№ 58
гр. Пещера, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. П.а-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско
дело № 20235240100927 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Х. К. Ч., ЕГН:**********, с с адрес: гр. ***, чрез
адвокат П. С. П. – САК, адрес за връчване: на основание чл. 38, ал. 2, т. 1 и т.
2 чрез:единния портал за електронно правосъдие; или ССЕВ - Система за
сигурно електронно връчване до адвокат П. С. П., ЕИК: *********, срещу
„Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин
Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и " ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов,
по чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.
Твърди ищцата, че на 30.12.2022 г. между нея и ответното дружество
"Изи Асет Мениджмън“АД е сключен договор за паричен заем № 4684739 от
30.12.2022 г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 3500 лв. за срок
от 24 двуседмични вноски. Записаният в договора Годишен процент на
разходите (ГПР) е в размер на 48.42 %, фиксираният годишен лихвен процент
е в размер на 40%. Договорената вноска по кредита е в размер на 173.63 лв., а
общата дължима сума от потребителя – 4119,2188 лв.
Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи
задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания - да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет
1
Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата
по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - тридесет дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя
дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Във връзка с
посоченото изискване от договора за заем и на датата на неговото сключване
(30.12.2022 г.) на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне
на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на
договора за заем. Вторият договор се сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като по силата на него кредитополучателят трябва да
заплати на дружеството сумата в размер на 3080,88 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия),
разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата
договора е на 24 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит е
формирана капитализирана вноска в размер на 300 лв., включваща
възнаграждение за предоставяне на гаранция от 128.37 лв. и вноска по кредит
171.63 лв.
В резултат на това, за усвоена главница в размер от 3500 лв. и за период
на ползване от 24 двуседмични вноски от кредитополучателя се изисква да
заплати 7200,00 лв., от които 4119,2188 лв. към кредитора "Изи Асет
Мениджмънт" АД и 3080,88 лв. към гаранта "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД.
Твърди , че посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените
императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди че
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради
нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т, 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл.
19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва
посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора е уговорен лихвен процент в размер на 35 % и
ГПР в размер на 48.42 %. Не става ясно какво представлява разликата между
горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвиденото
възнаграждение за гаранция, което поставя потребителя в положение да не
знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и
пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Твърди ищцата и че
посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла
на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10
на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит
на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета. Излага още в исковата си молба и че договорът за паричен заем е
2
нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на
договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора
е предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърля
повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави, като критерии за норми на поведение, установени в
обществото.Клаузата на чл. 4 от Договора е нищожна и самостоятелно
основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди че едноличен собственик на капитала на
"Файненшъл България" ЕООД (дружеството поръчител) е "Изи Асет
Мениджмънт" АД (дружеството кредитор). Клаузата на чл. 4 от процесния
договор за кредит е неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2,
т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.
Сама по себе си, така уредена, клаузата на чл. 4 от договора
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира
директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предвид
на изложеното счита, че процесният договор е недействителен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 9, и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването
за съдържането в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е
размерът на годишния процент на разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
целият договор за потребителски кредит е недействителен.
Счита, че сключеният договор за предоставяне на гаранция е нищожен
на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.твърди че е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, чл.
19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл.
143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на
основание чл. 26, ал. 1,предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне
на гаранция срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е
способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26,
ал.2,предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/. Предвид, че
договорът за предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен договор, с
основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият
е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2,
предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния му характер. Клаузите на договора за
предоставяне на гаранция нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Счита че има правен интерес в тази връзка да предяви осъдителен иск
срещу ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД на основание чл. 23
ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
сумата от 50 лв., като частичен иск от 619,12 лв., представляваща разликата
3
между заплатената по кредита сума и главницата по кредита. Счита и че
съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне.
В тази връзка е налице правен интерес от предявяване на настоящия
осъдителен иск срещу ответното дружество "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв. като частичен иск от 3080,88 лв.,
представляващи заплатени суми по нищожен договор за предоставяне на
гаранция.
Формулира петитум : 1. Бъде прогласена нищожността на Договор за
паричен заем № 4684739 от 30.12.2022 г . сключен с "Изи Асет Мениджмънт"
АД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за
защита на потребителите. 2. Бъде прогласена нищожността на Договора за
предоставяне на гаранция № 4684739 от 30.12.2022 г., сключен с
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и
договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ
изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави. 3.
да се осъди на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника
"Изи Асет Мениджмънт" АД. ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Х. К. Ч., ЕГН:
********** сума в размер на 50 лв. като частичен иск от сумата в размер на
619,12 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й
заплащане. 4. да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Х. К. Ч.. ЕГН:
********** сума в размер на 50 лв. като частичен иск от 3080,88 лв.,
представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за
предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й
заплащане.
Ангажира доказателства и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК: *********, и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
ЕИК: *********.Твърдят че между страните не е спорно обстоятелствата по
сключване на Договор за паричен заем и договор за гаранция. Излагат
съображения по същество за валидността и действителността на оспорените
клаузи и недължимостта на претенцията.
Твърди ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД , че клаузата за
гаранция не е нищожна , като сочи практика в този смисъл, че задължението
за гаранция не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР. Излага
4
твърдения че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е
недействителна поради заобикаляне на закона, включително поради
надхвърлянето на нейните функции, и поради накърняване на добрите нрави.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
Предявява насрещен иск като обявява предсрочна изискуемост по
договора за паричен заем, като излага твърдения, че ищцата Ч. не е заплатила
вноските по заема на падежа и е в забава повече от 90 дни. Предявява
насрещни искове в условията на евентуалност – в случай че договора бъде
прогласен за недействителен на основание чл. 23 от ЗПК претендира
незаплатената главница в размер на 1783,70 лева; в случай че искът на ищцата
Ч. бъде отхвърлен претендира за плащане по действителен договор за паричен
заем – главница в размер на 2176,68 лева и падежирала и незаплатена
договорна лихва в размер на 226,14 лева.
Прави искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза и
претендира разноски.
Твърди ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, че клаузата за
гаранция не е нищожна , като сочи практика в този смисъл, че задължението
за гаранция не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР. Излага
твърдения че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е
недействителна поради заобикаляне на закона, включително поради
надхвърлянето на нейните функции, както и поради накърняване на добрите
нрави. Твърди че в случя в отношенията между тях не намира приложение
ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
В съдебно заседание е допуснато изменение на осъдителния иск против
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД чрез неговото увеличаване , а именно
изменение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД,
от Х. К. Ч. срещу „Файненшъл България“ ЕООД чрез неговото увеличаване
от 50,00 лева на 1296,18 лева, представляваща недължимо платена сума по
Договор за предоставяне на гаранция със законната лихва от депозиране на
исковата молба до окончателното плащане.
Съдът е сезиран с искова молба с четири обективно съединени иска -
два установителни иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 22
ЗПК във вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП и два осъдителни иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1
ЗЗД, и в условията на два насрещни иска.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С проекта си за доклад е обявено е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между ищеца Х. К. Ч., и ответниците „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК: *********, и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД Договор за
5
паричен заем № 4684739 от 30.12.2022 и договор за гаранция № 4684739 от
30.12.2022 и предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема.
Сключването на посочените договори се установява и от приетите като
писмени доказателства по делото Договор за паричен заем 4684739 от
30.12.2022. и Договор за предоставяне на гаранция № 4684739 от 30.12.2022.г.
От представения Договор за паричен заем № 4684739 от 30.12.2022. г.
установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата
на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставил на ищеца
сумата от 3500 лв. за срок от 24 двуседмични вноски. Записаният в договора
Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 48.42 %, фиксираният
годишен лихвен процент е в размер на 40%. Договорената вноска по кредита е
в размер на 173.63 лв., а общата дължима сума от потребителя – 4119,2188 лв.
, крайния срок на договора е 01.12.2023 година.
В чл. 4 от Договора за паричен заем е уговорено задължение в срок до
три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от „Редовен"; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за
сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя
дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Видно от чл. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № 4684739 от
30.12.2022 г., сключен между „Файненшъл България" ЕООД и ищеца Х. К. Ч.,
ответникът „Файненшъл България" ЕООД поел задължение да издаде
гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД с цел
гарантиране изпълнение на задълженията по Договор
за паричен заем № 4684739 от 30.12.2022 г., сключен между Ч. и „Изи Асет
Мениджмънт" АД. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция за
поемане на задължението за издаване на гаранция за плащане в полза на „Изи
Асет Мениджмънт" АД потребителят дължи възнаграждение в размер на
3080,88 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със задълженията по
кредита, като разсрочването и по двата договора е на 24 равни вноски. В
погасителния план по договора за кредит е формирана капитализирана вноска
в размер на 300 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция
от 128.37 лв. и вноска по кредит 171.63 лв. Последното дружество било
овластено да приеме вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по Договора за предоставяне на
гаранция.
6
От заключението на приета съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че по договора за
паричен са платени общо 1716,30 лева, от които главница в размер на 1323,32
лева и лихвата е 392,98 лв., като последното плащане е на 30.06.2023 г. По
договора за гаранция е следвало да се заплати сумата от 3080,88 лв., а е
заплатена сумата от 1296,18 лв. На 30.06.22023 г. е последното плащане. В
договора за гаранция при изчисляване на ГПР не са предвидени разходите за
парична гаранция. В договора за паричен заем не са взети предвид разходите
за гаранция. Ако се вземат предвид, ГПР става 476,68 процента.
Експертизата е приета в о.с.з. като неоспорена от страните по делото.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника „Изи Асет
Мениджмънт" АД е сключен Договор за паричен заем № 4684739 от
30.12.2022 г., г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД е
предоставило на Х. Ч. сумата от 3500,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца,
срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 24
двуседмични погасителни вноски - всяка в размер на 300,00 лв. , годишен
лихвен процент (ГЛП) от 35,00 % и ГПР от 41,71 %. Крайният срок е
01.12.2023 г.
Било е уговорено предоставянето на едно от следните три обезпечения:
две физически лица - поръчители, банкова гаранция с бенефициер -
заемодателя или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което
предоставя гаранционни сделки. Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „Изи
Асет Мениджмънт" АД е финансова институция, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова. Сключеният между страните Договор за паричен заем по
своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
7
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т.
1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В Договора за паричен заем 4684739 от 30.12.2022 г., е посочен процент на
ГПР от 41,71 %.Този размер на ГПР обаче не отразява действителният такъв,
тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението на гаранта по Договора за предоставяне на гаранция,
сключен от потребителя с „Файненшъл България" ЕООД. Възнаграждението в
полза на гаранта е разход, свързан с предмета на Договора за паричен заем,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и следва да се
включва в общите разходи по заема по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Въпреки че всеки един от процесните договори - този за паричен заем и този
за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за гаранция от заемателя с одобрено
от заемодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за
гаранция в деня, в който е сключен самият договор за заем, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне
нагаранция, ведно с основното задължение по заема.
Видно и от справка в Търговския регистър се установява, че „Изи
АсетМениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България" ЕООД, т.е. налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1,
т. 5 ДР на ТЗ . А съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за предоставяне на
гаранция, „Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция. Безспорно е в
случая , че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на
8
заемодателя към момента на сключване договора за паричен заем.
Уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на гаранция
всъщност представлява скрита възнаградителна лихва за предоставения заем
по Договора за паричен заем. По този начин се постига скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил заем на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от
кредитополучателите разходи по кредита.
Освен това потребителят няма право на избор, доколкото, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на заема, следва да сключи още и Договор
за предоставяне на гаранция с конкретно посочено от кредитора юридическо
лице гарант. Договорът за предоставяне гаранция има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което противоречи на чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
По делото безспорно се установи и от приетата съдебно-икономическа
експертиза, че плащането на възнаграждението за гаранция не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР - 41,71% по Договора за
паричен заем ГПР би бил равен на 476.68 %.
Възнаграждението на гаранта се явява разход по заема и е следвало да бъде
включено в ГПР, доколкотосключеният Договор за предоставяне на гаранция
и разходите по него са пряко свързани с Договора за паричен заем.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Посочването на стойност на ГПР по- малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение
на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По този начин потребителят е
бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по Договора за паричен заем и реалните разходи по заема.
Като не е оповестил действителен ГПР в Договора за паричен заем
заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. Умишленото невключване на възнаграждението на
гаранта в ГПР по Договора за паричен заем обуславя санкцията по чл. 22 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за
паричен заем.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че по Договора за паричен
заем ищецът е заплатил общо по договора за паричен са платени общо
9
1716,30 лева, от които главница в размер на 1323,32 лева и лихвата е 392,98
лв., като последното плащане е на 30.06.2023 г. По договора за гаранция е
следвало да се заплати сумата от 3080,88 лв., а е заплатена сумата от 1296,18
лв. Отново на 30.06.22023 г. е последното плащане.
Към монета на устните състезания е настъпила изискумостта по договора за
паричен заем като вещото лице посочи че на 30.06. 2023 година е последното
плащане и са платени по договора общо 1716.30 лева. Предоставен е паричен
заем от ответника в размер на 3 500 лева. Предвид разпоредба на чл. 22 от
ЗПК се дължи чистата стойност по кредита, но предвид че не е платена
цялата заемна сума, то искът за осъждане на ответника ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ се явява неосноватлен.
Последиците от недействителността на Договора за паричен заем
рефлектират върху Договора за предоставяне на гаранция, поради естеството
на правоотношенията. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен,тъй
като се явява лишен от основание, предвид недействителността на Договора
за паричен заем, който той обезпечава и във връзка, с който е възникнало
правоотношението по предоставянето на гаранция. Видно от извършената по
делото съдебно-икономическа експертиза ищецът е платил възнаграждение
на гаранта по Договора за предоставяне на гаранция в размер
По отношение на осъдителния иск против ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИ ЕООД
то ищцата Ч. е заплатила само 1296.18 лева. Ето защо осъдителния иск
против ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИ ЕООД се явява основателен в пълен
размер.
По отношение на предявения насрещен осъдителен иск срещу ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД следва да бъде уважен в пълен размер до сума от
1783.70 лева,следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 30.08.2023г.
Тъй като Договора за предоставяне на гаранция е нищожен , ищецът се има
правен интерес да получи това, което е платил при начална липса на
основание , а именно в размер на 1296.18 лева., представляващо платено при
начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 30.08.2023г.до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 140.15 лв. -
разноски за държавна такса за разглеждане на предявения установителен иск,
а ответникът „Файненшъл България" ЕООД - да заплати на ищеца сумата в
размер на 193.92 лв. - разноски за държавна такса за двата иска срещу него
иск.
В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. П. П. от САК -, видно от
представения договор за правна защита и съдействие (л. 8-9). Ето защо в
полза на упълномощения процесуален представител на ищеца П. П. от САК
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 711.91 лв. на основание
10
чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществено
процесуално представителство по предявения срещу „ИзиАсет Мениджмънт"
АД искове. В полза на адв.П. П. от САК следва да бъде присъдено и
възнаграждение в размер на 1037,71 лв. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във
вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за осъществено процесуално представителство
по предявения срещу „Файненшъл България" ЕООД искове.
В полза на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ се дължат разноски съобразно
уважения насрещен иск, а именно в размер на 171,34лева- 71,34 лева
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № 4684739 от
30.12.2022 г., сключен между Х. К. Ч., ЕГН:**********, и „ Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28,
ет. 2, офис 40-46, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22, във вр.с
чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. К. Ч., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, да се осъди
„Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, да й заплати сума в размер на 50.00 лева като частичен иск от 619.12
лва , представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
паричен заем № 4684739 от 30.12.2022 г., ведно със законната лихва.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция№
4684739 от 30.12.2022 сключен между Х. К. Ч., ЕГН:**********, с адрес: гр.
*** и „Файненшъл
България" ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис
40-46, да заплати на Х. К. Ч., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 1296.18 лева (хиляди двеста
деветдесет и шест лева иосемнадесет стотинки), представляваща недължимо
платена сума по недействителен Договор за предоставяне на гаранция №
4684739 от 30.12.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х. К. Ч., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* , сумата от 1783.80 лева дължима
11
главница по Договор за паричен заем № 4684739 от 30.12.2022 г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис
40-46, да заплати на Х. К. Ч., ЕГН:**********, с адрес: гр. *** на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 140.15 лв. - разноски за държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис
40-46, да заплати на Х. К. Ч., ЕГН:**********, с ад рес: гр. ***на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 193.92 лв. - разноски за държавна
такса по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър
Център", ет. 2, офис 40-46, да заплати на адв.П. П. от САК на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата в размер на
711.91 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър
Център", ет. 2, офис 40-46, да заплати на адв.П. П. от САК на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата в размер на
1037.71 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА Х. К. Ч., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* , сумата от 171,34 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени присъдените суми ,
съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК: BG 47 RZBB 9155 1014 2430 60 , банка
ОББ АД, титуляр- адв. П. С. П..
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени присъдените суми, съгласно
чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК: BG 20 BPBI 7940 1062 4286 02 , банка
Юробанк България АД, титуляр- „Изи Асет Мениджмънт" АД.
12
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
13