Р Е Ш
Е Н И Е №192
гр. Бургас, 22 февруари 2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV
състав, в съдебно заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА административно дело № 1641 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.44
от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване
на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от
Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба, подадена
от Г.Й.П., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адв. Ц.П., против
решение №32-274887/17.08.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“,
с което за стоката, поставена под режим
допускане за свободно обращение с митническа декларация (МД) с MRN 21BG001009007396R9/11.05.2021 г. е определена нова митническа
стойност, същата се определя за вземане под отчет и
досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 14 083, 16 лв. и законната лихва
върху сумата за периода от 25.02.2021г. до датата на връчване на решението.
Жалбоподателят иска отмяна на
оспорения акт. Счита, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Според него посочените в решението
обстоятелства не са относими към декларираната митническа стойност на стоките.
Счита, че процедурата по уведомяване за мотивите на оспорения акт била формално
спазена. От органа не били посочени обстоятелствата, породили съмнения в
действителността на договорната стойност.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, не се явява и не изпраща представител. С нарочни писмени
становища от 15.11.2022 г. (л. 84) и от 14.02.2023 г. (л. 137) процесуален
представител на жалбоподателя – адв. Г. заявява, че поддържа жалбата и
направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски съобразно
представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К., намира жалбата за неоснователна и недоказана.
Ангажира доказателства. Представя писмено становище, в което аргументира
позицията си за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
І. ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата е допустима. Подадена е от
лице с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта и в предвидения от
закона, срок. Обжалваното решение представлява акт по смисъла на чл. 19б от ЗМ,
подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220, ал. 1 от ЗМ.
ІІ. ФАКТИТЕ:
На 11.05.2021г. с МД с MRN 21BG001009007396R9 (л.52-55) П. декларирал стока за
поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение - катастрофирал
употребяван автомобил, марка: Тойота, модел: 4RUNNER, бр.места: 5, товароносимост: 2600; с дата на първа регистрация: 01.01.2020г.; цвят: бял, раб. обем: 4000 куб. см.; мощност:
270 HPDIN, шаси №JTEBU5JR4L5763410. В митническата декларация за стоката били декларирани съответно: в ел. д.
№ 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – САЩ; в ел.д. № 4/1 „Условие на
доставка“ — „DAP – Доставено на място“; в ел.д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността“
- 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел.д. № 4/14
„Цена на стоката“ – 4 900.00; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD.
На база декларираните данни в
митническата декларация, митническата стойност за стоката била определена
съгласно разпоредбата на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а
именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата
на плащане цена на стоката при продажбата й за износ, с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното
условие на доставка било „DAP – Доставено на място“.
Митническата стойност за стоката,
определена на база декларираните за нея елементи, съгласно приложената фактура
№ 3336/19.02.2021г., била определена в размер на 7 931, 66 лв. (4 900,00 USD),
от които 4500.00 USD – цена на
автомобила и 400,00 USD – разходи за международен транспорт, като били
определени и взети под отчет публични задължения за мито в размер на 798, 17
лв. и за ДДС – 1 755, 97 лв.
Към митническата декларация за
допускане за свободно обращение били приложени фактура (Invoice) №3336/19.02.2021 г. (л. 56); Коносамент за комбиниран транспорт
или доставка от пристанище до пристанище (Bill of lading) (л. 57); Транзитна
декларация (л. 58-59); Сертификат за собственост на спасено имущество (Salvage
Certificate of Title) *********
(л.60-61); Писмо за намерение за износ на превозни средства, пристанище Савана,
Джорджия (Lеtter of intent for vehicle exports port of Savannah, Georgia) (л.
131-133); Квитанция/фактура за продажба (Sales Receipt/Bill of Sale)
(л.128-130); Докова разписка (USA Intercargo,LLC Dock Receipt) (л. 112-114).
Съгласно данните в приложения
коносамент, автомобилът бил натоварен в отправно пристанище Савана, Джорджия. За получаващо пристанище било посочено Варна, а като получател – Г.П..
На основание чл. 48 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, бил извършен последващ контрол от страна на
митническите органи на процесната митническа декларация и на придружаващите я
документи.
В хода на проверката била
анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен VIN (номер на шаси), като на електронен сайт www.autoauctions.io била
открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 05.02.2021 г.
със статус „продаден“ (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) в
страната на износа. Публикуваната продажна цена на същата била в размер на 31
518 USD, с оглед на което било прието, че същата превишава повече от шест пъти
декларираната пред митническите органи цена в размер на 4 900 USD при допускане
за свободно обращение.
В тази връзка възникнали
основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и
елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност,
поради което, с писмо peг. № 32-381947/29.11.2021 г. (л.46) били изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена,
извършените плащания във връзка със стоката (договори, кореспонденция, заявки,
оферти, поръчки, документи за извършени плащания, платежни документи, банкови
преводи, извлечения, разписки, документи за разходи направени от купувача, но
невключени в действително платената или подлежащата на плащане цена- комисионни
и възнаграждения за посредничество, разходи за контейнери, транспорт,
застраховка, и други операции свързани с транспорта), както и писмени обяснения
от вносителя. Писмото било връчено на 30.11.2021г. (л.48).
В отговор от 03.12.2021 г. (л. 44-45), П. посочил, че не разполага с
други документи, освен представените при вноса. Изложил доводи, че
предварителна информация за покупката на автомобила е била събирана от различни
интернет сайтове и консултации с близки в САЩ, като извършеното плащане е било
извършено на място от негов приятел. Към становището приложил фактура
№3336/19.02.2021 г. за покупко-продажба и митническа декларация с MRN 21BG001009007396R9.
С връченото съобщение по чл.22,
§6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, обективирано в писмо рег.№32-138182/28.04.2022 г. (л. 28-34), П. бил уведомен, че поради възникнали
основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на
декларираната от него стока по митническа декларация MRN
19BG001008010341R5/17.09.2019г., като подробно били описани мотивите, на които
ще се основава решението. Предоставен бил 30-дневен срок за изразяване на
становище.
Съобщение рег.№32-138182/28.04.2022 г. било връчено лично на
16.06.2022г., видно от саморъчно поставения подпис (л.34).
Жалбоподателят
не изразил становище по изложените мотиви в съобщението по чл.22, §6 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013г.
С вътрешна записка (л.37-38)
директорът на дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ е уведомил
директора на ТД Митница Бургас за отправено искане с рег.№32-273998/26.08.2021
г. за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, митници и
гранична защита, за предоставяне на информация и документи по отношение на
допуснати за свободно обращение в РБ автомобили от САЩ, за които имало
съмнения, че са декларирани на занижена митническа стойност. След извършена
проверка от митническата администрация на САЩ, на 25.03.2022 г. била
предоставена информация за автомобил със същия VIN номер на шаси от страната на износ с продажна цена и разходи за търг в
размер 31 518 USD. Била изпратена нова фактура с
№963004 от 05.02.2021 г. (л. 43 и л. 128), в която бил отразен LOT номер (вписан също в Salvage Certificate), както и номер на VIN и модел на автомобила.
С Докладна записка рег. № 32-260703/04.08.2022г. (л. 21-27), изготвена от инспектор МБ Сливен, на
Директора на ТД Митница Бургас било предложено, да издаде
решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 21BG001009007396R9/11.05.2021 г. и досъбиране на публични задължения за мито и ДДС.
С оспореното Решение рег. №32-274887/17.08.2022 г. (л. 11) към MRN 21BG001009007396R9/11.05.2021 г. на директора на Териториална
дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, на основание чл. 70, § 1 и § 2 и
чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за стоката,
поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001009007396R9/11.05.2021 г., била определена нова митническа
стойност в размер на 51 991, 55 лв.; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013г., спрямо новата митническа стойност било определено митническо
задължение в размер на 5 199, 16 лв.; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС била
определена нова данъчна основа на процесната стока и на основание чл. 67, ал. 1
от същия закон било определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл.
16, ал. 1 от ЗДДС в размер 11 438, 14 лв.
На основание чл.105, §3 и §4 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и въз основа на определената нова митническа
стойност на стоката по МД MRN 21BG001009007396R9/11.05.2021г., бил определен нов размер на публичните държавни вземания,
определени за вземане под отчет и досъбиране, както следва: мито – 4 400, 99
лв. и ДДС – 9 682, 17лв. Като длъжник за заплащане на посочените задължения бил
определен Г.Й.П..
В мотивите на оспореното решение
било прието, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на
декларираната цена, като приложената от жалбоподателя фактура (invoice) №3336/19.02.2021 г. не съдържа всички
необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката и не може
да служи в подкрепа на декларираните данни в МД относно митническата стойност.
Административният орган приел, че съгласно
данните в Сертификат за собственост на спасено имущество (Salvage Certificate of Title) *********
от 30.12.2020 г., същото е издадено на името на Merastar Insurance 2668 Highway 601 S
Mocksville NC 27038. В полето, което удостоверява собствеността
(„Assignment of
Certificate of Title“) като купувач бил вписан Global Auto
Exchange при посочена дата на продажба – 05.02.2021 г.
АО е приел, че в представения сертификат за
собственост на спасено имущество (Salvage Certificate оf Title) ********* е
отразен лот. номер №53974970, който съвпада с информацията от новата фактура с
№963004 от 05.02.2021 г.
На следващо място било прието, че съгласно
информацията в приложения коносамент (Bill of Lading), автомобилът
бил натоварен в пристанище Савана, Джорджия и е с получаващо пристанище Бургас,
България.
С оглед наличните данни относно износа на
автомобила и натоварването му в отправно пристанище с посока България
административният орган е приел, че последната осъществена продажба е тази
между продавача Merastar Insurance и Global Auto Exchange, извършена на
05.02.2021 г. Получената информация от компетентните власти в САЩ е дала
основание на органа да приеме, че действителната цена на процесния автомобил е
31 518 USD.
Съгласно изложените мотиви, директорът на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ приел, че продажната
цена в размер на 31 518 USD е установената действително платена цена на
автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата
митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., респ.
спрямо новата митническа стойност било определено вносно митническо задължение
и ДДС задължение за довнасяне.
Решението на директора на Териториална
дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ било връчено на жалбоподателя на
22.08.2022г. (л.20), а жалбата, сезираща съда (л.4), била подадена в
деловодството на административния орган на 05.09.2022г., видно от пощенското
клеймо (л.10).
В съдебното производство, ответникът е
представил по делото превод на документите, изготвени на чужд език,
съдържащи се в административната преписка, а именно: докова разписка (USA
Intercargo,LLC Dock Receipt) – л. 112-114; сертификат за собственост на спасено
имущество (Salvage Certificate оf Title) ********* (л.115-118); Фактура
(Invoice) №3336/19.02.2021 г. (123-124); Коносамент за комбиниран транспорт или
доставка от пристанище до пристанище (Bill of Lading) – л. 125-127;
Квитанция/фактура за продажба (Sales Receipt/Bill of Sale) – л.128-130; Писмо
за намерение за износ на превозни средства, пристанище Савана, Джорджия (Lеtter
of intent for vehicle exports port of Savannah, Georgia) – л. 131-133; разпечатка от 28.06.2021 г. от http://autoactions.io (л. 134-135), касаеща
лек автомобил с VIN JTEBU5JR4L5763410. Представени са също и заповед № ЗТД-425/24.06.2021г. на директора на ТД
Южна морска (л. 90), ведно със служебна бележка №32-330506/30.09.2022 г. (л.
91); доклад №32-208102/30.06.2021 г. до директора на ТД Южна морска (л. 92-106);
заповед за преназначаване №2387/30.07.2021 г. на АО (л.107).
ІІІ. ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от
компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават
от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение. От своя страна, според чл. 29 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г., освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член
23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление.
Следователно, оспореното решение на Директор на ТД Митница Бургас в Агенция
"Митници", е издадено от компетентен административен орган, в
границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно
чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1
и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г. и
предвид представената по делото заповед №2387/30.07.2021г. на директора на
Агенция „Митници“.
Оспореният административен акт е
издаден в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна
страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент
(ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се
основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30
дневен срок.
При издаването на оспореното решение обаче са допуснати други съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на
приложимия материален закон.
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи на
деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса
митнически задължения.
Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на
възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство,
въвеждат правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане,
гарантиращи, както добросъвестното деклариране на относимите към вноса
обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.
В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местозначение митническата територия на Съюза.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.
70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл. 74 от регламента при последователно прилагане на
методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно
параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от
Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за
митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.
Цитираните критерии за определяне
на митническата стойност са в отношение на субсидиарност както по отношение на
метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и помежду си, и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената
поредност (в този см. решение по дело С-1/18 на СЕС, т. 24; Решение №
3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.).
Едва след като докаже, че тези
методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи
митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС, т. е. с използване на
разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС.
В конкретния случай липсват както
доказателства, така и аргументи в оспореното решение, че изложената
последователност на действията е спазена.
Отделно от това, за да се премине
към тези субсидиарни методи, следва да са налице основателни съмнения относно
декларираната от въвеждащия стоката на територията на общността, стойност. Тези
съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва ако
не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност
по субсидиарно предвидените методи. Терминът основателни съмнения няма
хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което
следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно
конкретно установени факти и обстоятелства.
В конкретния случай, процесната
МД с MRN 21BG001009007396R9/11.05.2021г. е била предмет на последващ контрол
относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в
същата, релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за
дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл.48 от МК във
вр. чл.84 от ЗМ.
Разпоредбата на чл. 48 от
Регламента предвижда, че за целите на
митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да
проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа
декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за
въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността
на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност
на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с
въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции,
включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките
и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
В чл.140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, е предвидена възможност за
неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите, когато
митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1
от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на
допълнителна информация от декларатора.
В случая мотивите на органа за
прилагане на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 по отношение
на процесния автомобил не са подкрепени от достоверни доказателствени
източници, въз основа на които митническата администрация може да се позове.
В тежест на органа е, при
условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод
по оспореното решение. Основателните съмнения по смисъла
на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика
в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията. От друга страна,
практиката на съда на ЕС по приложението на чл. 140, § 1 от Регламента за
изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението,
че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани / Решение от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128, т.
52/.
В конкретния случай
административният орган се е позовал на разпечатка от произволен интернет сайт,
за да обоснове извод, че действителната договорна стойност на процесния
автомобил е по-висока от декларираната. Посочената информация не е част от
митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред,
разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това
положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни,
които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена,
декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това
лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на
тези изводи на митническия орган.
Не могат да бъдат споделени, изложените в
процесното решение мотиви, че приложената Фактура (Invoice) №3336/19.02.2021 г., не съдържа всички необходими реквизити,
удостоверяващи договорните условия по сделката и не може да служи в подкрепа на
декларираните данни в МД относно митническата стойност. От една страна
фактурата съдържа всички правно релевантни елементи – страните, цената, датата
и предмета на сделката. Доколкото административният орган не е оспорил
автентичността на фактурата, то настоящият състав приема, че по делото не е
спорно извършването на сделка с предмет процесния автомобил, не са
спорни и страните по сделката в качеството им на продавач и купувач, а
единственият спорен елемент е продажната цена на автомобила.
От доказателствата по делото не се установява по
безспорен начин, че Г.П. е закупил автомобила на действителна цена от 31 518 USD. Този извод не
може да бъде изведен въз основа на представената от Департамента на САЩ по
вътрешна сигурност, Служба на митници и гранична защита информация относно продажба на автомобил със същия VIN номер на шаси от страната на износ с продажна цена
и разходи за търг в размер 31 518 USD, съобразно представената фактура №963004/05.02.2021 г. (л. 128-130). В
последната е отразено, че на 05.02.2021 г. продавачът Kemper Independence Ins. Co е прехвърлил собствеността върху
автомобила на Global Auto Exchange LLC. Именно последното дружество е
посоченото като продавач в приложената от Г. П. последваща фактура с
№3336/19.02.2021 г., въз основа на която жалбоподателят е придобил автомобила
на 19.02.2021 г. – 14 дни след проведения аукцион и след първоначалното придобиване
на автомобила от Global Auto Exchange LLC.
Посочената във фактурата от
19.02.2021г. сума за плащане е 4 900 USD. Съдът приема, че това е действителната цена на стоката и този извод не
може да се промени с представената предходна фактура от 05.02.2021г., където е
посочена продажна цена на автомобила – 31 518 USD. Тази фактура отразява извършена покупко-продажба при други условия и между
други лица, сред които не е жалбоподателят, поради което не може да бъде
направен категоричен извод, че действителната воля на страните при извършването
на последващата покупко-продажба, отразена във фактурата от 19.02.2021 г. по
отношение на цената е същата като при сделката, удостоверена с фактурата от 05.02.2021г.
Освен това обстоятелството, че Г.П.
не е вписан като последващ собственик на автомобила в Salvage certificate, не
може да обоснове извод, че такава продажба не е извършена. Данните от талона за
собственост на превозно средство са недостатъчни, за да се формира извод, че
данните от фактурата, представена от жалбоподателя, не са достоверни.
В представената по делото информация под
формата на разпечатки от сайта www.autoauctions.io липсва информация относно купувача, с който е приключил търга на 05.02.2021 г. Не
е отразено кой е закупил процесния автомобил за сумата от 30 000 USD, като от страна на ответника не бяха ангажирани
надлежни доказателства в тази насока. Следва да се има предвид, че информацията,
представена под формата на разпечатка от интернет сайт, не
представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната
достоверност, респ. да се използва като база данни или за сравнение.
Информативният и неангажиращ характер на тези данни е отбелязано в общите
условия на самия сайт. В случая, предвид преценката на органа за наличието на
основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може еднопосочно и
безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на
стоката, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по
чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
определяне на митническата стойност.
Като не е спазил предвидения в
регламента ред за определяне на митническата стойност на внесения автомобил,
органът е допуснал нарушение, както на материалния закон и неговата цел, така и
на процесуалните норми.
Безспорно митническата стойност е
договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само
и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече,
че вносителят е представил своевременно на митническите органи документи, които
доказват цената на стоката.
От представената по делото
фактура се установява по категоричен начин осъществена сделка с предмет
процесния автомобил; вида и техническите характеристики на същия; цената на
придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно
трайната практика на ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020г. на ВАС по
адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., в тежест на митническите органи е, при
условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията,
което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.
Гореизложеното сочи на
необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.
При процедурата по определяне на
по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при
прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. На
това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пap. 1 от
Регламента за прилагане.
С оглед изложеното, съдът намира,
че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е
определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен
аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета държава, директорът на
ТД Митница Бургас към Агенция "Митници" е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен. Не са били налице
предпоставките, установени в чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на основание
чл.70, § 1, във вр. с чл.71, §1, б."д", подб. i) от Регламент (ЕС) №
952/2013г.
Предвид незаконосъобразното
определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно са и
определени с оспорения акт и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и
доказани в размер на 1 010,00 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00
лева и заплатена държавна такса в размер на 10,00 лева). ДДС в размер на 200лв.
върху платеното адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда. Този данък съгласно
разясненията дадени в дела на СЕС - С-427/16 и С-428/16 не е дължим и не е
неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху
определената данъчна основа.
Неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под минималния размер, предвиден
в чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във вр. с чл.8, ал.1 от същата наредба.
Предвид изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №32-274887/17.08.2022 г. на директора на Териториална
дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Г.Й.П.,
ЕГН **********,***, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер
на 1 010,00 (хиляда и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: