№ 1026
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000501309 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№1858/08.06.2020 г., подадена от Ц. Н. А. и А. Н. А., чрез адв. П. К., срещу Решение
№70/17.03.2020 г. по търг.д.№153 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Монтана, в
частта му, с която е определен начален момент на претендираната законна лихва за
забава, присъдена върху уважения иск за причинени неимуществени вреди на ищците,
считано от датата на подаване на исковата молба 20.05.2019 г. Релевирани са
оплаквания за неправилност на изложените от съда мотиви, че отказът на ГФ да
изплати обезщетение бил постановен в тримесечния срок, поради което ответникът не
бил в забава. От доказателствата по делото е видно, че ищците са изпълнили
процедурата по уведомяване на ответника за настъпилото ПТП, като са заведени
преписки по щети, по които с писмо изх.№24-01-874/29.11.2018 г. ГФ е отказал
изплащане на обезщетение. Именно от тази дата след изтичане на 3-месечния срок от
уведомяването на ответника и произнасянето му по заведените щети, следва да бъде
присъдена законна лихва за забава. Ответникът не е релевирал възражение лихвата за
забава да се дължи от подаването на исковата молба, поради което съдът недопустимо
се е произнесъл по непредявено възражение. Настоява в тази част решението да бъде
частично отменено, като бъде постановено друго такова, с което да бъде присъдена
законна лихва върху определените обезщетения на Ц. Н. А. и А. Н. А., считано от
29.11.2018 г. до окончателното плащане. Заявява се искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
1
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Преписи от въззивната жалба са връчени на ответника ГФ, на третото лице-
помагач на ответника – В. Н. А.. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на
въззивната жалба вх.№3414/23.07.2020 г., подаден от Гаранционен фонд, чрез юрк. Й.
Ш., надлежно упълномощен с пълномощно към отговора. Поддържа се
неоснователност на въззивната жалба – фондът не е изпаднал в забава, тъй като до
изтичане на 3-месечния срок за произнасяне по претенцията ГФ е бил поставен от
ищците в невъзможност да се произнесе по претенцията им, тъй като те не са
представили изисканите им необходими доказателства за определяне на
обезщетението. Ето защо, на 13.02.2019 г. е взето решение за отказ да бъде изплатено
обезщетение, поради липса на достатъчно доказателства за установяване на
основанието и размера на претендираните вреди. Настоява се за оставянето на жалбата
без уважение, и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач В. Н. А. не се е възползвало от възможността да депозира
отговор на въззивната жалба.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена от ищците на 23.11.2018 г. извънсъдебна претенция пред Гаранционен фонд
по реда на чл.288, ал.9 от КЗ /отм./, по която ответникът е постановил отказ за
изплащане на обезщетение с Писмо изх.№24-01-874/29.11.2018 г. /на л.15 от гр.д.
№6600/2019 г. на СГС/, поради което е допустимо. По правилността на решението
съдът е граничен от оплакванията във въззивната жалба.
Съдът констатира, че исковото производството е било образувано по искова
молба вх.№65611/20.05.2019 г., с която ищците са предявили претенция за заплащане
на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, от
смъртта на техния брат И. Н. А., настъпила при ПТП, осъществило се на 23.04.2015 г.
на територията на Република България /в землището на село Превала/, причинено по
вина на водача на товарен автомобил „ЗИЛ 157“ с рег.№***, за който не е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
покритие към датата на настъпилото ПТП. Първоинстанционното решение е влязло в
сила, като необжалвано, в частта му, в която ответникът Гаранционен фонд е бил
осъден да заплати на всеки от двамата ищци обезщетение в размер на по 20 000 лева за
всеки от тях, за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния брат
И. Н. А.. Въззивното производство е само по предявената от ищците акцесорна
претенция за присъждане на законната лихва върху главницата на присъденото на
всеки от ищците обезщетение в размер на по 20 000 лв., която е била предявена за
периода от 01.05.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, която е била
уважена от съда, но с определена начална дата на периода от датата на предявяването
2
на иска - 20.05.2019 г. до окончателното плащане. С въззивната жалба ищците
поддържат претенцията си за заплащане на законна лихва за забава с начална дата на
периода на начисляване от датата 29.11.2018 г., на която е бил постановен отказът на
Гаранционен фонд за изплащане на обезщетението.
Съгласно чл.288, ал.7 от КЗ /отм./, ГФ дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който не
може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда
на чл.288, ал. 9 КЗ /отм./. Съгласно обаче чл.288, ал.1 от КЗ /отм./, ГФ изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която съобразно
чл.267, ал.1 КЗ /отм./ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство. С Решение № 96 от 08.02.2021 г. по т. д. № 1970 / 2019 г. на ВКС, 1-во ТО, се
приема, че „Гаранционният фонд нито е търговец, нито е застраховател, още по-малко
делинквент, но не е и гражданскиотговорно лице, а това по-конкретно означава, че
Фондът не отговаря за чуждо задължение, а се явява носител на законово задължение
да покрива вреди в изрично определените в КЗ случаи, в които реално липсва
застрахователна закрила. Точно защото вмененото му от закона /КЗ/ задължение не е
такова, произтичащо от деликт, приложимост има правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а не
това по третата алинея на същия законов текст, поради което ГФ изпада в забава и
дължи законната лихва от деня на поканата за плащане, адресирана до него, а не от
датата на настъпване на вредоносното събитие.“ Настоящият състав споделя така
даденото тълкуване, което кореспондира и на разпоредбата на чл.288, ал.5 от КЗ /отм./,
според която лихвите за забава по чл.288, ал.7, изр. първо от КЗ /отм./ се изчисляват
отделно. Това е така, тъй като ГФ отговаря за лихвите за забава, за които делинквента
отговаря пред увреденото лице, но началната дата, от която ГФ отговаря пред
увреденото лице за законната лихва върху обезщетението, е датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице – т.е. в конкретния случай датата 23.11.2019 г. С
разпоредбата на чл.288, ал.7 от КЗ /отм./ е уредена отговорността на ГФ за собствената
му забава. Посочения в чл.288, ал.7, изр. второ от КЗ /отм./ срок за изплащане на
обезщетението ограничават по размер регресната претенция на Гаранционния фонд
срещу делинквента за изплатените на увреденото лице лихви, но не намаляват обема на
отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на увреденото лице на лихви за
забава върху дължимото обезщетение, считани от датата на уведомяването, съобразно
разпоредбата на чл.84, ал.2 от КЗ /отм./.
В конкретния случай, обаче, претенцията се поддържа пред въззивната
инстанция от по-късна дата – 29.11.2018 г., поради което законната лихва върху
обезщетението следва да бъде присъдена от претендираната начална дата.
Като е достигнал до различни изводи относно началната дата, от която
ответникът Гаранционен фонд дължи на увреденото лице лихва за забава върху
присъденото обезщетение, съдът е постановил неправилно решение в обжалваната
част, поради което решението следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която
е определена начална дата на периода, за който е присъдена законна лихва върху
обезщетението от датата на предявяване на иска 20.05.2019 г., и вместо това, да бъде
постановено решение, с което да бъде определена датата 29.11.2018 г. като начална
дата на периода, за който ответникът Гаранционен фонд дължи заплащане на законна
лихва върху присъденото на всеки от ищците обезщетение.
3
При този изход от спора, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
на въззивниците направените от тях деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция. С въззивната жалба е направено искане за присъждане на адв. К.
на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Същото искане е направено и в депозираната молба в о.с.з. на 30.09.2021 г., като се
иска присъждането му с начислен ДДС. Доказателства за други направени по делото
разноски не се откриват, тъй като ищците не дължат заплащане на държавни такси на
осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. За определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът изчислява материалният интерес на всеки от ищците за
производството пред въззивната инстанция, в размер на 955,63 лв., която сума
представлява законната лихва, начислена върху главница от 20 000 лв., за периода от
29.11.2018 г. до 19.05.2019 г., посредством електронен лихвен калкулатор в
публичният електронен сайт на НАП на електронен адрес:
http://nraapp03.nra.bg/web_interest/CalcInterest.jsp . При така определения материален
интерес на въззивното производство, по реда на чл.7, ал.2, т.1 във вр. чл.2, ал.5 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адв. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лв. за всеки
от ищците, а с начислен ДДС – сумата от 360 лв. за всеки от тях, или общо сумата от
720 лв. с начислен ДДС, която сума ответникът Гаранционен фонд следва да бъде
осъден да ѝ заплати.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съда дължимата държавна такса за въззивното производство, в
размер на 2% от материалния интерес за въззивната инстанция, т.е. сумата от 38,23 лв.,
вносима по сметка на САС. Тъй като претенцията за законна лихва не съставлява
самостоятелен иск, а законна последица от уважаване на паричната претенция за
обезщетение, не следва да се начислява и събира от ответника допълнителна държавна
такса за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №70 от 17.03.2020 г., постановено по търг.д.№153 по описа
за 2019 г. на Окръжен съд – Монтана, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е
определена датата 20.05.2019 г., на която е предявен искът, като начален момент на
периода, за който ответникът Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. Н. А. и на Ц.
Н. А., законна лихва за забава, върху сумата от по 20 000 лв. за всеки от тях,
представляваща главница на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
всеки от тях от смъртта на техния брат И. Н. А., И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ датата 29.11.2018 г./двадесет и девети ноември, две хиляди и
осемнадесета година/ за начало на периода, за който ответникът Гаранционен фонд
дължи да заплати на А. Н. А., с ЕГН **********, и на Ц. Н. А., с ЕГН **********,
законна лихва за забава, върху сумата от по 20 000 лв. за всеки от тях, представляваща
главница на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от всеки от тях от
смъртта на техния брат И. Н. А., настъпила в резултат от ПТП на 23.04.2015 г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във
4
вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати на адвокат П. К., със служебен адрес: гр. ***,
ул.“***“ №1, ап.9, сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, за процесуалното
представителство на А. Н. А., с ЕГН **********, и на Ц. Н. А., с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5