№ 114
гр. Б., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120200084 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба на "К." ЕООД с ЕИК:**********, със седалище и
адрес на управление ***************** представлявано от управителя А.Я. К., против
Наказателно постановление № 798044-F770467/15.11.2024 г., издадено от Д. на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Б., с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал. 5 ЗДДС.
Със жалбата са релевирани защитни възражения, ориентирани към приложимост на чл.28 ЗАНН.
Посочено е и,че чрез Резолюция №798049- -F770472/15.11.2024 г. същият наказващ орган
прекратил административно-наказателното производство, предвид което и процесното НП е
недопустимо.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.С. Е. от
БАК, който доразвива аргументите в жалбата, посочвайки,че „няма как да бъде разделено деянието
„неподаване на справка-декларация“ от „неподаване на отчетни регистри“,като определя като
„слабост на закона“ предвидените в него две санкции за две деяния, което води до санкциониране
на едно лице за едно деяние 2 пъти.
За Административно - наказващият орган, се явява гл. юрисконсулт Д.Ч., надлежно упълномощена,
която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН (НП е било връчено на управител на жалбоподателя на 11.12.2024 г., а жалбата е депозирана
на 19.12.2024 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 30.05.2024 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение
за това, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 04.07.2008 г. и съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС
има задължение да подава справка-декларация за всеки данъчен период в предвидените срокове.
Посочено е, че като регистрирано лице, което е длъжно да подава справка-декларация, не е подало
такава в предвидените срокове , установени в чл.125,ал.5 ЗДДС –справка декларация по ЗДДС за
данъчен период месец април 2024 г.
1
Справката –декларацията по ЗДДС следва да се подаде до 14 число на месеца,следващ данъчния
период, за който се отнася- срока за подаване на тази справка декларация е до 14.05.2024 г.
Към датата на съставяне на АУАН, СД по ЗДДС за м.април 2024 г. е подадена на 28.05.2024 г. с вх.
№02004138490.
Нарушението било констатирано в Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Б., офис Б., с адрес
*****************,след изтичане на последния възможен срок за подаване на СД по ЗДДС-
14.05.2024 г. чрез извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях
СД по ЗДДС.
Описано е още, че до лицето била изпратена покана №242-73/21.05.2024 г. за явяване в ТД на НАП
Б., за съставяне на АУАН за несвоевременно подаване на справката-декларация.
В указания срок се явило упълномощено от жалбоподателя лице М.И.Д.,актът бил съставен в
негово присъствие и му бил предявен и връчен. Нарушението съгл. констатациите в АУАН е правно
квалифицирано по чл.125,ал.5 ЗДДС.
Въз основа на съставения акт на 15.11.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с
преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени
и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична
фактическата обстановка с материализираната в АУАН и била дефинирана еднородна правна
квалификация на нарушението по чл.125, ал.5 ЗДДС. Предвид идентично възприетите и
възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на
нарушението административнонаказващият орган на основание чл.179,ал.1 ЗДДС наложил на
нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.
По делото е приобщена и Резолюция за прекратяване на административно-наказателна преписка
№798049-F770472/15.11.2024г., с която на основание чл.54,ал.1,т.1 ЗАНН е прекратено
производството относно осъществен състав на нарушение по чл.125,ал.5 ЗДДС и във вр. с
неподадена в срок за данъчен период м.април 2024 г. информация от отчетните регистри към
справка-декларацията.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно
изследване, съдът прие същите за достоверна, надеждна и кредитируема доказателствена основа,
изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения
предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.И от изложението в жалбата,а и в депозираното възражение срещу АУАН,
съдът формира заключение,че изначално липсват спорни моменти по очертаната фактическа
обстановка, т.к.жалбоподателят по същество не оспорва пропуска да депозира справка-
декларацията в законоустановения срок.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на
л. 22-23 – Заповед № ЗЦУ - 884/27.02.2024 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и
териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповедта.
При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Според съда е
спазен и лимитираният от законодателя минимум от съдържателни компоненти при издаване на
НП съгл. нормата на чл. 57,ал.1, от ЗАНН и при съставяне на АУАН съгл.чл.42,ал.1 ЗАНН
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на НП и при съставяне на АУАН не са допуснати съществени
процесуални нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на защита, които да доведат до
ограничаване възможностите на административнонаказания субект да разбере точно,еднозначно и
недвусмислено съдържанието на фактите и обстоятелствата относими към състава на предявеното
му с АУАН нарушение. В този смисъл съдът отчита,че са спазени процесуалните императиви при
описание на обективните характеристики на нарушението с еднозначно, ясно и пунктуално
пресъздаване на съставомерните факти, относими към същността, формата и вида на нарушението.
Посочено е, за кой данъчен период е следвало да се подаде справка-декларация по ЗДДС, за
/м.април 2024 г./, както и крайният срок за това – до 14.05.2024 г. Отразено е обстоятелството, че
такава декларация не е била подадена в законоустановения срок – т. е. посочени са всички
съставомерни признаци на състава по 179,ал.1 ЗДДС, за който е ангажирана отговорността на
2
дружеството.Ето защо, според съда е изпълнен задължителният минимален стандарт, съгласно
разпоредбите на чл. 42,ал.1, и чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема,че липсват
компрометиращи по своя ефект съществени процесуални нарушения или отклонения от
административно-производствените правила, които да накърняват на формално основание
законосъобразността на ревизираното НП.
По приложението на материалния закон:
Според настоящия състав противоправното деяние, е доказано.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното
по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124. Разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС вменява задължение на
търговците, регистрирани по ЗДДС да подадат справка-декларация до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По делото не се спори относно
обстоятелството, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС на 04.07.2008 г. Като такъв е бил
задължен за всеки данъчен период да подава справка-декларация по ЗДДС, както и информация от
отчетните регистри в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Съдът счита за безспорно
установено по делото, че жалбоподателят не е подал до 14-то число на месеца, следващ отчетния –
до 14.05.2024 г. справка-декларация за данъчен период- м.04.2024 г. С бездействието си
дружеството -жалбоподател е извършило от обективна страна вмененото му административно
нарушение.
Фактът на забавеното подаване не се оспорва от дружеството-жалбоподател, като възраженията му
са насочени основно към приложимост на института на маловажния случай, и с оглед липсата на
настъпила щета за фиска, тъй като дружеството жалбоподател не извършва облагаема
икономическа дейност и декларацията е с нулев резултат. Тези възражения настоящият състав
намира за неоснователни, като без значение е обстоятелството,че не е настъпил вредоносен
резултат от забавеното изпълнение на публичноправното задължение, тъй като такъв изначално не
е предвиден от законодателя в състава на нарушението по чл.125,ал.5 ЗДДС. / така виж Решение
№ 796 от 25.07.2023 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1191/2023 г./
Към датата на извършване на нарушението дружеството е регистрирано по ЗДДС и е следвало да
подаде в срок, изискуемата справка-декларация за цитирания данъчен период. Това задължение се
отнася за всички данъчно задължени лица, които са регистрирани по ЗДДС.
Сред хипотезите, нормирани в чл.179,ал.1 ЗДДС, законодателят предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност за това, че справка-декларацията не е подадена в
регламентирания законов срок. В чл.179,ал.1 ЗДДС законодателят е предвидил за лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, или декларацията по чл. 125, ал. 2 или не
ги подаде в предвидените срокове, административно наказание имуществена санкция - за
юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.Следователно наложената
на дружеството жалбоподател имуществена санкция е в размер на абсолютния законоустановен
минимум и не подлежи на редуциране.
Приложимостта на маловажния случай по см. на чл.28 ЗАНН е обща и във всеки отделен случай
следва да бъдат обсъдени предвидените от закона предпоставки за формиране на съответен правен
извод.
Възприето е в устойчивата практика на касационната инстанция,че сами по себе си обстоятелствата
за липса на реално осъществяване на независима икономическа дейност от търговското дружество
и в тази насока липса на вреди,настъпили за фиска, поредността на нарушението като първо, макар
да не изключват автоматично прилагането на разглежданата норма, следва да се вземат предвид
при обсъждането на приложимостта и във всеки конкретен случай, но като такива, стоящи извън
тези, обосноваващи извод за маловажност. В практиката на касационната инстанция виж Решение
№ 1750 от 16.10.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1488/2018 е възприето,че с разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН законодателят въвежда изключение от общото правило за наказуемост по
административен ред на административните нарушения и предпоставка за прилагането на
законовото изключение, е наличието на обстоятелства, които са изключителни за отделния
случай, а не за отделната категория нарушения. За да се ограничат възможностите за субективизъм
и произволност, респ.за селективен подбор на факти и едностранчивото им адаптиране към
отделните параметри на казуси с предмет, идентични правонарушения – в случая по чл.179,ал.1
ЗДДС, е възприет подход, според който нарушения на просто извършване, които се осъществяват
3
чрез бездействие, т.е. тяхната съставомерност е налице без необходимостта да са възникнали
посочени в закона общественоопасни последици, включително вреда за фиска, следва да са били
извършени при наличието на други допълнителни смекчаващи обстоятелства, които да
подпомогнат извод за изключителност на случая, водеща към квалифицирането му като маловажен.
В случая наред с типичните за категорията нарушения по чл.179,ал.1 ЗДДС смекчаващи
обстоятелства- добросъвестно поведение на санкционираното лице, изразяващо се в подаване на
декларацията със закъснение, акуратността му при изпълнение на данъчните задължения, както и
фактът, че нарушението е първо за него, по мнение на настоящия състав не се констатират
изключителни обстоятелства от категорията на тези по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим по
силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, което не позволява квалифициране на случая
като маловажен.
Изцяло в този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, опредметена в Решение
№ 10442 от 18.12.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2030/2024 г. по напълно аналогичен от
фактическа страна казус: “Дори да се касае за първо по вид нарушение, това не обосновава извод
за ненаказуемост или маловажност на същото. Обстоятелството, че нарушението е формално и
не се отразява на фикса по никакъв начин не намалява придадената му от законодателя степен
на обществена опасност. Процесния случай не разкрива признаците на маловажност на
административното нарушение и поради това, че подадената справка-декларация е нулева, тъй
като разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че задължението за подаване на справка
декларация и информация от отчетните регистри не отпада и когато не следва да се внася или
възстановява данък както и в случаите когато регистрираното лице не е извършвало дейност, но
не е поискало да бъде дерегистрирано по ЗДДС“
В този смисъл, налице е именно типичен случай на нарушение от съответния вид,което не
се отличава по степен на обществена опасност и правна укоримост от визирания от
законодателя общ мащаб, при въвеждане на състава на чл.179,ал.1 ЗДвП в нормения
комплекс на ЗДДС.
Именно в този контекст размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева,
определена в рамките на диапазона, посочен в закона от 500 до 10 000 лева, държи сметка за
всички изложени и от въззивника обстоятелства, относно липсата вредоносен резултат свързан с
ощетяване на фиска. Поради това и имуществената санкция не би се явила непропорционална и
прекомерна административно-репресивна реакция спрямо тежестта на нарушението, а напротив –
преценена е от съда като съобразена с вида и тежестта му
Що се отнася до формулираните по общ и абстрактен начин възражения относно допусната
„слабост на закона“ чрез предвидените в него две санкции,обуславящи санкциониране 2 пъти за
едно деяние, съдът е изправен пред риска, ангажирайки се с отговор на формулираното по
предложения от въззивника абстрактен и общ начин възражение, да навлиза в параметрите на
недопустимо тълкуване неговата воля, а и да наруши действителния неин смисъл и точния й
обхват.
Алогична и вътрешно противоречива е аргументацията, вложена в базиса на това възражение,
придружена със съпътстващи разсъждения относно неделимост на деянието „неподаване на
справка-декларация“ от „неподаване на отчетни регистри“ ,при положение че за деянието
„неподаване в срок на информация от отчетни регистри“ е налична приобщената по делото
резолюция за прекратяване на административно-наказателната преписка. Предвид изначалната
алогичност и неяснота на тезата за двукратно санкциониране на дружеството жалбоподател за едно
и също деяние, невъзможно е и да се извърши целената контролна преценка, дали тези възражения
касаят допуснати нарушения на материалния закон или допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на обжалваното НП, предвид което настоящият въззивен съд ги
класифицира към предназначените да подпомогнат единствено ресурсно обема на подадената
жалба.
Единствено за пълнота и коректност на настоящото изложение, следва да се отбележи, че съдът в
принципен план не възприема съображението на въззивника относно това, че след като законът в
разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС предвижда по технически съображения едновременност при
подаване на справката - декларация заедно с отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, то наказанието
за неподаването на който и да било от двата документа би следвало да е само едно, тъй като е
4
налице само едно нарушение.
Всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл. 125, ал. 1 ЗДДС/ и за подаване
на отчетните регистри /по чл. 125, ал. 3 ЗДДС/ са отделни за задължения субект, относими към
декларирането и съответно към отчитането му, както е наименована и главата, в която се намират
посочените разпоредби на ЗДДС /"Деклариране и отчитане"/. В т.см. виж и Решение № 1574 от
23.02.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2451/2023 г.: „Касае се за две различни
административни нарушения – неизпълнение на задължение за подаване на справка -
декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС в установения от закона срок и подаване на
информация от отчетните регистри по чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, за всяко от които е
предвидено налагане на отделна имуществена санкция.“
В случая, законосъобразно е ангажирана отговорността на „К.“ ЕООД, като е наложена
имуществена санкция в законоустановения минимален размер от 500 лв., която има
независима роля и самостойна функция,необвързана с издадената Резолюция за прекратяване
на административно-наказателна преписка №798049-F770472/15.11.2024г., г.,във вр.с
осъществения състав на нарушението на чл. 181, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид всичко гореизложено, обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и
обосновано,следва да се потвърди.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за
присъждане на разноски, съдът с оглед изхода на делото, съобрази разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, според която възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв., които следва да бъдат платени по сметка на НАП, грС.. Така
мотивиран, настоящият състав на БРС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 798044-F770467/15.11.2024 г., издадено от Д. на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Б., с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на „К."
ЕООД с ЕИК:**********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на
чл.125, ал.5 ЗДДС.
ОСЪЖДА „К." ЕООД с ЕИК:**********, да заплати на Национална агенция за приходите-С.
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5