Определение по дело №571/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 92
Дата: 27 януари 2021 г.
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20201700500571
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
гр. Перник , 27.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500571 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Глава двадесет и първа „ОБЖАЛВАНЕ
НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“ от ГПК, образувано по подадена частна жалба
ОТ: З. В. С. с ЕГН ********** и адрес ***
СРЕЩУ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3114 от 01.09.2020г. постановено по гр.дело № 4667 /
2020 г. по описа на РС Перник, с което е прекратено производството по делото поради
наличие между същите страни със същия предмет приключило с влязло в сила решение
предходно гражданско дело.
Окръжен съд Перник намира, че частната жалба е подадена в срок. Частната
жалба е срещу прекратително определение на Районен съд Перник. Подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването.
Частната жалба е редовна и процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
За да постанови процесното определение, Районният съд е приел, че е налице
тъждество между предмета, страните и вида на търсената с исковата молба защита, която
разглежда и постановено Решение по гр.д. 2721/2019 по описа на Районен съд Перник.
Настоящият съдебен състав на Пернишкия окръжен съд, за да се произнесе намери
следното:
З. В. С. е депозирала искова молба пред Районен съд Перник, с която иска да бъде
осъден ответника ПГТС „Арх. Й. М.“ П. следните суми:
1. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 22.12.2017г. до 07.02.2018г. в размер
на 1292,30лв.
1
2. Заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 07.02.2018г. до
22.06.2018г. в размер на 3385,76лв.
или общо сумата от 4 678,06лв.
Видно от приложения заверен препис на Решение 1864/11.12.2019г. по гр.д.
2721/2019 по описа на Районен съд Перник съдът е „ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените обективно съединени искове на ищцата З. В. С., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу ответника ПГТС“Арх.Й. М.“, гр.П., с които моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати следните суми:
- обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, за периода от 22.12.2017 г. до 07.02.2018 г. в
размер на 1292,30 лв. и
- обезщетение по чл.225, ал.2 КТ за периода 07.02.2018 г. – 22.06.2018г. в размер на
3385,76 лв. или общо 4678,06 лв.“
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 30.01.2020г.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус е налице хипотезата на
чл. 299, вр. с чл. 297 ГПК, а именно забрана за пререшаване на правния спор, разрешен със
силата на присъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото в сила съдебно решение е
задължително за участвалите в производството страни и то за разрешеното с него основание.
Освен това, по чл. 299, ал. 1 ГПК спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде
пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по‑късно заведеното дело се
прекратява служебно от съда. Непререшимостта е абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото
действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между
същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по
вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшимост по чл.299 ГПК е приложима за
всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и
същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и
по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно
правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно. /В този смисъл Решение № 49 от
14.04. 2011 г. по т.д.№ 561 по описа за 2010 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., постановено
по реда на чл. 290 ГПК /.
По тези съображения подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното определение, като правилно следва да бъде потвърдено.
Определението подлежи на обжалване на осн. чл.274, ал.3 ГПК с частна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България при наличие предпоставките на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Водим от изложеното и след съвещание СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3114 от 01.09.2020г. с което е прекратено
производството по гр.дело № 4667/2020 г. по описа на РС Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване на осн. чл.274, ал.3 ГПК с частна
жалба пред Върховния касационен съд на Република България при наличие предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок, считано от датата на връчването на
2
препис на жалбоподателя.
ДА СЕ ВРЪЧИ на жалбоподателя препис от постановеното от съда определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3