РЕШЕНИЕ
№ 1748
гр. Пловдив, 21.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на двадесет
и първи август, през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Методиева,
като разгледа
административно дело № 3322 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.175 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Със свое решение
с № 1432/27.06.2019 г. по настоящото дело съдът се е произнесъл по жалба на Р.Г.С.
против Акт за установяване на задължение по декларация с № 46/22.03.2017 г., издаден от главен инспектор в Сектор „Местни
данъци“ на Отдел „Местни приходи“ при Община **, в частта му, потвърдена с
Решение № № 5/24.10.2018 г. на Началник отдел „Местни приходи“ в Община **. С диспозитива на решението си съдът е постановил частична отмяна
на посочения акт, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Срещу решението
са постъпили касационни жалби и от двете страни, като делото е било изпратено
за произнасяне на ВАС. Със свое разпореждане Председателя на І отделение на ВАС
е указал изпращане на делото отново на Административен съд Пловдив за
провеждане на производство по чл.175 от АПК за отстраняване на констатираната
очевидна неточност в решение № 1432/27.06.2019 г. по адм.дело
№ 3322/2018 г. чрез изрично посочване в диспозитива
на решението в частта, с която се отменя АУЗД, на размера на задълженията за заплащане на
услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като
част от ТБО за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г.
и съответните лихви, както и посочване размера на задълженията с лихвите и за
частта, в която жалбата е отхвърлена.
В изпълнение на
посоченото разпореждане и на основание чл.175, ал.2 от АПК, като констатира, че
при постановяване на решението си по делото съдът е допуснал очевидна неточност
при изписване на диспозитива му, тъй като за частта,
с която жалбата е уважена и съответно отхвърлена не е отразил конкретните
размери на задълженията, съответно по главници и лихви, то ще следва с
настоящото решение да се отстрани така установената непрецизност, като се посочат изрично и
конкретно в диспозитива на решението размера на
главницата и лихвите на задълженията, по отношение на които се отменя АУЗД и
съответно, по отношение на които жалбата срещу акта е отхвърлена.
Установява се
при изчисление на стойността на услугата по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, съставляваща част от ТБО, по отношение на
която съдът е счел с решението си, че следва АУЗД да бъде отменен, че същата за
2012 г. възлиза на 29,79 лева, за 2013г. – на 30,16 лева, за 2014г. – 30,01
лева, за 2015г – 31,36 лева и за 2016 г. – 31,21 лева, или общият й размер е
152,53 лева. При използване на електронния лихвен калкулатор на НАП за
изчисление на законната лихва върху посочената сума, то лихвата върху
посочената сума към 24.10.2018 г. възлиза на 64,25 лева. При това положение и
размерът на установените задължения за ТБО, включващи стойност на услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 2014 г.
до 2016 г. и стойност на услугата по извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения, установени с АУЗД за периода от 2012 г. до 2016 г., по отношение на
които жалбата е отхвърлена, възлиза на общо 234,04 лева, като лихвата,
изчислена към 24.10.2018 г. с електронния лихвен калкулатор на НАП, е в размер
на общо 81,98 лева. Посочените установявания следователно следва да наперят
отражение в диспозитива на решението по делото.
Съдът служебно констатира, че погрешно в
решението, предмет на поправката, е посочено, че същото подлежи на обжалване
пред ВАС. Следва да се има предвид, че производството пред Административния съд
е било проведено по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, като съгласно чл.160, ал.6,
изр. последно, в редакцията на закона с ДВ. бр.77/2018 г., в сила от 18.09.2018
г., решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени
с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се
включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на
физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените
лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е
окончателно. В случая е обжалван АУЗД, потвърден с Решение на горестоящия административен орган, в частта му, с която е
определено задължение на физическо лице в размер без лихвите от 386,57 лева.
Следователно и решение № 1432/27.06.2019 г. е било необжалваемо
по силата на закона, предвид образуване на производството по делото след
влизане в сила на посочената разпоредба от ДОПК. Съдът обаче не би могъл в
производството по чл.175 от АПК да поправи пропускът, изразил се в посочване в
решението, че същото е обжалваемо, още повече, че
вече са постъпили и касационни жалби против решението. Съгласно съдебната практика
на ВАС по въпроса /обективирана напр. в Определение № 11886/18 г. по адм.д. 11768/18 г./ такава неточност може да се преодолее
не по реда за поправка на очевидна фактическа грешка в производство по чл.175 АПК, а в производството по преценка допустимостта на жалбата. С оглед на
разпоредбата на чл.175, ал.2 от АПК, предвид направената обаче вече при
настоящото произнасяне преценка от съда относно приложимостта на разпоредбата
на чл.160, ал.6, пр. последно от ДОПК по отношение на постановеното по решение
от 27.06.2019 г. и неговата необжалваемост, то настоящото решение, с което се допуска поправка
на явна фактическа грешка също не подлежи на обжалване на посоченото основание.
По изложените
мотиви и Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка поради очевидна неточност в Решение № 1432/27.06.2019 г. по адм.дело № 3322/2018 г., като в диспозитива
на решението ВМЕСТО „ОТМЕНЯ Акт
за установяване на задължение по декларация № 46 от 22.03.2017 г., издаден от
главен инспектор в Сектор „Местни
данъци“ на Отдел „Местни приходи“ при Община **, потвърден частично с Решение №
5/24.10.2018 г. на Началник отдел „Местни приходи“ в Община **, в частта му, с
която на Р.Г.С. с ЕГН ********** *** са определени задължения за заплащане на
услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като
част от ТБО, за периода от 01.01.2012 година до
31.12. 2016 година, ведно с дължимите лихви за забавено плащане. ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Р.Г.С. в останалата й част.“
ДА СЕ
ЧЕТЕ:
„ОТМЕНЯ Акт за установяване на
задължение по декларация № 46 от 22.03.2017 г., издаден от главен
инспектор в Сектор „Местни данъци“ на
Отдел „Местни приходи“ при Община **, потвърден частично с Решение №
5/24.10.2018 г. на Началник отдел „Местни приходи“ в Община **, в частта му, с
която на Р.Г.С. с ЕГН ********** *** са определени задължения за заплащане на
услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като
част от ТБО, за периода от 01.01.2012 година до
31.12.2016 година в размер на 152,53 лева, ведно с лихва върху посочената сума
в размер на 64,25 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.С. в останалата й част, касаеща установени с Акт за установяване на задължение по
декларация № 46 от 22.03.2017 г. задължения за ТБО, включващи стойността на
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за периода
от 2014 г. до 2016 г. и стойността на услугата по извозването и обезвреждането
в депа или други съоръжения за периода от 2012 г. до 2016 г., в общ размер от
234,04 лева, ведно с лихва върху сумата от 81,98 лева.“
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.160, ал.6 от ДОПК.
На основание
чл.175, ал.2 АПК поправката да се отбележи в поправеното решение №1432/27.06.2019
г., след което делото да се изпрати отново на ВАС по постъпилите касационни
жалби.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/