№ 1753
гр. Варна, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110202678 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Г. Я. срещу наказателно постановление
№ 22-0439-000053/03.06.2022 г., издадено от началник 3 РПУ ОД МВР
Варна, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по
пътищата му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,
00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие
на установените от административните органи фактически положения с
обективната действителност, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, представлява се от процесуален представител, който поддържа
жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон,
депозирани са писмени бележки.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
1
нейната редовност.
На 25.04.2022г. жалбоподателят Я. управлявал лек автомобил марка с
рег. № В8401ВТ, собственост на М.М.Ф.. Около 03.15 часа бил спрян за
проверка от полицейските служители свид.К. и Д.. В хода на проверката на
место било значителна техническа неизправност на процесното МПС -
спукано предно панорамно стъкло в областта на чистачките. Пукнатината
била около 30-40 см.
Поради това на место бил издаден АУАН в който е отразено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗДвП, като след съставянето му
препис от същия е връчен на Я..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление от АНО с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя Я. е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Препис от НП е връчен лично на въззивника, като жалбата,
инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 7-дневен срок.
При проведените непосредствени разпит на свидетелят Д. бе
посочено, че отразеното в АУАН съответства на възприетото по време на
проверката състояние на автомобила и установената неизправност. По делото
липсват каквито и да било данни за проявена тенденциозност и
недобросъвестност от страна на полицейските служители. На етапа на
съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират
обсъдените релевантни източници на информация, поради което логичните,
последователни и вътрешно балансирани показания на представителите на
МВР следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че намират
пълна подкрепа в инкорпорираните писмени доказателства и писмени
доказателствени средства.
Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, изрично посочва, че редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Не се спори, че въпросният акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспорването
пред ВРС наказателно постановление, е съставен от компетентен за това
2
административен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискваната от
закона форма за валидност, при спазване на законоустановените изисквания
относно процесуални правила, както и че той съдържа всички изискуеми
реквизити, за да породи целените правни последици. Следователно актът за
установяване на административно нарушение е редовно съставен и се ползва
с формална доказателствена сила до установяване на противното. В тежест на
жалбоподателя е да установи, че отразеното в акта за установяване на
административно нарушение от фактическа страна не съответства на
действително случилото се. Въззивника обаче не навежда никакви
доказателства в тази насока.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин
са доказани фактът на извършеното административно нарушение, неговите
времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на
него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност, видно от представените писмени доказателства за
назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия
орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност. В тази връзка, наказващият орган е отстранил
недостатъка в акта, касателно прецизните данни за нарушението
упражнявайки правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, с което правото на
3
зашита на въззивника да узнае юридическите и фактическите измерения на
възведеното административно обвинение е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от открИ.е на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана, като на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По делото е доказано по несъмнен начин, че на 25.04.2022г. в гр.
Варна жалбоподателят управлявал лек автомобил с техническа неизправност -
спукано предно панорамно стъкло в областта на чистачките. Така очертаната
деятелност правилно е квалифицирана като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1
ЗДвП, където е ситуирано правно задължение движещите си по пътя пътни
превозни средства да бъдат технически изправни, в който смисъл е
разпоредбата на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата /ППЗДвП, приет с ПМС № 36 от 1996 г., обн. в ДВ бр. 25 от
22.03.1996 г., в сила от 01.06.1996 г. /. Административното нарушение е
извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Нарушителят е
предвиждал извършването на деянието и е съзнавал неговия
общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и пряко е целял
неговото осъществяване. Спорен между страните обаче остава въпросът какъв
е характерът на констатираната неизправност, доколкото именно тя
предопределя размера на следващото се административното наказание
"глоба".
4
Разпоредбата на чл. 10 ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и
неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за
технически неизправни, като видно от чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" сред тях
фигурират счупените или повредени външни стъкла. Неизправностите биват
незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани легално
в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП, както следва: "Незначителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за
безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху
околната среда, както и други незначителни несъответствия; "Значителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други
по-значителни несъответствия и "Опасни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на
движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. В
разпоредбата на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства /Наредба Н-32 от 16.12.2011 г., обн. в ДВ бр. 104 от 27.12.2011 г., в
сила от 01.01.2012 г., издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията/, освен категоризирането на
неизправностите като незначителни, значителни и опасни /ал. 1/, същите са
разграничени с оглед степента на въздействие върху безопасността на
превозното средство или околната среда, в т. ч. наличието или отсъствието на
риск за участниците в движението /ал. 2, ал. 3 и ал. 4/. Попадането на дадена
неизправност в някоя от трите групи се определя съобразно списъка в
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5
към чл. 31, ал. 1 от цитираната наредба. В тази връзка следва да се отбележи,
че съгласно т. 3. 1., б. "а" от Приложението към методиката пукнатото стъкло
може да се причисли както към незначителните, така и към значителни
технически неизправности т. е. преценката за съответния вид неизправност не
следва да се извършва априори, а е комплексна и се базира на цялостната
5
оценка на конкретната ситуация.
В контекста на изложеното, съобразявайки относимата нормативна
уредба, този съдебен състав намира, че на етапа на съдебното следствие не
бяха събрани убедителни доказателства в подкрепа на застъпената от
административните органи теза, че констатираната неизправност е значителна
по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП във вр. с чл. 37, ал. 3 от Наредба №
Н32 от 16.12.2011 г., доколкото липсват фактически данни, че спуканото
предно панорамно стъкло е оказало отрицателно въздействие върху
безопасността на превозното средство или оказва въздействие върху околната
среда, или поражда риск за участниците в движението. Констатираният
доказателствен дефицит и отсъствието на конкретни съображения в
очертаната насока, мотивира съда да приеме, че всъщност се касае за
незначителна техническа неизправност по смисъла на § 6, т. 71 от ДР на ЗДвП
във вр. с чл. 37, ал. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като
отговорността на жалбоподателя Я. следва да бъде ангажирана съгласно чл.
179, ал. 6, т. 1 ЗДвП за управление на технически неизправно превозно
средство при констатирана незначителна техническа неизправност, за което е
предвидено административно наказание "глоба" в абсолютен размер от 50, 00
/петдесет/ лв. Допуснатият порок е отстраним в съдебната фаза на процеса
посредством преквалификация на санкционната норма, доколкото въпросът за
вида на техническата неизправност е правен и служебната инициатива на съда
в очертаната насока относно приложението на закон за по-леко наказуемо
нарушение не би довела до промяна на фактическите обстоятелства, част от
първоначално възведеното обвинение, респективно до влошаване правното
положение на жалбоподателя.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че липсват основания за
третиране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
/в ред. преди изм. с ДВ бр. бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. и преди
последващото спрямо датата на нарушението приемане на разпоредбата чл.
189з ЗДвП, изключваща императивно приложното поле на този институт при
нарушения на правилата за движение по пътищата/. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС,
6
докладчик-съдия Блага И.ова преценката на административнонаказващия
орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, същата винаги е
фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение, б. м. / с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност /вредност, б. м. / в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б. м. / от съответния вид". В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства",
които да редуцират степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя поначало е
ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено, като се преквалифицира
санкционната норма в такава по чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП и се редуцира
размерът на наложеното административно наказание "глоба" на 50, 00 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, т.
4 ЗАНН,
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0439-
000053/03.06.2022 г., издадено от началник 3 РПУ ОД МВР Варна, с което на
Г. Г. Я., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 179, ал. 6, т. 1
ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на административното наказание "глоба" на 50,
00 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8