Р Е
Ш Е Н
И Е
№260000
гр. Севлиево, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Силвия Георгиева
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова АНД № 448
по описа
за 2020
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН -
Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на Ж.С.В. *** против
наказателно постановление /НП/ № ********** от 15.10.2020 година на директора
на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложено
наказание глоба в размер на 200,00 лева по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите,
и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението – 3 пространствени кубични метра дърва
за горене от дървесен вид цер, за които, поради липсата им и на основание чл.
275, ал. 2 от Закона за горите е определено да се заплати тяхната парична
равностойност в размер на 112,20 лева. В жалбата се твърди, че НП е необосновано и
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да
отмени изцяло наказателното постановление.
Алтернативно се прави искане за намаляване на наложената глоба до нейния
законов минимум от 50,00 лева.
За ответника по жалбата - РДГ
гр. В. Търново, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Същият намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, че нарушението е
установено по безспорен и несъмнен начин и че НП е
законосъобразно, поради което моли да се потвърди изцяло.
По делото се
събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът
установи следната фактическа обстановка:
На 18.04.2020
година свидетелите Д.Г. и Ц.Н. *** извършвали обход на горските територии в
района на с. Търхово, община Севлиево, като около 16:00 часа пътували от село
Ловнидол в посока гр. Севлиево, където в землището на с. Търхово, на поляна в
ляво от пътя, установили два товарни автомобила, единият от които марка „ЗИЛ
157“. Другият автомобил бил камион с влекач и ремарке. И на двата камиона имало
натоварена дървесина. Тъй като задната гума на камиона ЗИЛ била спукана,
шофьорите на двата автомобила започнали да прехвърлят дървесината от ЗИЛ-а в
тира. В този момент двамата служители на РДГ – Велико Търново спрели служебния
си автомобил до тях и поискали документите за произхода на дървесината.
Представен им бил превозен билет от същата дата, издаден по – рано през деня,
според който се превозвали седем кубически метра дървесина от дървесен вид цер.
Тъй като видимо камионът „ЗИЛ“ бил натоварен с повече дървесина, свидетелят Г.
започнал да измерва същата със служебна рулетка, при което констатирал, че
дървесината, която се превозвала и била натоварена на камиона, била 10 кубика,
а не 7, както било посочено в превозния билет. Обстоятелствата от проверката
били описани в съставения на място Констативен протокол Серия В, № 006349.
Съставена била и Разписка Серия В, № 001765 от 18.04.2020 година, с която 3 пр.
куб. метра дърва, маркирани с червена боя и КГМ, били оставени на отговорно
пазене на жалбоподателя В..
На
жалбоподателя бил съставен и акт за установяване на административно нарушение №
006004 от 18.04.2020 година за това, че съхранявал в товарния автомобил 3 пр.
куб.м. дърва за горене от дървесен вид цер, непридружени с превозен билет.
Актосъставителят Ц.Н. квалифицирал това деяние като нарушение на чл. 213, ал.
1, т. 2 от ЗГ. След съставянето на акта, същият бил предоставен на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да направи възражения срещу
него. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят В. не е направил
възражения срещу съставения АУАН и е подписал същия без такива. Възражения не
са били депозирани от него и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
След
съставянето на акта било изготвено Сигнално писмо от директора на РДГ – Велико
Търново до Районна прокуратура – Севлиево, където с Постановление от 04.06.2020
година било отказано образуването на наказателно производство по Преписка №
374/2020 година по описа на РП – Севлиево и материалите по делото били изпратени
до наказващия орган за санкциониране на жалбоподателя по административен ред за
извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
Въз
основа на това било издадено и обжалваното наказателно постановление № **********
от 15.10.2020 година за това, че на 18.04.2020 година на територията на землище
Търхово, местността „Сърнич“, община Севлиево, жалбоподателят Ж.В. съхранявал в
товарен автомобил „ЗИЛ 157“ с рег. № ЕВ ***ВМ 3 пространствени кубични метра
дърва за горене от дървесен вид цер, непридружени с превозен билет. В
наказателното постановление е посочено, че в момента на проверката в камиона
имало натоварени 10 пр. куб. метра дърва за горене, а жалбоподателят представил
превозен билет за 7 пр. куб.м. дърва за горене, поради което наказващият орган
е приел, че за разликата от 3 куб.м. дърва за горене нямало превозен билет.
След описание на нарушението наказващият орган
квалифицирал описаните от него обстоятелства като нарушение на чл. 213, ал. 1,
т. 2 от ЗГ и на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложил на жалбоподателя
глоба в размер на 200,00 лева по чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от
писмените доказателства – обжалваното наказателно постановление; Констативен
протокол № 006349 от 18.04.2020 година; Превозен билет от 18.04.2020 година; Разписка за отговорно
пазене от 18.04.2020 година; Сигнално писмо от 29.04.2020 година; Постановление
за отказ от образуване на наказателно производство от 04.06.2020 година; ;
Констативен протокол № 006249 от 08.07.2020 година и Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 година на министъра
на земеделието и храните.
При така установената фактическа обстановка, въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните
правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е
връчен на М.И.на 23.10.2020 година. Жалбата срещу наказателното постановление е
изпратена по пощата до РДГ – Велико Търново на 29.10.2020 година, тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което
е представено заверено копие от Заповед № РД
49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните. АУАН е съставен
от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
предвид заеманото от него длъжностно качество и изискващото се за длъжността образование,
каквото актосъставителят притежава.
Актосъставителят и в последствие
административно-наказващият орган /АНО/ са приели, че жалб. В. е нарушил
разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, съгласно която се
забранява покупко – продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,
транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването
на дървесина, непридружена с превозен билет.
Съгласно чл. 266,
ал. 1 от ЗГ с глоба от 50 до 3000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическо лице, което в
нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече,
извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или
се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. На основание тази
разпоредба на закона на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200,00 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в
провелите се съдебни заседания. Същият не се и представлява.
В хода на производството бяха разпитани свидетелите Д.Г.
и Ц.Н., които потвърдиха безпротиворечиво описаната по – горе фактическа
обстановка.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
В издаденото НП е ангажирана административно наказателната
отговорност на Ж.В. за това, че на 18.04.2020 година на територията на РДГ –
Велико Търново, община Севлиево, землище село Търхово, местността „Сърнич“, съхранявал в товарен камион „ЗИЛ 157“ с рег. № ЕВ ***ВМ
три пр.куб.м. дърва за горене от дървесен вид цер, непридружени с превозен
билет. Съдът намира, че соченият от актосъставителя
доказателствен факт, че на товарния автомобил на жалбоподателя е имало
натоварена дървесина, непридруена с превозен билет, не е и не може да послужи
като правен аргумент, от който да се приема заключението, че е
налице нарушение по текста на чл. 213, ал. 1,т. 2 от ЗГ, изразяващо
се конкретно в „съхраняване” на дървесина.
„Съхранението“, като вид деяние, с което се осъществява
административното нарушение, се изразява в упражняване на фактическа власт върху
дървесината – предмет на нарушението по начин, че достъпът на трети лица до
тази дървесина е ограничен, като се вземат и мерки за запазване или за
подобряване на нейните качества. Значението на думата съхранявам означава
“държа на сигурно място, пазя от разхищение или повреда”.
В случая е очевидно, че описаните признаци на състава на
административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, изразяващо се
конкретно в „съхраняване” на дървесина, непридружена с превозен билет, не са
налице. По делото безспорно се установи от показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, че на мястото на извършване на нарушението е имало два
камиона, като поради факта, че камионът на жалбоподателя бил със спукана задна
гума, натоварената в него дървесина се прехвърляла в друг камион. Това навежда
на извода, че процесната дървесина е била транспортирана от жалбоподателя
съобразно представения превозен билет, а не съхранявана, както са приели
актосъставителя и в последствие наказващият орган.
При това положение
съдът намира, че последният е издал
необоснован санкционен акт, като в него е вменил на жалбоподателя нарушение,
което той към онзи момент все още не е бил извършил, тъй като съхраняването на
дървесината, описана в АУАН и НП, не е било започнало, а и съгласно чл. 9, ал.
1 ЗАНН приготовлението към административно нарушение не се наказва.
Предвид констатирането на това нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
съдът намира, че не следва да обсъжда възраженията на жалбоподателя, посочени в
жалбата му.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО
наказателно постановление № **********
от 15.10.2020 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико
Търново, с което на Ж.С.В., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 200,00лв. /двеста/
лева по чл. 266 от ЗГ и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са
отнети вещите, предмет на нарушението: 3 пространствени кубични метра дърва за
горене от дървесен вид цер, за които, поради липсата им и на основание чл. 275,
ал. 2 от Закона за горите е определено да се заплати тяхната парична
равностойност в размер на 112,20 лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: