Решение по дело №64/2023 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 346

 

11.05.2023 г., гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ива Байнова 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:     Росица Чиркалева

                                                                           Петър Вунов

 

секретар: Светла Иванова

прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия Петър Вунов АНД(К) № 64 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.М.К., чрез адв. А.Г. ***, против Решение № 150/12.12.2022 г., постановено по АНД № 302 по описа за 2022 година на Районен съд – Харманли, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0271-000398 от 09.05.2022 г. на Началник група в ОДМВР - Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуаления кодекс (НПК). В тази връзка на първо място се твърди, че първоинстанционният съд не направил правилна и обективна преценка на доказателствения материал по делото, поради което достигнал до погрешния извод, че твърдяното нарушение било извършено от субективна страна. Неправилно били дискредитирани показанията на свидетеля А. М., от които се установявала причината за повишаване на оборотите на двигателя и превъртане на гумите, както и че същата не била в следствие на умишлено действие от страна на жалбоподателя, а на техническа повреда на автомобила, тъй като същият бил приет за „пристрастен“ поради близките си отношения със С.К.. От друга страна показанията на актосъставителя Ж.Ж.били противоречиви и от тях не можело да се направи категоричен извод за умишлено действие от страна на жалбоподателя. Свидетелите по АУАН - В. Г. и Х. А.пък не присъствали на извършване на нарушението, а твърденията им, че С. К. си бил признал вината, били измислица и нямали никаква правна стойност, като техните показания също били нелогични. Освен това в решението си районният съд не обсъдил наведените от жалбоподателя доводи за липса на субективна страна на нарушение и че то било в следствие на случайно събитие, а не на умишлено действие. Поддържа се, че в разпоредбата на чл.175а, ал. 1 ЗДвП липсвало предложение 3, а жалбоподателят било санкциониран именно на това основание. Като час на нарушението бил посочен 12:20 ч., а от свидетелските показания на актосъставителя ставало ясно, че АУАН бил съставен в същия час. Накрая се заявява обобщено, че първоинстанционното решение било постановено в противоречие с трайна съдебна практика по идентични случаи, както на самия PC-Харманли, така и на АС-Хасково.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 150/12.12.2022 г., постановено по АНД № 302 по описа за 2022 година на Районен съд – Харманли, както и НП № 22-0271-000398 от 09.05.2022 г. на Началник група в ОДМВР - Хасково, РУ – Харманли.

Ответникът по касационната жалба - Началник Група в ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 150/12.12.2022 г. по АНД № 302/2022 г. Районен съд – Харманли е потвърдил НП № 22-0271-000398 от 09.05.2022 г. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ – Харманли, с което на С.М.К. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

За да потвърди процесното НП, районният съд е приел, че то, както и съставеният  АУАН, са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове, при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание, без да са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. По отношение извършването на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП е посочено, че относно елементите от обективната му страна нямало спор, а и се установявали от събраните по делото доказателства, а относно установяване на субективната му страна е дал вяра на показанията на свидетелите Ж.П. Ж., В. Г.Г. и Х. А. А., тъй като е счел, че те са последователни, вътрешнонепротиворечиви и най-вече житейски логични. По отношение на свидетеля на жалбоподателя - А. М. е приел, че в показанията му има неточности и противоречия, а  същите били и житейски нелогични, като е отчел приятелските му отношения със С.К..

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за  това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Доводите за неправилна и необективна преценка на доказателствения материал по делото от първоинстанционния съд са несподелими.  

На първо място същият правилно и обосновано не е дал вяра на показанията на свидетеля А. М. относно причината за повишаване на оборотите на двигателя и превъртане на гумите, като в мотивите на решението ясно и точно са отбелязани както противоречията, така и липсата на нормална житейска логика в тях, които не е необходимо да се преповтарят, а наличието на близки приятелски отношения с жалбоподателя е посочено като една допълнителна индиция за тяхната недостоверност. На второ място, показанията на свидетеля Ж.Ж.не могат да бъдат  определени като противоречиви, като направената в тази връзка в касационната жалба интерпретация на използвания от него израз „изгуби контрол“ е напълно превратна и цели единствено да подкрепи изградената защитна теза на касатора. Вярно е, че при разпита му този свидетел е заявил, че е съставил АУАН в 12:20 ч., т.е. в посочения в акта час на нарушението, но това само по себе си не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност или непоследователност на показанията му. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено, не са взаимоизключващи се, а и не се опровергават от останалите доказателства по делото. Относно показанията на свидетелите – полицейски служители в частта им, в която възпроизвеждат направеното пред тях от С.К. извънпроцесуално самопризнание на вината му, следва да се отбележи, че те са източник на производни доказателства, поради което могат да бъдат използвани като средство за проверка на първични доказателства. В конкретния случай те са послужили за проверка на показанията на свидетеля – очевидец Ж. Ж., от които е безспорно установено, че жалбоподателят е подал рязко газ и е започнал да върти гуми, като задната част на управляваното от него моторно превозно средство е тръгнало ту наляво, ту надясно, съпроводено със силен звук от двигател и силен пушек, едва след като е навлязъл на бул. „Б.“ и автомобилът му е бил изправен. Тук е уместно да се добави, че вината и в частност умисълът се извлича именно от установените действия на дееца, а не от неговите обяснения. Другият довод в подкрепа на това оплакване е базиран на игра на думи и некоректно тълкуване на събраните гласни доказателства в търсене на несъществуващ логически парадокс.

Явно несъстоятелно е и оплакването, че районният съд не обсъдил наведените от жалбоподателя доводи за липса на субективна страна на нарушението, тъй като на този въпрос контролираната инстанция е отделила почти една страница от решението, в която са изложени достатъчно конкретни и подробни съображения относно наличието на вината му.  

На следващо място, в мотивите си проверяваният съд изрично е посочил, че жалбоподателят е използвал път за обществено ползване не по предназначение - за превоз на хора и товари, а за извършване на т. нар. „дрифт“, поради което и това възражение се явява напълно голословно.

Не е вярно и че в разпоредбата на чл.175а, ал. 1 ЗДвП липсвало предложение 3, доколкото от съдържанието й е видно, че предвидените там наказания  лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв. се налагат на водач, който: 1) oрганизира, или 2) участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или 3) ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

При това положение са налага изводът, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, приемайки за установени по несъмнен начин всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

По отношение на твърдението за противоречие на решението му с трайната съдебна практика по идентични случаи, както на самия PC-Харманли, така и на АС-Хасково, следва да се посочи, че в тази си част касационната жалба е абсолютно бланкетна, тъй като не съдържа каквото и да е било конкретно позоваване, което да бъде обсъдено от касационната инстанция.

По тези съображения съдът намира, че не е налице поддържаното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150/12.12.2022 г., постановено по АНД № 302 по описа за 2022 година на Районен съд – Харманли.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                       2.