Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. Ловеч 17.03.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ въззивен граждански състав, в
публично заседание на шестнайсети февруари през две хиляди и двайсет и първа
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯВА МИТЕВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА, докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№ 529/2020г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК,
вр.с чл.79 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ.
С Решение
№287/03.08.2020г., постановено по гр.д.№675/2019г. от РС–Троян, на основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.430,ал.1 от ТЗ, Т.М.П. е осъдена да заплати на
„ОТП Факторинг България“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***(универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП
Факторинг България"ЕООД с ЕИК ***, считано от 15.11.2012г., вписано в
Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от И.Г.Д.-М.-
Изпълнителен директор и Е.Д.К.-прокурист, сумата 879,82лв.-представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2013г., сумата
19,43лв.- дължима договорна лихва за периода от 07.06.2016г. до 22.05.2017г.,
като е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 121,65 лв. Т.П. е осъдена
да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД сумата 583,18лв.- представляваща
разноски в производството съразмерно с уважената част от иска. „ОТП Факторинг
България“ ЕАД е осъдено да заплати на П. сумата 66,82лв., представляваща
разноски в производството съразмерно с отхвърлената част от иска.
Подадена е
въззивна жалба срещу решението от Т.М.П., чрез адв.В.А.-ЛАК. Обжалва го в частта, с която е
уважена претенцията на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с твърдения, че е
незаконосъобразно и процесуално недопустимо. Твърди, че исковата молба е
подадена от лице без представителна власт, че длъжникът не е бил надлежно
уведомен за извършената цесия, че длъжникът е погасила претендираното вземане,
а акцесорният иск за лихва е недопустим. Твърди,че вещото лице е изготвило
експертизата си, използвайки информация от кредитора вместо счетоводни данни.
Моли решението да се отмени в обжалваната част, като искът се отхвърли по
отношение на нея.
По реда на
чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД,в която
излага мотиви за неоснователност на изложеното от жалбоподателя. Моли решението
да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП,вр.с чл.2,ал.2,вр.с
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Въззивникът
се представлява от адв.В.А.-ЛАК,който поддържа въззивната жалба. Претендира
присъждане на направените разноски.
В съдебно
заседание въззиваемият се представлява от юрисконсулт С.З.,която поддържа
въззивната жалба и моли да се уважи.
От събраните
по делото доказателства- приложените гр.д.№675/2019г. на РС-Троян и назначената
в настоящата инстанция допълнителна съдебно-икономическа експертиза на в.л.Н.Р.,
както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По
допустимостта на въззивното
производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като
прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано
лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и
съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.
При
проверката си по реда на чл.270 от ГПК
въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и
основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това
съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на
правилността на атакуваното решение.
По същество.
Установява
се, че на 04.11.2013г. между „Банка“ДСК“ЕАД и Т.М.П. ***, е сключен Договор за
кредит за текущо потребление, по силата на който Банката е отпуснала на кредит
в размер на 1080 лв. Договорът е със срок от 60 месеца, считано от датата на
подписването му (крайна дата 27.10.2018г.). Предвидено е кредитът да се
издължава чрез месечни вноски за главница и/или лихва с падежна дата 27-мо
число на месеца. В чл.7 е регламентирано,че се дължи договорна лихва в размер
на базовия лихвен процент, определян
периодично от кредитора, като при сключването е в размер на 14.95%. За
обезпечение е договорен залог на парични вземания и е приложен Договор за залог
върху вземания от същата дата. В чл.12 е уговорено, че кредитополучателят
заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на „Б“ДСК“ЕАД.
В чл.15 е предвидено, че при забава на плащане на месечна вноска за главница
и/или лихва от 7-ия ден след падежната дата, остатъкът от кредита са олихвява с
увеличена наказателна надбавка в размер на 10%. В чл.5 е предвидено,че кредитът
ще се издължава по разплащателна сметка с № 02/19887949. Договорът е сключен и
при действието на Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица(ОУ), приложени
към делото, с които кредитополучателят е декларирал, че се е запознал и в
потвърждение е положил саморъчен подпис. В чл.19.1 от ОУ е предвидено,че при
забава на плащането на месечна вноска от деня,следващ падежната дата, върху
договорния лихвен процент се начислява надбавка в размер на 10 пункта. При
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,целият остатък на
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с предвидената
наказателна надбавка от 10 пункта. След предявяване на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред,остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва
по чл.86 от ЗЗД(чл.19.2). Изготвен е погасителен план.
На
27.10.2014г. е сключено Допълнително споразумение, с което страните са
приели,че е налице остатък от дълга в размер на 1051-34лв.,от която сума
главница- 988.67лв., дължима редовна лихва в размер на 61.67лв. и наказателна
лихва от 1лв. Страните са се съгласили дългът да се преструктурира чрез
капитализация на дължимите лихви, при което главницата е в размер на 1040лв. и
е дължима съгласно изготвен погасителен план. Договорната лихва е 14.95%. Крайният
срок за издължаване е 04.11.2028г. Вписано е,че кредитът ще се издължава по
разплащателна сметка с № *****,открита в Клон-Троян. Съставен е
погасителен план.
На
19.04.2016г. е сключено следващо допълнително споразумение, с което страните са
приели,че е налице остатък от дълга в размер на 943.35лв., от която сума
главница- 866.56лв., дължима редовна лихва в размер на 75.04лв. и наказателна
лихва от 1.75лв. Приели са да се извърши преструктуриране на дълга чрез капитализация на дължимите лихви,при
което главницата става в размер на 940лв. и е дължима съгласно изготвен
погасителен план. За договорната лихва е предвидено, че е с променлив лихвен
процент, който към сключване на споразумението е 14.20% и се формира от
стойността на 6-месечния SOFIBOR 0.594% и надбавка от 13.606пункта. предвиден е
максимален размер на лихвата от 13.606%. Крайният срок за издължаване е посочен 04.11.2018г.
Потвърдено е, че е кредитът ще се издължава по разплащателна сметка с № *****,открита в Клон-Троян. Крайният срок
за издължаване е 04.11.2018г. Съставен е погасителен план.
По делото е
приложена Нотариална покана от „Банка “ДСК“ЕАД до Т.М.П., връчена чрез Нотариус
с №337 в НК и район на действие РС-Троян, с която Банката я уведомява,че поради
забава в погасяване на задълженията й по Договора за кредит от 04.11.2013г., го
обявява за предсрочно изискуем, считано от датата на получаването й. Поканата е
връчена по реда на чл.47 от ГПК, като нотариусът е удостоверил извършени 3
посещения на адреса по договора,без кредитополучателят да е намерена. Посочил
е, че на 16.01.2017г. е залепено съобщение и в указания срок, изтичащ на
06.02.2017г. П. не се е явила за получаване на книжата. На основание чл.47,ал.5
от ГПК нотариусът е приел,че поканата е редовно връчена на 06.02.2017г.
По делото в
първата инстанция е назначена съдебно-икономическа експертиза с в.л.М.И.. Експертът дава
заключение,че по процесния договор за кредит за периода 10.12.2013г. -
24.06.2016г. е внесена сума в общ размер 568.09лв., с която са погасени:
324.95лв.- главница, 237.51лв.– договорна лихва, 5.02лв.- санкционни лихви
върху главница и 0.61лв. – такси за закъснение. Последната погасителна вноска е
направена на 07.06.2016г. и на основание чл.19.2 от ОУ Банката е приела,че налице
забава в плащанията за лихва и главница над 90 дни,като е вписала дата
на предсрочна изискуемост 01.03.2017г. потвърждава сключването на двете
допълнителни споразумения от 27.10.2014г. и от 19.04.2016г. На 07.08.2017г.
„Банка „ДСК“ЕАД прехвърля вземането си чрез договор за цесия на „ОТП
Факоринг“ЕАД в следния вид- главница-879.82лв., договорна лихва-149.55лв., наказателна
лихва -27.62лв., разходи по предсрочно изискуем кредит- 145лв. На 16.10.2018г.
„ОТП Факторинг“ЕАД подава молба и е образувано изп.д.№1210/2018г.по описа на
ЧСИ Р.Д.-с рег.№880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч. Разходите на
взискателя по образуване на изпълнителното дело от 844лв. са прибавени към дълга
на П..
Вещото лице
също е установила,че за периода от 01.03.2018г. до 16.10.2018г. по сметка *****
в „Б“ДСК“ЕАД,с титуляр „ОТП Факторинг“ЕАД, П. е превела обща сума от 400лв. С
тази сума вземането към нея е намалено, в следната поредност- разноски с
145лв., законна лихва-97.26лв.,наказателна лихва-27.62лв., договорна
лихва-130.12лв. Вещото лице дава заключение,че към момента на извършване на
счетоводната справка(10.12.2019г.) дългът е– главница-879.82лв., редовна лихва-19.43лв.,
законна лихва-131.01лв., разноски-84лв. Направила е преизчисление и към
подаване на исковата молба(21.01.2019г.),като главницата е в размер на
879.82лв., редовна лихва за периода от 07.06.2016г. до 22.05.2017г.- 19.43лв.,
мораторна лихва за периода от 07.08.2017г. до 21.01.2019г.- 33.01лв.,
разноски-84лв.
Вещото лице
е установило,че по разплащателна сметка
в „Б“ДСК“ ЕАД с IBAN ***тницата Т.П.,
са правени погасителни вноски по двата заема, отпуснати на П. от Банката, без
във вносните бележки да е сочено по кой кредит са правени.
В настоящата
инстанция се назначи съдебно-икономическа експертиза със задачи,съобразени със
служебните задължения на съда по
чл.411,ал.2,т.3 от ГПК за проверка за наличие на неравноправни клаузи,както и
извършените погасявания след образуване на заповедното производство. Вещото
лице Н.Р. дава заключение,че на 04.11.2013г. чрез банков превод „Б“ДСК“ЕАД е
превела на Т.П. сумата 1080лв.,по разплащателна сметка с № *****. Сумата е отпусната за погасяване
на друг кредит и е усвоена еднократно. Уговорен е лихвен процент в размер на
14.95%, променян и достигнал до 13.932% на 15.07.2017г. Вещото лице сочи,че
промяната се дължи на изменението в стойностите на 6-месечния SOFIBOR,с който е формиран променливият
лихвен процент по кредита + надбавка, считано от 19.04.2016г. в
размер на 13.606 п.п. При изменението му са съобразявани изискванията на чл.7
от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление. Месечната вноска също е
променяна при изменението на лихвения процент и след сключване на двете
допълнителни споразумения, като е съставян нов погасителен план. В периода от
10.12.2013г. до 24.06.2016г. кредитополучателят е осигурявал средства за
погасяване на задълженията си по посочената банкова сметка,***та за
погасяване-наказателни лихви,редовни лихви, главница. Общият размер на извършени плащания е 579.31лв.и с тази сума е
погасена – главница-324.95лв.,редовни лихви-247.85лв.,санкционираща
лихва-6.51лв. Вещото лице сочи,че първата просрочена вноска по главница и лихви
е от 24.06.2016г.,след която дата не са правени погасявания. За периода от
24.06.2016г. до 01.03.2017г.(когато Банката е вписала предсрочна изискуемост на
кредита) са просрочени 9 погасителни вноски,а до подаване на заявлението по чл.417
от ГПК- 11 вноски.
Съгласно
справката за неиздължените суми към 01.03.2017г. са в следния вид- главница-
879.82лв.,редовни лихви за периода от 07.06.2014г. до 01.03.2017г.-
91.35лв.,санкционна лихва за периода от 14.07.2016г. до 01.03.2017г.- 8.21лв.,такса
изискуемост,начислена на 01.03.2017г.- 120лв., или общо 1099.38лв. Изчисленията
към подаване на заявлението по чл.417 от ГПК- 23.05.2017г. формира дълга в
следния вид- главница- 879.82лв.,редовни лихви за периода от 07.06.2014г. до
23.05.2017г.- 121.65лв.,санкционна лихва за периода от 14.07.2016г. до
01.03.2017г.- 8.21лв.,наказателна лихва за периода от 01.03.2017г. до
23.05.2017г.- 19.70лв., такса изискуемост,начислена на 01.03.2017г.- 120лв.,
или общо 1149.38лв.
Експертът
направи изчисления и във вариант без да се съобразява извършеното с
допълнителните споразумения капитализиране на лихвите и дава заключение за–
главница- 784.19лв., редовна лихва от 07.06.2016г. до 01.03.2017г.-
184.83лв.,мораторна лихва за периода от 27.06.2016г. до 01.03.2017г.- 14.43лв.,
такса изискуемост,начислена на 01.03.2017г.- 120лв.,или общо 1103.45лв. В
резултат на предоговарянето с допълнителните споразумения главницата се е
увеличила със сумата 124.77лв.
Вземането,което
„ОТП Факторинг“ЕАД е придобило в резултат на сключената цесия е за главница
-879.82лв.,договорни лихви-149.55лв., наказателна лихва-27.52лв., такса
предсрочна изискуемост-120лв. и 25лв.-държавна такса по ч.гр.д.№461/2017г.на
РС-Ловеч.
Експертът
потвърждава,че през периода 01.03.2017г. до 16.10.2018г. от кредитополучателя
са извършени преводи в полза на „ОТП Факторинг“ЕАД в общ размер на 400лв. Сумите
са превеждани по посочената сметка за погасяване на цедирани вземания( *****) и
са послужили за погасяване на вземането по процесния кредит. С тази сума „ОТП
Факторинг“ЕАД е погасило- договорни лихви -130.12лв.,наказателни
лихви-27.62лв.,законна лихва ,начислена от „ОТП Факторинг“ЕАД-
97.26лв.,разходи- 145лв. По поставена задача експертът е изчислила какъв би бил
дългът,ако се приложи регламентираната в чл.76 от ЗЗД поредност и дава
заключение за – главница-699.38лв., редовни лихви от 07.06.2016г.до
01.03.2017г.- 0.00лв., санкционираща лихва от 14.07.2016г. до 01.03.2017г.-
0.00лв., такса изискуемост-0.00лв., или всичко 699.38лв. Във варианта на
преизчисление без да се съобразяват измененията с допълнителните споразумения
главницата е в размер на 703.45лв.,а останалите стойности са същите.
Експертът
дава заключение,че вписванията в счетоводните книги на ищеца,по процесния
кредит, са извършвани редовно-хронологично по дати на възникване и съобразно
първичните счетоводни документи.
В съдебно
заседание при представяне на заключението вещото лице потвърди,че е установила
съществуването и на друго задължение по предхождащ договор за кредит. Плащането
по двете задължения се е извършвало от една разплащателна сметка. Тъй като не
винаги вносителят е посочвал кое задължение погасява, Банката е преценявала към
кое задължение да го отнесе, съобразно настъпилите падежи.
Съставът
приема заключенията на съдебните експертизи,като обективни, точни и ясни и
гради изводите се на тях.
Не се спори
по делото ,че на 23.05.2017г. „Б“ДСК“ЕАД е подала заявление по чл.417,т.2 от ГПК срещу Т.М.П.,по което е образувано ч.гр.д.№461/2017г.по описа на РС-Троян.
Заявлението е уважено изцяло със Заповед №233/26.05.2017г. и е издаден
изпълнителен лист. На 16.10.2017г. „ОТП Факторинг“ЕАД е подало молба и е
образувано изп.д.№1210/2018г.по описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие
ОС-Ловеч. Легитимацията си на взискател „ОТП Факторинг“ЕАД е обосновало с
приложения договор за цесия. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника й е
връчена по реда на чл.47 от ГПК, оформено надлежно от съдебния изпълнител. С
Определение №682/19.12.2018г. по реда на чл.415,ал.1,т.2 и ал.2 от ГПК съдът е
дал указания към „ОТП Факторинг“ЕАД за възможността да предяви иск по чл.422 от ГПК и е спрял принудителното изпълнение. Заявителят е предявил иска в срок и е
уведомил заповедния съд.
Производството
по чл.422 от ГПК е образувано първоначално пред РС-Плевен(гр.д.№294/2019г.),но
поради направено възражение за местна неподсъдност, на основание чл.119,ал.3 от ГПК,е изпратено на РС-Троян, където е постоянният адрес на ответника П..*** е
образувано гр.д.№675/2019г.,по което с Определение №428/21.08.2019г. съдът е
прекратил производството по предявения установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК,като недопустим, с оглед липсата на надлежна активна легитимация
на ищеца (съгл.чл.2,ал.1 от ЗКИ) и е обезсилил издадената Заповед за незабавно
изпълнение с №233/26.05.2017г. и изпълнителния лист. Производството е
продължило по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД,по отношение на главница от 879.82лв. и договорна лихва
от 07.06.2016г. до 22.05.2017г.- 121.65лв. Основанието е настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане.
При така
установената фактическа обстановка,съставът приема,че съдът е сезиран с иск
с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ –осъдителен иск,
предявен от кредитор, който твърди, че има изискуемо и непогасено вземане,
основаващо се на сключен Договор за кредит за текущо потребление от
04.11.2013г.,което е придобил чрез сключен на 07.08.2017г. Договор за
покупко-продажба на вземания(цесия) от „Банка „ДСК“ЕАД. Легитимацията си на нов
кредитор „ОТП Факторинг“ЕАД обосновава с договора за цесия, приемо-предавателния
протокол към него,където на позиция 1005 се открива кредитополучателят Т.М.П.,със
задължението по настоящия кредит. По правилата на чл.99,ал.3 от ЗЗД и съгласно
дадените от цедента правомощия, „ОТП Факторинг“ЕАД-като цесионер, е уведомило
длъжника за продажбата на вземането. Уведомлението й е връчено с известие за
доставяне през м.август 2017г., приложено по делото (цифрата на деня не се
чете,но връчването е удостоверено с подписа на получателя).
При тези
данни съставът приема,че настоящият ищец е доказал легитимацията се на
кредитор, придобил вземането чрез цесия, извършена в хода на заповедното
производство. По правилата на т.10б от ТРеш.№4 от 18.06.2014г., пост.по
т.д.№4/2013г.на ВКС е продължил иска с правно
основание чл.422 от ГПК в исковото производство. С оглед липсата на легитимация
съгласно изискванията на чл.2,ал.1 от ЗКИ, предмет на разглеждане е предявеният
при условията на евентуалност осъдителен иск за дължима главница и договорна
лихва. Съставът приема,че уведомяването на длъжника за цесията е извършено надлежно
и тя е произвела действие спрямо нея. В потвърждение са и извършените в периода
от 01.03.2017г. до 16.10.2018г. от кредитополучателя преводи в полза на „ОТП
Факторинг“ЕАД в общ размер на 400лв., превеждани по посочената сметка за
погасяване на цедирани вземания( *****) и послужили за погасяване на вземането
по процесния кредит.
По изложените
съображения съставът не приема за основателни възраженията на въззивника в
горния смисъл.
Неоснователно
е и възражението за ненадлежно представителство на „ОТП Факторинг“ЕАД при
подаване на иска по чл.422 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда ищецът е
представил трудовият договор на подалия иска пълномощник Йордан Методиев с
доказателства,че е прекратен на 30.01.2019г., което обосновава наличие на
пълномощия към подаване на иска- 21.01.2019г. Приложени са и трудовите договори
на последващите представители на ищеца-Г. и З..
Като
основание на вземането „ОТП Факторинг“ЕАД сочи настъпила предсрочна изискуемост
на цялото вземане.
При
съобразяване на ангажираните по делото писмени доказателства и заключенията на
съдебно-икономическите експертизи,съставът намира,че претенцията е частично
основателна.От представените доказателства се установява по категоричен
начин,че ищецът е придобил вземане към ответника, основано на сключен в
„Б“ДСК“ЕАД потребителски договор. От назначените съдебно-икономически
експертизи се потвърждава, че „Б“ДСК“ЕАД е предоставила на Т.П. уговорената
сума- усвоена в деня на сключване на договора 04.11.2013г.,по посочена банкова
сметка-***.е. налице е реално престиране на сумата и може да се приеме, че кредиторът
е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя уговорената сума.
От своя страна кредитополучателят е извършвала
уговорените погасявания чрез месечни вноски за част от договорния период. Общо
е изплатила сумата 579.31лв. и с нея са погасени– главница-324.95лв., редовни
лихви-247.85лв.,санкционираща лихва-6.51лв. Вещото лице сочи,че първата
просрочена вноска по главница и лихви е от 24.06.2016г.,след която дата не са
правени погасявания.
При тези
данни съдът приема,че е доказано наличието на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на основния му ангажимент за погасяване на дълга.
Поради
неизпълнение на основното задължение за изплащане на уговорените месечни
погасителни вноски, на основание чл.19,ал.2 от Общите условия, кредиторът е
обявил предсрочната изискуемост на кредита и е уведомил кредитополучателя за
това изменение в договорните им отношения, считано от 06.02.2017г.
Уведомлението е връчено от Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие
РС-Троян,по реда на чл.47 от ГПК.Видно от отбелязването връчителят е изпълнил с
точност процедурата по търсене на получателя, обективирал е посещенията
си,залепването на съобщението и неявяването на адресата,поради което съставът
приема,че заключението на нотариуса за надлежно връчване считано от
06.02.2017г.,се споделя и от настоящия състав. Неоснователно е възражението на
въззивника за неприложимост на този начин на връчване в работата на
нотариусите,по аргумент от чл.50 от ЗННД, предвиждащ именно такива права.
По
изложените съображения съставът споделя извода на РС-Троян, че кредиторът е
обявил на длъжника настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по
договора.
Последица от
настъпване на предсрочната изискуемост е преустановяване на договорните
отношения между страните. Изискуем е остатъкът от предоставения кредит,заедно с
уговорените в договора акцесорни задължения. Размерът на вземанията на
кредитора следва да се определят към
момента на обявяване на предсрочната изискуемост.
Относимо към
установяване на размера на дълга са сключените
допълнително споразумение от 27.10.2014г. и от 19.04.2016г. Както се
посочи с тях е извършено капитализиране на падежирани договорни лихви, като са
прибавени към главницата и така е увеличен размерът на главното вземане.
С оглед служебното задължение съгласно
чл.411,ал.2,т.3 от ГПК и при съобразяване,че длъжникът попада в категорията на
„потребител“ по см.ЗЗП, съдът извърши проверка за наличие на неравноправни
клаузи и намира,че извършеното преструктуриране на дълга е в противоречие със
закона. Клаузата, с която се регламентира капитализиране на просрочената
договорна лихва, е нищожна, тъй като тази операция представлява анатоцизъм и
противоречи на чл.10,ал.3 ,във вр.с чл.26,ал.1,пр.1-во от ЗЗД. Съгласно чл.294,ал.2
от ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци,а видно
е,че длъжникът има характеристиката на „потребител” съгласно §13 от ДР на ЗЗП.
На следващо място следва да се съобрази, че дори и номинално да се прибави към
главницата, вземането за лихви не променя характера си, то продължава да бъде
акцесорно, а не главно, тъй като е възникнало на различно основание.
Не може да
се приеме,че е налице валидиране на тези договорки с аргумента,че
кредитополучателят изрично се е съгласил с това преоформяне на дълга, полагайки
подписа си под споразуменията. Съгласно разпоредбата на чл.366 от ЗЗД
сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори страните да са се
спогодили за неговата нищожност. Категорично се установи,че при сключване на
допълнителните споразумения е допуснато увеличение на главницата чрез прибавяне
на изискуеми договорни лихви и последващо начисляване върху нея отново на
договорна, съотв.мораторна лихва, което е нищожно,като противоречащо на
закона-при липса на законова възможност за извършване на такава операция по
дълга на физическо лице-потребител(по арг.от чл.10,ал.3 от ЗЗД и чл.294,ал.2 от ТЗ.) Клаузите са нищожни и с оглед нормативната защита на потребителя,
предвидена в специалния ЗЗП,тъй като по този начин е допуснато съществено
нарушение на изискването за добросъвестност в отношенията и значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Това
определя и уговорките за прибавяне на просрочени лихви към основния дълг като
неравноправни на основание чл.143,ал.1,т.3 и т.11 от ЗЗП. Няма основание да се
приеме,че се касае за индивидуално уговорени клаузи,поради което същите следва
да бъдат прогласени за нищожни. Като последица отношението между кредитора и
длъжника следва да се уредят съгласно първоначалните им уговорки, без да се
съобразяват измененията в структурата на дълга,по силата на допълнителното
споразумение. На основание чл.146,ал.5 от ЗЗП в останалата част, като валидни и
самостоятелни, договореностите следва да се прилагат.
Размерът на
дължимата договорна лихва отново следва да е съобразен с датата на предсрочната изискуемост. Съгласно чл.432 от ТЗ и т.2 от ТРеш.№3/2017г.,след този момент кредиторът има право единствено на
законна лихва за забава на длъжника до датата на плащането. Известно е, че
договорната лихва представлява възнаграждение, което банката получава за
услугата по договора за банков кредит за това, че е предоставила паричен ресурс
на длъжника. Затова се дължи до датата, на която длъжникът реално изпълнява задълженията
си по договора. След това, при неизпълнение за кредитора е уговорено право да
търси заместващото обезщетение за забава и да обяви кредита за предсрочно
изискуем. В договорите,по които страна е потребител, с нормата на чл.33 от ЗПК
е създадена допълнителна гаранция срещу бездействие на кредитор да търси
уговореното изпълнение. Компенсирането на вредите от забавата следва да стане до размера на законната лихва. Затова и
при настъпилата забава и по правилото на чл.33 от ЗПК просрочията не следва да
се олихвяват с договорения процент възнаградителна лихва,тъй като на практика
ще се стигне до дублиране с обезщетението за забава.
Съгласно
изготвената пред възизвната инстанция съдебна експертиза дългът на
кредитополучателя, изчислен без да се прилага признатите за нищожни изменения с
допълнителните споразумения от 27.10.2014г. и 19.04.2016г., е главница-
784.19лв., редовна лихва от 07.06.2016г. до 01.03.2017г.- 184.83лв., мораторна
лихва за периода от 27.06.2016г. до 01.03.2017г.- 14.43лв., такса изискуемост,
начислена на 01.03.2017г.- 120лв., или общо 1103.45лв.
По правилото
на чл.235,ал.3 от ГПК следва да се отчетат и извършените след образуване на
заповедното производство и уведомяването на длъжника за цесията, погасявания,
направени на новия кредитор „ОТП Факторинг“ЕАД,в общ размер на 400лв.Видно е,че
погасяванията са извършени преди образуване на принудителното изпълнение,поради
което следва да се отчетат (в т.см.т.9 от ТРеш.№4/18.06.2014г.,пост.по
т.д.№4/2013г.на ВКС). Съгласно изчисленията на експерта актуалният дълг е във
вида на – главница-703.45лв.,редовни лихви от 07.06.2016г.до 01.03.2017г.-
0.00лв.,санкционираща лихва от 14.07.2016г. до 01.03.2017г.- 0.00лв., такса
изискуемост-0.00лв. Или-установява се,че в резултат на тези плащания са погасени
задълженията за лихви и разноски и остатъкът се формира само от неплатена
главница.В този размер искът се явява основателен и доказан.
Неоснователно
е възражението на въззивника, че вече е погасила дълга си по процесния кредит.
Вещите лица и по двете експертизи потвърдиха, че сочените от ответника плащания
са отнесени и погасили другият, сключен от нея кредит от 2012г., погасяван с
вноски също по банковата сметка с *****. Няма данни кредиторът да е насочил
изпълнение и погасявал с предоставената в залог сума.
Неоснователно
е и възражението ,че не е уговаряна договорна лихва-клаузата на чл.7 от
договора е категорична и ясна, допълвана и потвърдена и в допълнителните
споразумения от 2014г. и 2016г.
По изложените
съображения съставът намира,че искът е частично основателен и доказан. Т.М.
Петкова следва да се осъди да заплати на „ОТП Факторинг“ЕАД сумата
703.45лв.,представляваща дължима главница по Договор за предоставяне на кредит
за текущо потребление от 04.11.2013г., придобито от кредитора въз основа на
Договор за цесия от 07.08.2017г. от „Б“ДСК“ЕАД, а иска до пълния претендиран
размер от 879.82лв. е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Следва
да се присъди законната лихва върху главницата с начало от подаване на
заявлението-23.05.2017г. до окончателното изплащане. Претенцията за договорна
лихва в размер на 121.65лв. за периода от 07.06.2016г.до 22.05.2017г., е неоснователна и недоказана и следва да се
отхвърли.
С оглед на
изложеното обжалваното Решение №287/03.08.2020г., пост.по гр.д.№675/2019г.на
РС-Троян следва да се отмени по отношение на вземането за главница за разликата
над сумата 703.45лв.до уважения размер от 879.82лв.,като неправилно и вместо
него за тази част претенцията се отхвърли. Следва да се отмени решението и в
частта,с която е уважена претенцията за договорна лихва в размер на
19.43лв.,като неправилно и вместо него се отхвърли за тази част.Решението
следва да се потвърди в частта,с която претенцията за договорна лихва е
отхвърлена до пълния претендиран размер от 121.65лв.
С оглед
изхода на делото следва да се определят и разноските.
Ищецът има
право на възстановяване на направените разноски съразмерно степента на
уважаване на претенциите му. Съгласно т.12 от ТРеш.№4/18.06.2014г.,пост.по
т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС с решението по установителния иск съдът следва да
се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
В
производството по ч.гр.д.№461/2017г.на РС-Троян заявителят е претендирал
възстановяване на внесената държавна такса в размер на 25лв. Съобразно уважения
размер на възстановяване подлежи сумата
10лв.
В
производството по гр.д.№675/2019г.пред РС-Троян „ОТП Факторинг“ЕАД е претендирало възстановяване и представило
доказателства за реално извършени разходи за: държавна такса– 50лв., депозит за
съдебна експертиза- 250лв. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.,като при съобразяване,че казусът не е
отличава с особена сложност,съставът намира,че следва да се присъди средният
предвиден размер,а именно 150лв.(съгл.чл.25,ал.1 от НЗПП и чл.78,ал.8 от ГПК).
Съразмерно с уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата
270лв.
В
производството по в.гр.д.№529/2020г.по описа на ОС-Ловеч „ОТП Факторинг“ЕАД е претендирало присъждане
на депозита за СИЕ в размер на 400лв. и юрисконсултско възнаграждение, което
следва да се определи в размер на 150лв.Така съразмерно с изхода на въззивното
производство следва да се присъди сумата 330лв.
Ответникът в
производството по гр.д.№675/2019г.пред РС-Троян
Т.М.П. има право на възстановяване на направените разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Представила е доказателства за реално заплатен
адвокатски хонорар общо от 650лв. (450лв. по гр.д.№294/2019г.по описа на
РС-Плевен и 200лв.по гр.д.№675/2019г.на РС-Троян). Съразмерно с отхвърлената
част от претенциите има право на възстановяване на сумата 260лв.
По
в.гр.д.№529/2020г.на ОС-Ловеч П. е представила доказателства за реално изплатен
адвокатски хонорар в размер на 350лв. и внесена държавна такса от 25лв.
Съразмерно с изхода на въззивното производство има право на възстановяване на
сумата 150лв.
По
изложените съображения Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №287/03.08.2020г.,пост.по гр.д.№675/2019г.на РС-Троян В ЧАСТТА, с която е уважен искът с
правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД,вр. чл.430 от ТЗ, на „ОТП Факторинг“ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление“ ***, (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България" ЕООД, ЕИК ***, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в
Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от И.Г.Д.-М.-
Изпълнителен директор и Е.Д.К.-прокурист, срещу Т.М.П. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, за вземане за главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 04.11.2013г.,което е придобил чрез сключен на 07.08.2017г. Договор за
покупко-продажба на вземания(цесия) от „Банка „ДСК“ЕАД, за разликата над
сумата 703.45лв. до уважения размер от 879.82лв., като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ОТП Факторинг“ЕАД
с ЕИК ***, с горните данни, срещу Т.М.П. с ЕГН **********, с горните данни,за вземане за главница по Договор за кредит за текущо потребление от
04.11.2013г.,което е придобил чрез сключен на 07.08.2017г. Договор за
покупко-продажба на вземания(цесия) от „Банка „ДСК“ЕАД, за разликата над
сумата 703.45(седемстотин и три лева и четирийсет и пет стотинки) до уважения размер от 879.82лв.
ОТМЕНЯ Решение №287/03.08.2020г.,пост.по
гр.д.№675/2019г.на РС-Троян, В ЧАСТТА, с която е уважен искът с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД,вр. чл.430 от ТЗ, на „ОТП
Факторинг“ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление“ ***, (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България" ЕООД, ЕИК ***, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в
Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от И.Г.Д.-М.-
Изпълнителен директор и Е.Д.К.-прокурист, срещу Т.М.П. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, за вземане за договорна лихва
по Договор за кредит за текущо потребление
от 04.11.2013г.,което е придобил чрез сключен на 07.08.2017г. Договор за
покупко-продажба на вземания(цесия) от „Банка „ДСК“ЕАД, за уважения размер
от 19.43лв., като неправилно и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ОТП Факторинг“ЕАД
с ЕИК ***, с горните данни, срещу Т.М.П. с ЕГН **********, с
горните данни,за вземане за договорна
лихва по Договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2013г.,което е
придобил чрез сключен на 07.08.2017г. Договор за покупко-продажба на
вземания(цесия) от „Банка „ДСК“ЕАД, за размера 19.43лв., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№287/03.08.2020г., пост.по гр.д.№675/2019г. на РС-Троян, в останалата част,с
която е отхвърлен искът на „ОТП Факторинг“ЕАД с ЕИК ***, с горните данни, срещу Т.М.П. с ЕГН **********, с
горните данни, за вземане за договорна
лихва по Договор за кредит за текущо
потребление от 04.11.2013г.,което е придобил чрез сключен на 07.08.2017г.
Договор за покупко-продажба на вземания(цесия) от „Банка „ДСК“ЕАД, за разликата от 19.43лв. до пълния
претендиран размер от 121.65лв., и е присъдена законна лихва върху главницата с
начало от подаване на заявлението 23.05.2017г. до окончателното плащане, като
правилно .
ОСЪЖДА Т.М.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ЗА ДАПЛАТИ
на „ОТП Факторинг“ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление“ ***, (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК ***, считано от
15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316),
представлявано от И.Г.Д.-М.-Изпълнителен директор и Е.Д.К.-прокурист, разноски
по съразмерност,в общ размер на 610(шестстотин и десет)лева.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление“ ***,
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК ***, считано от 15.11.2012
г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316),
представлявано от И.Г.Д.-М.- Изпълнителен директор и Е.Д.К.-прокурист, ЗА ДАПЛАТИ
на Т.М.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, разноски по
съразмерност, в общ размер на 410(четиристотин и десет)лева.
Решението не
подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска и на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.