Р
Е Ш Е
Н И Е
№245
03.06.2021
г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 1054 по описа на Административен
съд - Хасково за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ТРАКИЯ" ЕООД, ЕИК:
20*******, със седалище и адрес на управление: гр.Х., С. и. з., комплекс С.,
представлявано от Г.С. Г. – управител, против Предписания, обективирани в
Протокол за извършена проверка с рeг.№ ПР2029436/04.11.2020 г. на Дирекция
"Инспекция по труда" – Хасково.
В жалбата се посочва, че при извършена проверка на място на
09.10.2020 г. и по документи на 15.10.2020 г., с Протокол рeг.№ ПР
2029436/04.11.2020 г., контролните органи от Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Х.констатирали нарушения на трудовото законодателство,
извършени от дружеството - жалбоподател, в качеството на работодател.
За предотвратяване и отстраняване на установените нарушения, на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, длъжностните лица наложили на дружеството
принудителни административни мерки - задължителни предписания по т. 1, 2, 3, 4,
5 и 6, обективирани в горецитирания протокол, със срок за изпълнение -
13.11.2020 г.
Жалбоподателят счита всички наложени задължителни предписания за
изпълнени към момента на проверката, като по отношение на т. 1 представя
Уведомление за отпуските на работния персонал за 2020 г.
Във връзка с констатациите от проверката, счита, че при налагане
на задължителните предписания от т. 2 до т. 6, длъжностните лица при Дирекция "Инспекция
по труда" - Хасково, не изяснили всички относими факти и обстоятелства, с
което нарушили чл. 35 от АПК и не събрали служебно и обсъдили всички
представени, допустими, относими и необходими доказателства, с което нарушили
чл. 36 от АПК.
Горепосочените предписания били незаконосъобразни, постановени при
съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие
с материалния закон, несъответни с целта на закона, неправилни и постановени
при неизяснена фактическа обстановка.
Сочи, че дружеството, в качеството си на работодател, не било
допуснало нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй като
преди процесната проверка изплатило дължимото на Н.В.З.-В., авансово срещу
заплата, тоест от предварително получените от лицето срещу подпис, аванси по
заплата, а именно: както пълният размер на уговореното трудово възнаграждение
за периода от м. ноември 2019 г. до м. август 2020 г. вкл., с което изпълнил
задължителните предписания по т. 2, т. 3 и т. 4, така и паричното обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и за 2020 г., с което изпълнил
задължителните предписания по т. 5 и т. 6.
Поради изложеното, изпълнението на процесните задължителни
предписания щяло да доведе до повторно, двойно плащане на уговореното трудово
възнаграждение и паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съответно
до неоснователно обогатяване на лицето Н.В.З.-В. и до настъпване на значителни
и трудно поправими материални вреди за дружеството.
Видно било от приложената
Заповед № 005-20/25.08.2020 г., че за периода от 01.11.2019 г. до 31.08.2020 г.
на Н.В.З.-В. били начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 1 674.41
лв. и след приспадане на личните удръжки за сметка на лицето, била изплатена
оставащата нетна сума в размер на 1 300.24 лв., по следния начин:
По молба на лицето, съгласно платежна ведомост били изплащани
аванси по заплата, както следва:
На 30.11.2019 г., видно от Платежна ведомост за м. ноември 2019 г.
на Н.З.-В. бил изплатен срещу подпис аванс по заплата, в размер на 369.71 лв.,
който включвал: аванс по заплата м. ноември 2019 г. в размер на 135.22 лв., аванс
по заплата м. декември 2019 г. в размер на 115.47 лв. и аванс по заплата м.
януари 2020 г. в размер на 119.02 лв.
Към 20.12.2019 г., видно от Платежна ведомост за м. декември 2019 г.
на бившия работник бил изплатен аванс по заплата в размер на 190.90 лв., който
включвал: аванс по заплата за м. януари 2020г. (доплащане) в размер на 16.20 лв., аванс по заплата за м. февруари 2020 г. в размер на 135.22
лв., аванс по заплата за м. март 2020 г. в размер на 39.48 лв.
На 30.04.2020 г., видно от Платежна ведомост за м. април 2020 г. на
същия работник бил изплатен аванс по заплата в размер на 478.95 лв., който
включвал авансови заплати: за м. март 2020г. (доплащане) в размер на 95.74 лв., за м.
април 2020 г. в размер на 135.22 лв., за
м. май 2020 г. в размер на 135.22 лв., за м. юни 2020 г. в размер на 112.77 лв.
С оглед на изложеното на посочените дати на бившия работник Н.В.З.-В.
били изплатени в брой, срещу подпис, аванси по заплати в размер на 1 039.56 лв.
Освен това по банковата
сметка в Банка ДСК на Н.З.-В. били преведени трудовите възнаграждения на лицето
за месеците - юни, юли, август 2020 г., общо в размер на 373.45 лв., а именно:
Видно от Дневно извлечение № 143/31.07.2020г. от банковата сметка
на Дружеството в "Банка ДСК" ЕАД бил извършен превод за заплати за м.
юни 2020 г. и съгласно приложения към него Списък за превод на суми от
наредител "Млечни Продукти Тракия" ЕООД персонално на лицето била
преведена заплата за месец юни в размер на 135.22 лв.
Видно от Дневно извлечение № 161/31.08.2020г. от банковата сметка
на Дружеството в „Банка ДСК" ЕАД бил извършен превод за заплати за м. юли
2020 г. и съгласно приложения Списък за
превод на суми от наредител дружеството персонално на лицето била преведена
заплата за месец юли в размер на 135.22 лв.
Видно от Дневно извлечение № 185/7.10.2020г. от банковата сметка
на Дружеството в "Банка ДСК" ЕАД бил извършен превод за заплатата на Н.З.-В.
за месец август в размер на 103.01 лв.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 224, ал. l от КТ при
прекратяване на трудовите правоотношения с лицето Н.В.З.-В. било начислено
паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г.
в размер на 99.60 лв., чиста сума за получаване след удръжка на ДОД - 89.64 лв.
По-конкретно същото било приспаднато от получения в брой от Н.З.-В. срещу
подпис, аванс по заплата за месец юни в размер на 112.77 лв.
Съгласно процесните предписания от т. 2 до т. 6 вкл. дружеството
дължало на бившия си служител сумите: - 926.79 лв. - за трудови възнаграждения
от м. ноември 2019 г. до м. май 2020 г. и 89.64 лв. - начислено паричното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020 г., общо в
размер на 1 016.43 лв.
От изложеното било видно, че бившият служител Н.З.-В. получила
предварително в брой, аванс по заплата в размер на 1 039.56 лв., от която сума дружеството-работодател
при прекратяване на трудовото правоотношение с лицето приспаднало трудови
възнаграждения от м. ноември 2019 г. до м. май 2020 г. и паричното обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020 г., общо в размер на 1
016.43 лв. и поради по-големият размер на надплатените аванси по заплата,
нетният остатък в размер от 23.13 лв. оставал дължим от лицето Н.З.-В. към дружеството.
С оглед на изложеното, съобразно служебното начало,
административният орган, осъществяващ контрола по трудовото законодателство,
следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните
факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да
издаде административен акт.
След като не са сторили това, издателите на процесните предписания
допуснали съществено нарушение на административно-производствените правила - административният
орган не изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства, което било
нарушение на чл. 35 от АПК, както и не събрал всички относими, допустими и необходими
доказателства, което било нарушение на чл. 36 от АПК.
Процесните обжалвани задължителни предписания от т. 1 до т. 6 били
издадени при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с
целта на закона. Законово регламентираната материално-правна предпоставка за
прилагането на ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ било наличието на нарушение на
трудовото законодателство, като основание за даване на задължителни предписания
на контролните органи от Инспекцията по труда за тяхното отстраняване. В случая
обаче не се установявало извършено нарушение на трудовото законодателство и не било
налице основание за издаване на оспорените предписания, тъй като същите били
изпълнени преди извършване на проверката.
В конкретния случай дължимото на Н.В.З.-В. в пълен размер трудово
възнаграждение за периода от м. ноември 2019 г. до м. май 2020 г. и парично
обезщетение за платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г., реално било
заплатено чрез авансови плащания, а именно чрез предоставени и получени срещу
подпис от лицето аванси по заплати, но длъжностните лица от Дирекция "Инспекция
по труда" - Хасково при извършване на проверката не взели предвид и не
кредитирали представените ведомости като годно доказателство за извършените
авансови плащания.
При това издаденият акт се явявал немотивиран, разписаната в него
фактическа обстановка не съответствала изцяло на събрания по преписката
доказателствен материал, което обуславяло и извода за неправилното й подвеждане
под материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на дружеството, работодател по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на КТ.
Предвид изложеното, се моли съда да отмени обжалваните предписания
от т. 1 до т. 6, обективирани в Протокол за извършена проверка с Рег. №
ПР2029436/04.11.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Х.като
незаконосъобразни, постановени в противоречие с материално правните разпоредби
и постановени при неизяснена фактическа обстановка.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Х., чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, моли обжалваните предписания
да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни. Посочва, че представеното
към жалбата уведомление за отпуските на работниците за 2020 г. не е било
представено при проверката. По предписанията по т. 2, т. 3 и т. 4 от протокола
счита, че предвид приложените доказателства безспорно било доказано, че
трудовите възнаграждения на лицето З. за посочените месеци не са били изплатени,
като констатациите на контролните органи били направени изцяло и само на база
официални документи. По предписанията по т. 5 и 6, касаещи неизплащане на
обезщетението за неизползван отпуск, не били представени доказателства това
обезщетение да е изплатено. Предвид изложеното, се моли жалбата да бъде
оставена без уважение и в полза на ответника да бъдат присъдени разноски. В
случай, че жалбата бъде уважена, се прави искане на жалбоподателя да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Трудов договор № 12/31.10.2019 г. (л. 40), сключен между „Млечни продукти
Тракия“ ЕООД гр.Х., като работодател, и Н.В.З.-В., работник, е, че по силата на
този договор Н.В.З.-В. е започнала да изпълнява в дружеството, считано от
01.11.2019 г., длъжността „юрисконсулт“, с място на работа – Администрация гр.Х.,
за неопределено време, на непълно работно време с продължителност на работния
ден – 2 часа. Страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 174.25 лева и размер на платения годишен отпуск – 20 дни.
Със Заповед № 11/24.08.2020 г. (л. 50) на основание чл. 326, ал. 1 от КТ
– с писмено предизвестие от работника, трудовото правоотношение между страните
е прекратено, считано от 25.08.2020 г.
На 09.10.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Х.са
извършили проверка във връзка със спазването на трудовото законодателство от „Млечни
продукти Тракия“ ЕООД гр.Х.в обекта на контрол и на 15.10.2020 г. по документи
в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Х., като във връзка с проверката е съставен
Протокол за извършена проверка рег.№ ПР2029436/04.11.2020 г. (л. 7).
В протокола е посочено, че „Млечни продукти Тракия“ ЕООД в
качеството си на работодател не е изпълнил задължението си по чл. 37а от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ бр.6/1987г. изм. и доп.) в срок не по-късно от 31 януари
2020 г. да уведоми писмено всеки
работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да
ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от
предходни календарни години.
Посочено е още, че видно от представените ведомости за заплати за
м. ноември 2019 г. и м. декември 2019 г., за м.януари 2020 г., м. февруари 2020 г. и м. март
2020 г., и за м. април 2020 г. и м. май 2020 г., работодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ да изплати в пълен размер уговореното
трудово възнаграждение на Н.В.З.-В. (бивш работник на длъжност „юрисконсулт“) за извършената от лицето работа,
по някой от способите, предвидени в изискванията на чл. 270, ал. 3 от Кодекса
на Труда (по ведомост, срещу разписка или преведени по сметка в
банка).
Посочено е още, че „Млечни продукти Тракия“ ЕООД, в качеството си
на работодател, не е изплатил на Н.В.З.-В. парично обезщетение по реда на чл.
224, ал. 1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и
2020 г. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, правото за
който не е погасено по давност, дължимо във връзка с прекратеното трудово
правоотношение със Заповед № 11/24.08.2020 г.
С протокола, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на „Млечни
продукти Тракия“ ЕООД са дадени предписания, обективирани в шест отделни точки,
а именно:
1.
"Млечни продукти Тракия" ЕООД в качеството си на
работодател, на основание чл.37а от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения
годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително
отложен или неизползван от предходни календарни години. Срок за изпълнение: 13.11.2020г.
2. "Млечни
продукти Тракия" ЕООД в качеството си на работодател, да изпълни
задължението си по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, да изплати за м.ноември
2019 г. и м.декември 2019 г. в пълен размер уговореното трудово възнаграждение
на Н.В.З.-В. (бивш работник на длъжност "юрисконсулт"), за извършената от лицето работа,
по някой от способите, предвидени в изискванията на чл. 270, ал. 3 от Кодекса на Труда (по ведомост, срещу разписка или
преведени по сметка в банка). Срок за изпълнение: 13.11. 2020 г.
3. "Млечни
продукти Тракия" ЕООД в качеството си на работодател, да изпълни
задължението си по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, да изплати за м. януари
2020 г., м. февруари 2020 г., м. март 2020 г. в пълен размер уговореното
трудово възнаграждение на Н.В.З.-В. (бивш работник на длъжност
"юрисконсулт"), за извършената от лицето работа, по някой от
способите, предвидени в изискванията на чл. 270, ал. 3 от Кодекса на Труда (по
ведомост, срещу разписка или преведени по сметка в банка). Срок за изпълнение:
13.11. 2020 г.
4. "Млечни
продукти Тракия" ЕООД в качеството си на работодател, да изпълни задължението си по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда да изплати
за м. април 2020 г. и м. май 2020 г., в
пълен размер уговореното трудово възнаграждение на Н.В.З.-В. (бивш работник на
длъжност "юрисконсулт"), за извършената от лицето работа, по някой от
способите, предвидени в изискванията на чл. 270, ал. 3 от Кодекса на Труда (по
ведомост, срещу разписка или преведени по сметка в банка). Срок за изпълнение:
13.11. 2020 г.
5. "Млечни
продукти Тракия" ЕООД, в качеството си на работодател, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, да изплати на лицето Н.В.З.-В.
(бивш работник в "Млечни продукти Тракия" ЕООД), парично обезщетение по реда на
чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвания платен
годишен отпуск за 2019 г. пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, правото за който не е погасено по давност, дължимо му във връзка с
прекратеното трудово правоотношение. Срок за изпълнение: 13.11.2020 г.
6. "Млечни
продукти Тракия" ЕООД, в качеството си на работодател, на основание чл.
224, ал. 1 от КТ, да изплати на лицето Н.В.З.-В. (бивш работник в "Млечни
продукти Тракия"ЕООД ), парично обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвания платен
годишен отпуск за 2020 г. пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, правото за който не е погасено по давност, дължимо му във връзка с
прекратеното трудово правоотношение. Срок за изпълнение: 13.11.2020 г.
Протоколът е връчен на управителя на дружеството на 04.11.2020 г.
От приложените по преписката ведомости за заплати за м. ноември и
декември 2019 г. (л. 52 и 53) и за месеците януари, февруари, март, април и май 2020 г.
(л. 54 - 58) е видно, че трудовото възнаграждение на Н.В.З.-В. за посочените
месеци е начислено, но не й е изплатено, като срещу нейното име в тези
ведомости липсва подпис за получени суми. Общо начислената чиста сума за
получаване по ведомостите възлиза на 926.79 лв. (м. 11.2019 г. – 135.22 лв., м. 12.2019
г. – 115.47 лв., м. 01.2020 г. – 135.22 лв., м. 02.2020 г. – 135.22 лв., м. 03.2020 г. – 135.22 лв., м. 04.2020 г. – 135.22
лв. и м. 05.2020 г. – 135.22 лв.).
В тази връзка от страна на жалбоподателя се представят документи,
озаглавени „Платежна ведомост“ за м. ноември 2019 г. (л. 18), м. декември 2019 г. (л. 19) и м. април
2020 г. (л. 20), в които срещу името на Н.В.З.-В.
фигурира подпис и съответно отбелязване на следните нетни суми: за м. ноември
2019 г. – 369.71 лв., за м. декември 2019 г.
– 190.90 лв. и за м. април 2020 г. – 478.95 лв., но в тези документи
липсва посочване на предприятието-работодател, както и фигурира различен
работен номер на лицето З.–В. - 000590, докато според трудовия договор същият е
000280.
По делото са представени и изготвено на 10.11.2020 г. Уведомление
за отпуските на работния персонал за 2020 г. на „Млечни продукти Тракия“ ЕООД гр.Х.(л. 116 - 120), справка за полагаемите дни
платен годишен отпуск на Н.В.З.-В. (л. 125) и ведомост за начислените обезщетения за ПГО по чл. 224
от КТ за 2019 г. и 2020 г. (л. 121) – за 12 дни, с чиста сума за получаване 89.64 лева.
Така установените факти съдът налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в
законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Процесните предписания представляват принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1 от КТ, наложена от компетентен
административен орган в рамките на предоставените му правомощия. С разпоредбата
на чл. 399 от КТ контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Дирекциите „Инспекция по
труда“, като поделения в системата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация
се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение
(аргумент от чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията). Съгласно чл. 20, ал.
1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително
тези по чл. 404, ал. 1 - да дава задължителни предписания на работодателя за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Във връзка с
изложеното, настоящият състав намира, че оспорените предписания са издадени от
компетентен орган – инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Х..
Оспорените предписания са издадени в предписаната от закона
писмена форма, като съдържат и мотиви, в това число правните и фактически
основания за издаването им. Същите са мотивирани в достатъчна степен за
жалбоподателя да разбере какво следва да бъде неговото поведение, във връзка с
установените нарушения на трудовото законодателство.
Съдът установи, че в обжалвания административен акт е цитирана
единствено разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, но не и тази на чл. 404,
ал. 1, т. 12 от същия закон, относима към дадените предписания по т. 2 – 6 от
протокола. В тази връзка следва да бъде посочено, от една страна, че
разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, разпореждаща правомощията на
Дирекция "Инспекция по труда" да дава задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и
служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и
служителите по този кодекс, е свързана и с тези предписания, тъй като
неизплащането на работната заплата и дължимите парични обезщетения съставлява нарушение
на трудовото законодателство, следователно тази разпоредба е относима и в тези
случаи. На следващо място, липсата на цитирано или неотносимо правно основание
не е признак за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
материалният закон се прилага въз основа на фактическите обстоятелства,
съставляващи мотиви на акта. Съществено нарушение би било неизлагане на
фактическите обстоятелства, които имат значение за преценка на материалния
закон, каквото в случая не е налице.
Предвид изложеното, съдът намира, че при постановяване на
оспорения акт, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обусловят отмяна на акта на процесуално основание.
По отношение съответствието на предписанията с материалния закон и
неговата цел, съдът приема следното:
Относно задължителното предписание по т. 1 от Протокола за
извършена проверка:
С това задължително предписание е задължен работодателят „Млечни
продукти Тракия“ ЕООД да уведоми писмено всеки работник или служител за размера
на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година,
включително отложен или неизползван от предходни календарни години, като
предписанието е дадено на основание чл. 37а от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските и е определен срок за изпълнението му – 13.11.2020 г. Нормата
на чл. 37а регламентира, че "В началото на всяка календарна година, но в
срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки
работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да
ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от
предходни календарни години." Анализът на тази разпоредба сочи, че същата
има императивен характер, като въвежда и точен краен срок, в който
работодателят следва да изпълни това свое задължение, а именно – не по-късно от
31 януари на съответната календарна година. В конкретния случай по делото бе безспорно установено,
че „Млечни продукти Тракия“ ЕООД, като работодател, не е изпълнил задължението
си по чл. 37а от НРВПО. Това неизпълнение е констатирано от органите на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Х.при извършената проверка на място и тази по документи,
при които проверки не е представено такова уведомление. Такова е приложено едва
към жалбата, във връзка с която е образувано настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява
към момента на издаването му. В случая към датата на издаване на процесните
предписания – 04.11.2020 г., за работодателя е било налично посоченото задължение.
Последвалото след предписанието уведомяване на работниците и служителите, е
ирелевантно за преценка на законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му.
По отношение на задължителните предписания по т. 2 - 6 от
Протокола за извършена проверка следва да бъде отбелязано следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ са компетентни да дават предписания за
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от
работодателя при изпълнение на задължението му да изплаща точно и своевременно
полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на работа
работници и служители, дори и след прекратяване на трудовите правоотношения.
Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 от КТ) и затова работодателят е длъжен да плаща в установените срокове уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа (чл. 128, т. 2 от КТ). Трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки или се превежда на влог в посочена от него банка (чл. 270, ал. 3 от КТ).
Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, от
своя страна, посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Именно тези свои задължения не е изпълнил в случая работодателят „Млечни
продукти Тракия“ ЕООД. В хода на проверката от проверяваното дружество са
изискани платежни документи за изплащане на трудовите възнаграждения на наетите
работници и служители, при което дружеството е било длъжно да представи всички
документи, касаещи изплащането на трудовите възнаграждения за процесния период.
В случая се твърди, че контролните органи не са взели предвид приложените към
жалбата платежни ведомости, установяващи според жалбоподателя заплащането чрез
аванси на Н.В.З.-В. на следващото й се трудово възнаграждение за процесния
период и дължимото обезщетение на неизползван платен годишен отпуск. При
преценка на материалната законосъобразност на дадените задължителни предписания
и в този контекст настоящият състав намира, че така представените от
жалбоподателя документи не установяват изпълнение на задължението по чл. 128,
т. 2, съответно чл. 224, ал. 1 от КТ. Представените документи, озаглавени
„Платежни ведомости“ не удостоверяват получаването на визираните в тях суми от Н.В.З.-В.
в сочения контекст – като аванс именно за процесните периоди, доколкото в
същите липсва посочване на предприятието - работодател, фигурира различен
работен номер от този, посочен в процесния трудов договор, липсва посочване, че
се касае за аванси, а сумите не кореспондират с размера на договореното трудово
възнаграждение.
С оглед изложеното и предвид факта
че принудителните административни мерки са наложени от компетентен за това
орган, при
спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в
съответствие с материално правните норми, съдът, счита, че те са
законосъобразни и не страдат от сочените в жалбата пороци.
Оспорените предписания са издадени
в съответствие и с целта на закона -предотвратяване,
преустановяване на констатираните нарушения на трудовото законодателство и
отстраняване на вредните последици от извършените нарушения. Ето защо, жалбата
против предписанията, обективирани в Протокол за извършена проверка с рeг.№ ПР2029436/04.11.2020
г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково, следва да се отхвърли
като неоснователна.
Ответникът претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което му се дължи съобразно изхода на делото.
При определяне размера на възнаграждението, съдът съобрази разпоредбите на чл.
143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с
чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
и предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на
Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Х.следва да бъдат присъдени
разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
ТРАКИЯ" ЕООД, ЕИК : 20*******, със седалище и адрес на управление: гр.Х., С.
и. з., комплекс С., представлявано от Г.С. Г. – управител, против Предписания,
обективирани в Протокол за извършена проверка с рeг.№ ПР2029436/04.11.2020 г.
на Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково.
ОСЪЖДА МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ТРАКИЯ"
ЕООД, ЕИК : 20*******, със седалище и адрес на управление: гр.Х., С. и. з.,
комплекс С., представлявано от Г.С. Г. – управител, да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" – гр. Хасково сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: