Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.09.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 370 по
описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба З. „Б.И.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Г.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове, както
следва: иск чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 3066.73 лева, включваща сумата от
3051.73 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица № BG/02/116002674520, по повод
настъпило на 12.04.2017г. ПТП, при което водачът на участвалото МПС „Мазда 3”, с рег. № ******е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма – 3,55 промила, и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни
разноски по щета № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 542.52 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
21.10.2017г. до 22.07.2019г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.04.2017г. в гр. Варна, по ул. „Цар Борис III“, посока Виница (строителни борси) е настъпило ПТП с
участието на МПС „Мазда 3”, с рег. № ******, управлявано от ответника и МПС „Опел
Астра”, с рег. № ******, управлявано от Д.Ж.Ж.(.
Според съставения от КАТ Протокол за ПТП, същото е настъпило по вина на
ответника, който поради движение се несъобразена скорост е блъснал МПС „Опел
Астра”, с рег. № ******, както и ответника
е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – 3,55 промила. МПС „Мазда 3”,
с рег. № ******било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ищцовото дружество, сключена със застрахователна полица № BG/02/116002674520, валидна към датата на ПТП. Била заведена щета
№ **********, по която за увредения
автомобил било заплатено в размер на 3051.73 лева.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва иска за главница по размер. Счита,
че изплатеното застрахователно обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря
на реално претърпените вреди. Искът за мораторна лихва се оспорва като
неоснователен в цялост. Твърди се, че регресна покана за заплащане на щетата не
е достигнала до ответника.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа иска.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Приети за безспорни между страните, а и се установяват
от представените писмени доказателства следните обстоятелствата: че е настъпило
процесното ПТП на 12.04.2017г. по вина на ответника, че ответникът е управлявал
МПС „Мазда 3”, с рег. № ******с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма (в Протокола за ПТП отбелязано 3,55 промила), че
автомобилът на ответника е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“
при ищцовото дружество към датата на настъпване на ПТП, че са настъпили щети по
увредения автомобил „Опел Астра”, с рег. № ******, както и че ищцовото дружество е
заплатило на собственика на увредения автомобил Д.Ж.Ж.( застрахователно обезщетение в размер
на 3051.73 лева.
Представени по делото са описи на щетата, изготвени от
застрахователя, в които са подробно описани щетите по автомобила. Всички
документи са подписани от представител на застрахователя и собственика на
увредения автомобил Д.Ж.Ж.(.
От З. „Б.И.“
АД до ответника е изпратена регресна покана от 21.09.2017г. за заплащане на
сумата от 3076,73 лева (включваща и ликвидационни разноски), на основание
чл.500 от КЗ, тъй като застрахованият е употребил алкохол над 1,2 промила.
Поканата е изпратена по пощата, но е върната с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя.
От заключението на назначената по делото съдебно автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че общата стойност на уврежданията по л.а. „Опел Астра“, така както
са установени от представител на застрахователя в Опис-заключение по щета,
изчислени по средни пазарни цени към датата на ПТП, са в размер на 9184,46
лева. Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 3066.73 лева съответства
на нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразно действащата
към момента на събитието методика за определяне на обезщетения по застраховка
„Гражданска отговорност“.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.500, ал.1,
т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да
докаже валидно сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” с
ответника, изплащането на застрахователното обезщетение, настъпването на
процесното ПТП и обстоятелството, че ответникът като участник в същото е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма. В тежест на ответника е да установи погасяване на вземането на
застрахователя.
В настоящия случай безспорно между страните е, че
автомобилът, управляван от ответника, е бил застрахован при ищцовото дружество
по застраховка „Гражданска отговорност” към датата на процесното ПТП. Безспорно
е и настъпването на ПТП, причинено от ответника. Установи се още, че същият е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта значително над допустимата по
закон норма, а именно 3,55 промила – това обстоятелство е вписано в протокола
за ПТП и не е оспорено от ответника.
Установи се, че вследствие на причиненото ПТП на
процесния автомобил, управляван от ответника, са причинени щети, които съобразно
заключението на съдебно-автотехническата експертиза са в размер на 9184,46 лева
по средни пазарни цени, а по методика на
застрахователя – в в размер 3066.73 лева.
Безспорно е, че на собственика на увредения автомобил
е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3051.73 лева. Съобразно
заключението на САТЕ същото в размер около три пъти по-малък от действителните
вреди по автомобила, които следва да бъдат изчислени по средни пазарни цени. В
този смисъл съдът намира за абсолютно неоснователно възражението на ответника,
че изплатеното застрахователно обезщетение е завишено.
Предвид изложеното съдът намира, че регресната
отговорност на ответника за заплатеното застрахователно обезщетение в размер на
3051.73 лева следва да бъде ангажирана. Ликвидационните разноски на
застрахователя в размер на 15 лева са в рамките на обичайните такива и също
следва да бъдат заплатени от ответника съобразно разпоредбата на чл.500 от КТ.
С оглед горното предявеният иск по чл.500, ал.1, т.1
от КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.86 от ЗЗД
Регресната отговорност към застрахователя възниква от
момента, в който същият е изплатил обезщетение. Въпреки това съдът намира, че обезщетението
за забава на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД е дължимо от датата на получаване от
ответника на поканата за плащане, а не от деня на изплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования. Без да бъде уведомен
застрахованият по риска „Гражданска отговорност“ не би могъл да извърши
доброволно погасяване, доколкото не знае нито дали е заведена щета от
пострадалия, нито дали е платено обезщетение от застрахователя и кога, нито в
какъв размер. Заявителят е представил като доказателство писмо уведомление до
застрахования Г.И.Ч., но същото не е достигнало до него.
По изложените съображения съдът намира, че искът
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на
172,67 лева за платена държавна такса (122,67 лева дължими по иска за главница
и 50 лева дължими по иска за мораторна лихва) и 200 лева за депозит за вещо
лице, от които ответникът следва да заплати 292,61 лева (122,67 лева за
заплатената държавна такса за уважения иск и 169,94 лева за депозит за вещо
лице съобразно с уважения размер на исковете).
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, от които ищецът следва
да заплати 67,64 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 3066.73 лева, включваща сумата от
3051.73 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица № BG/02/116002674520, по повод
настъпило на 12.04.2017г. ПТП, при което водачът на участвалото МПС „Мазда 3”, с рег. № ******е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма – 3,55 промила, и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни
разноски по щета № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2019г. до
окончателното плащане, на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „Б.И.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** срещу Г.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** иск за заплащане
на сумата от 542.52 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2017г. до 22.07.2019г., на
основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 292,61
лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Г.И.Ч., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 67,64 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: