26.04.2021 г. до
окончателното изплащане.
Що се
отнася до договорните лихви, неплатеното от кредитополучателя задължение за
периода от 10.01.2015 г. до 15.09.2016 г. е на стойност 4 707.94 евро.
Следователно, вземането на ищеца за договорни лихви за горепосочения период в
размер на 4 707.91 евро се явява доказана и поради основателна за пълния
предявен размер.
До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни
пункта (т. 20.2 от ОУ). Характерът на тази лихва има обезщетителен характер и е
предназначена да репарира вредите на банката от неточно във времево отношение
издължаване на главницата по договора за кредит. След като не се установи
надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, санкционната лихва следва
да се начислява върху забавената вноска за главница – 48.79 евро, съгласно табл.
3, колона 7, а не по начина, посочен на редове от 151 до 154 от табл. 2 – върху
целия непогасен остатък за главница от 30 315.10 евро. По данни от табл.
3, колона 7, за времето от 17.01.2015 г. до 15.09.2016 г. лихвата за забава е в
размер на 21.74 евро. До този размер искът е основателен, а за горницата до
601.57 евро подлежи на отхвърляне.
Дължимите заемни
такси към датата на подаване на заявлението на 16.09.2016 г. са 593.25 евро. В
тях се включват: такса за управление на стойност 752.52 евро, от които
заплатени са 509.06 евро и е останало задължение в размер на 243.46 евро;
застраховка на обезпечение – 299.16 евро, от които е погасено задължение от
9.37 евро, след което се дължат 289.79 евро; 60 евро такса изискуемост,
начислена на 07.07.2016 г. От общия размер 593.25
евро на ищеца се дължат 533.25 евро. Такса изискуемост от 60 евро неоснователно
се търси от ответника, предвид необявената предсрочна изискуемост. Основание за
нейното начисляване не се открива и в представената по делото Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните на „Б.ДСК“ ЕАД.
Предявените от
ищеца искове са частично основателни, поради което право на разноски има всяка
от страните, предвид заявените в тази насока претенции.
Съразмерно на
уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в размер на 2 439.37
лева от сторените общо 2 483.24 лева: за държавна такса (1 423.24
лева), депозит за експертиза (600 лева) и юрисконсултско възнаграждение (460
лева, съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ).
Ответникът е
заплатил на процесуалния си представител 3 000 лева адвокатско възнаграждение,
поради което му се следват 53 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 2 956.10
лева, дължими от длъжника от присъдените със заповедта по ч.гр.д. № 52616/2016
г. по описа на СРС, 57 състав.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено, по предявен от „Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК ******иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че С.Н.Т., ЕГН ********** дължи на ищеца
сумата от 30 315.10 евро, представляваща главница по договор за ипотечен
кредит от 10.07.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от 3 707.91
евро от 16.09.2016 г., а върху остатъка от 26 607.19 евро - от 26.04.2021
г. до окончателното изплащане; сумата от 4 707.91 евро договорни лихви за
периода от 10.01.2015 г. до 15.09.2016; 21.74 евро санкционираща лихва за
периода 17.01.2015 г. – 15.09.2016 г., като отхвърля иска за горницата до 601.57
евро; заемни такси в размер на 533.25 евро, като отхвърля иска за горницата до 593.25
евро, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 52606/2016
г. по описа на СРС, 57 състав.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.Н.Т., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** 439.37 лева разноски за производството и 2 956.10 лева разноски в производството по ч.гр.д.
№ 52616/2016 г. по описа на СРС, 57 състав.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, 7 от ГПК, „Б.ДСК“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 53 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: