Р Е Ш
Е Н И Е № 309
Град Несебър, 12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на трети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 388 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Г.И.Г.” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.К.Б., против Наказателно постановление (НП) № 2273/05.10.2018г., издадено от К.П.П.– заместник-директор на ТД на НАП – Бургас, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 4 000 лева за нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно, тъй като отрича да е извършил вмененото му административно нарушение. Не е установено и неотразяване на приходи. Излага съображения за маловажност на извършеното деяние. Моли постановлението да бъде отменено или да бъде намален размера на наложената санкция при приложение на чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искания за отмяна на наказателното постановление или за намаляване размера на наложената санкция.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства нарушението е доказано, а постановлението е правилно и законосъобразно, както и че не се касае за маловажен случай. Моли постановлението да бъде потвърдено.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
На 14.08.2018г. И.Л.Н.на длъжност “старши инспектор по приходите” в ТД на НАП Бургас и Ж.С.С. на длъжност “главен инспектор по приходите” в ТД на НАП Бургас, са извършили проверка на една от рецепциите в хотел “Р.Б.Б.” в к.к. Слънчев бряг, за които са имали предварителна информация, че обектът се стопанисва от “Г.И.Г.” ООД, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка сер.АА № 0264433/14.08.2018г. Според съдържанието на протокола обектът работи като хотелски комплекс, в който има 304 апартамента, както и 143 броя помещения за настаняване на гости с общо 290 легла. Към момента на проверката е имало 20 свободни стаи. Във фоайето на хотела има две обособени рецепции, едната от които обслужва собствениците, а втората обслужва гостите. Използва се програмен продукт “Фин хотел” и два броя ПОС терминални устрйства на Пощенска банка и Банка ДСК. Намиращите се две фискални устройства притежават функциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. Разчетената касова наличност на едно от двете ФУ Датекс FP-1000 KL, ИН на ФУ DT291441, ИН на ФП 02291441 е била в размер на 35,90 лева, а описаната фактическа наличост в касата е била в размер на 1 035,90 лева. По този начин е констатирана разлика в размер на 1 000 лева. Наредено било на управителя на дружеството да се яви лично или чрез упълномощено лице на 20.08.2018г. в 10:00 часа в сградата на ТД на НАП Бургас, където да представи декларация за стопанисвани обекти, справка с туроператори и турагенти за 2018г., с които има договори, както и да бъде съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
На 27.08.2018г. в сградата на ТД на НАП-Бургас свид. Ж.С.С. – „Главен инспектор по приходите“ при ТД на НАП – Бургас, е съставил АУАН № F402073 за това, че при извършване на проверка на 14.08.2018г. и съставен протокол № 0264433 / 14.08.2018г. се установило, че в обект рецепция на хотел „Р.Б.Б.“ в к.к. Слънчев бряг, стопанисван от „Г.И.Г.“ ООД, ЕИК ......., има необосновано различие в касовата наличност, както следва: регистрирани продажби чрез ЕКАФП – 2992,71 лева, фактическа наличност – 1035,90 лева, разплащане чрез ПОС терминал с банкови карти – 2 956,81 лева; констатираната разлика в размер на 1 000 лева не е отразена като служебно въведени суми, видно от разпечатан при проверката дневен финансов „Х“ отчет 00231518 / 14.08.2018г. Лицето не е изпълнило задължението си да отразява във ФУ всяка промяна в касовата наличност. ЕКАФП Датекс ФП1000КВ № ДТ291441/ФП02291441 притежава и са активирани функциите служебно въведени и служебно изведени суми. При проверката се представи декларация от Т.Г.М.на длъжност фронт офис мениджър и копие от разходен касов ордер от 02.05.2018г. за дадени от счетоводния отдел на хотела 1 000 лева за оборотни средства на рецепцията. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Освен от актосъставителя и от представителя на търговеца, актът е подписан от свидетеля по нарушението.
При съставянето и връчването на акта упълномощеният представител на дружеството-жалбоподател е посочил като възражения по акта обстоятелството, че захранването на касата с 1 000 лева е надлежно описано в касовата книга, за което действие е издаден РКО № 0139/07.05.2018г.
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката, като уточнява, че са имали предварителна информация за това кой е търговеца, стопанисващ търговския обект, а наред с това признава и обстоятелството, че от служителите в обекта им е било обяснено, че констатираната разлика в касовата наличност представлява оборотни средства, които е следвало да бъдат върнати в края на туристическия сезон.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес да оспорва НП, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя
на 01.04.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 08.04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Това означава, че лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава (поддържа) такива функции.
В конкретния случай от приетите по делото доказателства е установено, че в проверявания търговски обект са се намирали две фискални устройства, т.е. налице са две каси, на които се извършват продажбите. Монтираното и въведено в експлоатация в търговския обект процесно фискално устройство на една от касите, което е било обект на проверката, е притежавало функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в началото на деня, средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията „служебно въведени” сумата, с която се започва работа в обекта за деня (начална сума) и всяко друго служебно въвеждане на пари в касата. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че на 25.08.2018г. във фискалното устройство на проверявания обект няма „служебно въведени” суми в размер на 1 000 лева, установена като разлика. Тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във въвеждане на пари в касата, която не е била отразена във фискалното устройство, чрез операцията „служебно въведени” суми, видно от снетия от ФУ дневен отчет от 14.08.2018г. Бездействието на жалбоподателя-търговец да отрази тези промени в касовата наличност осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г.
Както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението с всички негови съставомерни признаци е описано по напълно идентичен начин в АУАН и НП, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател, че сумата в размер на 1 000 лева е била отразена в книгата за дневните финансови отчети, предвид, че това обстоятелство е неотносимо към установеното конкретно нарушение. Неотбелязването в книгата за дневните финансови отчети на промяната на касовата наличност, предполага друго нарушение, и в частност това по чл.33, ал.2 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ, и тъй като изрично както в акта, така и в постановлението е посочено, че фискалното устройство притежава функциите „служебно изведени” и „служебно въведени” суми, в който случай се изключва приложението на ал.2 на чл.33 от наредбата, защото двете хипотези (по ал.1 и ал.2 на чл.33 от наредбата) са предвидени да се прилагат при условията на евентуалност, а не кумулативно, и която разпоредба не е вменена като нарушена от страна на търговеца. Логично, по-голямата сума като фактическа наличност в касата е следвало да бъде въведена като разчетена касова наличност и за целта е следвало да се използва функцията ”служебно въведени” суми, поради което не е било необходимо да се указва изрично на търговеца, респ. на негови служители, които работят с това фискално устройство, че е следвало за целта на бъде използвана в случая именно тази функция на ФУ, а не другата. И когато това не е сторено изрично, по изложените съображения търговецът не е бил лишен от възможността да узнае, чрез неизползването на коя от двете функции е извършил нарушението.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г., административно наказващият орган незаконосъобразно е наложил на жалбоподателя административно наказание съгласно санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗЗД, вместо по чл.185, ал.2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, според която извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 2000 лева, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. От една страна в случая, предвид липсата на изрично посочване от актосъставителя или наказващия орган дали разликата се дължи на неотчитане на оборотни средства, и предвид приложението на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, съдът не може да приеме, че разликата се дължи на неотчетени продажби. От друга страна, от издадения разходен касов ордер от 02.05.2018г. за сумата в размер на 1 000 лева, се установи, че тази сума представлява оборотни средства, която сума съвпада с размера на констатираната разлика, и от признанията на актосъставителя, че тази разходен касов ордер е представен при проверката, което пък от своя страна показва, че не е налице неотчитане на продажби, поради което не може да се приеме, че нарушението е довело до неотразяване на приходи. Затова настоящата инстанция намира, че размерът на наложената от наказващия орган имуществена санкция следва да бъде изменена, като същата бъде намалена на 500 лева и наложена при условията на чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с ал.1 от ЗДДС. Прилагането на друга санкционна разпоредба, чрез налагане на по-леко наказание в случая не представлява излизане извън рамките на съдебния контрол и изземване функциите на административно наказващия орган. Съдът следва да съобрази, както приложимостта на разпоредбите на чл.334, т.3, във връзка с чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, към които препраща чл.84 от ЗАНН, така и задължителните указания, дадени в ТР № 3/10.05.2011г. по т.д.№ 7/2010г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС, касаещи преценката по съществото на спора, включваща освен обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, така и квалификацията на установеното административно нарушение, както и че пълната отмяна на наказателното постановление вместо изменението му чрез налагане на по-леко наказание, прилагайки привилегирована санкционна разпоредба, се явява нарушение на разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН и води до неравностойност на положението на нарушителя с това на други нарушители, по отношение на които наказващият орган е констатирал, че има основание да се наложи санкция при привилегирован състав.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 2273 / 05.10.2018г., издадено от К.П.П.– заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което на “Г.И.Г.” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.К.Б., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на наложената на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС имуществена санкция на “Г.И.Г.” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.К.Б., за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като го НАМАЛЯВА от 4 000 лв. (четири хиляди лева) на 500 лв. (петстотин лева) на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: