№ 5698
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110209877 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „хххххххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххххх, чрез
управителя Живко Димов, срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на „хххххххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххххх,
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Електронният фиш се обжалва като издаден при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Навежда се, че в обжалвания електронен фиш не е
посочена датата на издаването му, което препятства съдебния контрол по
отношение спазване на срока за издаването му. Навежда се, че липсва пълно и
точно описание на нарушението, в това число и на мястото на извършването
му, тъй като не е посочен конкретния тол - сегмент, в който в навлязло
пътното превозно средство. Изтъква се, че съществува неяснота дали
въззивникът е административно наказан затова, че няма издадена маршрутна
карта или валидна тол декларация за движението на конкретното ППС или
1
затова, че е допуснал движение на ППС, без да е платена дължимата такса.
Сочи се, че санкционната разпоредба не е посочена коректно, тъй като не е
посочена разпоредбата на чл. 139 ал. 5 ЗДвП. Оспорва се извършването на
нарушението, като се навежда, че в процесното ППС е било монтирано
бордово устройство, което е отчитало изминатия път. Оспорва се
техническата годност на устройство с № 10181, с което е установено
нарушението. Навеждат се и възражения за нарушения в процедурата, по
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като се сочи, че за нарушения на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не е
допустимо издаване на електронен фиш. По всички изложени съображения се
прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Мария Соколова
от САК, която моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен по
аргументите в жалбата. В допълнение навежда доводи за несъразмерност на
наложената имуществена санкция и за маловажност на нарушението.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител и
не изразява становище по основателността на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена в законовия срок по чл. 189ж ал. 5
ЗДвП (видно от приложено известие за доставяне електронният фиш е връчен
на въззивника на 01.06.2023 г., а жалбата е подадена на 12.06.2023 г.) и от
лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
„хххххххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххххх, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на
управление гр. София, район "Люлин", ж.к. "Строително промишлена зона"
"Модерно предградие", ул. "Ефрем Каранфилов" № 9А, с управители
хххххххххххххх, начин на представляване: заедно и поотделно, като в
предмета на дейност на дружеството се включва транспортна дейност в
страната и чужбина със собствени или наети превозни средства.
Към 03.05.2021 г. дружеството - жалбоподателя било собственик на
товарен автомобил марка/модел „МАН ТГС 35.400 В Х 4 ББ“, с рег. №
ххххххххххххх, категория N3, клас ЕВРО 4, с 4 оси, с технически допустима
максимална маса 41000.
На 03.05.2021 г., в 15:47 ч. в община Столична, по път А-6 "Европа" км
50+427, с посока нарастващ километър, в пътен участък, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, от устройство с № 10181, елемент от електронната
система за събиране на пътни такси, било засечено движението на автомобил
модел/марка „МАН ТГС 35.400 В Х 4 ББ“, с рег. № ххххххххххххх, за който
2
нямало данни за валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Контролното устройство № 10181 представлява автоматично
устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка,
неподвижно монтирана над път А-6 /автомагистрала „Европа“/ км. 50+427,
намираща се между разклона за гр. Нови Искър и пътен възел „Илиянци“.
При тази хронология бил издаден Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на
„хххххххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххххх, била наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства:
известие за доставяне, протокол № 28765/21 от заседание на Управителния
съвет на Агенция "Пътна инфраструктура"; Заповед № РД-11-983/13.09.2021
г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура", ведно с приложения; Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура",
ведно с приложение, извлечение от електронната система за историята на
обработка на нарушението, за което е издаден електронен фиш №
**********, карти с местоположението на стационарна контролна точка
(СКТ) № 10181, извлечение от електронна система с данни за
местоположението на СКТ № 10181, доклад изх. № 66-Сф-232/17.02.2023 г.
на ОПУ - София, протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на СКТ от 15.08.2019 г., веществените
доказателствени средства - 2 броя статични изображения във вид на снимков
материал.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, които
прецени като еднопосочни, последователни и обективни, кореспондиращи на
приложените статични изображения - снимки. Приложените
фотоизображения съдът също кредитира с доверие, като от тях се извежда
номерът на автомобила, който се е движел в процесния пътен участък, дата и
час, в който е преминал.
От доклад изх. № 66-Сф-232/17.02.2023 г. на ОПУ - София, карта за
местоположението на СКТ 10181 и извлечение от електронната система с
данни за стационарна контролна точка (СКТ) 10181, се допълва точното
разположение на контролното устройство и неговата пригодност. От доклад
от инж. Р. Сачански - Директор на ОПУ - София изх. № 66-Сф-232/17.02.2023
г. се установява, че участъкът от Северната скоростна тангента, от км 0+0000
до км. 16+540, се припокрива с Автомагистрала "Европа" – А - 6, граница
Сърбия - София, от км. 49+500 до км. 65+900 и местоположението на СКТ
1018 - км. 1+050 на Северна скоростна тангента между разклона за Нови
3
Искър и пътен възел Илиянци, съответства на приблизителния километър
50+427 от път А -6 "Европа".
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е основателна и атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен, макар да не се споделят всички възражения в жалбата.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние. Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата
такса за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 (такива с обща техническа допустима максимална
маса над 3, 5 тона - бел. с.), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на
едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. От своя страна
разпоредбата на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, посочена като нарушена в обжалвания
електронен фиш, предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Съгласно чл. 167а ЗДвП контролът по
заплащането на таксата по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата се осъществява
от Агенция "Пътна инфраструктура" чрез електронна система за събиране на
пътни такси.
Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите
на ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира,
съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за
събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно
разпоредбата на чл. 189е ал. 8 ЗДвП контролните органи могат да извършват
справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства
във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
4
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
В случая от събраните доказателства се установи, че жалбоподателят е
собственик на ППС, за чиято категория (обща технически допустима
максимална маса над 3, 5 тона) е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. От приобщения като писмено доказателство доклад по чл. 167а ал. 3
ЗДвП се установява, че процесното ППС е преминало на 03.05.2021 г., в 15:
47 часа през тол – сегмент от път А6 км 50+427, като за преминаването през
този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол – декларация, не е
закупена предварително маршрутна карта и не са подавани тол декларации за
изминато разстояние, поради което не е заплатена дължимата сума за този тол
сегмент.
Не се представиха никакви доказателства в подкрепа на твърдението в
жалбата, че процесното МПС е разполагало с бордово устройство, което да
предава данни за географското позициониране и изминатото разстояние.
Не се споделят възраженията в жалбата досежно годността на
техническото средство, с което е установено нарушението. Съгласно чл. 23
ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ на контрол по Глава IV от ЗИ подлежат
средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и
допълнителните устройства към тях, които се използват в случаите по чл. 5
ЗИ (за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в
здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност,
защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и
търговските плащания) и са определени в Наредбата за съществените
изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. В чл. 2
от цитираната наредба са посочени средствата за контрол, по отношение на
които тя намира приложение, и сред които не попадат компонентите на
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние. Както вече беше посочено, от
приетите като писмени доказателства доклад изх. № 66-Сф-232/17.02.2023 г.
на ОПУ - София, карта за местоположението на СКТ 10181 и извлечение от
електронната система с данни за стационарна контролна точка (СКТ) 10181,
се установява точното разположение на контролното устройство и неговата
годност.
Не са основателни доводите, поддържани от въззивника, че неправилно
в случая отговорността му е ангажирана чрез използване на облекчения ред
по чл. 189ж ал. 1 ЗДвП вр. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен
фиш вместо административнонаказателното производство да се образува със
съставяне на АУАН. Буквалният прочит на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1
ЗДвП действително сочи, че издаването на електронен фиш е предвидено
само в случаите на нарушения по чл. 179 ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушения
по чл. 179 ал. 3б ЗДвП, какъвто е процесният случай. При тълкуване на
разпоредбите на чл. 189ж ал. 7 ЗДвП обаче и чл. 167а ал. 4 ЗДвП се налага
изводът, че текстът на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП е резултат на
5
законодателна непрецизност, като от него не може да се черпи аргумент, че за
нарушенията по чл. 179 ал. 3б ЗДвП не е допустимо издаването на електронен
фиш. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 189ж ал. 7 ЗДвП изрично се
визират електронните фишове за нарушения на чл. 179 ал. 3 - ал. 3б ЗДвП, а в
разпоредбата на чл. 167а ал. 4 ЗДвП се сочи, че Агенция "Пътна
инфраструктура" създава и поддържа информационна система, в която се
издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3в. Допълнителен аргумент, че за нарушение по чл. 179 ал.
3б ЗДвП е допустимо издаването на електронен фиш се черпи от
разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 ЗДвП, с които се урежда правото на
собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл.
179 ал. 3 - ал. 3б ЗДвП да се освободи от административнонаказателна
отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за
представянето й е 7 - дневен от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или на електронния фиш (така и Решение №
4726 от 13.07.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 5078/2023 г., Решение №
2875 от 28.04.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 1972/2023 г., Решение №
6720/07.11.2023 г., АССГ, XX Касационен състав).
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси, както и по управлението на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП.
Не се споделят възраженията касателно срока на издаване на
обжалвания електронен фиш, с които по същество въззивникът въвежда
оплакване за неспазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съгласно §
6 т. 63 ДР на ЗДвП "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи". Съгласно
ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС „легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От
това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани
6
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението“. Настоящият съдебен състав застъпва становището,
че в случаите, когато се прилага облекчения ред за санкциониране на
административни нарушения чрез издаване на електронен фиш, доколкото
този ред се явява специален по отношение на общата предвидена в ЗАНН
процедура, където административнонаказателното производство се образува
със съставяне на АУАН, сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН не намират
приложение.
Не се споделят оплакванията в жалбата, че в електронния фиш е
допусната неяснота по отношение изпълнителното деяние на нарушението.
Жалбоподателят твърди, че от описание на нарушението в електронния фиш
не става ясно дали отговорността му е ангажирана затова, че не е заплатена
тол такса или е допуснато пътното превозно средство да се движи, без да е
заплатена тол такса. Отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение
на чл. 102 ал. 2 ЗДвП, според която разпоредба собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. При посочване на обстоятелствата на
нарушението в обжалвания електронен фиш е посочено, че е установено
движението на процесното ППС, без да има валидна маршрутна карта или тол
декларация за преминаването. Предвид горното съдът намира, че е съвсем
ясно, че отговорността на "хххххххххххх" ООД е ангажирана затова, че като
собственик на процесното ППС е допуснал движението му по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена таксата по чл. 10 ал. 1
от Закона за пътищата. Правото на защита на въззивника не е ограничено
предвид непосочване на разпоредбата на чл. 139 ал. 5 ЗДвП в обжалвания
електронен фиш, тъй като правилото за поведение, което се твърди да е
нарушено, се съдържа в чл. 102 ал. 2 ЗДвП, която разпоредба е посочена в
електронния фиш.
Съдът намира обаче, че в електронния фиш не са посочени всички
признаци от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му, с
което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. В обжалвания
електронен фиш не е посочено какъв е бил размерът на дължимата такса
по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, както и по какъв начин същата е
била изчислена. Както вече беше посочено отговорността на дружеството-
жалбоподател е ангажирана за това, че като собственик на посоченото МПС е
допуснал движение на посоченото МПС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за която не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
7
10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или тол
декларация. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП посочва, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато
разстояние (тол-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП /ППС с обща
технически допустима максимална маса над 3, 5 тона – бел. съд./, даваща
право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните тол-сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и
от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Доколкото в електронния фиш се прави позоваване на чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП и се твърди, че не е заплатена именно тази такса, то във фиша
е следвало изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и
съобразно данните на ППС в какъв размер е трябвало да бъде платена тол-
такса. Освен това в електронния фиш няма посочени данни и за това какво е
било конкретно изминатото разстояние, тол-сегменти, в които процесното
ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните тол-
сегменти такси. Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В електронния фиш е посочено, че за ППС няма валидна
маршрутна карта и тол декларация за преминаването тоест размерът на
таксата не би могъл да се установи по посочения в чл. 10б, ал. 4 ЗП начин.
Съгласно ал. 5 в случаите когато не е възможно да се установи действително
изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура"
Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното
пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по
най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който
случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена
в тарифата по чл. 10, ал. 6. Следователно дължимата такса за преминаването е
определяема и то по начина, посочен в цитираната разпоредба, и нейният
размер е следвало да бъде отразен в електронния фиш, вкл. с посочване
начина на формирането й. В електронния фиш е вписано, че отделно от
имуществената санкция жалбоподателят държи и такса по чл. 10, ал. 5 от ЗП в
размер на 167 лева, но не може да се приеме, че това представлява ясно и
8
точно посочване на размера на дължимата тол такса, която се твърди да не е
била заплатена, тъй като не е посочено как точно е формирана тази стойност,
колко километра е прието, че е изминало МПС, между кои две точки от
платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е изминало. Липсата на
конкретно посочване на размера на дължимата тол такса за конкретното ППС
с посочване на начина на определянето й ограничава правото на
жалбоподателя да разбере всички обстоятелства на вмененото му
административно нарушение, в това число и какъв размер на такса не е
заплатил и въз основа на какви обстоятелства се приема, че дължи такса
именно в този размер. Допусната неяснота на административнонаказателното
обвинение е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш, но за пълнота съдът ще посочи, че се констатират и други
самостоятелни основания за отмяната му.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на
пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури - „такса за изминат участък“
означава заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава
разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7,
параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното
разстояние и на типа превозно средство;“. От понятието се извежда, че
дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с
характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
наричана „Директива 1999/62/ЕО“. Съгласно чл. 9а от посочената Директива
„Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи“.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а,
ал. 3, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена
санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавите
членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират
спазването на установените правила и ще стимулират своевременно
изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да
упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза,
както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и
9
косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на
ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради
действието на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal
SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и
цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.
С Постановление № 24 от 20 февруари 2020 г. за изменение на
Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на
Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 101 от 2019 г.), товарните автомобили
над 12 тона с 4 и повече оси, ЕВРО 4, в която категория попада и процесното
МПС с рег. № ххххххххххххх, дължат по 0,27 лв./к. за движение по АМ, като
път А-6, съгласно Приложение 1 към Решение № 101 от 20 февруари 2020 г.
за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса
за изминато разстояние – „тол такса“.
Сравнявайки размера на дължимите такси с абсолютно определения
размер на имуществените санкции, предвидени за налагане спрямо
нарушителите, отявлено личи несъразмерността между двете стойности. Не
на последно място предвидената санкция превишава многократно размера на
дължимата „тол такса“. Абсолютната липса на пропорционалност на
преследваната от законодателя цел, както и възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки
неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният
правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от
Закон за пътищата.
Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно
средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка
между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й
маршрут по протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса
е изчислена в размер на 167 лева, а наложената на дружеството имуществена
санкция надвишава този размер почти 15 пъти. По делото не са налични
данни за какво време и разстояние е използван републиканският път от
превозното средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна
10
отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса
в размер на 750 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се
определя според техническите характеристики на превозното средство.
Налагането на „глоби“ с фиксиран размер за всяко нарушение, без
възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с
принципа на пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а
именно Решение от 22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft.
C‑497/15, Spirál-Gép Kft. C‑498/15, ECLI:EU:2017:229 , т. 50 от цитирана
практика, изрично е изведено, че: „…..член 9а от Директива 1999/62 трябва да
се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство национална правна уредба, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.“
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г.,
Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна практика). Макар
и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на
директен ефект на чл. 9а от Директива, то от това не следва, че националната
юрисдикция трябва да загърби съюзното право, а напротив същата бива
задължена да приложи съответстващо на правото на съюза тълкуване
(решение от 04 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izoz Skopjie Link Logistic N & N,
C-384/17, ЕCLI:EU:C:2018:810, т. 58 – 61 от цитираната практика) (решение
от 24 януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10, ECLI:EU:C:212:33, т. 24 от
цитираната практика).
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от водачите на превозни средства такси. Санкциите
следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени през
принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна
разпоредба и наличието на административно наказание в абсолютно
определен/фиксиран размер, то същата следва да остане неприложена, а
наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят не претендира разноски.
Воден от горното и предвид констатираните нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, на
основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ на „хххххххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххххх, е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.
102, ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава XXII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12