№ 38
гр. Ямбол, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
в присъствието на прокурора М. К. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330100817 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. С. против
П. на РБ и ОД на МВР - В., с която се претендира постановяване на решение, с което
на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят
на ищеца сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане, които вреди са
причинени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП №
***********/2023 год. по описа на РУ – К., пр. пр. вх. № ******/2023 год. по описа на
РП – В., ТО - К. .
В исковата молба и уточненията е изложено, че на 13.07.2023 год. , след
проверка от органите на МВР на ищеца бил съставен АУАН и иззето СУМПС,
едновременно , с което била издадена заповед за налагане на ПАМ, по която било
допуснато предварително изпълнение. Образувано било и ДП, по което била
назначена и изготвена химико – токсилогична експертиза, според заключението на
която в биологичните проби на ищеца не били установени наркотични вещества. С
постановление от 29.02.2024 год. РП – В. прекратила ДП , а с мотивирана заповед на
началник група при ОД на МВР – В. било прекратено и административно –
наказателното производство. С оглед действията на разследващите органи и П.та по
образуваното ДП, прекратено поради липса на извършено престъпление и
образуването на административно производство срещу ищеца , последният претърпял
неимуществени вреди изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам, стрес,
тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, което станало достояние на
целия му кръг от приятели, близки и роднини. Срещу ищеца не било повдигано
обвинение, но НП било образувано и водено именно срещу него за престъпление по
чл. 343 б , ал. 3 от НК. Вреди претърпял и в следствие отнемането на СУМПС,
изразяващи се в неудобство, срам, трудности във връзка с придвижването. Излагат се
1
съображения и във връзка с претендираната солидарна отговорност между
ответниците. Претърпените вреди ищецът оценява ,на осн. чл. 52 от ЗЗД, на сумата от
5000 лв. Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в
производството.
В срока за отговор ответната страна П. на Р Б е оспорила иск. Оспорва се
редовността и основателността на претенцията. Не били доказани твърдените
неимуществени вреди, като не били ангажирани доказателства относно твърденията на
ищеца, по подробно изложени съображения. Искът се оспорва и по размер. Оспорва
се искането за присъждане на разноски. Претендира се отхвърляне на иска.
Ответната страна ОД на МВР – В. не е депозирала в срок отговор на исковата
молба
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът чрез прокурор К. от ЯРП оспорва иска по основание и размер.
Ответникът ОД на МВР – В. не изпраща представител и не изразява становище
по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
ДП № ***********/2023 год. по описа на РУ – К., пр. пр. вх. № ******/2023
год. по описа на РП – В., ТО – К. /приложено в цялост/е било образувано на
13.07.2023 год. , на осн. чл. 212,ал.3 от НПК, за това, че „на 13.07.2023 год. , около 14,
45 часа в гр. Г., обл. В., на у****** срещу зърнобаза на фирма „ТАНИ- МАНИ“ООД с
посока на движение от с. В. към центъра на гр. Г. управлявал МПС- товарен автомобил
„Фузо Кантер“ с рег. № ******, собственост на фирма „Циркон“ ЕООД, от водач след
употреба на наркотични вещества или техни аналози – бензодиазепини, установено
чрез изследване с техническо средство, проба № ******, извършена в 14, 58 часа на
13.07.2023 год.- престъпление по чл. 343 б,ал.3 от НК.
На 13.07.2023 год. по ДП са били разпитани в качеството на свидетели
полицейските служители извършили проверката.
На същата дата на ищеца е бил издаден талон за изследване № ****** .Снето
му е и сведение.
Със заповед за прилагане на ПАМ № ****************** /13.07.2023 год. на
Н. Д. С. е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б “б“ –
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца, като на осн. чл. 60,ал.1 от АПК е допуснато предварително
изпълнение на заповедта и на същата дата е отнето СУМПС № ******.
С постановление от 13.07.2023 год. по ДП е била назначена токсико – химична
експертиза с поставени задачи.
По предложение на разследващия полицай при ОД на МВР – В. , срокът за
разследването по ДП е удължаван трикратно, т.к. назначената експертиза не е била
изготвена.
На 23.01.2024 год. е била изготвена съдебна – химокотоксична експертиза,
според заключението на която при извършено изследване на предоставените проби
кръв и урина от лицето Н. Д. С. не се установява наличие на наркотични вещества.
На 31.01.2024 год. от страна на разследващия полицай е изразено заключително
мнение за прекратяване на наказателното производство.
2
С постановление от 29.02.2024 год. ДП е било прекратено на основание чл. 199
и чл. 243,ал.1,т.1, вр. чл. 24,ал.1,т.1 от НПК, т.к. не са събрани данни от обективна и
субективна страна за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Същото е
връчено на ищеца на 11.03.2024 год.
По искане на ищеца по делото са били изискани от ОД на МВР и приети като
доказателства – АУАН №****** от 13.07.2023 год., издаден на ищеца за нарушаване
на чл. 5,ал.3,т1, пр. 2 от ЗДвП, и в който е посочени че като доказателства са иззети –
СУМПС № ****** и контролен талон. и заповед за прилагане на ПАМ от 13.07.2023
год.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. А., живуща на съпружески начала с ищеца посочва, че през
юли 2023 год. по време на работа , същият е бил спрян за проверка и пробата за
наркотици е била положителна.Дал кръвна проба, т.к. не употребявал наркотици.
Отнета му била книжката, след което дал показания. На другия ден се прибрал без
книжка, умърлушен и сринат. Не искал да говори и да се събира с познати, които
естествено се отдръпнали. Най- голямото притеснение на ищеца било, че ще го
уволнят. Доходът му идвал от работата му като ********, но т.к. бил дългогодишен
служител не бил уволнен, а преназначен като общ работник, което за ищеца било
много унизително. Надявали се по-бързо да излезе кръвната проба, но тя се забавила 7
месеца. Ищецът бил много притеснен, не искал да става от леглото, вдигал кръвно,
защото не можел да шофира и се притеснявал колко време ще се задържи на работа.
Приятелите им се отдръпнали, като свидетелката предполага, че може и да са си
мислели, че употребява наркотици.
През цялото време ищецът бил много засрамен и унизен, когато му върнали
книжката започнал да се чувства малко по-добре, но никога нямало да бъде същия, бил
по-различен. Върнали го на същата работа като ********.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 5000 лв. – неимуществени
вреди в резултат на образувано срещу ищеца ДП, прекратено с постановление от
29.02.2024 год.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, П.та или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено
от лицето или , че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има
обективен характер. Според чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Както се посочи , в случая ищецът претендира ангажиране на солидарна
отговорност на П.та на Р Б и ОД на МВР – В. за обезщетяване на претърпени от него
неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, като твърди, че образуваното срещу него наказателно производство е
прекратено поради недоказаност.
3
Фактическият състав на посочената норма предполага доказване от страна
на ищеца на следните предпоставки - незаконно обвинение в извършено престъпление
и претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от неправомерните
действия на ответниците.
В случая е безспорно установено, че на 13.07.2023 год. е образувано
процесното ДП, както и че спрямо ищеца са били осъществени определени
процесуално – следствени действия, включително наложена ПАМ – отнемане на
СУМПС, както и че ДП е било прекратено с Постановление от 29.02.2024 год.на осн.
чл. 24,ал.1,т.1 от НПК, без на ищеца да е било повдигано обвинение.
В практиката на ВКС на Р Б се приема, че искът по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е
деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на
повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията
по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за
събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215
и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна
принуда и когато са неоснователни- причиняват вреди. По правната си същност искът
за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение , е
същия иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда
във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в
количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но
правилото е че който може по - голямото, може и по- малкото. Следователно за
неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е
повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на
доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Това е частен
случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма./така РЕШЕНИЕ №
50084 ОТ 30.05.2023 Г. ПО ГР. Д. № 1961/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС и др./.
По отношение претендиратанат солидарна отговорност, съдът намира
следното: Солидарната отговорност е регламентирана в чл.4,ал.2 от ЗОДОВ, който
предвижда, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят
солидарно.
Отговорност за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди
в случая следва да се носи от П.та на Р Б, която според разпоредбата на чл. 196,ал.1 от
НПК упражнява ръководство и надзор на досъдебното производство, т.е. контролирала
хода на разследването. Изхождайки от нормата на чл. 7 от ЗОДОВ, съдът счита, че
надлежен ответник по предявения иск се явява и ОД на МВР – В., който следва
отговаря за незаконосъобразните действия и актове на съответните служители при РУ
на МВР К. в хода на разследването. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 т. 2 от
НПК, служителите на МВР, назначени на длъжност "разследващ полицай", са
разследващи органи и въпреки че действат под ръководството и надзора на прокурор,
те са самостоятелни органи в досъдебното производство /чл. 192 и чл. 193 от НПК/.
Според нормата на чл. 203 от НПК, разследващият орган взема всички мерки за
осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването; длъжен е в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си
убеждение и указанията на прокурора, системно докладва на прокурора за хода на
разследването, обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение
за законосъобразното и успешно приключване на разследването; извършва действия по
разследването и други процесуални действия и по времето, когато делото е изпратено
4
в съда във връзка с мярка за процесуална принуда. Освен това, разследващият орган
докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно
постановление/ чл. 219, ал. 1 НПК/; извършва разпит на обвиняемия след предявяване
на постановлението за привличане на обвиняем /чл. 221 НПК/; предявява
разследването съгласно чл. 227, ал. 1 от НПК и след окончателното приключване на
разследването изпраща делото с писмено мнение - чл. 235 от НПК.
Следва да се има предвид, че действията по разследването от органите на
ОД на МВР, както и издадените актове при извършването им, са част от единното
наказателно производство по процесното ДП, което е прекратено на осн. чл. 24,ал.1,т.1
от НПК – деянието не е извършени или не съставлява престъпление, а това е
достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо
дали на определен етап от производството процесуално- следствените действия са
били осъществени при спазване на изискуемите процесуални правила. По ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат и доколкото в
случая наказателното производство е прекратено, то всички предприети процесуални
действия следва да се определят като незаконни. Следва да се отбележи и, че в случая
е без значение какъв е конкретния принос на ответниците за настъпилите за ищеца
вреди, тъй като предмет на делото е солидарната им, а не разделната им отговорност.
Налице е причиняване на вредоносния резултат от неколцина по смисъла на чл. 53 от
ЗЗД и право на увредения е да избере дали да ангажира отговорността на всеки от
съпричинителите или на някой от тях, който в отношенията с кредитора отговаря за
цялото задължение. Поради това не е необходимо да се извършва разграничение на
действията на отделните органи и да се определя доколко всеки от тях е увредил
ищеца. /в горния смисъл - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 809 ОТ 07.06.2011 Г. ПО ГР. Д. №
1592/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 294 ОТ 08.11.2022 Г. ПО В. ГР. Д.
№ 290/2022 Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД - СМОЛЯН ;Определение № 1353/31.05.2023 год.
по касационно гражданско дело № 20238002100621 по описа за 2023 година на ВКС/.
На следващо място и с оглед конкретиката на казуса, а именно твърденията
на ищеца за настъпили неимуществени вреди в следствие на наложената ПАМ, следва
да се посочи , че касационната инстанция приема, че П.та на РБ отговаря по
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените
принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б. " ЗДвП, при образувано наказателно
производство по чл. 343"б. ", ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на
доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
В практиката на ВКС е прието, че понятието справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при опреД.е на размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. При исковете по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства - критерии за опреД.е размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или
за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост, за които
ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително
дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
5
наказателното производство;както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв
вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като
ориентир за опреД.е паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи
още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на
увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в
лицето на процесуалния субституент за заплащане на обезщетение, само по себе си
също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да
бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта
по чл. 2,ал.1,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени
вреди, претърпени от ищеца.
Същевременно поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по
един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение
върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното
производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е
в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание,
независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно установената практика на
ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /решение № 388
от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV ГО; решение № 480 от 23.04.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV ГО; решение № 214 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 3921/2017 г., IV ГО/. В същите решения е прието, че не е в тежест на пострадалия
да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен за
определи неговия размер по своя преценка.
С оглед на изложеното следва да се отчете и конкретното проявление на
горните факти по отношение на ищеца, а именно - в случая чрез неоснователно
упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице са били засегнати честта и
достойнството му, бил е лишен от правото на управление на МПС за период над седем
месеца, при установеност, че същият е работил като ******** и за посочения период е
бил поставен в невъзможност да упражнява трудова дейност като такъв. Нарушено е и
правото му да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок, тъй като
химическата експертиза е била изготвена за срок повече от шест месеца- необосновано
дълъг срок за изготвяне на заключение. Установи се от събраните гласни
доказателства, че ищецът е изпитал чувство на срам пред близки и приятели, чувство
за несигурност и притеснения от невъзможността да упражнява професията си и дали
ще запази работата си. От друга страна, следва да се отчете, че срещу ищеца не е било
повдигано обвинение, не е била взета мярка за неотклонение, т.е. преживените
страдания не са били така интензивни, както когато обвинение е повдигнато. Общата
продължителност на производството е около 7 месеца. Освен това и въпреки
образуваното ДП и наложената ПАМ, ищецът през релевантния период не е останал
без работа и доходи.
6
Съдът като съобрази изложените обстоятелства и социално – икономическите
условия в страната към момента на увреждането, счита че следва да се определи
обезщетение в размер на 2000 лв., до който размер претенцията се явява основателна и
доказана.Сумата следва да бъде присъдена в едно с лихва за забава от датата на
исковата молба, каквото е искането на ищеца.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищеца се присъждат разноски пред първата инстанция в размер на 404 лв., съразмерно
с уважената част от иска- заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
По изложените съображения, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.та на Р Б, с адрес гр.С. *****, представлявана от И.Ф. главния
прокурор Б. С. и ОД на МВР – В., с адрес гр. В., ********* , да заплатят солидарно на
Н. Д. С. , ЕГН ********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 2000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл.
343 б,ал.3 от НК по ДП № ***********/2023 год. по описа на РУ – К., пр. пр. вх. №
******/2023 год. по описа на РП – В., ТО – К. , ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на исковата молба – 18.03.2024 г. до окончателното
изплащане, като претенцията за горницата над тази сума до пълния предявен размер
от 5 000 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.та на Р Б, с адрес гр.С. *****, представлявана от И.Ф. главния
прокурор Б. С. и ОД на МВР – В., с адрес гр. В., ******** , да заплатят солидарно на
Н. Д. С. , ЕГН ********** сумата от 404 лв.- разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7