Р Е
Ш Е Н
И Е № 83
том 1, стр. 159-161
11.02.2016
год,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията Гр. д. № 2351 по описа за 2015 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от С.И.Х.,*** против
Областна Дирекция на МВР-Хасково обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР за сумата в размер на 19 096 лева и
с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 632.49 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че
работил в структурите на МВР от 01.07.1990г. до 31.03.2015г., като последната
изпълнявана от него длъжност била „младши полицейски инспектор /КОС/“ в група
„Охранителна полиция“ към Районно управление „Полиция“-Харманли при Областна
Дирекция на МВР-Хасково. Със Заповед № 2723-534/25.03.2015г., издадена от
Директора на Областна Дирекция на МВР-Хасково, на основание чл.226, ал.1, т.13
от ЗМВР му било прекратено служебното правоотношение поради придобиване на
право на пенсия по условията на чл.69 от КСО, считано от 01.04.2015г. – датата
на връчване на заповедта. В същата изрично било посочено да му се изплатят
дължимите обезщетения по Закона за Министерство на вътрешните работи. Заповедта
не била обжалвана и влязла в сила. Посочва още, че на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат
право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото
прослужени години имат, но не повече от 20. Видно от представеното Удостоверение
№ 272р-9103/21.05.2015г., издадено от Областна Дирекция на МВР-Хасково, ищецът
имал прослужено време в структурите на МВР на длъжности, определени за държавен
служител, в това число на офицерски, сержантски или като държавен служител –
гражданско лице в размер на 24 години и 09 месеца. С Разпореждане № **********
№ 23 /прот. №N281/24.07.2015г. – 9/2015г. на
Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково му била отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.2 от КСО, като годините на зачетения
стаж от първа категория труд са 25г.02м.17дни. С оглед на изложените факти, че
имал прослужени повече от 20 години стаж в МВР, то при пенсионирането му,
съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР, имал право на обезщетение в
размер на 20 брутни месечни възнаграждения. Последното му брутно трудово
възнаграждение било в размер на 954.80 лева, а размерът на дължимото
обезщетение бил 19 096 лева. По силата на чл.234, ал.10 от ЗМВР,
обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на
прекратяване на служебното правоотношение. След като правоотношението му било
прекратено, считано от 01.04.2015г., то съгласно горната разпоредба
обезщетението от 20 месечни брутни възнаграждения било дължимо до 01.07.2015г.
включително. Твърди също така, че с Писмо, вх. № 272000-11967/23.09.2015г. на
ОД на МВР-Хасково поискал от ответника да му заплати полагащото му се
обезщетение. Към датата на подаване на исковата молба същото не било изплатено.
За времето от 02.07.2015г. до датата на предявяване на иска работодателят
дължал мораторна лихва в размер на 632.49 лева, ведно с лихвата за забава върху
главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати, на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР, сумата от 19 096 лева,
представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на служебното
правоотношение поради пенсиониране, представляваща 20 брутни заплати, както и
сумата от 632.49 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
02.07.2015г. до 29.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
заявява, че поддържа иска по чл.86 от ЗЗД, претенцията за законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както
и искането за присъждане на разноски. Твърди също, че след завеждане на делото
– на дата 18.12.2015г., ответникът заплатил претендираната главница от
19 096 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в
който заявява, че предявените искове са допустими и основателни. На основание
чл.237, ал.1 от ГПК признава исковете по основание и размер. Действително със
Заповед № 273з-534/25.03.2015г. Директорът на ОД на МВР-Хасково, на основание
чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР и по искане на служителя, прекратил служебното
правоотношение на мл. полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ
– Харманли при ОД на МВР-Хасково. В заповедта изрично било посочено, че на
служителя ще бъдат изплатени дължимите, съгласно чл.234 от ЗМВР, обезщетения,
като във ведомост за начислено и полагащо се обезщетение бил определен и
размерът – 19 096 лева. В съдебно заседание поддържа становище, че
претендираната главница е била платена на 18.12.2015г., поради което искът в
тази му част следвало да бъде отхвърлен. Счита обаче за основателна претенцията
за законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащането. Основателен ответникът намира и иска по чл.86 от ЗЗД. Също претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че ищецът
по делото С.И.Х. е бивш служител на ответната дирекция, като служебните им
правоотношения са прекратени със Заповед № 2723-534/25.03.2015г. на основание
чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР - поради придобиване право на пенсия при условията
на чл. 69 от КСО – по искане на служителя, заявление, рег. №
271р-4242/27.02.2015г. по описа на РУ „Полиция“-Харманли, считано от датата на
връчване на заповедта. Заповедта е връчена на служителя на 01.04.2015г. и е
породила своето правно действие. В същата е посочено освен основанието за
нейното издаване, така също и че на служителя следва да се изплатят дължимите
обезщетения по Закона за Министерство на вътрешните работи. Според чл.234, ал.1 от ЗМВР, при прекратяване на
служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в
размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не
повече от 20. Няма спор, че към момента на прекратяването на служебното
правоотношение между страните, органът по назначаването не е изпълнил
задължението си да изплати дължимото обезщетение по смисъла на чл.234, ал.1 от ЗМВР. Видно от доказателствата, това е станало на 18.12.2015г. чрез превод по
банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр ищецът по делото. Изплатена
е била сума в размер на 19 096 лева. От съдържанието на представената като
доказателство Ведомост, издадена от ответника, съдът установи, че посочената
сума от 19 096 лева представлява размера на обезщетението по чл.234, ал.1 от ЗМВР, т.е. представлява само главница. Представена бе и Молба, вх. №
272000-11967 от 23.09.2015г., отправена от ищеца до ответника, с която ищецът е
поискал да му се изплати обезщетението от 20 брутни заплати съгласно ЗМВР, като
е помолил това да стане в най-кратък срок.
При така възприетата от съда
фактическа обстановка се налага извода за неоснователност на исковата претенция
с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР. Както вече бе посочено, дължимото при
прекратяване на служебното правоотношение обезщетение в размер на 19 096
лева е било изплатено на ищеца на 18.12.2015г. Следва обаче да се присъди
законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска –
29.10.2015г. до окончателното изплащане, т.е. до 18.12.2015г. Съдът определи
размера й с помощта на общодостъпна програма, като същият възлиза на сумата 271
лева.
Основателен и доказан съдът намира иска с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Според посочената норма при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. В случая е несъмнено, че ответникът като длъжник е имал
парично задължение спрямо ищеца. Задължението му е възникнало в момента на
прекратяването на служебните правоотношения между страните. Няма спор, че това
е станало на 01.04.2015г. с връчването на Заповед № 2723-534/25.03.2015г.
Съгласно чл.234, ал.10 от ЗМВР, обезщетенията по този член се изплащат в
тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Както
бе посочено, правоотношението между страните по делото е било прекратено,
считано от 01.04.2015г., т.е. в срок до 01.07.2015г. ответникът е бил длъжен да
изплати обезщетението. И като не го е сторил, той е изпаднал в забава. В този
смисъл искът се явява основателен и доказан в пълния предявен размер от 632.49
лева, който размер съдът изчисли и определи възоснова на общодостъпна програма.
Лихвата за забава се дължи за периода от 02.07.2015г. до датата на предявяване
на иска – 29.10.2015г.
На
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в пълен размер,
а именно сумата 1 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, тъй
като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Именно поради
факта, че е станал причина за водене на делото, на ответника не се следват
разноски.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 50 лева, която
сума да се внесе по сметка на Районен съд-Хасково.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.Х., ЕГН **********,***, съдебен адрес –
адв.Боряна Върбанова, гр.Хасково, ул.“Хан Кубрат“ № 8, кантора № 7, против
Областна Дирекция на МВР-Хасково, ЕИК *********, с адрес – гр.Хасково,
бул.“България“ № 111, иск с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР, за заплащане
на сумата 19 096 лева - обезщетение
при прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране, като - неоснователен.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР-Хасково, ЕИК *********, с адрес – гр.Хасково, бул.“България“ №
111, да заплати на С.И.Х., ЕГН **********,***,
съдебен адрес – адв.Боряна Върбанова, гр.Хасково, ул.“Хан Кубрат“ № 8, кантора
№ 7, сумата в размер на 271 лева, представляваща законна лихва върху
главницата от 19 096 лева за периода от 29.10.2015г. до 18.12.2015г.; сумата
632.49 лева, представляваща лихва за забава върху изплатената главница в
размер на 19 096 лева за периода от 02.07.2015г.
до 29.10.2015г., както и направените по делото разноски в размер на 1 100
лева.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
МВР-Хасково, ЕИК *********, с адрес – гр.Хасково, бул.“България“ № 111, да
заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.