Р Е Ш Е Н И Е
№ 687/27.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV състав, в публично
заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
661/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Същото е
образувано по жалба на М.Г.Т. ***, представляван от адв. Н. К., против Решение
№1012-04-56#17/04.10.2023 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Велико Търново, с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане №2113-04-103#31/22.06.2023 г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Велико Търново, с което е постановен
отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
оспорва решението като материално незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че фактическата обстановка не
е изяснена в цялост от решаващия орган, който е приел, че не са изпълнени
условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО поради липса на 15 години осигурителен стаж при
условията на втора категория труд. Поддържа, че осигурителният стаж, придобит
при осигурителя „Унимаш“ ЕАД за периода от 25.03.1988 г. до 01.08.1995 г.,
неправилно е определен от органите на НОИ като такъв от трета, а не от втора
категория. Изложени са доводи, че за посочения период Т. е бил шофьор на
товарен автомобил с товароподемност до 25 тона, което е намерило отражение в
трудовата му книжка, а съобразно чл. 53а от Раздел ІІ на приложимия за периода
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране шофьори на товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона полагат труд от втора категория. Посочено
е, че същият смисъл носи и сега действащата разпоредба на чл. 2, т. 25 от
Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. В тази връзка жалбоподателят
възразява, че неправилно е определена продължителността на осигурителния стаж
от втора категория труд, в резултат на което неправилно е приложена нормата на
чл. 69б, ал. 2 от КСО. По тези съображения моли за отмяна на оспореното решение
и на потвърденото с него разпореждане в частта относно отказаното отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В съдебно
заседание, жалбоподателят – лично и чрез процесуалния си
представител адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея мотиви.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Счита, че изводът на административния орган за
липса на предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО и в частност – наличие на 15
години осигурителен стаж от втора категория труд, не е опроверган в хода на
съдебното производство. От страна на жалбоподателя не са ангажирани писмени
доказателства, вкл. официални документи, установяващи марката и товароподемността
на управляваното превозно средство, нито такива, установяващи директно
категорията на труда. По изложените мотиви, доразвити и в писмена защита,
претендира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, за което представя списък.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително
тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
М.Г.Т. е
подал пред ответната администрация Заявление вх. №2113-04-103/01.02.2023 г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което са
приложени осигурителна и трудова книжки (л. 6 от делото).
Едновременно
с това, на основание чл. 69б, ал. 7 от КСО Т. е подал и Заявление вх.
№2124-04-14/01.02.2023 г. за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното
обществено осигуряване (л. 142 от делото), като е посочил, че това се прави по
повод подадено заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 69б, ал. 1 – 4 от КСО.
В базата данни
на НОИ е направена справка за осигурителния стаж на заявителя, положен в
България (л. 52 и сл. от делото), въз основа на която е установено, че навършената
възраст на лицето към датата на заявлението е 61 години, 1 месец и 4 дни,
изискуемата възраст по чл. 68 от КСО е 64 години и 9 месеца и тя ще бъде
навършена на 27.09.2026 г. Определен е действителен осигурителен стаж – 35
години и 5 месеца и осигурителен стаж от трета категория – 36 години, 1 месец и
10 дни.
Пенсионните
органи са предприели редица процесуални действия за събиране на доказателства и
установяване на релевантни за производството факти и обстоятелства. Доколкото
спорът по делото касае осигурителния стаж на М.Т., придобит при осигурителя
„Унимаш“ ЕАД за периода от 25.03.1988 г. до 01.08.1995 г., съдът ще разгледа
само относимите и значими към него доказателства.
За целите на
производството, с оглед определяне категорията на полагания от Т. труд като
шофьор за процесния период, до него и до „Пловдив тех парк“ АД (правоприемник на
МЗ „Червена звезда“ и „Унимаш“ АД, гр. Дебелец) е изпратено Искане изх.
№2113-04-103#3/17.03.2023 г. за изготвяне на удостоверение, в което да бъде
посочено от коя категория и по коя точка от ПКТП труд се зачита трудовият стаж
за времето от 01.01.1990 г. до 01.08.1995 г. на длъжност „шофьор на товарен автомобил“. В Отговор вх. №2113-04-103#3/31.03.2023 г. от „Пловдив тех парк“ АД е
отразено, че за периода 01.01.1990 г. – 01.02.1990 г. Т. е бил шофьор на
пътнически автомобил с професионален код 41717000, а за периода 01.02.1990 г. –
01.08.1995 г. лицето фигурира във ведомостите за заплати, но не е отразена
длъжността, която е заемал, единствено е посочен професионален код – 01021039
(л. 14 и сл. от делото).
С
Разпореждане №2113-04-103#28/30.05.2023 г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Велико Търново (л. 125 от делото) производството
по пенсионната преписка на М.Т. е спряно поради извършване на проверка от
контролните органи към ТП на НОИ – София област по повод осигурителния стаж и
доход на лицето, положени към друг осигурител – „Анком Интернационал“ ЕООД, гр.
Елин Пелин, в периода 25.10.2016 г. – 29.08.2019 г.
Въз основа
на събраните по преписката доказателства на Т. е зачетен осигурителен стаж от
втора категория труд 13 години, 6 месеца и 23 дни и осигурителен стаж от трета
категория труд 22 години 03 месеца и 23 дни. Направен е извод, че към датата на
подаване на заявлението лицето не придобива право на пенсия по чл. 168 от КСО.
Горното е обективирано в справка от базата данни на НОИ на л. 126 и сл. от делото.
Последвало е
издаване на Разпореждане №2113-04-103#31/22.06.2023
г. от ръководителя на „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Велико Търново (л. 144
от делото), с което: 1. Административното производство е възобновено и 2.
Отказано е отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Т.. Мотивите за отказа са, че лицето има
изискуемата по чл. 69б, ал. 2 от КСО възраст и събира сбор от осигурителен стаж
и възраст 100, но няма необходимия осигурителен стаж от втора категория труд –
15 години. Разпореждането е връчено по пощата на 30.06.2023 г. видно от
известие за доставяне на л. 145 от делото.
Недоволен от
отказа, Т. е адресирал до директора на ТП на НОИ – Велико Търново Искане вх.
№1012-04-56/13.07.2023 г. (л. 146 от делото) да му бъде
обяснена причината за отказаното отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. В отговор на горното е получил Писмо изх. №1012-04-56#1/14.07.2023 г. (л. 147 от делото), след което е инициирал оспорване на разпореждането по
административен ред с жалба вх. №1012-04-56#3/27.07.2023 г. (л. 149 от
делото), с която е изразено несъгласие по
отношение на положения осигурителен стаж на длъжност „шофьор на товарен
автомобил с товароподемност до 25 тона“ в „Унимаш“ ЕАД за периода от 25.03.1988
г. до 01.08.1995 г., за който жалбоподателят твърди, че неправилно е
квалифициран като такъв от трета категория труд, а не от втора.
Във връзка с
така заявеното възражение и на основание чл. 85, ал. 3 от АПК с Писмо изх.
№1012-04-56#5/01.08.2023 г. горестоящият орган е
изискал от Т. представяне на доказателства относно класа на автомобилите, които
е управлявал Т., техните регистрационни номера и/или товароподемността им. По
искане на жалбоподателя срокът е удължен (л. 159 и л. 204 от делото), но информация не е представена и по-късно. С Писмо
изх. №1012-04-56#7/02.08.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е
изискал от ОД на МВР – Велико Търново справка за процесния период за
притежаваните от МЗ „Червена звезда“, гр. Дебелец и „Унимаш“ АД, гр. Дебелец
превозни средства, вкл. за регистрационни номера, марка, товароподемност, дата
и година на регистрация, каквато е получена с Писмо рег.
№127500-15251/10.08.2023 г. Отделно, с Писмо изх. №1012-04-56#4/31.07.2023 г. до директора на ТП на НОИ – Пловдив е
поискано извършване на проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „Пловдив тех парк“ АД с оглед установяване на относими данни за
квалифициране на категорията труд, полаган от Т. в спорния период.
Поради
необходимостта от събиране на достатъчно доказателства за обосноваване на
решението на горестоящия орган с Решение №1012-04-56#12/24.08.2023 г. (л. 205 от делото) директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е спряла
производството по обжалване до получаване на отговори по същество от ТП на НОИ
– Пловдив и от жалбоподателя. Полученият от ТП на НОИ – Пловдив Констативен
протокол №КП-5-15-10411308/21.08.2023 г. (л. 209 от делото) не разкрива информация, различна от предоставената
по-рано директно от „Пловдив тех парк“ АД. Приложени са заверени копия на
фишове за изплатени трудови възнаграждения на М.Т.. Не са представени
счетоводни и трудовоправни документи, не се съхраняват личното досие или други
документи, доказващи заеманата длъжност, вида, товароподемността и
регистрационния номер на управляваните автомобили. В удължения срок за
представяне на доказателства, от страна на жалбоподателя такива не са
ангажирани, поради което с Решение №1012-04-56#5/12.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново (л. 277 от делото) производството по жалбата е възобновено.
Постановено
е Решение №1012-04-56#7/04.10.2023 г., с което жалбата на М.Т.
срещу Разпореждане №2113-04-103#31/22.06.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Велико Търново, с което е постановен отказ за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е отхвърлена като
неоснователна и недоказана. За да стигне до този извод, въз основа на
отбелязванията в трудовата книжка на лицето решаващият орган е приел от
фактическа страна, че в спорния времеви интервал Т. е работил като шофьор в
„Унимаш“ АД, гр. Дебелец, като от 15.03.1988 г. до 30.06.1989 г. е управлявал „пътн.
автомобил „Чавдар“ ВТА 78-83“, от 01.07.1989 г. до 31.12.1989 г. – „пътн. автом.
„Чавдар“, от 01.01.1990 г. до 31.08.1991 г. – „тов. автом. ІІ кв. ст.“ и от
01.09.1991 г. до 31.07.1995 г. – „товарен автомобил до 25 т. ІІ кв. ст.“. От
справката на ОД на МВР – Велико Търново е установено, че единственият товарен
автомобил с товароподемност над 12 тона е „Шкода МТ 4“, рег. №ВТ 0979 К с дата
на първа регистрация 10.12.1992 г. В хода на проверката на „Пловдив тех парк“
АД, извършена в ТП на НОИ – Пловдив, са констатирани данни за Т. в разплащателните
ведомости за периода 01.02.1990 г. – 31.12.1994 г., но няма посочена длъжност,
а само професионален код. Направен е извод, че стажът на Т. като шофьор на
пътнически автобус за времето от 15.03.1988 г. до 31.01.1990 г. не попада в хипотезата на т. 53а от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), поради което не се ползва от
преференциалния режим при пенсиониране. Изложени са мотиви, че дори безусловно
да се приеме, че за времето 01.02.1990 г. – 31.07.1995 г. жалбоподателят е
полагал труд като шофьор на товарен автомобил, в „Унимаш“ АД е имало само един
такъв с товароподемност над 12 тона и
поради липсата на данни за конкретното превозно средство, управлявано от Т., не
може да се приеме, че управляваният от него автомобил е бил именно този.
Посочено е още, че обозначаването на длъжността като „шофьор на товарен
автомобил до 25 тона“ не означава непременно, че автомобилът е над 12 тона,
доколкото определя горната граница, а не долната такава, а съгласно чл. 53а от
ПККТП именно минималният размер на товароносимостта е определящ за зачитането
или незачитането на труда от втора категория. Поради липсата на една от
кумулативните предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО – 15
години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, е
направен извод за законосъобразност на оспореното разпореждане. Решението е
връчено по пощата на 10.10.2023 г. видно от известие за доставяне на л. 282 от
делото.
Посоченото
решение се оспорва в настоящото производство с жалба, подадена на 24.10.2023 г.
по пощата чрез ответната администрация.
С
определение от 31.10.2023 г. за насрочване на делото в открито заседание съдът
е разпределил доказателствената тежест и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК е
указал на жалбоподателя, че следва да установи, че положеният от него труд за
периода от 25.03.1988 г. до 01.08.1995 г. в „Унимаш“ ЕАД е втора категория,
вкл. като ангажира доказателства за заеманата от него длъжност, конкретно
управляваните от него превозни средства, тяхната товароподемност и продължителността
на управлението им (в рамките на работното време). Допълнително, в съдебно
заседание на 06.12.2023 г. съдът повторно е указал на жалбоподателя, че
съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният
стаж се установява само с документи и/или чрез техническа експертиза в рамките
на съдебното производство, които в случая да установят управляваните конкретни
автомобили от жалбоподателя за процесния период и тяхната товароподемност.
В хода на съдебното
производство са приети като доказателства административната преписка, изпратена
с писмо изх. №2103-04-19#1/27.10.2023 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, по опис,
както и представеният от жалбоподателя опис на осигурителен стаж на М.Г.Т.,***
и копие от трудовата книжка на М.Г.Т.. По искане на жалбоподателя е разпитана
като свидетел П.З. – понастоящем пенсионерка, работила 24 г. като стругар и кранист
в „Унимаш“ – до 1999 г. Свидетелката заявява, че е работила заедно с
жалбоподателя, който е бил шофьор – първоначално на автобус, след това – на
голям камион с прицеп и отзад колесар, на който се товарят метали. Зайкова
пояснява, че е имало и други шофьори във фирмата, но М.Т. е карал един и същ
камион за целия период от 1989 г. Не помни регистрационния номер на камиона. По
думите на свидетелката, самата тя се е пенсионирала в „Унимаш“, но извършваният
от нея труд и като стругар, и като кранист не са й удостоверени като втора
категория труд, поради което е взела пенсия от 59,95 лв. В заключение
декларира, че в „Унимаш“ всички длъжности са били трета категория за целия
период, на всички. На въпрос на съда свидетелката отговаря, че в предприятието
е имало и леки коли, и камиони под 12 тона.
Въз основа
на тези факти и доказателства съдът намира следното от правна страна:
Предмет на
обжалване е Решение №1012-04-56#17/04.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ –
Велико Търново, постановено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е
индивидуален административен акт, жалбата срещу него е подадена от неговия
адресат – надлежна страна с право и интерес от обжалване. Оспорването е
направено в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е процесуално допустимо.
При
разглеждането на жалбата по същество и след проверка на оспорения
административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146
от АПК съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е валидно, като издадено от компетентен орган в рамките на
законоустановените му правомощия по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО – директорът
на ТП на НОИ – Велико Търново.
Решението
съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен
акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания,
мотивирали постановяването му, които са в пълна кореспонденция помежду си. Неоснователно
в жалбата се поддържа възражение за необоснованост, като мотиви в тази връзка
ще бъдат изложени по съществото на спора.
При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Съдът не споделя възражението, заявено
в жалбата, че фактическата обстановка не е изяснена в цялост. От
административния, а в последствие и от решаващия орган, са предприети валидни и
относими действия по изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая. Установяването на фактическата обстановка и събирането на доказателства
за това е законово задължение на компетентния орган, гарантиращо спазването на
основните принципи на производството, регламентирани в АПК и в КСО. Обратното
би било съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо
до постановяването на акт в нарушение на материалния закон.
В настоящия случай са положени редица усилия от ответната администрация
както в хода на постановяване на разпореждането, така и при оспорването му по
административен ред. Включително нееднократно доказателства са изискани от
самия жалбоподател, но такива не са ангажирани. На задълженото лице е осигурена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения, същото е
било редовно уведомявано както за откриването на производството, така и за
всички последващи действия на органите, а също и за исканите от тях доказателства
от значение за воденото производство. Изискани са доказателства за попълване на
преписката от други организации и институции, на база на които е извършена
проверка на релевантните обстоятелства. Формираните въз основа на тези
доказателства фактически констатации и правни изводи са предмет на преценка при
проверката за материалната законосъобразност на оспорения акт.
Съдът намира, че ответната администрация е действала в съответствие с
вменените й задължения, формулирани като основни принципи в административното
производство. Противно на заявените възражения, от събраните по делото
доказателства не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на състоялото се производство. Оспореното решение е валиден акт, издаден
в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
Съдът намира, че решението е издадено в съответствие с материалния закон и
с неговата цел.
Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО до 31 декември 2015 г.
включително, лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд могат да се пенсионират при навършване на възраст 52 години и 8
месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и ако имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Съгласно т. 2 от
същата алинея от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца
за жените до достигане на 60-годишна възраст.
Спорът между страните е концентриран върху една от посочените по-горе
кумулативни предпоставки – наличието на 15 години осигурителен стаж при втора
категория труд, като по-конкретно за установяване на това обстоятелство
спорният въпрос пада върху категорията труд, положен от М.Т. за периода от 25.03.1988
г. до 01.08.1995 г. при осигурителя „Унимаш“ ЕАД, гр. Дебелец. Жалбоподателят
претендира, че същият следва да бъде признат при условията на втора категория
труд, а от страна на ответника е зачетен като такъв от трета категория.
Предвид посочения спорен период на полагане на труда приложимият нормативен
акт е Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (Обн. ДВ, бр. 102
от 29.12.1967 г., отм. ДВ, бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.) и това
е така, тъй като на основание §2 от ПМС №75 от 1998 г. за отменяне на
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, приет с Постановление
№60 на Министерския съвет от 1967 г. (Обн. ДВ, бр. 123 от 1998 г.), трудовият
стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември
1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази
дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП).
В случая, доколкото от страна на жалбоподателя се твърди, че през спорния
период същият е полагал труд като шофьор на товарен автомобил, а това се
установява и от приложените по делото доказателства, то следва да се имат
предвид разпоредбите на чл. 53а от отменения ПКТП, които всъщност са
преповторени и в чл. 2, т. 25 от действащата Наредба за категоризиране на труда
при пенсиониране (НКТП), според които трудът на шофьорите на товарни автомобили
с товароподемност 12 и повече тона при пенсиониране се зачита от втора
категория. В тази насока и за да е налице признаване на осигурителния стаж за
такъв от втора категория труд на посочените основания е необходимо да е
установено, че трудовата функция на съответното лице е включвала изпълнение на
длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона на
пълно работно време, или на повече от половината законоустановено работно време
(в този смисъл чл. 4 от Инструкция №13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП).
В този смисъл по делото не се спори, а в трудовата книжка (л. 136 от делото) е налице отразяване, че
жалбоподателят е работил на длъжност „шофьор“, както следва: от 15.03.1988 г.
до 30.06.1989 г. е управлявал „пътн. автомобил „Чавдар“ ВТА 78-83“, от
01.07.1989 г. до 31.12.1989 г. – „пътн. автом. „Чавдар“, от 01.01.1990 г. до
31.08.1991 г. – „тов. автом. ІІ кв. ст.“ и от 01.09.1991 г. до 31.07.1995 г. –
„товарен автомобил до 25 т. ІІ кв. ст.“. Заеманата длъжност като шофьор на
вътрешноведомствен пътнически автомобил за времето от 25.03.1988 г. до
01.01.1990 г. не попада в хипотезата на чл. 53аот ПКТП (отм.). Същевременно с това не е установено
значението на професионален код №01021039, касаещ периода от 01.02.1990 г. до
31.12.1994 г. Основанието на НОИ да не зачете този стаж като такъв от втора
категория най-общо е сведено до липсата на данни и доказателства за вида и
товароподемността на товарния автомобил и по-точно на долната й граница,
доколкото е ясно, че горната е 25 тона. Съобразно приложимото право за втора
категория се зачита единствено труда на шофьорите на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона, какъвто един брой притежава осигурителят в
процесния период и то считано от 10.12.1992 г.
Административният орган е съобразил и нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според която осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. При това изброяване
законодателят не е отдал привилегировано значение на едни от посочените
документи за сметка на други. Същевременно чл. 40, ал. 3 от НПОС изрично регламентира,
че документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, което ще рече,
че при редовно и надлежно водена трудова книжка съдържащата се в нея информация
относно трудовоправния статус на лицето не е необходимо да се потвърждава
паралелно и с документите, въз основа на които тя е попълнена. Действително,
според чл. 347 от Кодекса на труда КТ) предназначението на трудовата книжка изрично
е определено като официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В
случая обаче в представената трудова книжка липсва съществена и особено значима
информация за правилното и законосъобразно определяне на категорията на труда –
именно долната граница на товароподемността на товарния автомобил, управляван
от М.Т., който е законодателният критерий за квалифициране на положения труд от
втора или от трета категория. Това не навежда извод, че трудовата книжка е
нередовно водено, доколкото тя съдържа регламентираните в относимата редакция
на чл. 349, ал. 1 от КТ реквизити, сред които не попада решаващата в казуса
информация за товароподемността.
От друга страна, направеното записване в представената трудова книжка
относно осигурителния стаж на жалбоподателя не е достатъчно за установяване на
категорията на полагания от него труд. В трудовите книжки не се съдържат данни
за осигурителния доход и за внесените или дължими осигурителни вноски, откъдето
би могло да бъде преценено за коя категория труд е осигуряван жалбоподателят.
Освен това условията на труда, каквито в случая са товароподемността на
управлявания от жалбоподателя автомобил, несъмнено следва да бъде удостоверена
с нарочни първични документи, сред които са посочените в чл. 40, ал. 3 от НПОС
ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. В случая доказателствената тежест за установяване на
осигурителния стаж и осигурителния доход пада върху жалбоподателя, който не съумя
да докаже фактите, на които се позовава. В хода на административното
производство също не са събрани подобни доказателства, а единствено данни, че фигурира
във ведомостите за заплати, но без отразена длъжност.
Горното от своя страна води до необходимостта от доказване в
административното производство на конкретната товароподемност на товарния
автомобил, управляван от Т. в процесния период, и с други документи. По
правилото на чл. 2 от НПОС заявителят на правото на пенсия за осигурителен стаж
и възраст има задължението да представи документи за осигурителен (трудов) стаж
и осигурителен доход. В негова тежест е да представи и документи,
удостоверяващи категорията на положения от него труд, а това в случая не е
направено. Пенсионният орган не е длъжен служебно да събира доказателства, за
да установи товароподемността на управлявания от заявителя автомобил и оттам –
категорията на труда. Въпреки това, от ответната администрация са положени в
пълен обем усилия за набавяне на такива – изискани са от жалбоподателя, чиято е
тежестта да удостовери този факт, потърсени са от правоприемника на осигурителя
– „Пловдив тех парк“ АД – директно и чрез извършване на проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване от компетентната ТП на НОИ, както и чрез изискване на сведения от
ОД на МВР – Велико Търново. Въпреки проявената активност, документи по чл. 40,
ал. 1 от НПОС не са събрани, а от вписаното в трудовата книжка обстоятелство,
че управляваният автомобил е до 25 тона не следва непременно, че същият е над
12 тона, с какъвто единствен автомобил е разполагал работодателят „Унимаш“ ЕАД
и то в малка част от процесния период (от 10.12.1992 г. – когато е придобит товарен автомобил над 12 тона, до 01.08.1995 г.,
когато приключва осигурителният стаж на Т. при „Унимаш“ ЕАД).
От свидетелските показания на П.З. не се установява нещо
различно. Тя потвърждава, че от 1989 г. Т. е управлявал голям камион, но не
помни подробности, включително не споменава неговата минимална товароподемност,
като същевременно потвърждава, че автопаркът на дружеството е разполагал и с
леки автомоболи, и с товарни такива, но под 12 тона, което се потвърждава и от
справката на ОД на МВР – Велико Търново. Същевременно, самата свидетелка изнася
данни, че е имало и други работници, назначени на длъжността „шофьор“, като
такъв не е работил само жалбоподателя. Нещо повече, според дадените показания,
всички работници и служители на „Унимаш“ ЕАД са работили при трета категория
труд. Тоест, от събраните гласни доказателствени средства, които съдът
кредитира с вяра, не може да се направи извод, че по занятие Т. е управлявал
единствения товарен автомобил над 12 тона, с който е разполагал работодателят
му след 1992 г., а следователно и за категорията на полагания от него труд в
процесния период, който извод да опровергае фактите и правните изводи в
оспореното решение. Освен това, както вече се каза по-горе, а и в определението
от 06.12.2023 г., за доказване на фактическите твърдения на жалбоподателя, би
следвало да се ангажират не свидетелски показания, а надлежни документи като
писмени доказателства, удостоверяващи тези факти – пътни листи, товарителници и
други книжа, от които може да се установи видът и тонажът на автомобилите,
шофирани от жалбоподателя за съответния период. Отделно, въпросът за
товароподемността на управлявания от жалбоподателя автомобил, освен с
посочените книжа, несъмнено би могъл да бъде установен в хода на делото и със
съдебно-техническа експертиза.
От страна на жалбоподателя не е ангажирана нито експертиза, нито са представени
доказателства в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1 от НПОС,
удостоверяващи, че през спорния период последният е бил назначен и е работил
като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.
Обстоятелството, че предприятието осигурител е притежавало един такъв автомобил
не гарантира, че жалбоподателят е бил шофьор именно на него. Липсват и пътни
листи, товарителници и други документи, от които може да се установи видът и
тонажът на шофирания автомобил през периода 25.03.1988 г. – 01.08.1995 г.
За целите на водената пенсионна преписка не представляват годни и относими доказателства
относно товароподемността на управлявания автомобил документи, в които не е
вписано, че същият е „над 12 тона“, дори и да е упоменато, че е „до 25 тона“. Такава
информация не се черпи нито от трудовата книжка, нито от удостоверението,
представено от „Пловдив тех парк“ АД, нито от Констативен протокол
№КП-5-15-10411308/21.08.2023 г. на Тп на НОИ – Пловдив и приложените към него
документи. Липсват и документи, в които да е извършено и директно вписване на
категорията на труд. В тази връзка неоснователно процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа в съдебно заседание, че „логиката е, че товарните
автомобили са до 25 тона, т.е. това е максималната товароносимост на
автомобилите, което няма как да бъде схващано и да бъде поставено под съмнение,
че е възможно товароносимостта да е под 12 тона“. За удостоверяване на
осигурителния стаж законът изисква конкретни писмени доказателства, а не
хипотетични предположения.
Липсата на данни относно вида, марката, модела, рег. № на превозното
средство, което е управлявал жалбоподателят възпрепятстват определянето на
полагания от него труд като такъв от втора категория. От посоченото единствено,
че Т. е шофирал „товарен автомобил до 25
тона“ не може безусловно да бъде прието, че се касае за автомобил над 12 тона, доколкото посочването „до
25 тона“ определя горната граница на товароносимостта на ППС, но не и долната
такава. Такива данни не се събраха по делото, въпреки неколкократните указания
на съда.
Правилно не е зачетен като втора категория трудът, положен от жалбоподателя
през периода 25.03.1988 г. – 01.08.1995 г. като шофьор в „Унимаш“ ЕАД. В този
смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС: Решение № 4833 от 15.04.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 1896/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев, Решение
№ 803 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2020 г., VI о., докладчик
председателят Румяна Папазова, Решение № 4782 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 8577/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова.
Изложените
дотук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното
Решение №1012-04-56#17/04.10.2023 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане
№2113-04-103#31/22.06.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ – Велико Търново, с което е постановен отказ за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Т.. По тези съображения жалбата
следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на
разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл. 143, ал.
3 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Т.
*** против Решение №1012-04-56#17/04.10.2023 г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Велико Търново, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2113-04-103#31/22.06.2023 г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Велико Търново, с което е
постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА М.Г.Т., ЕГН **********
*** да плати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт –
Велико Търново сумата от 150 (сто и петдесет лева) разноски за делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: