Р Е Ш
Е Н И Е
№ ......
гр.Плевен, 14,04,2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание
на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №6003 по
описа на съда за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по предявен от В.В.В., ЕГН **********,***, чрез адв.М.М.
от ПАК, против С.В.А., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.127а от СК
за даване на разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето ***, ЕГН **********,
както и същото да има право да пътува в чужбина със своя баща без съгласието на
ответницата, до навършване на 18-годишна възраст. Твърди се, че родителските
права по отношение на детето с предоставени на бащата с решение по
гр.д.№3319/2020 г. на ПлРС. Сочи се, че майката категорично и немотивирано
отказва да позволи на детето да пътува. Сочи се, че бащата живее и работи в ***и
има желание детето да му гостува. Приложени са писмени доказателства по опис. В
с.з. проц.представител на ищеца моли съда да даде исканото разрешение.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен отговор. Същата не се
явява и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно
призована.
Представителят
на ***– соц.работник ***ангажира становище, че молбата е основателна и следва
да бъде уважена, тъй като е в интерес на детето.
При
изслушване на детето ***в с.з., само в присъствието на социален работник,
същата заяви, че желае да има възможност да гостува на баща си и да види други
държави. Детето сочи, че преди майка й се държала много добре с нея, но сега
вече не я искала, тъй като щяла да има второ внуче. Заявява, че лятото баща й
искал да я заведе на почивка в ***, но тъй като майката отказала да даде
разрешение, ходили на море във ***.
От
разпита на свидетелката ***се установява, че същата отглежда детето от
10-месечна възраст. Твърди се, че когато се наложила операция само бащата
обгрижвал детето, а майката била незаинтересована. Според свидетелката на
детето му било много тежко когато съучениците му подели в чужбина, а тя нямала
възможност заради отказа на майка й да даде необходимото разрешение.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно
по делото е, че родители на детето ***, ЕГН **********,
са страните по делото – видно от приложеното удостоверение за раждане.
Безспорно
по делото е, че с влязло в сила решение по гр.дело №3319/2020 год. по описа на
Плевенския районен съд, упражняването на родителските права върху детето ***е предоставено
на бащата.
С разпоредбата на чл.127а СК
се уреждат
отношенията
между родителите във връзка с упражняването на
родителските
права и по-конкретно в случаите на разногласие между тях по въпроса за
пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това. Съгласно
чл.45
от Закона за българските лични документи заявлението за издаване
на паспорт на малолетни и непълнолетни лица се подава от техните родители,
настойници или попечители, а съгласно чл.76, т.9 от същия закон, за пътуване в
чужбина на малолетни и непълнолетни лица е необходимо писмено съгласие от
родителите, настойниците или попечителите. Няма съмнение, че както подаването
на заявление, така и даването на съгласие съгласно цитираните разпоредби на
закона, са част от кръга правомощия на родителите в отношенията им с децата,
поради което следва да се приеме, че при липса на съгласие по тези въпроси
спорът следва да бъде решен от районния съд по настоящия адрес на детето. В
този смисъл депозираната молба се явява допустима.
Данните по делото сочат,
че детето ***живее при своята баба по бащина линия, а от страна на бащата
/който работи в чужбина/, са създадени отлични социално-битови условия.
Установява се също така, че ответницата се е дезинтересирала от детето, не се
вижда с него, не изплаща издръжка.
При формиране
на изводите си по спорните въпроси съдът следва да се ръководи изцяло от целта
на нормативната уредба, касаеща децата, за всестранна защита интересите на
детето. Съобразно §1, т.5 ДР ЗЗДет,
„най-добър интерес на детето” е преценка на желанията и чувствата му;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът намира, че липсата
на съгласие от страна на единия родител, с оглед на горните обстоятелства
препятства излишно правото на детето на свободно придвижване, регламентирано и
защитено от закона. Принципно пътуването на детето в посочената в молбата
европейска държава – ***, и другите държави-членки на ЕС и ***, ще
благоприятства формиране на непосредствени представи за света и разширяване на
познанията му, а оттук и за оформянето му като личност.
Заявените държави не са
място на размирици и природни бедствия, поради което не се поставят в риск
физическия и психически интегритет на детето. Последното е вече във възраст, в
която пълноценно може да възприема информацията, с която ще се обогати при пътуването
си и пребиваването извън страната няма да създаде затруднения по полагането на
ежедневните грижи за него. Детето ще има възможност да развива и езиковите си
умения. От друга страна с пътуването на детето в чужбина ще се даде възможност
то пълноценно да общува с баща си и да не прекъсва връзката с нея. Съдът счита, че с оглед пола на детето и
възрастта, в която се намира то, ограничаването на пътуването му в чужбина,
съответно виждането и общуването с бащата, която работи във Обединеното
кралство *** не е в негов интерес и ще наруши връзката, която е изградена с него.
При
тези обстоятелства съдът намира, че в интерес на детето ***е да бъде издаден
паспорти и да й бъде разрешено да напуска територията на Република България без
съгласието на нейната майка.
Следва да бъде отбелязано, че Съдът
не идентифицира искове за детето във връзка с исканото разрешение. Следва
да се отбележи също така, че осъществяването на правото
на свободно придвижване е регламентирано и в Конституцията на Република
България. Въпреки че майката изцяло се е дезинтересирала от детето, при нужда,
Република България БИ МОГЛА да гарантира изпълнение на съдебното решение,
постановено по гр.д.№3319/2020 г. на ПлРС относно режима на лични отношения
между детето и родителя, който не е дал съгласие за извеждането им зад
граница.
Поради
това подадената от В.В.В. молба с правно основание чл.127а от СК вр.чл.76, т.9 от ЗБЛД
следва да бъде уважена изцяло.
По
така изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.45, ал.1 от Закона за
българските лични документи, заместващо съгласието на С.В.А., ЕГН **********,*** – майка на
малолетната ***, ЕГН **********, ДА СЕ ИЗДАДЕ задграничен паспорт на малолетното дете ***, ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на основание чл.76, т.9 от Закона за българските
лични документи във вр.чл.127а от СК на малолетното дете ***, ЕГН **********, ДА
НАПУСКА територията на Република България без съгласието на нейната майка С.В.А., ЕГН **********,
придружавана от своя баща В.В.В.,
ЕГН **********,***, и да пътува без
ограничение в страните-членки на ЕС и в ***, до навършване на 18-годишна
възраст на детето.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: