№ 728
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Н.
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Н.Н. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20251100605137 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 29.02.2024г., постановена по НЧХД № 10311/2022 г. по
описа на Софийски районен съд – НО, 5 състав, първостепенният съд е
признал подсъдимата Т. Г. Г. за невиновна и я е оправдал в извършване на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.4, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния
кодекс. Със същата присъда частният тъжител Е. Д. М. е осъден да заплати на
подсъдимата Т. Г. Г. сумата от 1200 лева, представляваща направени от
последната разноски за адвокат.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба от повереника
на частния тъжител - адв. Ю..
С въззивната жалба се инвокират доводи за неправилност на
първоинстанционната присъда, поради нарушения на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се
обжалваната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която
подсъдимата Т. Г. Г. да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й
с частната тъжба на Е. Д. М. обвинение.
Постъпил е и писмен отговор срещу въззивната жалба от подсъдимата Г.,
депозиран чрез защитника й - адв. З., с който се моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
1
С въззивната жалба не се депозират искания за събиране на
доказателства.
В закрито заседание на 11.08.2025 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимата Г..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния
тъжител Е. М. – адв. Ю. поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата
Г. бъде призната за виновна в извършването на инкриминираното деяние.
Частният тъжител Е. М., редовно призован, поддържа становището на
повереника си - адв. Ю..
Упълномощеният защитник на подсъдимата Т. Г. – адв. З. счита, че
въззивната жалба е напълно неоснователна и неподкрепена от събраните по
делото доказателства. Инвокира доводи, че тъжбата е подадена след изтичане
на законоустановения срок, предвид датата на процесното съдебно заседание.
Подсъдимата Г., редовно призована, се явява лично пред въззивната
инстанция, като същата поддържа становището на защитника си. С правото си
на последна дума моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им,
обсъдени в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил
необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е
направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно
изследване на всички възможни обстоятелства. Въззивният съд не установи
възможност въз основа на събрания и проверен доказателствен материал да
бъдат направени различни изводи относно приетите от първостепенния съд
факти по делото, поради което прие следното от фактическа страна:
Подсъдимата Т. Г. Г. е родена на ******** г., в гр. Попово, обл.
Търговище, българка, български гражданин, висше образование, работеща,
живуща в гр. София, ЕГН: **********.
С присъда от 05.06.2019 г., постановена по ВНОХД № 102/2018 г., по
описа на АСпНС, впоследствие потвърдена с решение № 242 от 16.04.2020 г.
по НД № 1018 г., по описа на ВКС, частният тъжител Е. М. бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което на същия му било наложено
2
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 /седемнадесет/ години и 6
/шест/ месеца.
Частният тъжител М. депозирал молба до Софийски градски съд, с
която направил искане да бъде предсрочно освободен от изтърпяване на
наложеното с присъда по ВНОХД № 102/2018 г., по описа на АСпНС
наказание.
Във връзка с така депозираната молба било образувано НЧД №
2385/2022 г., по описа на СГС, НО, 19 състав.В съдебно заседание, проведено
на 02.08.2022 г. по делото, на което присъствал тъжителят М., като
процесуален представител на началника на Затвор – София, взела участие
подсъдимата Т. Г.. Последната в хода на съдебните прения, относно
основателността на молбата на частния тъжител М. за условно предсрочно
освобождаване, инвокирала доводи, в които изразила мнение от името на
началника на Затвора – София, че „Лишеният от свобода М. все още няма
устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот“.
С протоколно определение от същата дата-02.08.2022 г.,
първостепенният съд постановил определение по делото, с което оставил
молбата на тъжителя М. за условно предсрочно освобождаване без уважение.
Въпросният съдебен акт бил потвърден от въззивната съдебна инстанция с
определение, постановено по ВЧНД № 1179/2022 г., по описа на САС, НО, 3
състав.
В протоколното определение, постановено по НЧД № 2385/2022 г., по
описа на СГС, НО, 19 състав, съдът се е позовал на доклад за Е. Д. М.,
изготвен на 01.03.2022г. от Н.Николов- инспектор „Социални дейности и
възпитателна работа“ при Затвора-гр.София. Във въпросния доклад е дадено
становище от инспектора, че: „Лишеният от свобода М. все още няма
устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот“.
Изразът, формулиран и казан от подсъдимата Г. в хода на съдебните
прения с думите: „Лишеният от свобода М. все още няма устойчиви нагласи за
водене на законосъобразен начин на живот“, бил непосредствено възприет от
частния тъжител.
Последният депозирал частна тъжба, входирана в СРС на 15.08.2022г., в
която посочвал, че на 29.07.2022г. по НЧД № 2385/2022г., на СГС, му била
нанесена обида от подсъдимата Т. Г., с израза: „Лишеният от свобода М. все
още няма устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот“.
По повод така депозираната частна тъжба било образувано НЧХД №
10311/2022 г. по описа на Софийски районен съд – НО, 5 състав, като с
разпореждане на съдията- докладчик подсъдимата Г. била предадена на съд за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява
от събраните пред първата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, подробно изброени в мотивите към присъдата.
3
Въззивният съдебен състав споделя доказателствения анализ, извършен
от първоинстанционния съд, въз основа на който логически правилно са
изградени фактическите изводи. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал.
3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани
съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други
се отхвърлят.
Правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на своите
фактически изводи обясненията на подсъдимата Г.. Същите са логични,
последователни и се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.
В тази връзка, задължение на настоящия съдебен състав е да посочи, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена природа – от една страна
съставляват гласно доказателствено средство, а от друга средство за защита,
поради което съдът следва да цени обясненията след извършен внимателен
анализ относно тяхната вътрешна последователност, достоверност и
убедителност при същевременно обсъждане на останалите доказателства по
конкретното дело. В подкрепа на твърдението за достоверност на обясненията
съдът намира обстоятелството, че подсъдимата пряко признава изричането на
инкриминирания израз. Още повече, видно от приложения по делото доклад
на свидетеля Н.Н. по повод депозираната от частния тъжител молба за
предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК и приложения протокол от
проведеното открито съдебно заседание от 02.08.2022 г. по НЧД № 2385/2022
г., по описа на СГС, НО, 19 състав, употребения от подсъдимата израз
„Лишеният от свобода М. все още няма устойчиви нагласи за водене на
законосъобразен начин на живот“ е бил дословно цитиран от горепосоченият
документ. Описаните обстоятелства, както и процесуалното поведение на
подсъдимата не дават повод на настоящия състав да се усъмни в истинността
и достоверността на нейните обяснения, поради което съдът напълно се
солидаризира с изложеното от първата инстанция и кредитира същите в
тяхната цялост.
На следващо място, от показанията на св. В.К. се извличат факти, с
доказателствено значение относно процедурата по изготвянето на
необходимия за производството по предсрочно освобождаване доклад. Видно
от тях, документът се съставя от инспектор „Социални дейности“ към
администрацията на затвора, като неговата цел е да установи дали наложеното
на осъдения наказание е постигнало своя превъзпитателен ефект. При
изготвянето на доклада, служителят дава оценка на поведението на
проверяваното лице и впоследствие го изпраща за съгласуване от началника на
затвора. Предвид изложеното е видно, че гореописаният документ макар и
съставен от подчинен представлява пряко волеизявление на началника на
затвора, т.к. докладът следва да бъде съгласуван от него и е негова последната
дума относно съдържанието на същия. В тази връзка, съдът изцяло кредитира
показанията на св. К. и намира същите са логични, последователни и
4
правдоподобни, като от тях може да се изведе категорично заключение, че
изречения от подс. Г. израз, причина за настоящото производство, не е нейно
лично отношение към личността на частния тъжител, а пряко позоваване на
заключението от предоставения доклад.
На следващо място, показанията на св. К. се потвърждават от св. Н.Н..
Свидетелят излага подробни доводи относно обстоятелствата довели до
съдържанието на съставения от него доклад. По отношение на предмета на
доказване по настоящото дело, същият се признава за автор на
инкриминирания израз, като посочва, че той е бил употребен във връзка с
изпълняването на служебните му задължения, а именно съставянето на доклад
относно поведението на частния тъжител по време на изтърпяването на
наказанието и прогноза относно възможността за интегриране на осъдения в
обществото. В тази връзка, съдът намира, че показанията на свидетеля са
подкрепени от останалите доказателства по делото и правилно
първоинстанционният съд ги е кредитирал изцяло при формирането на
вътрешното си убеждение.
Настоящият въззивен съдебен състав споделя становището на районния
съд относно кредитирането на показанията на св. М.Ц.. Правилно
първостепенният съд е съзрял вътрешни противоречия в показанията на св. Ц.,
което му е дало основание да откаже да кредитира същите като достоверни.
Свидетелят Ц. на въпроси, зададени му от съда, твърди, че тъжителят М.
се е почувствал обиден от служител на затвора, като свидетелят Ц. отговаря,
че не можел да конкретизира лицето, което е обидило тъжителя.
В същите показания св. Ц. на въпроси на тъжителя заявява, че
поведението на подсъдимата Т. Г. е сринало М., докато на въпрос на
защитника на подсъдимата, свидетелятпосочва, че не знае Т. Г. какво е казала
и коя е тя.
Тези взаимноизключващи и противоречащи твърдения в показанията на
св. Ц. правилно са преценени от първата съдебна инстанция, че влияят върху
обективността и правдивостта на неговите показания, като обосновано съдът
е отказал въпросните показания да бъдат поставени в основата на изводите му
по фактите.
Правилно са ценени от първоинстанционния съд и показанията на св.
Л.К.. Свидетелят описва, че в ролята си на процесуален представител на
частния тъжител е присъствал на съдебните заседания по НЧД № 2385/2022 г.,
по описа на СГС, НО, 19 състав, както и че е видял, че тъжителят М. видимо
се развълнувал след разменени с подсъдимата реплики по време на
заседанието, но няма спомен относно съдържанието на проведения между тях
разговор, поради което съдът намира, че от показанията на свидетеля не може
да се изведе категорично заключение по отношение на ключовото по
настоящото производство обстоятелство, а именно имало ли е нанесена обида
от подс. Г. към частният тъжител М..
Доказателственият анализ на показанията на свидетелите М.К. и В.М.
5
също се споделя от настоящия въззивен съдебен състав, като от въпросните
гласни доказателствени средства не се възпроизвеждат конкретни факти,
имащи доказателствено за делото значение.
Въззивният съдебен състав намира, че на базата на установените
фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и
изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на делото,
правилно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимата Т. Г. Г. не е
консумиралa от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Непосредствен обект на обидата са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство,
самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за
собствената си личностна и обществена ценност.
Изпълнителното деяние на обидата, възведено в диспозицията на чл.146
от НК, се изразява в действие, казване или извършване на нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Т.е. деецът изразява
своя негативна личностова оценка чрез обидни епитети, квалификации,
сравнения, псувни и др. или чрез конклудентни действия – напр.шамар.
По отношение на обективната страна на престъплението се установи от
доказателствената съвкупност по делото, че твърдените от частния тъжител
изрази са били изречени по време на съдебно заседание от 02.08.2022 г. по
НЧД № 2385/2022 г., по описа на СГС, НО, 19 състав, вместо на 29.07.2022 г.,
както е посочено в частната тъжба. В тази връзка, настоящият въззивен
съдебен състав напълно споделя правните съображения на контролирания съд,
че въпросното обстоятелство представлява самостоятелно основание за
оправдаване на подсъдимата, предвид посоченото в частната тъжба време на
извършване на инкриминираното деяние - 29.07.2022 г., и датата, на която
подс. Г. е изрекла инкриминиранирания израз-в открито съдебно заседание,
проведено по НЧД № 2385/2022 г., по описа на СГС, НО, 19 състав на дата
02.08.2022 г.
На следващо място, настоящият въззивен съдебен състав не намира, че
изразът: „Лишеният от свобода М. все още няма устойчиви нагласи за водене
на законосъобразен начин на живот“ е обиден, с оглед характера на мястото,
където същият е употребен, а именно в хода на съдебните прения в
производство, образувано и водено във връзка с предсрочно освобождаване на
частния тъжител Е. М..
Въпросният израз представлява оценка на поведението на Е. М. и
възможността му да води законосъобразен начин на живот, изразена от подс.
Г. от името на началника на Затвора-гр.София, като същата се базира на
преценка, касаеща доказателства за поправянето на тъжителя.
Инкриминираният израз не е използван от подсъдимата Г. в конотация,
даваща негативна личностна оценка за частния тъжител, която се явява
унизителна по своя характер и засяга неговата чест и достойнството.
6
Съдебната практика е последователна в разбирането, че обидата следва
да бъде насочена пряко към пострадалия и да представлява лично отношение
на дееца, предвид което и това, че инкриминираният израз е изречен в
изпълнение на служебните задължения на подсъдимата във връзка с
извършването на процесуално представителство по НЧД № 2385/2022 г., по
описа на СГС, НО, 19 състав и не представлява нейно лично отношение за
личността на частния тъжител, то настоящият въззивен съдебен състав намира
за обосновани и правилни изложените в мотивите на първоинстанционния съд
правни аргументи за липсата на осъществен от обективна страна състав на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
За пълнота въззивният съдебен състав намира за необходимо да посочи,
че престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК се извършва при форма на вината
„пряк умисъл“, т. е. деецът трябва да съзнава общественоопасния характер на
извършеното, да предвижда общественоопасните последици и да цел тяхното
настъпване. С оглед това, че по категоричен начин по делото се установи, че
подсъдимата Г. няма субективно отношение към частния тъжител, нито пряко
е целяла да засегне неговата чест и достойнство, а е изпълнявала единствено
служебните си задължения по процесуално представителство, то въззивният
съд прие, че липсва и субективна страна престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1
и т.4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният
съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуални правила или непълнота на доказателствата, които
да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира присъдата на СРС за
правилна и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА присъда от 29.02.2024г., постановена по НЧХД
№3841/2025г. по описа на Софийски районен съд – НО, 5 състав, с която
подсъдимата Т. Г. Г. е призната за невиновна в извършване на престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.4, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8