Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 03.02.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ..…..… в
публично заседание ……..……
на седми януари ……….......................................................................................................................
през 2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар …………………………… Мариана Кадиева,
…........………..….……….
като
разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов .....................................
административно
дело №180 ...... по описа за .................. 2019 година ....................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от Г.М.К., с постоянен адрес ***,
против Ревизионен акт
№Р-16001618004155-091-001 от 28.01.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив,
изменен с Решение №228 от 11.04.2019 год. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ
на НАП, в частта му за установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и лихви върху тях, за 2015 год. и за 2016 год., в размер общо от *** лева,
на *** лева и потвърден със същото Решение №228 от 11.04.2019 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му за установени задължения
за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ и лихви върху тях, за 2015 год. и за 2016 год. и за установени задължения по ЗДДС, за периода от 01.09.2016
год. до 31.12.2016 год., всичко в размер общо на ***
лева главница и *** лева лихви.
Жалбодателката заявява в жалбата, че на основание
чл.156 от ДОПК обжалва изцяло посочения ревизионен акт. В жалбата най-напред сочи, че за
резултатите от извършената й ревизия по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и 330 е издаден, на
основание чл.117 от ДОПК, Ревизионен доклад №*** от *** год., представляващ
мотиви и неразделна част от обжалвания РА, като са описани и установените
задължения с обжалвания ревизионен акт. Счита, че PA е издаден в нарушение на
разпоредбите на ДОПК, ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО, ЗЗО, Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в
чужбина и морските лица и Наредбата за елементите на възнаграждението и за
доходите, върху които се правят осигурителни вноски, както и счита, че
ревизиращия екип не е доказал по безспорен начин определената основа по чл.122
от ДОПК за облагане с ДДС, за периодите от 29.03.2016 год. до 31.12.2016 год.,
по ЗДДФЛ за задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ и за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 2015 год. до 2016 год.
и че не е доказана определената основа по чл.122 от ДОПК за облагане с ДДС за
периодите от 29.01.2016 год. до 31.12.2016 год. В жалбата са описани подробно
предприетите от приходната администрация действия по събиране и обезпечаване на
доказателства, както и други процесуални действия, вкл. са описани изпратени
искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица
/ИПДСПОТЛ/, подробно описани в РД към обжалвания РА, както и част от получените
отговори и обяснения. Жалбодателката сочи, че в резултат на направения анализ
на събраните в хода на ревизията доказателства и приобщените такива,
извършените проверки в информационния масив на НАП и изпратените ИПДСПОТЛ, е
направено заключение, че през периода 2016 год./вероятно се има предвид 2015 год./
- 2016 год. е получила доходи от превоз на пътници, които не са декларирани от
нея и посоченото е прието за обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК „Налице
са данни за укрити приходи или доходи”, поради което и данъчната основа за
периода 01.01.2011 год. - 31.12.2016 год. е определена по реда на чл.122, ал.2
– чл.124а от ДОПК. Сочи се, че е направен анализ на направените разходи,
проследени са движенията и остатъците по банковите сметки, а въз основа на
предоставената от ОД на МВР - Кърджали справка, съдържаща данни за марка и
идентификационни номера на автомобилите, данни за брой, имена, ЕГН на
пътниците, дата на напускане и влизане в страната, както и представени
обяснения от физически лица, които са ползвали услугите, безспорно се
установило, че е извършвала международни транспортни услуги - превоз на пътници
от територията на страната основно до ***, *** и *** и обратно, срещу
заплащане, но не в тези размери, описани в РА от ревизиращия екип. Твърди, че
данъчната основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК била определена въз
основа на предполагаемите доходи от извършваните транспортни услуги, независимо
че не били доказани в размерите, посочени от ревизиращия екип, като сочи, че
съгласно представените обяснения в отговор на изпратените искания, част от
лицата посочили, че са пътували срещу заплащания от **, **, **, **, **, **, **
евро, както и **, ** и ** лева, без да са им издавани документи за пътуванията,
от където било и заключението на ревизиращия екип, че е извършвала по занятие и
систематично търговска дейност - превоз на пътници за ревизирания период, от
която са реализирани приходи в размери и по години, посочени в РД и РА. Според
жалбодателката е грешно заключението на ревизиращия екип, че тези доходи са
доказани и не са декларирани по предвидения от закона ред, съответно че не е водено счетоводство и счетоводна
отчетност и е налице е доход по смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, съгласно
който текст, по реда на ал.1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на
физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е
регистрирано като едноличен търговец. В жалбата на следващо място е описано,
как за целите на ревизията е определен размерът на приходите от превоз на
пътници и кои факти и обстоятелства са взети при определяне броя на пътниците,
като са посочени определената годишна данъчна основа на доходите от превоз на
пътници по реда на чл.122 от ДОПК за 2015 год., дължимия данък по чл.48, ал.2
от ЗДДФЛ и лихви за 2105 год., както и за 2016 година.
Жалбодателката заявява, че оспорва изцяло издадения
ревизионен акт, с който са установени задълженията по ЗДДФЛ, КСО, ЗДДС и
начислените лихви за ревизирания период, като незаконосъобразен. Твърди, че ревизията е извършена при
неизяснена фактическа обстановка и че не са налице достатъчно данни за
прилагане на особения ред за облагане и установяване на задължения, тъй като не
са налице предпоставките, визирани от законодателя, за да се направи подобен
извод, като според нея, не било допустимо прилагането на чл.122 от ДОПК само
при предполагаемо наличие на основание. Твърди, че са противоречиви твърденията
на ревизиращия екип и че транспортните услуги не са извършени от нея, не са
изяснени фактите по отношение на водачите, които реално са извършили услугите,
т.е. в качеството им на какви са извършили услугите, колко им е заплатено, под
наем ли е отдадено превозното средство, с което е извършен транспорта и др. Сочи, на стр.20 от РД ревизиращите твърдели, че съгласно получената информация от ОДМВР -
Кърджали, ревизираното лице не
е регистрирано сред лицата, пътуващи в автомобил „Фолксваген Каравел”, с Рег.№***. Твърди също, че данъчната основа е
определена въз основа на събрани косвени доказателства на база предприети
процесуални действия от органите по приходите, но при определянето на данъчната
основа по чл.122 от ДОПК органите по приходите са кредитирали и неполучени
отговори от лицата, т.е. при определянето на приходите били взети предвид и лицата,
които не са отговорили на изпратените искания. Счита, че определените с РА
задължения не отговарят на реално получените приходи и направените разходи,
като възразява срещу определения размер на приходите от превоз на пътници и
определените разходи и счита, че същите са произволни и не кореспондират с
реално получените приходи и направените разходи, защото лицата, които изобщо не
са отговорили на изпратените искания, са включени при определянето на приходите
и годишната данъчна основа по чл.122 от ДОПК и при определянето на данъчната основа
по чл.122 от ДОПК, за тези лица са определени суми за превоз. Намира, че в
случая, определянето на приходи за превоз от лица, които не са отговорили на
изпратените искания не е правилно, тъй като при ревизията липсвали каквито и да
е доказателства, че същите са заплатили суми за извършен превоз. Сочи, че разпоредбата
на чл.122 от ДОПК не представлява самостоятелна материалноправна уредба за
възникване на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени доказателствени
правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на
съответния данъчен закон
при съществена или
пълна липса на
необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави,
посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни
задължения и че за да се приложи чл.122 от ДОПК при установяването на дължимия
данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на
ревизия по общия ред, като тези особени случаи били уредени изчерпателно от
чл.122 от ДОПК и се установявали обективно от органа по приходите в условията
на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Сочи
също, че установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от
ДОПК доказателства, като доказателствената тежест била за органите по приходите
и не било допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие
на основание. Поради това счита, с оглед изложените мотиви за отмяна на
обжалвания РА в частта за определени задължения по ЗДДФЛ, че същият се явява не
законосъобразен и необоснован и по отношение на определените задължения за
задължителни осигурителни вноски за
реализирани доходи и на основание чл.124а от ДОПК са установени
задълженията й за ЗОВ в качеството й на самоосигуряващо се лице, върху
реализирания доход, определен по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК и в частта за
установеното данъчно задължение по ЗДДС. Намира, че ревизионният акт е издаден
при неправилно приложение на процесуалния и материалните закони, при определяне
на данъчните задължения за 2015 и 2016 год., което било предпоставено от
неправилна оценка на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, по изложените по-горе съображения. Жалбодателката счита, че определените
по този ред данъчни и осигурителни задължения, включително и задължения по ЗДДС,
са произволни и не кореспондират с реално получените приходи и направените
разходи. В жалбата е изложено, как ревизиращия екип е определил размера на
обичайните разходи при установената „осъществявана дейност” и как е установил средната
норма на печалба на транспортните фирми от региона, извършващи курсове със
сходно направление. В жалбата се сочи, че за целите на ревизията,
горепосочената средна норма на печалба е изчислена като били взети предвид
приходите от продажби на услуги от транспортна дейност и разходите за суровини
и материали, в т.ч. разходи за енергийни продукти, взети били предвид разходите
за суровини и материали, необходими за осъществяване на транспортна дейност
(гориво, резервни части, смазочни материали и т.н.), предвид факта, че не били
налице данни при ревизираното лице за извършени разходи за персонал (заплати и
ЗОВ), командировки, външни разходи - наеми и т.н., като счита, че така
направените констатации са неправилни и некоректни и че не може да се
съпоставят разходите и печалбите на фирми като „***” ЕООД, „***” ООД и „***”, с
тези на лица, извършващи инцидентни или организирани транспортни услуги. Сочи,
че посочените фирми са с основна дейност „Превоз на пътници в страната и извън
нея” и дейността е организирана и ежедневна, поради което не е коректна
приложената средна норма на печалбата, като смита, че органът по приходите не е
преценил, че за МПС, освен за гориво, се отчитат разходи и за масла, спирачни
течности, винетки, плащат се във всяка държава „гражданска отговорност”
застраховка на пътникоместата, автокаско/без които МПС не било възможно да е в
движение/, летни и зимни гуми, годишни прегледи, магистрални такси, такси за
паркоместа, техническо поддържане и др., като твърди, че годишните разходи за
поддръжка на МПС за пътни превози възлизат на *** лв. – *** лева,
без разходите за гориво, масла и др. Жалбодателката счита, че установяването
на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства и че не
е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на
основание, а следвало да се има предвид, че анализът на критериите по чл.122,
ал.2 от ДОПК имал за цел определената по особения ред данъчна основа да е
максимално близка до действителната, като на първо място, това означавало
фактическите констатации да са обосновани със съответните доказателства, а не
да почиват на предположения и на второ място, това означавало при анализа за
определяне на основата за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК, да се съобразяват
само относимите за конкретния случай критерии и както сочела разпоредбата на
чл.122, ал.2, т.1 от ДОПК, във всички случаи на определяне на данъчната основа
по особения ред, на първо място органите по приходите следвало да преценяват
вида и характера на фактически извършваната дейност от ревизираното лице.
Предвид изложеното, жалбодателката моли в жалбата съдът да отмени обжалвания
Ревизионен акт №Р-160001618004155-091-001 от 28.01.2018 год.,
издаден издаден от С. П. П., на длъжност „***”, възложил ревизията и Д. Г. Д.,
на длъжност „***” - ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК,
като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбодателката
Г.М.К., с постоянен адрес ***, не се явява, представлява се от упълномощен
процесуален представител - адв.М.А. ***, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи и съображения. Моли съда да постанови решение, с
което да уважи депозираната жалба и да отмени изцяло процесния ревизионен акт,
като неправилен и незаконосъобразен. Заявява, че подробни съображения в тази насока
са изложени в жалбата и моли съдът да ги има предвид. Моли, също така, да бъдат
присъдени в полза на жалбодателката направените по делото разноски. В представена писмена защита излага доводи и съображения, идентични
с развитите в жалбата.
Ответникът
по жалбата – директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на
НАП, редовно призован, в първите две съдебни заседания не се явява и не се
представлява. В
последното съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален
представител - ст.юрк.С. К., който моли
съда да потвърди обжалвания ревизионен акт. Заявява, че претендира претендира
присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение. В предоставен
от съда срок представя писмена защита, в която развива подробни доводи и
съображения в подкрепа на оспорения ревизионен акт, като счита, че същият е
законосъобразен и правилен, като моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата на Г.М.К. от ***, като неоснователна
и да потвърди изцяло Ревизионен акт/PA/ №Р-16001618004155-091-001
от 28.01.2019 год., издаден от ТД на НАП – Пловдив.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва
изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като
съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на
Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1,
предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с
мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно
от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението
по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1,
предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението
по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен
срок от получаването на решението.
В случая, видно от прието като доказателство в съдебно
заседание заверено копие от Известие за доставяне на регистрирана пощенска
пратка, обр.112, с баркод *** на куриерска фирма „М и БМ Експрес” и баркод ИД ***
на „Български пощи” ЕАД ПС – Кърджали/л.1727/, Решение
№228 от 11.04.2019 год.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ -
Пловдив при ЦУ на НАП, с което е изменен Ревизионен акт №Р-16001618004155-091-001 от 28.01.2018 год. на ТД на НАП –
Пловдив в частта му за установени задължения по ЗДДФЛ и лихви върху тях, за
2015 год. и за 2016 год., от *** лева на *** лева и е потвърден същия в частта
му за установени задължения за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ и лихви върху тях,
за 2015 год. и за 2016 год., както и за установени задължения по ЗДДС, за
периода от 01.09.2016 год. до 31.12.2016 год., общо в размер на *** лева
главница и *** лева лихви, е получено лично от жалбодателката Г.М.К., на датата 23.04.2019 год., което е удостоверено
с подписа й, както и с подписа на куриера, доставил пощенската пратка и на
ръководителя на пощенския офис. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез
куриерска фирма „Еконт Експрес”, видно от приложената едва към частната жалба,
подадена до ВАС и приложена по адм.дело №11325/2019 год. по
описа на ВАС, товарителница/известие за доставяне/ с баркод ***/на л.5 от адм.дело
№11325/2019 год./, на
датата 07.05.2019 год., като е постъпила в деловодството на административния
орган на датата 08.05.2019 год., регистрирана с Вх.№***/*** год./л.5/. От изложеното следва, че жалбата е
подадена точно на 14-ия ден след получаването на препис от Решение №228 от
11.04.2019 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен
срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК,
като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по
установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът
след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №*** от *** год./л.208/, по
отношение на жалбодателката Г.М.К. от ***, с ЕГН **********, с обхват на ревизията по видове задължения и
по периоди е както следва: 1. Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се – от
01.01.2015 год. до 31.12.2016 год.; 2. ДОО - за самоосигуряващи се - от
01.01.2015 год. до 31.12.2016 год.; 3. Данък върху добавената стойност – от
29.03.2016 год. до 31.12.2016 год.; 4. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ -
от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год.; 5. Универсален пенсионен фонд - за
самоосигуряващи се - от 01.01.2015 год. до 31.12.2016
год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип от ревизори: 1. Д.
Г. Д. - *** (ръководител на ревизията) и 2. Е. Д. Г. - ***, с краен срок за
приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на
посочената заповед, което е сторено на 25.07.2018 год. лично на ревизираното
лице, видно от приложената към заповедта разписка за връчване/л.209/. Последвало е издаването на Заповед за
изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №***/*** год./л.109/, с която срокът на ревизията е удължен до 21.12.2018 год., която заповед връчена на ревизираното лице по
електронен път на 29.10.2018 година.
В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден Ревизионен доклад (РД) №*** от *** год./л.50-л.74/, изпратен на електронната поща на ревизираното лице, като
видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол”/л.48-л.49/,
ревизионният доклад, ведно с
приложенията към него, е получен от ревизираното лице на същата дата –
31.12.2018 год., като в удостоверението изрично е отразено, че електронната
препратка към съобщението за електронно връчване на документи, е активирана на
31.12.2018 год. и документът е изтеглен от посочения имейл на същата дата.
Срещу
констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, в срока по чл.117,
ал.5 от ДОПК не е било подадено възражение и така, впоследствие, на основание чл.119,
ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт
(РА) №Р-16001618004155-091-001 от 28.01.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.27-л.44/, като видно от приложеното удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.26/, ревизионният акт, ведно с приложенията към него, е получен от
ревизираното лице на същата дата – 04.02.2019 год., като в удостоверението
изрично е отразено, че електронната препратка към съобщението за електронно
връчване на документи, е активирана на 04.02.2019 год. и документът е изтеглен
от посочения имейл на същата дата. С Ревизионен акт №Р-16001618004155-091-001
от 28.01.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбодателката
Г.М.К. от ***, с ЕГН **********, са били
определени следните задължения: 1. Задължения
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 год. – главница
*** лева и лихва *** лева; 2. Задължения
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 год. – главница *** лева и лихва ***
лева; 3. Задължения за вноски за ДОО
за 2015 год. – главница ***
лева и лихва *** лева; 4.
Задължения за вноски за ДОО за 2016 год. – главница *** лева и лихва ***
лева; 5. Задължения за вноски за ЗО
за 2015 год. – главница *** лева и лихва *** лева; 6. Задължения
за вноски за ЗО за 2016 год. – главница *** лева
и лихва *** лева; 7.
Задължения за вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 год. – главница *** лева и лихва ***
лева; 8. Задължения за вноски за
ДЗПО-УПФ за 2016 год. – главница *** лева
и лихва *** лева; 9.
Задължения за ДДС, за периода от 01.09.2016 год. до 31.12.2016 год. – главница *** лева и лихви ***
лева.
Против този РА №Р-16001618004155-091-001
от 28.01.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив е била подадена в срок жалба от ревизираното лице, регистрирана с Вх.№***/*** год.
на ТД на НАП Пловдив *** и с Вх.№***/*** год. на ТД на НАП – Пловдив/л.21-л.25/. По повод тази жалба директорът
на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срок с Решение №228 от 11.04.2019 год./л.11-л.19/, като Е ИЗМЕНИЛ РА №Р-16001618004155-091-001 от 28.01.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на Г.М.К., в частта му установените задължения
по ЗДДФЛ и съответните лихви към тях, съответно: годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за 2015 год. – от *** лева, на *** лева и лихвите за просрочие – от ***
лева, на *** лева; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 год. – от *** лева,
на *** лева и лихвите за просрочие – от *** лева, на *** лева и Е ПОТВЪРДИЛ РА №Р-16001618004155-091-001 от 28.01.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на Г.М.К., в останалата му част, за
установените задължения и съответните лихви към тях, за: 1. Вноски за ДОО за
2015 год. - *** лева и за 2016 год. – ***
лева и лихви върху тях – *** лева за 2015 год. и *** лева за 2016 год. ; 2.
Вноски за здравно осигуряване/ЗО/ за 2015 год. – *** лева и за 2016 год. – ***
лева и лихви върху тях – *** лева за 2015 год. и *** лева за 2016 год.; 3.
Вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 год. – *** лева и за 2016 год. – *** лева и лихви
върху тях – *** лева за 2015 год. и ***
лева за 2016 год. и 4. ДДС за периода от 01.09.2016 год. до 31.12.2016 год. – ***
лева и лихви – *** лева.
В
ревизионния акт е посочено, че в хода на проведеното ревизионно производство е
установено, че през ревизирания период лицето Г.М.К. е извършвало стопанска
дейност - транспортни услуги по превоз на пътници от територията на страната до
страни в Европа (основно до ***, *** и ***) и обратно и че същите са извършвани
с цел реализиране на доход и печалба, както и че на това основание,
ревизираното лице е извършвало дейност по занятие, съгласно чл.1, ал.1, т.5 от ТЗ.
В хода
на ревизията с протокол №***/*** год. са присъединени ревизионен акт
№Р-16000917003996-091-001/24.04.2018 год. и ревизионен доклад №***/*** год.,
ведно с всички приложени към него доказателства, а на основание чл.37, ал.3,
чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на ревизираното лице е било връчено искане за
представяне на документи и писмени обяснения, с което са изискани всички
документи относно получени от лицето доходи за ревизираните периоди,
направените разходи за издръжка, налични парични средства в брой и по банков
път в началото и в края на всяка ревизирана година и други данни. В отговор на
искането, от Г.К. е било представено обяснение, в което е посочено, че при
предходната ревизия са представени надлежно всички изискани документи. При
първото ревизионно производство, от Г.К. с писмо Вх.№***/*** год. са били представени обяснения и
документи - копие от трудов договор, допълнителни споразумения, справки и други,
а в писмените обяснения ревизираното лице е посочило, че към 01.01.2015 год. е разполагала с налични парични средства, в размер на *** лева и към 01.01.2016 год. – с
*** лева. На лицето е било връчено второ
искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с Изх.№***/*** год., с което, от Г.К., във връзка с
извършвана повторна ревизия и евентуално наличие на нови обстоятелства, които
не са били представени при предходното ревизионно производство, е изискано
представянето на документи и информация относно целта на извършените пътувания
зад граница с автомобил, марка „Фолксваген Каравел”, с peг.№***, както е била изискана
и информация относно маршрута на извършените пътувания, плащаните суми от лицата,
пътували с автомобилите, документи за разходи за гориво, пътни такси и стикери,
застраховки, паркинги, ремонти и други, изплащани възнаграждения на наети
шофьори и други. В отговор на връченото искане, от ревизираното лице, с писмо Вх.№***/***
год. е посочено, че през ревизирания период е работила на трудов договор и
пътуванията в чужбина са съобразени с графика за отпуските в предприятието, в
което работи. Заявила е, че има 4 - 5 пътувания в чужбина -
до *** и гостуване на роднините на *** в *** ***, а автомобилът бил управляван
от съпруга й Т. К. Декларирала е, че с нея са пътували само роднини, не е
превозвала пътници и не е получавала никакви суми. Констатирано е било,
че с договор за покупко-продажба на МПС от *** год., Г.К. е закупила микробус „Фолксваген Каравел”, за
сумата от *** лева, от Т. Ф. К. и че съгласно
приложеното свидетелство за регистрация, автомобилът е с „8+1” места. С искане
за извършване на действия от други контролни органи №***/*** год.,
от ОД на МВР - Кърджали е била изискана информация за влизанията и излизанията
в/от страната на автомобил „Фолксваген Каравел”, с peг. №***,
който от месец *** год.
е с peг.№***, собственост на ревизираното лице Г.К. С
писмо Изх.№***/*** год. е била изпратена информация за
преминаванията на ППС, собственост на Т. Ф. К. и на ревизираното лице, като при
ревизията са били установени преминавания на автомобил с peг.№***, както
следва: - за 2015 год. са били осъществени общо 24 броя преминавания с 175
регистрирани лица в автомобила, а за 2016 год. са били осъществени общо 72 броя
преминавания с 568 регистрирани лица в автомобила. В хода на ревизията, на част
от физическите лица, посочени като пътуващи в автомобил с peг.№***, собственост
на Г.К., са били изпратени искания за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица, с които от същите е била изискана информация
относно маршрута и целта на пътуването, за превозното средство, с които е
пътувало лицето, за начина на свързване с превозвача, за сумата, която е
платена за транспортната услуга и други данни. Част от лицата, пътували с
автомобил с peг.№***, не са намерени на адреса за кореспонденция или не са
отговорили на изпратеното искане за представяне на документи и обяснения и от
тях не е получена изисканата информация. От изпратените
отговори при ревизията и при предходното ревизионно производство е бил посочен
маршрута, по който са пътували и платената от тях сума за превоза - от ** до **
евро, без да са издадени документи за пътуванията. След направен анализ
на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП - Пловдив,
събраните в хода на проверката и на ревизията доказателства и получената
информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ
и други, подробно описани в ревизионния доклад, неразделна част от ревизионния
акт, органът по приходите е установил че жалбодателката Г.К. е получила през
2015 год. и през 2016 год. доходи от превоз на пътници, без да ги е декларирала
с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Органите по приходите установили, че ревизираното лице
е извършвало превоз на пътници от България до ***, *** и *** и обратно, като въз
основа на представена от ОД на МВР - Кърджали информация за регистрирани
влизания и излизания на автомобил с рeг. №***, собственост на ревизираното
лице, са били определени броя на извършените превози на пътници по месеци и
години, както следва: за 2015 год. са били определени 149 пътника, а за 2016 год.
са били определени 507 пътника. Въз основа на получена информация от лицата,
пътували с автомобил с peг.№*** и на предоставените данни от други контролни
органи, са били определени приходи от извършения превоз на пътници за 2015 год., в размер на *** лева и за 2016 год., в размер на *** лева,
като определените от ревизиращия екип приходи са описани по-месеци в
ревизионния доклад. След извършен анализ на всички представени документи,
писмени обяснения, отговори от направени запитвания до трети лица, получена
информация от други контролни органи, е било констатирано наличие на
предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, според която, „са налице данни за
укрити приходи или доходи”. С оглед на това, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК,
на ревизираното лице е било връчено уведомление, с което е уведомено, че при
извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък по чл.48
от ЗДДФЛ и по ЗДДС за ревизирания период, ще бъде определена по реда на чл.122
от ДОПК. Извършен е бил анализ на изброените в чл.122, ал.2
от ДОПК точки, като в констативната част на РД са посочени кои от същите са
относими в случая и кои не, при определяне на данъчната основа за преки и
косвени данъци.
Предвид
гореизложеното, с обжалвания РА органите по приходите са констатирали следното:
1. По Закона за
данъка върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/: Ревизията на лицето за
задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ е обхващала данъчните
периоди на 2015 год. и на 2016 год. В РА е посочено, че Г.М.К. е местно физическо лице по смисъла на
чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ, за
доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в
обхвата на ревизията и че за ревизирания период лицето не е подавало годишни
данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, както и че няма регистрация като ЕТ.
Установено е било, че през ревизирания период лицето е работило на трудов
договор в дружеството „***” ЕООД, с ЕИК ***, а освен това е констатирано, че е
получила от ДФ „Земеделие” субсидии през 2015 год., в размер на *** лева и през 2016 год. – *** лева. Отразено е, че Г.М.К.
е семейна/омъжена/ от 08.07.2016 год., съпруг Т. Ф. К., като фамилното име на
лицето преди брака е било Ахмед. На ревизираното лице са установени задължения
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по години, както следва: за 2015 год., в размер на *** лева и лихви *** лева
и за 2016 год., в размер на *** лева и лихви *** лева. В РА е посочено, че на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано
като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда
на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска
дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък,
съгласно чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. Предвид събраните документи, в РА е прието за установено,
че лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, а не еднократно и
инцидентно, която дейност е свързана с превоз на пътници и съответно е прието
от ревизиращите органи, че облагаемият доход следва да се формира по реда на
чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ. Органите по приходите са приели, че ревизираното лице е
извършвало превоз на пътници от България до ***, *** и *** и обратно, като въз
основа на получена информация от различни физически лица, пътували с автомобил
с peг.№***, както и от данни от справка, предоставена от ОД на МВР - Кърджали,
за ревизираното лице са определени получени приходи от извършен превоз на
пътници за 2015 год. от 149 лица, в размер на *** лева и за 2016 год. от 507
лица, в размер на *** лева. В ревизионния доклад са определени разходи за
извършени превози на пътници за 2015 год., в размер на
*** лева и за 2016 год. – в размер на *** лева, като разходите
на лицето са определени въз основа на данни за средна норма на печалба от фирми
със сходен предмет на дейност - превоз на пътници, от ***%. С оглед направения анализ, ревизията е определила
данъчна основа за облагане с данък върху дохода по реда на чл.122 от ДОПК, въз
основа на установените недекларирани доходи, след приспадане на дължимите ЗОВ.
Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията на
лицето по години, както следва: за 2015 год. е
определена годишна данъчна основа на доходите от превоз на пътници по реда на
чл.122 от ДОПК, в размер на *** лева, определена като
разлика между облагаемия доход *** лева и дължимите
вноски за ЗОВ, определен е и дължимия данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ - **%, в
размер на *** лева. За 2016 год. е
определена годишна данъчна основа на доходите от превоз на пътници по реда на
чл.122 от ДОПК, в размер на *** лева, определена като разлика между облагаемия
доход *** лева и дължимите вноски за ЗОВ, определен е и дължимия данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ - **%, в размер на *** лева.
2. По КСО и
ЗЗО: Възложената ревизия е била
за установяване на задълженията на Г.М.К., в качеството й на самоосигуряващо се
лице, за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване/ЗО/,
като е обхващала периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год. В хода на
ревизионното производство органите по приходите са установили, че през
ревизирания период РЛ работи по трудов договор с „***” ООД, не е декларирало
извършване на стопанска дейност и няма регистрация като самоосигуряващо се
лице. Предвид установените в хода на ревизионното производство наличие на данни
за укрити приходи или доходи/чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК/ от упражняване на
икономическа дейност (превоз на пътници с МПС) от жалбодателката, без
регистрация по ТЗ за ревизирания период, на основание чл.124а от ДОПК, във
връзка с чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО са установени
задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване
на самоосигуряващото се лице и прилежащите лихви, предмет на обжалване. В
резултат на установеното наличие на укрити приходи от извършване на
икономическа дейност се реализира и възможността за определяне на осигурителния
доход и дължимите от жалбоподателя задължителни осигурителни вноски по реда на
ал.2 от чл.122 на ДОПК, при съблюдаване на текста на чл.124а и особените
правила на чл.124 от ДОПК. Предвид събраните доказателства, органът по
приходите е направил констатация, че задълженото лице е извършвало трудова
дейност и на основание чл.124а от ДОПК следва да се установят задълженията му
за ЗОВ в качеството му на самоосигурявашо се лице, в т ч. и върху дохода,
установен по реда на чл.122 - 124 от ДОПК. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК,
на задълженото лице е връчено уведомление, с което е уведомено, че
осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски,
ще бъде определен по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а същия
кодекс. Осигурителният доход, в който е включен облагаемият доход от
упражняваната икономическа дейност от РЛ, върху който са дължими вноски за ЗОВ
за ревизираните години, е определен по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК, във
връзка с чл.124а от същия закон, а размерът на осигурителните вноски е съгласно
определените в материалните закони - КСО и ЗЗО. В РА е посочено, че
осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се
дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния
месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната година и че тези лица определят
окончателния размер на осигурителния си доход на основание чл.6, ал.8 от КСО и
чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Разпоредбата, която конкретизира начина на изчисляване
на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица, е
чл.2, ал.4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица
и българските граждани на работа в чужбина. Според нея осигурителният доход,
върху който се довнасят осигурителни вноски се определя помесечно върху
разликата между средномесечния осигурителен доход за периода, за който е
упражнявана дейността през предходната календарна година и избрания
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, но
не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със
ЗБДОО за съответната календарна година. Г.М.К., съгласно разпоредбите на чл.4,
ал.3, т.2 от КСО, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради
общо заболяване за старост и смърт за ревизирания период върху месечен
осигурителен доход, между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със ЗБДОО за съответната година/чл.6, ал.7, т.1 от КСО/.
По отношение вноските
за ДОО в РА е посочено, че минималният
осигурителен доход определен с чл.8,
т.2 от ЗБДОО - за 2015 год. и 2016 год., е 420.00 лева и че размерът на осигурителните вноски се
определя със ЗБДОО и КСО за съответната година, като съгласно чл.6, ал.1 от КСО, за лицата, родени след 1959 год., осигурителната вноска за фонд „Пенсии”
за 2015 год. и 2016 год. е в размер на 12.8%, както и че сроковете за внасяне
на авансовите осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица са
регламентирани в чл.7, ал.4 от КСО, а именно - осигурителни вноски се внасят до
25-о число/в сила от 01.01.2013 год./ на месеца, следващ месеца, за който се
дължат. Така, за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., на основание чл.124а от ДОПК, във
връзка с чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК, след извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК,
органите по приходите са определили окончателен размер на осигурителния доход
за 2015 год. на Г.М.К., в размер на 22190.12 лева, формиран от: - доходи от
стопанска дейност като търговец без регистрация по ТЗ – *** лева и - доходи от трудови правоотношения – *** лева, като са приели, че същата, в качеството си на
самоосигуряващо се лице, дължи, на основание чл.6, ал.7, т.1 от КСО, авансови
осигурителни вноски за периода 01.01.2015 год.- 31.12.2015 год., в размер на *** лева. В РА е прието, че върху
размера на невнесените от ревизираното лице авансови вноски за фонд ДОО се
начисляват лихви за просрочие, в размер на *** лева. Посочено е, че годишният осигурителен доход, върху
който се довнасят осигурителни вноски, е ***
лева/*** лв. – *** лв./ и размерът на осигурителната вноска за довнасяне за фонд
„Пенсии” е в размер на *** лева(*** лв. х 12.8%), както и че за невнесената от
ревизираното лице вноска за фонд ДОО се начисляват лихви за просрочие, на
основание чл.175, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.113 от КСО, в размер на *** лева. Съответно, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016
год., на
основание чл.124а от ДОПК, във връзка с чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, след
извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, органите по
приходите са определили окончателен размер на осигурителния доход за 2016 год. на Г.М.К., в размер на ***
лева, формиран от: - доходи от стопанска дейност като търговец без регистрация
по ТЗ – *** лева и - доходи от трудови правоотношения – *** лева, като е посочено, че Г.К., в качеството си на самоосигуряващо се
лице, дължи на основание чл.6, ал.7, т.1 от КСО, авансови осигурителни вноски
за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год., в размер
на *** лева. Посочено е, че върху размера на невнесените от ревизираното
лице авансови вноски за фонд ДОО се начисляват лихви за просрочие, в размер на *** лева и че годишният
осигурителен доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, е *** лева, ограничен до размера на максималния
осигурителен доход *** лева -*** лв.
– *** лв./. Прието е,
че размерът на осигурителната вноска за довнасяне за фонд „Пенсии”, е в размер
на *** лева(*** лв.
х 12.8%), като е посомено, че за невнесената от ревизираното лице вноска за
фонд ДОО се начисляват лихви за просрочие, на основание чл.175, ал.1 от ДОПК,
във връзка с чл.113 от КСО, в размер на ***
лева.
По отношение вноските за
ДЗПО-УФ в РА е посочено, че за
периода от 01.01.2015 год.
до 31.12.2016 год., Г.М.К. е следвало да се осигурява на основание на чл.127,
ал.1 от КСО, според който, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в
универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 год. и че във
връзка с чл.157, ал.1, т.1, б.в от КСО, вноските са в размер на 5 на сто, върху
минималният осигурителен доход определен с чл.8, т.2 от ЗБДОО – за 2015 год. и
2016 год. – ***
лева. Посочено е, че ал.5 на чл.157 от КСО определя, че вноската на
самоосигуряващите се лица е изцяло за тяхна сметка и на основание ал.6 от същия
член се внася върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, а
съгласно чл.158 от КСО, вноските за ДЗПО се внасят едновременно с вноските за
ДОО. Така, за периода за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015
год., органите по приходите са приели същия окончателен размер на
осигурителния доход за 2015 год. на Г.М.К., в размер на *** лева, формиран по същия начин, като в РА е посочено,
че същата, в качеството си на самоосигуряващо се лице, дължи на основание чл.6,
ал.7, т.1 от КСО авансови осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УФ за периода
01.01.2015 год. - 31.12.2015 год., в размер на *** лева и че върху размера на невнесените от
ревизираното лице авансови вноски за фонд ДОО се начисляват лихви за просрочие
в размер на *** лева. Посочено е, че годишния осигурителен
доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, е *** лева/*** лв. – *** лв./ и размерът на
осигурителната вноска за довнасяне за фонд ДЗПО-УФ е в размер на *** лева(*** лв. х 5%), както и че
за невнесената от ревизираното лице вноска за фонд ДЗПО-УФ се начисляват лихви
за просрочие, на основание чл.175, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.113 от КСО, в
размер на *** лева. Съответно, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год., органите по приходите са приели същия окончателен
размер на осигурителния доход за 2016 год. на Г.М.К., в размер на *** лева, формиран по същия начин, като в РА е
посочено, че същата, в качеството си на самоосигуряващо се лице, дължи на
основание чл.6, ал.7, т.1 от КСО, авансови осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УФ
за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год., в размер
на *** лева и че върху размера на невнесените от
ревизираното лице авансови вноски за фонд ДЗПО-УФ се начисляват лихви за
просрочие, в размер на *** лева. Прието е, че
годишният осигурителен доход,
върху който се довнасят
осигурителни вноски, е *** лева/ограничен
до размера на максималния осигурителен доход *** лв. – *** лв. – *** лв./. Посочено е, че размерът на
осигурителната вноска за довнасяне за фонд ДЗПО-УФ, е в размер на *** лева (*** лв. х 5%), като за невнесената от
ревизираното лице вноска за фонд ДЗПО-УФ се начисляват лихви за просрочие, на
основание чл.175, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.113 от КСО, в размер на *** лева.
По отношение вноските за здравно осигуряване/ЗО/ в РА е посочено, че за
осъществяваната трудова дейност като търговец без регистрация по ТЗ за 2015
год. и 2016 год., на
основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, Г.М.К. подлежи на задължително здравно
осигуряване върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО и че авансовите вноски се
внасят в сроковете за внасяне на осигурителни вноски за ДОО, а при годишното
облагане - в сроковете за внасяне на данъците по ЗДДФЛ. Посочено е също, че
размерът на здравната вноска се определя със Закона за бюджета на НЗОК за
съответната година и че вноската за 2015 год. и 2016 год. е в размер на 8
процента, а минималният осигурителен доход, определен с чл.8, т.2 от ЗБДОО - за
2015 год. - 2016 год., е *** лева. Така, за периода за периода от
01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., органите по приходите са приели същия окончателен
размер на осигурителния доход за 2015 год. на Г.М.К., в размер на *** лева, формиран по същия начин, като в РА е посочено,
че същата, в качеството си на самоосигуряващо се лице, дължи, на основание
чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, авансови осигурителни вноски за периода 01.01.2015 год.
- 31.12.2015 год., в размер на *** лева и че върху размера на невнесените от
ревизираното лице авансови здравноосигурителни
вноски се начисляват лихви за просрочие, в размер на *** лева. Прието е, че годишния осигурителен доход, върху
който се довнасят осигурителни вноски, е *** лева/*** лв. – *** лв./ и размерът на осигурителната вноска за довнасяне за ЗО, е
в размер на *** лева (*** лв.
х 8%), като за невнесената от ревизираното лице вноска за фонд ЗО-УФ се
начисляват лихви за просрочие, на основание чл.175, ал.1 от ДОПК, във връзка с
чл.107, ал.1 от ЗЗО, в размер на *** лева. Съответно, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год., органите по приходите са приели същия окончателен
размер на осигурителния доход за 2016 год. на Г.М.К., в размер на *** лева, формиран по същия начин, като в РА е
посочено, че същата, в качеството си на самоосигуряващо се лице, дължи, на
основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, авансови здравноосигурителни осигурителни
вноски за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год., в
размер на *** лева и че върху размера на невнесените от
ревизираното лице авансови вноски за ЗО се начисляват лихви за просрочие, в
размер на *** лева. Прието е, че годишният осигурителен доход, върху който се
довнасят осигурителни вноски, е ***
лева/ограничен до размера на максималния осигурителен доход *** лв. – *** лв. – *** лв./ и че размерът на
осигурителната вноска за довнасяне за ЗО е в размер на *** лева (*** лв.
х 8%), а за невнесената от ревизираното лице вноска за ЗО се начисляват лихви
за просрочие, на основание чл.175, ал.1
от ДОПК, във връзка с чл.107, ал.1 от ЗЗО, в размер на *** лева.
По
отношение задълженията по ЗДДС, в РА е описано, че жалбодателката Г.М.К. не е
регистрирана и никога не е била регистрирана по реда на ЗДДС и че след
извършения анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК е установено, че същата е получила
през 2015 год. и през 2016 год. доходи от превоз на пътници, които не са
декларирани от ревизираното лице, както и че за извършените продажби на
транспортни услуги (превоз на пътници) не са издадени документи, а получените
приходи от същите не са отчетени като такива. Прието, че извършените
транспортни услуги представляват доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС и същата е
облагаема според чл.12 от ЗДДС, както е посочено, че при извършената ревизия е
установено, че Г.К. е реализирала облагаем оборот към 30.04.2016 год., в размер
на *** лева и е отговаряла на изискванията за задължителна регистрация по ЗДДС,
като съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, същата е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС. В РА е прието, че към 31.05.2016 год. реализираният
оборот е бил в размер на *** лева, поради което от
01.06.2016 год. са отпаднали основанията за регистрация по чл.96 от ЗДДС, но
към 31.07.2016 год. реализирания от Г.К. облагаем оборот за предходните 12
месеца отново е бил над 50000 лева - в размер на ***
лева и съответно, същата отново е
отговаряла на изискванията за задължителна регистрация, във връзка с облагаемия
оборот към 31.07.2016 год. и до 14.08.2016 год. е следвало да подаде заявление
за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС. В РА е посочено, че на основание чл.102,
ал.3, т.2 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на
услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на
срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация , ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали
основанията за регистрация и че съгласно ал.4 на същия текст, „Задълженията по
ал.3 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс”. Въз основа на изложените факти и обстоятелства, от органите по
приходите е прието, че за периода от 29.08.2016 год. до 31.12.2016 год.,
ревизираното лице дължи ДДС, на основание чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, като в РА
дължимият ДДС е посочен по месеци поради обстоятелството, че отчетният период
по ЗДДС е календарният месец. Описано е, че за реализираните приходи
ревизираното лице е следвало да начисли данък върху добавената стойност 20%, на
основание чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, върху определената данъчна основа на доставката,
като на основание събраните доказателства и извършения анализ на относимите
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, за периода 29.03.2016 год. - 31.08.2016
год. не е определен дължим ДДС. На основание събраните доказателства и
извършения анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, в РА е
определена основата за облагане с ДДС, за периода от 01.09.2016 год. -
31.12.2016 год., за извършените облагаеми доставки по ЗДДС, за които се дължи
ДДС, на основание чл.102, чл.66, ал.1, т.1 и 67, ал.2 от ЗДДС, от ревизираното
лице Г.М.К.
Така, в РА е прието, че за данъчен период от 01.09.2016 год. до 30.09.2016 год. не е
подадена Справка-декларация по ЗДДС, а при извършената ревизия е установено, че
през месец септември 2016 год., Г.К. е извършила транспортни услуги, на
стойност *** лева и за реализираните приходи, на
основание чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, ревизираното лице е следвало да начисли
данък върху добавената стойност 20%, в размер на ***
лева, съгласно разпоредбите на чл.67, ал.2 от ЗДДС и съответно дължи ДДС за
внасяне, в размер на *** лева, както и че за невнасяне
на дължимия ДДС, в размер на *** лева, на основание чл.175 от ДОПК, се
начисляват лихви, в размер на *** лева.
В РА е прието, че за данъчен период от 01.10.2016 год. до 31.10.2016 год. не е
подадена Справка-декларация по ЗДДС, а при извършената ревизия е установено, че
през месец октомври 2016 год., Г.К. е извършила транспортни услуги, на стойност
*** лева и за реализираните
приходи, на основание чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, ревизираното лице е следвало да
начисли данък върху добавената стойност 20%, в размер на *** лева, съгласно разпоредбите на чл.67, ал.2
от ЗДДС и съответно дължи ДДС за внасяне, в размер на *** лева, както и че за невнасяне на дължимия
ДДС, в размер на *** лева, на основание чл.175 от ДОПК, се
начисляват лихви, в размер на *** лева.
В РА е прието, че за данъчен период от 01.11.2016 год. до 30.11.2016 год. не е
подадена Справка-декларация по ЗДДС, а при извършената ревизия е установено, че
през месец ноември 2016 год., Г.К. е извършила транспортни услуги, на стойност *** лева и за реализираните приходи, на
основание чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, ревизираното лице е следвало да начисли
данък върху добавената стойност 20%, в размер на *** лева, съгласно разпоредбите на чл.67, ал.2
от ЗДДС и съответно дължи ДДС за внасяне, в размер на *** лева, както и че за невнасяне на дължимия
ДДС, в размер на *** лева, на
основание чл.175 от ДОПК, се начисляват лихви, в размер на *** лева.
В РА е прието, че за данъчен период от 01.12.2016 год. до 31.12.2016 год. не е
подадена Справка-декларация по ЗДДС, а при извършената ревизия е установено, че
през месец декември 2016 год., Г.К. е извършила транспортни услуги, на стойност
*** лева и за
реализираните приходи, на основание чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, ревизираното лице
е следвало да начисли данък върху добавената стойност 20%, в размер на *** лева, съгласно разпоредбите на чл.67, ал.2
от ЗДДС и съответно дължи ДДС за внасяне, в размер на *** лева, както и че за невнасяне на дължимия
ДДС, в размер на *** лева, на
основание чл.175 от ДОПК, се начисляват лихви, в размер на 408.27 лева.
Така е формиран общият, установен с РА, размер на
задължението за внасяне на ДСС от ревизираното лице, посочен в таблица –
приложение към ревизионни акт/на л.36 от делото/, а именно - главница *** лева и лихви върху
нея, в размер на *** лева. Общият размер на всички установени при ревизията задължения,
в т.ч. главници и лихви, е посочен в табличната част на РА/л.31-л.32/, като видно от същата, този общ размер
възлиза на ***/***/ лева.
Както бе упоменато и по-горе, против този РА
№Р-16001618004155-091-001 от 28.01.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив е била подадена в срок жалба
от ревизираното лице, в ТД на НАП Пловдив ***, регистрирана с Вх.№***/*** год.
на ТД на НАП Пловдив и с Вх.№***/*** год. на ТД на НАП – Пловдив/л.21-л.25/. По повод тази жалба директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е
произнесъл в срок с Решение №228 от 11.04.2019 год./л.11-л.19/, като Е ИЗМЕНИЛ РА №Р-16001618004155-091-001 от
28.01.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на Г.М.К., в частта му
установените задължения по ЗДДФЛ и съответните лихви към тях, съответно:
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2015 год. – от *** лева, на *** лева
и лихвите за просрочие – от *** лева, на *** лева, като в мотивите към решението във връзка с това
е посочено, че в табличната част на РА неправилно е посочена в колона 4 и колона
11 дължима сума за 2015 год., в размер на ***
лева. С решението е изменен РА и в частта му установените задължения по ЗДДФЛ и
съответните лихви към тях, съответно: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016
год. – от *** лева, на *** лева и лихвите за просрочие –
от *** лева, на ***
лева, като в мотивите към решението във връзка с това е посочено, че в
табличната част на РА неправилно е посочена в колона 4 и колона 11 дължима сума
за 2016 год., в размер на *** лева. С Решение №228
от 11.04.2019 год. директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА
№Р-16001618004155-091-001 от 28.01.2018 год. на ТД на
НАП – Пловдив, издаден на Г.М.К., в останалата му част, т.е. за всички други
установени задължения и съответните лихви към тях, като в решението за изложени
и подробни мотиви за това.
По
искане на процесуалния представител на жалбодателя, по делото е назначена и
съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – икономист, което, след като се
запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки да даде
заключение, на следните въпроси: Да установи какъв е размерът на получените
доходи от извършените транспортни услуги за периода от 01.01.2015 год. до
31.12.2016 год., въз основа на получените отговори от третите лица, приложени
по делото и описани в ревизионния доклад и въз основа на това да изчисли
данъчната основа за определяне размера на данъчните задължения, така, както са
описани в Ревизионен акт №Р-16001618004155-091 от 28.01.2019 год., а именно: по
ДОО, ДДС, ЗЗО, ЗДДФЛ и ДЗПО-УПФ. Вещото лице И.К.Н., след запознаване с
материалите по делото, е представило заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза/л.1752-л.1758/,
поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и
което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като
неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 07.01.2020
година.
На така поставения му въпрос, вещото лице е посочило в
заключението си, че за 2015 год. получените приходи от
стопанска дейност без регистрация са в размер на ***
евро, с левова равностойност в размер на *** лева
и че данъчната основа, върху която се дължи данък, се определя като от
приходите се приспаднат разходите за дейността и задължителните осигурителни
вноски като самоосигуряващо се лице. Посочило е, че самоосигуряващото се лице,
упражняващо трудова дейност като едноличен търговец през 2015 год., дължи
авансови осигурителни вноски върху минималния месечен осигурителен доход, който
за 2015 год. е в размер на *** лева, в следните размери: • За ДОО: *** лева; • За ДЗПО: ***
лева; • За ЗО: *** лева
или че общо авансовите осигурителни вноски са в размер на *** лева, както и че авансовите осигурителни вноски се
внасят ежемесечно в срок до 25-то число на следващия месец. Пояснило
е, че размерът на авансовите осигурителни вноски надвишава установените приходи
в размер на *** лева, предвид
което за 2015 год. не се дължат изравнителни осигурителни вноски. В
заключението е посочило, че за 2015 год. не се дължи ДДФЛ върху доходите от
стопанска дейност без регистрация. В тази част на заключението вещото лице е
описало, че за невнесени в срок осигурителни вноски са начислени лихви за
просрочие, изчислени към 28.01.2019 год./ съгл. приложен
лихвен лист/: • За ДОО: *** лева; • За ДЗПО: *** лева; • За ЗО: *** лева или в общ размер:
*** лева.
По-нататък в заключението е посочено, че за 2016 год. получените
приходи са в размер на *** евро, с левова
равностойност в размер на *** лева, като отново е
отбелязало, че данъчната основа, върху която се дължи данък, се определя като
от приходите се приспаднат разходите за дейността и задължителните осигурителни
вноски като самоосигуряващо се лице. Вещото лице е отбелязало, че ревизиращият
екип, след проучвания, установява средната норма на печалба на други търговци,
упражняващи същата или подобна дейност при подобни условия за 2015 год., в
размер на ***% и прилага същата за и за 2016 год., като
е посочило, че прилагайки
тази норма на печалба, се получава облагаема печалба от дейността за 2016 год.,
в размер на *** лева. Посочило е, че самоосигуряващото се лице,
упражняващо трудова дейност като едноличен търговец, през 2016 год. дължи авансови осигурителни вноски върху
минималния месечен осигурителен доход, който за 2016 год. е
в размер на ***
лева, в следните размери: • За
ДОО: *** лева; • За ДЗПО: *** лева; • За ЗО: *** лева и че общо авансовите осигурителни вноски са в
размер на *** лева. Отново е отбелязало, че авансовите
осигурителни вноски се внасят ежемесечно в срок до 25-то число на следващия
месец и че за 2016 год. не се дължат изравнителни осигурителни вноски, тъй като установения доход от дейността е в
размер на *** лева, а авансовите вноски са
изчислени върху осигурителен доход в размер на *** лева, като е посочило, че данъчната основа /след приспадане на осигурителните
вноски, в размер на *** лева/ за облагане с ДДФЛ за 2016 год., е в размер на *** лева. В заключението вещото лице е посочило, че
дължимият данък по ЗДДФЛ върху доходите от стопанска дейност без регистрация е
в размер на *** лева/***% х ***/, като е отбелязало, че данъкът е дължим в срок до
30.04.2017 год., а за невнесения в срок ДДФЛ се дължи
лихва за просрочие, която към 28.01.2019 год. е в
размер на *** лева. Посочило е, че за невнесени в срок
осигурителни вноски са начислени лихви за просрочие, изчислени към 28.01.2019
год./съгл. приложен лихвен лист/: • За ДОО: ***
лева; • За ДЗПО: *** лева; • За ЗО: *** лева или в общ размер:
*** лева.
Накрая в заключението си вещото лице е посочило, че
размерът на получените приходи от извършените транспортни услуги за периода от
01.01.2015 год. до 31.12.2016 год., въз основа на получените отговори от
третите лица, приложени по делото и описани в ревизионния доклад, е общо в
размер на *** лева и сумата не надвишава 50000 лева, т.е. не е налице
обстоятелство за регистрация по ЗДДС.
В съдебно заседание, на вещото лице не са поставяни
допълнителни или уточняващи въпроси от страните.
При
така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за
допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК,
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Началото на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) №***/*** год., издадена от С. П. П., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, по отношение
на жалбодателката Г.М. ***, с ЕГН **********, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и по
периоди, посочени
по-горе. Последвало е
издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №***/*** год. от същия „***” при ТД на НАП – Пловдив - С. П. П., с която срокът на ревизията е удължен до
21.12.2018 год., като
и двете заповеди са връчени на ревизираното лице по електронен път и са
получени от ревизираното лице. В
хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад №*** от *** год., също връчен на ревизираното лице
по електронен път, като въз
основа на него и на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден
оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16001618004155-091-001 от 28.01.2018 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този
РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120,
ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен път на ревизираното лице. От страна на Г.М.К., както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, като в срок е
последвало и издаването на
Решение №228 от 11.04.2018
год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град
Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е изменен в
частта му за установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
за 2015 год. и за 2016 год. и за лихвите за просрочие върху тези задължения и е
потвърден в останалата му част.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото упълномощителна Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.122-л.124/. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените
им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да
издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил
ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална
дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на
ревизия). Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт
само на това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената срещу
ревизионния акт жалба.
По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт,
съдът намира следното:
Както бе отбелязано и по-горе, с жалбата се оспорва изцяло издадения ревизионен акт, с който са установени посочените задължения, като незаконосъобразен, като жалбодателката счита, че не са налице достатъчно данни за прилагане на особения ред за облагане и установяване на задължения, тъй като не са налице предпоставките, визирани от законодателя, за да се направи подобен извод. В жалбата е посочено, че данъчната основа е определена въз основа на събрани косвени доказателства на база предприети процесуални действия от органите по приходите и че не са обосновани твърденията на органите по приходите, че е осъществявала дейност, свързана с превоз на пътници с цел извличане на печалба. Жалбодателката счита, че приходите и броя на пътниците са определени произволно, както и твърди, че автомобилът е бил управляван от Т. К. Ф. – неин съпруг, като възразява срещу определения размер на приходите от превоз на пътници и определените разходи и счита, че същите са произволни и не кореспондират с реално получените приходи и направените разходи. В тази връзка в жалбата се твърди, че лицата, които изобщо не са отговорили на изпратените искания, са включени при определянето на приходите и годишната данъчна основа по чл.122 от ДОПК, което според нея не е правилно, от което може да се изведе и извод, че предмет на обжалване е определената основа по чл.122 от ДОПК за облагане с ДДС за периода от 29.03.2016 год. до 31.12.2016 год., и за определените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и за определените задължения по КСО и ЗЗО, за 2015 год. и за 2016 година.В тази, съдът намира следното:
Разпоредбите на чл.122 от ДОПК
регламентират издаването на РА при особени случаи, като осигуряват на органите
по приходите правна възможност при наличието на определени обстоятелства и
спазвайки определени законови изисквания, да определят данъчна основа за
облагане с преки или косвени данъци, а от там и данъчните задължения по реда на
съответния материален закон. Ревизия по чл.122 от ДОПК се извършва при наличие
на някое от обстоятелствата, визирани в ал.1 от същия член, като механизмът и
редът, които следва да се спазват от страна на ревизиращия орган, са
регламентирани в ал.2 на чл.122 и ал.1 на чл.124 от ДОПК. По силата на чл.122,
ал.2 от ДОПК, основата за облагане с данъци се определя след задължителен
анализ на всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, изброени в
т.1 - 16 от същата алинея, като изискването на процесуалния закон е да бъдат
взети предвид онези от тях, които биха дали възможност на ревизиращия орган да
определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. За постигане на
горната цел, в задължение на органите по приходите е вменено, съблюдавайки
принципите за обективност и служебно начало, да установят безпристрастно
фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността
на задължените лица в производствата по този кодекс. Във връзка с това, в хода
на ревизионно производство са извършени редица процесуални действия, в резултат
на които са събрани доказателства, които са подложени на обективна преценка и
анализ. С оглед описаното и при всички събрани в хода на ревизията
доказателства, правилно е записано в мотивите на оспорения РА, че са установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния
характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по
преценка конкретния размер на дължимия данък и затова в разпоредбата на чл.122,
ал.1 от ДОПК, при наличие на посочените обстоятелства, законодателят несъмнено
е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на
облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален
данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези
обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на
данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може
да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на
облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите и именно
това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивната част на РА и РД са
посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от
ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверния
начин.
В тази връзка следва да се посочи, че в
хода на ревизията е констатирано, че жалбодателката Г.К. е закупила, с договор
за покупко-продажба на МПС от *** год., микробус, марка „Фолксваген Каравел”,
за сумата от *** лева, от Т. Ф. К., което МПС, съгласно приложеното
свидетелство за регистрация, е с „8+1” места. С искане за извършване на
действия от други контролни органи №***/*** год., от ОД на МВР - Кърджали е
изискана информация за влизанията и излизанията в и от страната на лекия автомобил,
марка „Фолксваген Каравел”, с peг.№***, който от месец *** год. е с peг.№***,
собственост на жалбодателката Г.К., като с писмо Изх.№***/*** год.на ОДМВР – Кърджали
е изпратена информация за преминаванията
на това МПС, собственост на Т. Ф. К. и на ревизираното лице. Така, при
ревизията са установени преминавания на лекия автомобил с peг.№***, както
следва: - за 2015 год. - осъществени общо 24 броя преминавания с 175
регистрирани лица в автомобила; - за 2016 год. - осъществени общо 72 броя
преминавания, с 568 регистрирани лица в автомобила. В хода на ревизията на част
от физическите лица, посочени като пътуващи в автомобила с peг.№***, собственост
на Г.К., са били изпратени искания за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица, с които от тях е изискана информация относно
маршрута и целта на пътуването, за превозното средство, с които е пътувало
лицето, за начина на свързване с превозвача, за сумата, която е платена за
транспортната услуга и други данни. Част от лицата, пътували с този автомобил с
peг.№***, не са
намерени на адреса за кореспонденция или не са отговорили на изпратеното искане
за представяне на документи и обяснения и от тях не е получена изисканата
информация. От изпратените отговори при ревизията и при предходно ревизионно
производство е посочен маршрута, по който са пътували и платената от тях сума
за превоза, която е възлизала от ** до
** евро, без да са били издавани документи за пътуванията. След направен анализ
на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП - Пловдив,
събраните в хода на проверката и на ревизията доказателства и получената
информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ
и други, подробно описани в ревизионния доклад, неразделна част от ревизионния
акт, органът по приходите е установил че жалбодателката К. е получила през 2015
год. и през 2016 год. доходи от превоз на пътници, без да ги е декларирала с
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Органите по приходите са установили, че ревизираното
лице е извършвало превоз на пътници от България до ***, *** и *** и обратно.
Въз основа на представена от ОД на МВР - Кърджали информация за регистрираните
влизания и излизания на автомобила с peг.№***, собственост на ревизираното лице, са определени
броя на извършените превози на пътници по месеци и години, както следва: за
2015 год. са установени 149 пътника, а за 2016 год. са установени 507 пътника.
Въз основа на получената информация от лицата, пътували с автомобила с peг.№*** и на
предоставените данни от други контролни органи, са били определени приходи от
извършен превоз на пътници за 2015 год., в размер на *** лева и съответно за
2016 год., в размер на *** лева, като определените от ревизиращия екип приходи
са описани по-месеци в изготвения ревизионен доклад.
След извършения анализ на всички
представени документи, писмени обяснения, отговори от направени запитвания до
трети лица, получена информация от други контролни органи, от ревизиращия екип
е констатирано наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, според
която „са налице данни за укрити приходи
или доходи.” и с оглед на това, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на
лицето е било връчено уведомление, с което е уведомено, че при извършването на
ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за
ревизирания период, поради което основата за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ
и по ЗДДС за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК,
съответно е извършен и анализ на изброените в чл.122, ал.2 от ДОПК точки, като
в констативната част на РД са посочени кои от същите са относими и кои не, при
определяне на данъчната основа за преки и косвени данъци. Така, в изготвения РД
и в оспорения РА, за ревизираното лице са определени получени приходи от
извършен превоз на пътници за 2015 год., от 149 лица, в размер на *** лева и за
2016 год., от 507 лица, в размер на *** лева. В ревизионния доклад са
определени разходи за извършени превози на пътници за 2015 год., в размер на ***
лева и за 2016 год. – *** лева. Разходите на лицето са определени въз основа на
данни за средна норма на печалба от фирми със сходен предмет на дейност -
превоз на пътници, като е приета средна норма от ***%. Въз основа на направения
анализ, ревизията е определила данъчна основа за облагане с данък върху дохода
по реда на чл.122 от ДОПК, въз основа на установените недекларирани доходи,
след приспадане на дължимите ЗОВ, като така, за 2015 год. е определена годишна
данъчна основа на доходите от превоз на пътници по реда на чл.122 от ДОПК, в
размер на *** лева, определена като разлика между облагаемия доход *** лева и
дължимите вноски за ЗОВ, а за 2016 год. е определена годишна данъчна основа на
доходите от превоз на пътници, по реда на чл.122 от ДОПК, в размер на *** лева,
определена като разлика между облагаемия доход *** лв. и дължимите вноски за
ЗОВ, като въз основа на тези годишни данъчни основи е определен и дължимия
данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ/**%/ за
двете ревизирани години.
В хода на ревизионното производство
органите по приходите са установили, че през ревизирания период РЛ работи по
трудов договор с „***” ООД, не е декларирало извършване на стопанска дейност и
няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Предвид установените в хода на
ревизионното производство наличие на данни за укрити приходи или доходи/чл.122,
aл.1, т.2 от ДОПК/
от упражняване на икономическа дейност (превоз на пътници с МПС) от
жалбоподателя, без регистрация по ТЗ за ревизирания период, на основание чл.
124а от ДОПК, във връзка с чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО
са установени задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно
осигуряване на самоосигуряващото се лице и прилежащите лихви. В резултат на
установеното наличие на укрити приходи от извършване на икономическа дейност се
реализира и възможността за определяне на осигурителния доход и дължимите от
жалбодателката К. задължителни осигурителни вноски по реда на ал.2 от чл.122 на ДОПК, при съблюдаване на текста на чл.124а и особените правила на чл.124 от ДОПК. Предвид събраните доказателства, органът по приходите е направил констатация,
че задълженото лице е извършвало трудова дейност и на основание чл.124а от ДОПК
следва да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо
се лице, в т.ч. и върху дохода, установен по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК.
Осигурителният доход, в който е включен облагаемият доход от упражняваната
икономическа дейност от ЗЛ, върху който са дължими вноски за ЗОВ за
ревизираните години, е определен по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с
чл.124а от същия закон, а размерът на осигурителните вноски е съгласно
определените в материалните закони - КСО и ЗЗО. Законодателят е предвидил чрез
разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като
еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, да
формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за
регистрираните търговци. В случая е видно, че става въпрос за повтарящи се
действия, материализирани в множество сделки с цел приход по смисъла на
Търговския закон, като броят и системността на така осъществените сделки сочат
безспорно и това, че те са извършени не за обезпечаване на собствени нужди, а с
цел реализиране на печалба, т.е. лицето е действало като търговец по смисъла на
чл.1, ал.1 от ТЗ, като не са налице изключенията, визирани в чл.2 от ТЗ. Съответно,
по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, ревизираното лице е самоосигуряващо се лице -
физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя
сметка, като на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО, жалбодателката попада в
обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване
за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност
като едноличен търговец. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски,
включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, съгл. чл.6,
ал.2 от КСО, като съгласно разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО, осигурителните
вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и
се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и
максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната
година. Предвид разпоредбата на чл.127, ал.1 от КСО, ревизираното лице дължи
осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд -
лицата, родени след 31 декември 1959 год., ако са осигурени във фонд „Пенсии”
на държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО - УПФ, като
осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, а окончателният
размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.8 се определя за периода,
през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на
данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не
може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от
максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се
дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за
фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, а от
01.01.2015 год. и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство” за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се
определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите
при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова
дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни
вноски, съгл. чл.6, ал.8 и 9 от КСО. Същевременно, съгласно разпоредбата на
чл.33 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/, задължително осигурени в НЗОК са
всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски,
определени със Закона за бюджета на НЗОК/чл.29, ал.3 от ЗЗО/, като здравноосигурителните
вноски за ЗО са дължими на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, съгл.
която, „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в
търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия
и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да
бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези
самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО и годишно върху
доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно справката към данъчната
декларация по реда на чл.6, ал.8/9 от КСО.”. Въз основа на установеното при
ревизията, че ревизираното лице е извършвало трудова дейност, то на основание
чл.4, ал.3, т.2 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, във връзка с чл.124а от ДОПК,
същото подлежи на задължително социално и здравно осигуряване в качеството му
на самоосигуряващо се лице. Ясно е, че така определеният осигурителен доход, по
реда на чл.122 -124 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения
осигурителен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение
на задълженото лице, което в случая не е декларирало и не е заплатило ЗОВ за
процесния период, като допълнително установените задължения за ЗОВ на
ревизираното лице, в качеството му на самоосигуряващото се лице за ревизираните
години, са в резултат на установения осигурителен доход по реда на чл.122 - 124
от ДОПК, във връзка с чл.124а от ДОПК. Размерът на осигурителните вноски е
определен съгласно чл.6, ал.1, т.2 (за фонд „Пенсии” – 12.8% за периода от 2015
год. до 2016 год.) и чл.157, ал.1, т.1, б.„в” (за ДЗПО - УПФ - 5%) от КСО, а на
основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и съобразно размера на здравноосигурителната
вноска, посочена в чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, е определена
вноската за ЗО, за довнасяне в приход на НЗОК. За невнесените в
законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху годишния осигурителен доход за
ревизираните години, правилно са начислени дължимите лихви, на основание чл.113
от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК.
На следващо място, ревизиращият екип правилно
е приел, предвид установените факти при ревизията, че задълженото лице е
получило през 2015 год. и 2016 год. доходи от превоз на пътници, които не са
декларирани по надлежния ред, като за реализираните транспортни услуги не са
издавани документи и приходите не са отчетени от жалбодателката Г.М.К., поради
което правилно са приети за укрити доходи. По своята същност, осъществените
услуги представляват международен транспорт на пътници, които са облагаеми
доставки с нулева ставка на данъка по силата на чл.29 от ЗДДС, като доказването
на същите се извършва с документите, посочени в текста на чл.22 от ППЗДДС, но
предвид обстоятелството, че ревизираното лице не разполага с такива, то в
конкретния случай правилно е прието, че не може да бъде приложена нулевата
ставка на данъка. Видно от данните, съдържащи се изготвената на стр.30-та до
стр.32-ра от констативната част на съставения РД таблица, ревизията е приела,
че към 30.04.2016 год. жалбодателката Г.М.К. е достигнала изискуемия от ЗДДС
облагаем оборот за задължителна регистрация, възлизащ на сумата от *** лева и
същата е била длъжна до 14.05.2016 год. да подаде заявление за регистрация по
чл.96, ал.1 от същия закон. Органите по приходите са установили, че към
31.05.2016 год. реализираният оборот възлиза на сумата от *** лева, поради
което, към 01.06.2016 год. са отпаднали основанията за регистрация по
материалния закон на ревизираното лице, като в резултат на извършените
изчисления е установено, че към 31.07.2016 год. това лице отново е надвишило
прага за задължителна регистрация от 50000.00 лева, тъй като реализираният
облагаем оборот за времето от 01.08.2015 год. до 31.07.2016 год. е в размер на ***
лева. Органите по приходите са направили изрична констатация, че за периода от
29.03.2016 год. до 31.08.2016 год. не се начислява допълнително ДДС, тъй като е
установено, че през този период не са били регистрирани преминавания през ГКПП
на Република България на микробус, марка „Фолксваген Каравел”, с peг. №***,
собственост на жалбодателката Г.М.К.. Предвид събраните доказателства и
извършения анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК,
ревизиращият екип правилно е определил основа за облагане с ДДС, за периода от
01.09.2016 год. до 31.12.2016 год., за извършените от задълженото лице
облагаеми доставки, свързани с оказаните транспортни услуги и съответно, правилно,
на основание чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, е начислен допълнително косвен данък в
общ размер на 6551.94 лева, определен съобразно разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от ППЗДДС, като същият е установен за дължим от ревизираното
лице за посочения период, ведно с дължими лихви, изчислени на сумата в размер на
*** лева.
Така, предвид всичко изложено по-горе, настоящият
съдебен състав намира възраженията, респ. оплакванията
развити в жалбата, за недоказани, а оттам -
и за неоснователни. Безспорно е, че в случая ревизията е протекла по
особените правила на чл.122 и следващите от ДОПК и предвид това, то на
основание чл.124, ал.2 от ДОПК, доказателствената тежест за оборване на
констатациите на приходния орган се носи or жалбодателя, съответно, в тежест на
жалбодателя е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае
фактическите констатации на органа по приходите. От страна на процесуалния
представител на жалбодателката Г.К., обаче, не бяха представени безспорни
доказателства, нито в качествен, нито в количествен аспект, по време на
съдебното производство по обжалване на процесния ревизионен акт, които да
оборят констатациите на органите по приходите, направени в този ревизионен акт
и съответно, не бяха ангажирани доказателства, които да поставят под съмнение
мотивите на приходния орган за установяване
на допълнителни данъчни задължения в тежест на жалбодателя, нито пък бяха
направени доказателствени искания в тази насока.
Ясно е, че правилата за определяне на
данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са
нормативно установени и че единствено при наличие на обстоятелства по чл.122,
ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК,
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията
по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е
на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не
може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от
хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК. Принципът на служебното начало, възведен в чл.5
от ДОПК, според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни
служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания,
включително за прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение
възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на
данъчните органи. Решаващо при разпределението на доказателствената тежест
между данъчния субект - жалбодател и административния орган - ответник по
жалбата, е обстоятелството, каква правна последица страната претендира като
настъпила, като относно факта, обуславящ тази последица, страната носи
доказателствената тежест, с уточнението, че доказателствената тежест не е
равнозначна на задължение да се представят доказателства. Без съмнение, в
случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл.124, ал.2 от ДОПК,
съобразно което, в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в
хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието дори само едно от основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено от
събраните доказателства. Въпросното правило, ясно и точно, указва кому лежи
доказателствената тежест относно релевантните факти при спор относно законосъобразността
на ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл.122 от ДОПК, като
придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия
констатации.
Настоящият съдебен състав, предвид
приобщените по делото писмени доказателства и изложеното по-горе намира, че
органите по приходите в конкретния случай са доказали основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за извършване на
ревизията по особения ред, като тази норма регламентира, че органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за укрити приходи
или доходи.
Няма спор, че жалбодателката Г.М.К. е
местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ и че според нормата на чл.6
от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за
придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а нормата на
чл.8 от с.з. от своя страна регламентира детайлно, кои доходи се считат за
придобити от източници в Република България. В разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че „Облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон.”, а съответно, в чл.35, т.6
от ЗДДФЛ е указано, че облагаем доход са и „ ... всички други източници, които
не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по
реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане.”. Съгласно чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, по реда на ал.1 – ал.6 се
облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по
смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е.
правилно е прието от органа по приходите, че Г.М.К., като физическо лице, е
търговец по смисъла на ТЗ, което не е регистрирано като едноличен търговец и
съответно, доходите от стопанската му дейност следва да се облагат по реда на
Глава пета, Раздел втори от ЗДДФЛ, т.е. тези доходи се считат за доходи от
стопанска дейност, осъществена като едноличен търговец и съответно, следва да
се облагат с 15 на сто данък, съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. От
съвкупният анализ на цитираните правни норми, следва правният извод, че липсата
на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е
добил, налага необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на
данъчна ревизия, предвиден в чл.122 и следв. от ДОПК,
който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде
определена по реда на съответния материален данъчен закон. Когато е налице едно
противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от
проявлението на някой от фактите/дори само един от тях/, възведени в чл.122,
ал.1 от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно
производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от
изброените в закона обстоятелства/критерии/, които са относими към ревизирания
данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от
данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се
стигнало при нормално развие на правоотношението. Това, разбира се, в никакъв
случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на
облагане, възведени в съответния материален закон, на така или иначе, в тежест
на жалбодателя е да оспори установените в хода на ревизията факти, тъй като в
случая, с оглед установените основания по чл.122, ал.1 от ДОПК, фактическите
констатации на РА се считат за верни до доказване на противното. Както би
отбелязано и по-горе, органите по
приходите са установили, че ревизираното лице е извършвало превоз на
пътници от България до ***, *** и *** и обратно, който превоз е извършван с
едно и също МПС - лек автомобил/микробус/, марка „Фолксваген Каравел”, с peг.№***,
8+1 места, собственост на ревизираното лице, като са установили и определили и
броя на извършените превози на пътници по месеци и години, както следва: за
2015 год. - 149 пътника, а за 2016 год. - 507 пътника или общо 656 пътника.
Според настоящия съдебен състав, броят на влизанията и излизанията на този
микробус от страната за посочения период от време/две години/ и съответно, броят
на извършените превози, т.е. броят на превозените пътници за този период, безспорно
и категорично водят до извода, че ревизираното лице е извършвало тази дейност
редовно, по занятие, а не се касае за еднократни или инцидентни превози на
пътници и в този смисъл, правилно е прието от ревизиращите органи, че
облагаемият доход следва да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, а ревизията е протекла по реда на чл.122 и
следващите от ДОПК, тъй като по време на същата е установено, че
жалбодателката К. е получава доход от
извършването на транспортни услуги, без същите да бъдат декларирани от същата. Ясно
е, че не са били намерени всички лица, които са били транспортирани до
трети страни и обратно, а това и обективно е изключително трудно да се
осъществи, както и е ясно, че една част от намерените лица не са отговорили на
исканията, но независимо от това, правилно, според настоящия съдебен състав, органите
по приходите, позовавайки се на
особените правила на ревизионното производство, проведено по реда на чл.122 и
следващите от ДОПК, на база на събраните доказателства по време на ревизията,
са изчислили съответните недекларирани
суми за 2015 год. и 2016 год. и
съответно, правилно са определили годишните данъчни основи за всяка една от двете
посочени години. Съдът намира също, че от събраната информация по време на
ревизионното производство несъмнено
се доказва наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно
че са налице данни за укрити приходи или доходи и правилно, поради това,
ревизиращият екип, базирайки се
на правилото на чл.124, ал.2 от ДОПК е установил допълнителни данъчни
задължения, като е взел предвид всички превозени пътници през границата, до посочените страни, а
не само за тези, които са били намерени
на съответния адрес и са дали информация за заплатено възнаграждение на
жалбодателката и неговия размер. В тази връзка съдът намира, че приетата
в съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Н. е неотносима към конкретния правен спор и
не може да опровергае документално доказаните констатации на органа по
приходите, т.к. в заключението на вещото лице са взети предвид само сумите,
посочени от намерените и дали отговор на връчените им искания лица. Според
настоящия съдебен състав, несъмнено е доказано наличието на укрит доход, видно
от отговорите на лицата, платили за извършената превозна услуга, а и от
останалите събрани в хода на ревизионното производство доказателства и дори да
се приеме, че в случая спорът се свежда до това, дали лицето следва да бъде
данъчно обложено само върху сумите, които лицата са посочили като платени или
върху предполагаемата сума, платена от всички превозени лица, които са
преминали границата с посоченото превозно средство - собственост на
жалбодателката (макар че процесуалният представител на същата претендира отмяна
изцяло на оспорения РА), то ако се приеме за законосъобразен първият отговор, жалбодателката
ще получи изгода от своето неправомерно действие - недеклариране на получен
доход и съответно – необлагането на този получен доход. Смисълът на
разпоредбите на чл.122 и следващите от ДОПК, обаче, е лицето да бъде
санкционирано заради своето незаконосъобразно поведение и действия, а не да
получава облаги от него, поради което и съдът намира, че ревизиращият орган следва
да определи размера на облагаемата годишна данъчна основа, върху която, с оглед
вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се
изчисли дължимият данък. Както бе отбелязано и по-горе, в случая са установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и това не е опровергано от
жалбодателката в хода на настоящото съдебно производство, а тъй като тези
обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на
данъчното задължение, законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може
да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на
облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно
това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивировъчната част на оспорения
РА и на РД са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при
определяне на облагаемата основа по възможно най-достоверния начин и върху
която облагаема основа, с оглед вида на данъка и съответния материален данъчен
закон, правилно са изчислени задълженията на ревизираното лице за данъци и за
вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване/ЗО/.
Всичко изложеното до тук, според
настоящия съдебен състав, налага извода, че оспореният в настоящото
производство Ревизионен акт №Р-16001618004155-091-001
от 28.01.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив, изменен с
Решение №228/11.04.2019 год. на директора на Дирекция
„ОДОП” – Пловдив в частта му за задълженията за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ и лихвите за просрочие върху тях, за 2015 год. и
за 2016 год. и потвърден в останалата му част, е законосъобразен, издаден е от
компетентен орган, при спазване изискванията за форма и процедура, т.е. без
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие
с материалния закон и правните принципи и следва да остане в сила, а подадената
срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението
по настоящото дело същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, с решението по
делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по
жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено в съдебно
заседание в хода по същество, от процесуалния представител на ответника по жалба,
както и в представената писмена защита. Като взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, на
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един
адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно
възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
наредба е приета с решение на Висшия
адвокатски съвет от 9.VII.2004
год. и е издадена на основание чл.121, ал.1,
във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията,
за които е ангажирана отговорността на жалбодателката Г.М.К. с оспорения РА,
изменен с Решение №228/11.04.2019 год. на директора на Дирекция „ОДОП” –
Пловдив в частта му за годишния и авансов данък по ЗДДФЛ и лихвите за
просрочие, за 2015 год. и за 2016 год. и потвърден в останалата му част, възлиза
общо в размер на ***/***/ лева, в т.ч. главници и лихви за задължения за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – *** лева, главници за задължения за
вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, за 2015 год. и 2016 год. и за ДДС за периода от
01.09.2016 год. до 31.12.2016 год., общо в размер на *** лева и лихви върху тях,
общо в размер на *** лева, като в този размер от *** лева се определя и
материалния интерес в настоящото съдебно производство. При това положение и
съобразно нормата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
възнаграждението следва да бъде определен на 1544.24/хиляда петстотин
четиридесет и четири лв. и 24 ст./ лева (4. при интерес от 10000 до 100000 лв. – 830 лв. плюс 3% за горницата
над 10000 лв.). Предвид горното, съдът
намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо
в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно – в размер на 1544.24/хиляда
петстотин четиридесет и четири лв. и 24 ст./ лева.
Ето
защо, по изложените по-горе съображения и на
основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ от ДОПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.К., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
против Ревизионен акт №Р-16001618004155-091-001
от 28.01.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив, ИЗМЕНЕН с Решение №228/11.04.2019
год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, в частта му за задължения за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и лихвите за просрочие върху тях, както следва: 1.
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2015 год. – от 2245.00 лева, на 1960.00
лева и лихвите за просрочие – от 625.58 лева, на 546.16 лева; 2. Годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 год. – от 8211.00 лева, на 7963.00 лева и
лихвите за просрочие – от 1455.28 лева, на 1411.33 лева и ПОТВЪРДЕН в
останалата му част, с която е ангажирана отговорността на жалбодателката по
реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК, за
установени задължения, както следва: 1.
Задължения за вноски за ДОО за 2015 год. – главница 2254.16 лева и лихва за
просрочие - 722.05 лева; 2. Задължения за вноски за ДОО за 2016 год. – главница
3350.37 лева и лихва за просрочие - 594.46 лева; 3. Задължения за вноски за ЗО
за 2015 год. – главница 1408.86 лева и лихва за просрочие - 422.20 лева; 4.
Задължения за вноски за ЗО за 2016 год. – главница 2093.98 лева и лихва за
просрочие - 400.61 лева; 5. Задължения за вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 год. –
главница 880.53 лева и лихва за просрочие - 263.87 лева; 6. Задължения за
вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 год. – главница 1308.74 лева и лихва за просрочие -
250.38 лева; 7. Задължения за ДДС, за периода от 01.09.2016 год. до 31.12.2016
год. – главница 6551.94 лева и лихви за просрочие - 1425.35 лева..
ОСЪЖДА Г.М.К., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 1544.24/хиляда петстотин четиридесет и четири
лв. и 24 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от
настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в
14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
СЪДИЯ: