№ 212
гр. Видин, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря ЛОЗКА Ц. АПОСТОЛОВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20221320100097 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на Р. П. Ф. от
гр.Видин,ж.к.“Вида“,бл.10,вх.Б,ет.4,ап.32,ЕГН **********, с която против
„Банка ДСК“ЕАД,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление
:гр.София,ул.“Московска“№10,р.н.“Оборище, е предявен отрицателен
установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК.
Сочи се , че въз основа на Изпълнителен лист от 11.08.2017 г., издаден
въз основа на Заповед № 1866 от 07.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2182/2017 г. по
описа на РС – Видин ищцата Р. П. Ф. е осъдена да заплати на ответника
„Банка ДСК“ ЕАД суми в размер на 8875.65 лева – главница; 1233.15 лева –
договорна лихва за периода 06.07.2016 г. – 03.08.2017 г.; 404.31 лева –
санкционна лихва от 09.02.2017 г. до 03.08.2017 г., законна лихва върху
главницата, както и 75.00 лева – съдебно деловодни разноски.
Твърди се, че въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение и въз
основа на издаденият изпълнителен лист „Банка ДСК“ ЕАД е образувала
срещу ищеца изпълнително дело с № 819/2017 г. по описа на ЧСИ Стефан
Нинов, рег. № 898 на КЧСИ и район на действие ОС – Видин,което е
образувано по молба от 17.10.2017 г. и по което е извършено едно единствено
изпълнително действие: запор на банкови сметки на длъжника и настоящ
1
ищец – Ренета Филипов,като запорът е наложен на 05.12.2017 г. и е изпратен
до две банки: „Банка ДСК“ ЕАД и до „Първа инвестиционна банка“ АД.
Сочи се,че последващи действия по изпълнителното дело не са налични,
поради което с постановление на ЧСИ от 20.09.2021 г. изпълнително дело №
819/2017 г. по описа на ЧСИ Стефан Нинов е прекратено.
Поддържа се, че вземането на ответника за лихва в размер на 1637.46
лева /която сума е формирана по следния начин: 1233.15 лв. – договорна
лихва за периода 06.07.2016 г. – 03.08.2017 г.; 404.31 лв. – санкционна лихва
от 09.02.2017 г. до 03.08.2017 г./ е погасено по давност, както и че ищцата
Р.Ф. не дължи изпълнение на посочената лихва по представения пред ЧСИ
Стефан Нинов изпълнителен лист.
Посочва се, че горецитираната сума е погасена по давност на основание
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като ищецът счита, че началният момент от който
давността е започнала да тече е 05.12.2017 г. когато ЧСИ Стефан Нинов е
наложил запор на банковите сметки на ищеца и е изтекла на 05.12.2020 г. с
изтичане на период от три години,като не са налице условия за спиране на
давността по смисъла на чл. 115 от ЗЗД, както и че няма предпоставки за
нейното прекъсване по смисъла на чл. 116 от ЗЗД.
Иска се от съда да се произнесе с решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът Р. П. Ф. не дължи
изпълнение за лихви в общ размер на 1637.46 лева на „Банка ДСК“ ЕАД,
поради това, че правото й да събира принудително лихви и да изисква
плащането им е погасено по давност, като началната дата, от която е
започнала да тече давността е 05.12.2017 г. и е изтекла на 05.12.2020 г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, като е оспорил
твърденията на ищцата, че задължението е погасено по давност. Сочи, че
запорът, наложен от ЧСИ Стефан Нинов на банковите сметки на ищеца е
наложен на 08.12.2017 г., а не както твърди ищеца на 05.12.2017 г.
Подържа, че в настоящия случай давността е прекъсвана многократно,
като излага, че във връзка с образуваното изпълнително дело, съдебният
изпълнител е изпратил до длъжника Покана за доброволно изпълнение – изх.
№ 3159/15.03.2018 г., с която длъжникът се уведомява за издадените срещу
него Заповед за изпълнение и изпълнителен лист и се поканва да заплати
доброволно на взискателя сумите, за които е осъден,както и че давността а
2
прекъсната с получаване на Поканата за доброволно изпълнение, с която на
длъжника е връчена заповедта за изпълнение и че видно от разписката на
28.05.2018 г. ищцата лично срещу подпис е получила Поканата за доброволно
изпълнение.
Посочва, че съгласно чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител е
длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в
двуседмичен срок, в който срок длъжникът може да подаде възражение срещу
заповедта за изпълнение. В настоящия случай се излага, че срок за
доброволно плащане, респ. за подаване на възражение е изтекъл на 11.06.2018
г.
От ответника се инвокират доводи, че вземането, предмет на спора се
основава на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, която е сред актовете, на които
законът придава правоустановяващо действие и изпълнителна сила и същата
се приравнява към съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Излага се, че ако не бъде депозирано в срок възражение срещу заповедта,
същата влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да
направи до изтичане срока за възражение се преклудират, т.е. ищецът може
да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Ако длъжникът не се възползва от това свое право в
определения от закона срок след връчване на заповедта за изпълнение, то тя
влиза в сила и придобива сила и значение на подлежащо на изпълнение
съдебно решение, а съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давността за установяване
по този ред на вземания е 5 години, считано от 11.06.2018 г. – датата, на която
е влязла в сила заповедта за изпълнение.
Алтернативно се излагат доводи от ответника, че следва да се има
предвид и че в конкретния случай не намира приложение твърдяната от
ищеца кратка 3 годишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като с
подписването на договора за кредит страните са уговорили, че връщането на
кредита ще се изплаща на части, което обаче не го превръща в периодично
плащане. Посочва се, че в този смисъл е и изразеното в задължителната
практика на ВКС с Решение № 93 от 27.10.2016 г. по т.д. № 1882/2015 г. на
ВКС, I ТО становище, че разсрочването на главницата по договорите за
кредит не я трансформират в периодични плащания, за което да е приложима
3
кратката погасителна тригодишна давност. Излага се, че по своя характер
договорната лихва представлява цената на кредита. Имайки се предвид, че
Банката претендира заплащане на главница и лихва, които представляват едно
консолидирано вземане в анюитетна вноска, то задължението за лихва следва
да се погаси с погасяването на главницата, което става с общата 5-годишна
давност, поради което за вземания по договор за кредит следва да се прилага
общата 5 годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2017 г. РС –Видин е издал заповед за незабавно изпълнение по
гр.д.№ 2182/2017 г., с която е разпоредено Р. П. Ф. да да заплати „Банка
ДСК“ЕАД сумата: 8875.65 лв.-главница към 04.08.2017 г. ; 1233.15 лева –
договорна лихва за периода 06.07.2016 г. – 03.08.2017 г.; 404.31 лева –
санкционна лихва от 09.02.2017 г. до 03.08.2017 г., законна лихва върху
главницата, както и съдебно деловодни разноски в общ размер от 75 лв./25
лв.-държавна такса и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка със заповедта на 11.08.2017 г.,за посочените суми, е издаден и
изпълнителен лист срещу Р. П. Ф. .
С молба от 17.10.2017 г. кредиторът „Банка ДСК“ЕАД е поискал от ЧСИ,
рег. № 898 на КЧСИ и район на действие ОС – Видин да образува
изпълнително дело,като към молбата е приложил изпълнителния лист и
заповедта за изпълнение.Молбата е уважена и е образувано изпълнително
дело №819/2017 г.
От същото е видно,че след внасяне на дължимите се такси се извършени
различни изпълнителни действия,като на 05.12.2017 г. ЧСИ налага запор
върху банковите сметки и вземания на длъжника Р.Ф. в „Първа
инвестиционна банка“ АД до общия размер на дължимата сума от 12088.54
лв.,изчислена към 05.12.2017 г..В тази връзка до „Първа инвестиционна
банка“АД е изпратено запорно съобщение с изх.№ 14774/05.12.2017 г.,което
е входено от банката на 07.12.2017 г. ,видно от положения печат.
Отделно до длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение
,изх.№ 14784/05.12.2017 г., в която е посочено и че на осн.чл.450 ГПК се
налага запор върху банкови сметки и вземания . В последствие са изпратени
4
и други покани за доброволно изпълнение ,като тази с изх.№ 15.03.2018 г. е
връчена на длъжника на 28.05.2018 г..
От страна на взискателя е подадена молба за насрочване на опис и запор
върху движими вещи,с вх. № 06819/28.04.2020 г.,както и друга такава с вх.№
14478/25.08.2021 г.със същото искане,включително и молба с вх.№
14872/01.09.2021 г. ,с която се иска налагане на запор върху трудовото
възнаграждение или пенсията или вземания по договори за управление и
контрол на длъжника.
С молба,с вх.№ 15984/20.09.2021 г., взискателя е поискал от ЧСИ
прекратяване на делото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и връщане на
оригинала на изплънителния лист.
С постановление от 20.09.2021 г. ЧСИ прекратява изпълнително дело №
20178980400819 на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,като в същото е отбелязано,че
последното изпълнително действие по делото е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника на 08.12.2017 г.,а последващата молба от взискателя за
извършване на изпълнителни действия е от 28.04.2020 г..С постановлението е
прието,че на 08.12.2019 г. е изтекъл преклузивния двугодишен срок и делото
е прекратено по силата на закона.
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: в случая е предявен отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на вземане за лихви, като погасено по давност, изтекла след
снабдяване на кредитора-ответник с изпълнителен лист на съдебно
изпълнително основание, при липса на висящо изпълнително производство за
събирането му.
Искът е допустим и длъжникът има правен интерес от посоченото
установяване, тъй като наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска
установяване, че вземането е погасено по давност.
Интереса се обуславя и от обстоятелството,че само давността може да
изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете/перемцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато
тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение,
5
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ/-в
горния смисъл е Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
903/2021 г..
В случая ищеца претендира ,че не дължи изпълнение за лихви в общ
размер от 1637.46 лв.,поради погасяване на правото на принудително
изпълнение на кредитора по давност.
С оглед обстоятелството,че се касае за вземане за лихви е приложим
краткият тригодишен срок по чл.111 б „в“ от ЗЗД,а не общия по чл.110
ЗЗД,като в случая не може да намери приложение и чл.117 ал.2 ЗЗД,тъй като
разпоредбата изисква наличие на съдебно решение, което да установява
вземанията със сила на присъдено нещо .Посочената норма предвижда
изключение от общите правила за определяне на срока на давността, поради
което не може да се прилага по аналогия и за други производства, различни
от спорното исково производство/в случая се претендира вземане ,за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК/ .
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на давностния срок
е деня, в който вземането е станало изискуемо.
В случая давността,касаеща срочното вземане, е прекъсната с
предприемане на действия за принудително изпълнение – арг. от чл.116, б“в“
от ЗЗД, като времето, изтекло до прекъсване на давността се заличава и по
силата на чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването започва да тече нов срок.
В случая по образуваното изпълнително дело № 819/2017 г. от ЧСИ е
наложен запор на 05.12.2017 г.,видно от приложеното запорно съобщение.От
тази дата започва да тече давността по чл.111 б.“в ГПК,която при данните по
делото е изтекла.Давността,е спряла да тече във връзка със Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г.,в частност чл.3 т.1 ,но е
възобновена,като срокът продължава да тече след изтичането на 7 дни от
обнародването в „Държавен вестник“ (бр.44 -13 май 2020 г.) на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето,или с други думи след
20.05.2020 г.давностният срок продължава да тече.
С оглед изложеното се налага извод,че в случая давността по чл.111
б.“в“ГПК е изтекла на 12.02.2021 г..
Изпращането на запорно съобщение , изпращането на покана за
6
доброволно изпълнение за процесните суми не представляват изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността.
Същата се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение. В т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по
тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС са посочени действията,
които не представляват изпълнителни такива, и не прекъсват давността.Сред
тях са изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза
за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
други.
Давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. С т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по
тълкувателно дело №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд,поради което
давността не е спряла да тече по време на изпълнителното производство .
Във връзка с изложеното се налага извод,че към 12.02.2021 г..е изтекъл
тригодишния погасителен давностен срок,при което положение е погасено по
давност правото на принудително изпълнение по отношение на вземането за
лихви, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2182/2017 г. по
описа на РС Видин,и за събирането на които е образувано изп.д.№819/2017 г./
1233.15 лева – договорна лихва и 404.31 лева – наказателна лихва/.
С оглед изложеното предявения иск следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски в размер на 350 лв. за адвокатско
7
възнаграждение и 65.50 лв. за държавна такса .
Водим от горното ,Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ЕАД,ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление :гр.София,
ул.“Московска“№10,р.н.“Оборище , че Р. П. Ф. от
гр.Видин,ж.к.“Вида“,бл.10, вх.Б, ет.4,ап.32,ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
„Банка ДСК“ЕАД,ЕИК *********, поради погасяване по давност на правото
на принудително изпълнение, сумата в общ размер от 1637,46 лв.,от която:
сумата от 1233.15 лева – договорна лихва за периода 06.07.2016 г. –
03.08.2017 г. и сумата от 404.31 лева – санкционна лихва от 09.02.2017 г. до
03.08.2017 г., и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК № 1866 от 07.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2182/2017
г. по описа на РС – Видин и изпълнителен лист от 11.08.2017 г..
ОСЪЖДА на „Банка ДСК“ЕАД,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление :гр.София,ул.“Московска“№10,р.н.“Оборище ДА ЗАПЛАТИ на
Р. П. Ф. от гр.Видин,ж.к.“Вида“,бл.10, вх.Б, ет.4,ап.32,ЕГН **********
сумата в общ размер от 415.50 лв.,представляваща разноски по делото/350 лв.
за адвокатско възнаграждение и 65.50 лв. за държавна такса/
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВдОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8