№ 2
гр. Карнобат , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20202130200193 по описа за 2020 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН ,
като е образувано по повод подадената жалба от Р.М. ЕООД гр. Карнобат ,
обл. Бургас представлявано от Р. М. М.против наказателно постановление №
399653- F 388277 от 19.10.2018 година на Началника на отдел Оперативни
дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него
административно нарушение по чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н – 18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС на основание чл.
185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така
наложеното му административно наказание посочено по- горе , като същият
в жалбата си признава , че е извършил съответното административно
нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено
административно наказание с горепосоченото наказателно постановление ,
но твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно
незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния закон –
1
ЗАНН вкл. и че същото извършено от него адм. нарушение се явява като
маловажен случай , като посочва точно обстоятелствата касаещи тази
твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно
призован за него не се явява лично неговия законен представител , но се
явява неговият процесуален представител , който заявява , че поддържа
жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление и по този начин
не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно призован се явява
неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият по този
начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я
отхвърли изцяло като напълно неоснователна.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Р.М. ЕООД гр. Карнобат
представлявано от Р. М. М.наказателно постановление № 399653- F 388277
от 19.10.2018 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас
в Централно управление на Национална агенция за приходите е издадено въз
основа на АУАН сер. AN № F388277 от 07.06.2018 година срещу който
констатира за извършено административно нарушение на дата 29.05.2018
година което се изразява в следното , че на горепосочената дата в 16, 30
часа при извършена оперативна проверка в търговски обект - магазин за
фреш находящ се в гр. Карнобат на бул. България № 1 , стопанисван от
Р.М. ЕООД се установило , че за извършена контролна покупка в 15, 58 часа
на 1 бр. чаша 0, 300 л. фреш от ябълки на стойност 1, 20 лв. за която
плащането е направено с банкнота от 10 лв. и същото е прието от Р. М. М., не
е издадена съответната фискална касова бележка от въведение в
експлоатация и работещ в същия обект ЕКАФП модел DATECS DP- 150 KL
с индивидуален № DT 656114 и фискална памет № 02656114 при
предаването на стоката и връщане на рестото , като за проверка е била
отпечатана и контролна лента на електронен носител за същата дата –
2
29.05.2018 г. за периода от 09.00 часа до 17.00 часа на която се съхраняват
копия от всички отпечатани касови бележки , но същата извършена
продажба не е била отразена , с което е била нарушена разпоредбата на
чл.25ал.1 т.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка
с чл. 118 ал.1 от ЗДДС и за което на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС на
същото дружество е наложено адм. наказание – имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Видно от събраните по делото доказателства – писмени такива –
протокол за извършена проверка № 0346631 от 29.05.2018 година ,ведно с
приложенията към него - опис на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката в търговския обект ,копия от фискален касов бон
и от дневен финансов отчет , заповед за компетентност , както и от гласните
доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели
С.Д. и Т.Б. , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя
деяние , е че същите доказват , че жалбоподателят е извършител на адм.
нарушение което му се приписва със съставения АУАН и издаденото въз
основа на него процесно наказателно постановление, като същото
обстоятелство не се опровергава от никакви доказателства по делото,
включително и се признава от жалбоподателя в жалбата му . Следователно
въз основа на събраните по делото доказателства , може да се установи по
категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му
административно нарушение по Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства на МФ и ЗДДС , описано в съставения АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно
доказателства –писмени и гласни установяващи , че жалбоподателят е
извършител на процесното адм. нарушение , което обстоятелство той и не
оспорва в съдебно заседание , поради което обстоятелство му е наложено и
горепосоченото административно наказание. В случая следва да се добави от
съда , че не се доказа от никакви факти , твърдяното обстоятелство от страна
на жалбоподателя , че извършеното от него адм. нарушение било извършено
именно в резултат на провокация от страна на контролните органи на НАП
тъй като разпоредбата на чл. 25 ал. 6 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за
3
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства на МФ е посочено императивно обстоятелството , че фискалната
касова бележка се издава и се представя на клиента при извършването на
плащането от страна на последния , а не след извършването на услугата или
получаването на стоката , като в настоящия случай жалбоподателят е бил
длъжен да издаде съответната фискална касова бележка след извършването на
плащането от страна на св. Светослав Тодоров с банкнотата от 10 лв. , а не
след като жалбоподателят е направил на същия свидетел поръчания от него
фреш от ябълки.
Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН и обжалваното
наказателно постановление са съставени в изпълнение на разпоредбите на
чл. 42 и сл. от ЗАНН и чл. 57 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на
материалния закон – ЗДДС и горепосочената Наредба № Н – 18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства на МФ , като тук липсва несъответствие между фактическото
описание на нарушението и приложената правна норма и затова той се
явява законосъобразен и съобразно процесуалния и материалния закони и
като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от
него деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е
изложил мотивирана преценка за липса на основание за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил закона .
Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в противна
насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание се
претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва
да разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това
дали случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните
по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е
приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са налице
предпоставките за това , само на това същото основание да отмени
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на
закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган
за „ маловажност „ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от
4
жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на
съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали
това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на
съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция
по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от
нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от
ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата
изключващи отговорността са приложими и към
административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от
НК е обстоятелство изключващо отговорност вкл. и адм. наказателната по
отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото
настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от
НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за отношения
свързани с фиска на Държавата . В случая законът е постановил, че само с
осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок е
достатъчно само неговото наличие респ. извършване, за да възникне
съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя ,
тъй като в случая са увредени важни държавни и обществени права свързани
със спазване на данъчната политика на Държавата и свързани с фиска и
съответно установения в страната правов ред . Затова в случая съдът намира,
че в случая е ощетен пряко фиска на Държавата / за което съобщава св. С.Д. /
и извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и същото не е
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това
искано от жалбоподателя основание процесното наказателно
постановление.Тука следва да се посочи и факта , че процесното нарушението
извършено от жалбоподателя по нищо не се отличава от подобни такива и не
сочи белези на маловажност. В допълнение следва да се посочи, че ниската
стойност на продадената стока и фактът, че нарушението е първо за
жалбоподателя не са смекчаващи обстоятелства, характеризиращи
нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения
от същия вид. Те са факти от значение за определяне размера на наказанието,
които в случая са взети предвид от административнонаказващия орган,
съобразно чл.27, ал.2 ЗАНН, тъй като на жалбоподателя е наложена
5
имуществена санкция в предвидения от закона минимум.
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил процесното
адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя от
събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод
на съда не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства . По
този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение
на разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства на МФ във вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС като в случая адм.
наказващия орган му е наложил горепосоченото адм. наказание на
жалбоподателя за това извършено от него адм. нарушение на основание чл.
185 ал.1 от ЗДДС , като в случая правилно адм. наказващия орган като е счел
, че са налице смекчаващите вината обстоятелства е наложил на
жалбоподателя съответното адм. наказание в минималния размер .
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдяните от
жалбоподателя незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление обжалвано от него и поради това , че същото се явява напълно
законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло от настоящия съд.
В съдебно заседание АНО претендира да му се присъдят разноски по
настоящото дело на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН. С настоящото си решение
съдът приема , че процесното наказателно постановление се явява напълно
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. По този
начин на адм. наказващия орган следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение , следва да се приложи
разпоредбата на чл. 63 ал.5 от ЗАНН , съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело , определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от Закона
за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ . Съгласно чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. . С оглед
фактическата и правна сложност на делото , съдът стигна до извода , че за
6
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
адм. наказващия орган следва да се присъди и определи възнаграждение в
размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 399653 - F
388277 от 19.10.2018 година издадено от Началника на отдел Оперативни
дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите против Р.М. ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. Карнобат, обл. Бургас ул. Н.Б. № 23 а представлявано от Р.
М. М. с ЕГН *** с което за извършено от него адм. нарушение на дата
29.05.2018 г. на разпоредбата на чл.25 ал.1 т. 1 от Наредба № Н – 18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС на основание
чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена санкция в
размер на 500 лева , като напълно законосъобразно .
ОСЪЖДА Р.М. ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. Карнобат, обл. Бургас ул. Н.Б. № 23 а представлявано от Р. М. М. с ЕГН
***, същото дружество със съдебен адрес – гр. Карнобат ул. Г.Д. № 6 чрез
адв. Д.Д.В. да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100
лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7