Определение по дело №658/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 26//08.04.2015 г., постановено по гр. д. № 61 по описа за 2015 г., К.йският районен съд е отменил взетите решения по т. 2, 3, 4, 5. 1, 7, 8 и 9 на проведеното на 18.01.2015 г. общо събрание на собствениците на обекти в С., намираща се в режим на Е. С., находяща се в гр. К., ул. „Е. Й.” *, бл. „Р.3” вх. *, обективирани в протокол от 22.01.2015 г. С решението собствениците на самостоятелни обекти в С. в режим на Е. С., находяща се в Г., ул. „Е. Й.” *, бл. „Р.3” вх. *, са осъдени да заплатят на М. Д. А.- Н. от гр. К. сумата в размер на 30 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Е. С. в С., находяща се в гр. К., ул. „Е. Й.” *бл. „*.” * вх. *, представлявана от О.Т.А.„от гр. К., който чрез пълномощникът си А. М. Ч. от АК- К., го обжалва като необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В жалбата са изложени подробни съображения. Твърди се, че без да бил сезиран, съдът направил извод за незаконосъобразност на проведеното общо събрание, поради това, че процедурата за свикване на ОС не била спазена като неправилно се позовал на обстоятелството, че при поканата за свикване на ОС на ЕС не бил спазен седемдневния срок, с което била нарушена процедурата по провеждането на ОС. Твърди се, че жалбодателят доказал, че била изготвена покана, която била обявена по надлежния ред и, че това било сторено в предвидения в закона срок. Посочва се, че били неправилни изводите на съда, че ОС на ЕС било свикано от нелигитимен орган като жалбодателят твърди, че това бил управителят, съгласно правомощията му по чл. 12 т. 1 вр. чл. 13 ал. 1 от ЗУЕС. Неправилен бил и извода относно срока, предвиден в закона и кога изтичал, в каквато насока липсвали твърдения в исковата молба, а съдът се произнесъл без да бил сезиран, с което допуснал нарушение на процесуалния закон. Поддържа се, че в ЗУЕС не било регламентирано правило относно броенето на сроковете, а и било видно от протокола от проведено ОС на ЕС и от дневния ред, че на събранието били гласувани въпроси, касаещи неотложни случаи- ремонтни дейности на покрива, козирката на блока и асансьора. Посочва се в жалбата и, че в тежест на ищеца било да докаже, че процедурата на провеждането на ОС била нарушена, което не било сторено в процеса. В изпълнение на дадените с доклада по делото указания и разпределение на доказателствената тежест между страните, етажната С. на бл. Р.3, вх. Б доказала надлежно проведено ОС на ЕС при спазване на нормативните изисквания. Искането е да се отмени атакуваното решение, вместо което се постанови друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответницата по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор, подаден от ответницата по жалбата М. Д. А. Н., са изложени подробни съображения за правилността на атакуваното решение. Прави се възражение за преклудиране на въведените с въззивната жалба възражения срещу основателността на иска по чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС, тъй като въззивникът не подал отговор на исковата молба, не направил възражения и не представил доказателства в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, поради което същите не следвало да бъдат обсъждани в настоящото производство. В отговора се посочва, че ищцата пред първоинстанционния съд, въвела всички твърдения в исковата молба- неспазването на срока по ЗУЕС за поставяне на покана до етажните собственици; реда за изчисляване на седемдневния срок за поставяне на покана преди датата на провеждане на общо събрание и съдът приложил правилно по аналогия нормата на чл. 72, ал. 1 изр. 3 и 4 от ЗЗД и съобразил задължителна съдебна практика. Поддържа се относно твърдението на въззивника, че императивните изисквания на ЗУЕС по свикване на общото събрание били спазени, видно от поименен списък на собствениците, удостоверяващи срещу подпис, че са прочели и са запознати с поканата, че същото е преклудирано, а и ирелевантно по делото, тъй като ЗУЕС не изисквал съставянето на списък като форма на свикване на общо събрание. Необосновано въззивникът се позовавал на случай на неотложност по отношение на решенията по т. 7 и 8 от дневния ред на събранието като основание за свикване на Общото събрание на етажните собственици в нарушение на изискването за поставянето на покана не по- късно от 7 дни преди датата на събранието, тъй като подобно твърдение не било релевирано с отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 от ГПК, а и било неотносимо към текста на поканата и протокола от проведеното общо събрание. Иска се атакуваното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Иска се, в случай че въззивната жалба бъде уважена и обжалваното решение отменено, да се намали поради прекомерност размера на претендираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Решението е валидно и допустимо, като настоящият състÓв намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание в чл. 40 ал. 1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на всички взети решения на проведено на 18.01.2015 г. Общо събрание на Е. С. на бл. „Р.3” вх.*, ул. „Е. Й.” * в гр. К., с оглед допуснати нарушения на закона по свикване и провеждане на събранието. Твърди се, че общото събрание, проведено на 18.01.2015 г. било свикано от нелегитимен орган- посредством покана, подписана еднолично от управителя на „ОЧЕС” и, че поканата не била поставена в срока по ЗУЕС.

Тази инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на съда. За пълнота следва да се посочи следното: Установява се по делото, че ищцата е собственик на апартамент 34 в С. в режим Е. С.- вх. Б, бл. „Р.- 3”, ул. „Е. Й.” *в гр. К.. Етажната С. на вх. Б, бл. „Р.- 3”, гр. К. била регистрирана в Община К. с рег. № 371/20.12.2010 г., с форма на управление Общо събрание, с управителен орган- О. А. с 2- годишен мандат на управление, с 20 броя самостоятелни обекта.

С покана от 11.01.2015 г., подписана от О.А. като „Управител ОЧЕС“, в която било удостоверено, че е поставена на таблото на входа на 11.01.2015 г. в 10 ч., в присъствието на контрольора Г. М.и касиера Г. Г., било свиквано на основание чл. 12 ал. 1 т. 1 и чл. 13 ал. 1 от ЗУЕС, общо събрание на собствениците на етажната С. на 18.01.2015 г.- неделя от16 ч. на стълбищната площадка между апартаменти № № 19, 20 и 21.

С оглед приложените по делото решение № 142/12.07.2013 г., постановено в. гр. д. № 194/2013 г. по описа на Окръжен съд- К., допуснато до касационно обжалване с Определение № 412/22.11.2013 г. по гр. д. № 6489/2013 г. на ВКС, II г. о. и оставено в сила с Решение № 32/06.03.2014 г. по гр. д. № 6489/2013 г. на ВКС, с което са отменени взетите решения на проведеното на 23.12.2012 г. общо събрание на собствениците на обекти в С., намираща се в режим на Е. С., находяща се в гр. К., ул. „Е. Й.” 19 бл. „Р.- 3” вх. Б, обективирани в протокол от 23.12.2012 г., в т. ч. и за избор на нов Управителен съвет в същия състав, както и решение № 66/22.07.2014 г., постановено по гр. д. № 484/2014 г. по описа на РС- К., с което били отменени взетите решения на проведено на 04.05.2014 г. общо събрание на етажната С., и определение № 1019/03.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 267/2014 г. по описа на Окръжен съд К., с което било спряно изпълнението на решенията от 04.05.2014 г., без да са налице данни спорът да е приключил с влязъл в сила съдебен акт, и тъй като влязлото в сила съдебно решение води до отпадане с обратна сила на породените от решението на общото събрание правни последици, и съгласно чл. 21 ал. 2 от ЗУЕС, следва да се приеме, че първоначално избраният изпълнителен орган- УС, продължава да изпълнява функциите си до избора на нов Управителен съвет или управител, и към датата на поканата за общо събрание 11.01.2015 г., управителят, който е подписал поканата като управител на „ОЧЕС”, за което понятие липсва легална дефиниция в ЗУЕС, не е имал правомощие да свика общо събрание.

Съгласно чл. 13 ал. 1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по- късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи- не по- късно от 24 часа. В случая, от поставената на 11.01.2015 г. покана, не се установява общото събрание да е свикано в хипотезата на неотложни случаи. Поради това, срокът за поставянето й е не по- късно от 7 дни преди датата на събранието. В Решение № 67/14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 768/2011 г., II г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, поради което е задължителна за съдилищата практика, е прието, че след като в ЗУЕС няма правило относно начина на броене на срока, на основание чл. 46 ал. 2 от ЗНА, следва да се приложи по аналогия разпоредба, регламентираща подобен случай. Така, съгласно чл. 72 ал. 1 изр. 3- то и 4- то от ЗЗД, когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът и срокът изтича в края на последния ден. Идентична е процесуалната разпоредба на чл. 60 ал. 5 от ГПК, съгласно която срокът, който се брои по дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. С оглед изложеното следва да се приеме, че в случая не е спазен редът за свикване на общото събрание на собствениците, тъй като деня на поставяне на поканата- 11.01.2015 г. не се брои, а срокът от 7 дни изтича на 18.01.2015 г., а това е датата, за която е било свикано и проведено събранието, а съгласно ЗУЕС, събранието е следвало да се свика и проведе след тази дата. Или, следва да се приеме, че общото събрание на 18.01.2015 г. е било проведено в нарушение на императивното правило на чл. 13 ал. 1 изр. 1- во от ЗУЕС.

В посоченото по- горе Решение № 67/14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 768/2011 г., II г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието и, че неотложен случай по чл. 13 ал. 1 предл. 2- ро от ЗУЕС е налице, когато се налага неотложен ремонт по смисъла на легалното определение на § 1 т. 9 от ДР на ЗУЕС и когато е налице ситуация, представляваща заплаха за живота или здравето на собствениците, ползвателите или трети лица. Видно от дневния ред, т. 7 и т. 8 от поканата, са за вземане на решения за извършване на ремонт на асансьора и на изолация на покрива на козирката на входа, от където прониквала вода с опасност за ел. таблото. Тези ремонти по същността си са насочени към опазване на здравето на собствениците и другите лица, но обстоятелствата, посочени в поканата и в протокола от общото събрание, не обуславят да е налице спешност на ситуацията, респ. неотложен случай.

Предвид въведените оплаквания във въззивната жалба, подадена от етажната С., посочени по- горе, тази инстанция не следва да се произнася по останалите, наведени в исковата молба оплаквания на ищцата.

Впрочем, с оглед изложеното и установените нарушения по свикване на събранието от нелегитимен изпълнителен орган, без да е спазен 7- дневния срок за това, съдът приема, че взетите позитивни решения на общото събрание на 18.01.2015 г. са незаконосъбразни. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. В тази връзка следва да се посочи, че несъстоятелен е довода във въззивната жалба, че съдът се е произнесъл по нарушения, които не били въведени в исковата молба и не бил сезиран. И това е така, тъй като още в началната страница на исковата молба ищцата е посочила, че проведеното на 18.01.2015 г. Общо събрание, не е свикано от легитимния орган; че поканата за свикване не е представена в срока по ЗУЕС и, че не отговаря на изискванията на закона; че в дневния ред на събранието били включени въпроси, противоречащи на ЗУЕС и други.

Несъстоятелни са и възраженията на ответницата по жалбата, че оплакванията на жалбодателя били преклудирани, тъй като същият не представил писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че всички възражения срещу основателността на иска, свързани с приложимия материален и процесуален закон, не могат да се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба и ответникът може да си служи с тях за първи път и по- късно.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а ответницата по жалбата не претендира такива.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26//08.04.2015 г., постановено по гр. д. № 61 по описа за 2015 г. по описа на К.йският районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/