№ 374
гр. П., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720104196 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – П.“ АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу „Спектрон“ ЕООД е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2658/2021 г. по описа на
Районен съд П. за сумата от 11 530,28 лева, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П.,
ул.“******, от които главница в размер на 9 683,38 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. включително изравнителни сметки за м. Август 2020 г., касаещи целия
период; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 1 846,90 лева за
периода от 09.07.2017 г. до 12.04.2021 г.; както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка по открита партида с абонатен №FIRM86110, съгласно
която ответникът е задължено лице за доставената и потребена топлинна енергия.
В условията на евентуалност моли съда да разгледа осъдителна претенция, като
поддържа, че ответникът се е обогатил с получена от него без правно основание
топлинна енергия на стойност горепосочената сума от 9683,38 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. включително изравнителни сметки за м. Август 2020 г.,
касаещи целия период; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
1846,90 лева за периода от 09.07.2017 г. до 12.04.2021 г. Претендира се и осъждане на
ответника за законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми, а в условията на евентуалност да го осъди за същите, тъй
като е доставена и потребена топлинна енергия без основание.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по
основание и размер с твърдението, че не е клиент на ищеца и качеството собственик на
1
топлоснабдения имот не го прави такъв. Твърди, че не е ползвал реално имота, тъй
като в него е имало наемател. Оспорва да е получавал месечни фактури като оспорва
приложеното по делото извлечение от сметка. Прави възражение за погасяване на част
от вземанията по давност, позовавайки се на кратка тригодишна такава.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се придържат към изразените становища.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Тази квалификация се основава на фактическите твърдения, че ответникът е
небитов клиент, който се е присъединил към топлопреносната мрежа, имащ право на
това основание да получи топлинна енергия, както и задължение да заплаща на
ответника стойността на същата по нормативно определени цени, като макар и
ответникът да е търговско дружество, имотът за който се твърди, че е топлоснабден се
намира в сграда - етажна собственост. Ето защо приложение следва да намерят
специалните правила, уреждащи взаимоотношенията за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума.
По евентуално предявения главен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, размера,
както и причинната връзка между тях.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия
състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест, тъй като
макар и ответникът да е признал, че е собственик на имота, същият счита, че това не е
равнозначно на клиент.
Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“
2
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. В случая ответникът е небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а от ПЗР на ЗЕ, тъй
като е търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ. За да се приеме, че между него и ищеца е
възникнало договорно правоотношение въз основа на представените общи условия,
предвид характера на сделката и качеството „търговец“ на ответника, е необходимо да
има писмено потвърждение за предаването им на същите на клиента по арг. от чл. 298,
ал. 2 от ТЗ.
Също така в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните
правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия
за небитови нужди следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма,
която е форма за действителност на сделката. В същия смисъл е чл. 1, ал. 2 от общите
условия. Ищецът не е представил двустранно подписан писмен договор с ответника,
както и писмено потвърдени общи условия. Установи се също от доказателствата по
делото, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се отдава под наем с
търговска цел, т.е. по своето предназначение не следва да се ползва за битови нужди,
поради което съдът приема, че между страните не е налице твърдяната облигационна
връзка.
Този правен извод обосновава неоснователност на главната искова претенция за
заплащане на главницата за доставена топлинна енергия на договорно основание,
каквото по делото не се установи, както и на тази за лихва за забава, доколкото тя е
акцесорна на главния иск.
Същевременно е налице вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
главния иск, предявен в условията на евентуалност.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера
на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да защити правата си, като с тази разпоредба се
осуетява неоснователното преминаване на блага от едно имущество в друго.
Фактическият състав на тук посочената разпоредба изисква ищецът пълно и главно да
установи обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на
тази енергия и спестяване на разходи за нейното заплащане, както и наличието на
връзка между обогатяването и обедняването.
Както бе посочено, процесната сграда безспорно е етажна собственост,
топлоснабдения имот се притежава от ответника и в исковия период се установява, че
ищецът е подавал в нея топлоенергия. Защитната теза, че топлоподаването е било
нередовно имплицитно съдържа признание за горния извод за топлоподаване, но
относно качеството ответникът не сочи и не представя доказателства да е отправял
рекламации до ищеца. Без правно значение е обстоятелството, че в процесния период,
имотът е отдаван под наем и друг е действителния потребител. Наличието на договор
за наем е правоотношение, стоящо извън предмета на настоящото производство и то
касае ответника и трето по спора лице.
Тези обективни данни и правни изводи, дават основание на съда да приеме, че в
конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените евентуални искове като собственик на топлоснабдения имот.
Относно размера на задълженията са изслушани първоначални и допълнителни
3
СТЕ и ССЕ, като допълнителните са във връзка с друга приета по делото техническа
експертиза относно отопляемия обем на имота.
Техническата експертиза относно обемана процесния имот, изготвена от вещото
лице Е.А., е установила, че той е с отопляем обем от 331,05 куб.м. Ищецът е
представил писмени доказателства, че обемът е 450 куб.м., по които данни е работило
първоначално вещото лице З.З., но съдът приема, че отопляемият обем е 331,05 куб.м.,
тъй като при изслушване на СТЕ ищецът не е възразил, а за представянето на писмени
доказателства, оборващи тази експертиза е настъпила преклузия.
Относно размера на задължението, в допълнителната СТЕ се сочи, че то е в
размер на 9466,70 лева (при 331,05 куб.м отопляем обем), като в тази част съдът
кредитира го изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи. Извода на вещото лице З. относно изчисленията на
кубатурата, предмет на друга експертиза съдът не коментира, тъй като стоят извън
неговата компетентност и поставени задачи.
В първоначалното заключение, изготвено от вещото лице З. е отразено, че
същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на
място от ищцовото дружество, както и че в сградата е въведена система за дялово
разпределение, тъй като доставената топлинна енергия е за сграда етажна собственост.
Изяснява се, че начисляваната топлинна енергия се извършва на база отопляваната
кубатура. Констатирано е, че за исковия период топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен е да се използва за търговско измерване и показанията могат да се считат за
достоверни. Вещото лице е достигнало до извод, че разпределението на брутното
количество потребена топлинна енергия е съобразно техническите изисквания. За
процесния имот е начисляван разход за отопление на имот, пропорционално на
обитаемата кубатура на сградата. По изчислителен път за зимния отоплителен период е
определен разход на топлинна енергия за сградната инсталация – като част от общия
разход, отчетен от топломера в абонатната станция и пропорционален на обема на
отоплявания имот по проект (първоначално 450 куб.м., уточнявайки, че представлява
ап. 12 и ателие, обединени в мезонет, след това 331,05 куб.м). Служебно е начисляван
разход за подгряване на топла вода за БГВ. В имота е монтиран 1 бр. водомер, но
реално количество потребена вода не е установено при годишния отчет, поради
неосигурен достъп. Вещото лице с е запознало с двустранно подписани протоколи
между представител на топлинния счетоводител и етажната собственост, в които е
посочено кои апартаменти не е осигурен достъп. Сумите са определяни по
изчислителен път като липсват данни ответникът да е подавал възражения срещу
изравнителните сметки.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото и ответното дружества. Вещото лице по приетата СИЕ е
констатирало, че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е
формирана от дължимата ТЕ по компоненти – сума за топлинна енергия за отопление
на имот. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е
равностойността на предоставяните от ищеца услуги за отопление възлиза на 9466,70
лева (при 331,05 куб.м отопляем обем). Извършени са изчисления относно размера на
претендираната законна лихва, както и по периоди, с оглед възражението з погасяване
на вземанията по давност. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени задачи.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия,
чиято обща цена възлиза на 9466,70 лева.
4
Искът за заплащане на лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претендираните
суми, съдът приема за изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това е така,
защото тази претенция изисква ответникът да е в забава. По правилото на чл. 84, ал. 1
ЗЗД забавата настъпва след изтичане деня на изпълнение, когато е определен, а по ал. 2
от същата разпоредба – след покана. След като съдът счете претенцията на договорно
основание за недоказана, то сумите по главницата се установяват на извъндоговорно
основание. В този случай, обезщетението за забава не е свързано с договор - Общите
условия, които биха се приложили само при наличието на такъв между страните. За да
изпадне длъжникът в забава по претенция с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е
необходима покана, но такава преди депозиране на исковата молба по евентуалния иск
– 05.08.2021 г. не се установи.
Друг спорен въпрос по делото е дължими ли са вземанията с оглед
своевременно въведеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност, като ответникът се позовава на кратка такава.
Съдът намира това възражение за неоснователно. Безспорно е от правна гледна
точка, че вземането представляващо главница за доставена и неплатена топлинна
енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо
него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането и се прекъсва с предявяване
на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
Същевременно обаче, макар и равностойността на спестените разходи при
ползване на топлинна енергия за имот без правно основание да е в размер на месечната
цена за процесния период, по естеството си това парично притезание не
представлява цена на доставената топлинна енергия, а само стойностен изразител на
материалното благо, което е следвало да постъпи в патримониума на обеднелия, в
случай че обогатилият се (без правно основание) би ползвал топлинната енергия
възмездно – по действително продажбено правоотношение. Ето защо ответникът в
настоящото производство дължи не цената на топлинната енергия – помесечно, а
нейната равностойност в глобален размер за целия период. Затова и предявеното
парично притезание не е периодично, а се погасява с изтичане на общата пет годишна
погасителна давност (така и задължителните разяснения, дадени в т. 7 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС). Началната
дата, от която се претендира неоснователно обогатяване е 01.05.2017 г., а искът е
предявен на 05.08.2021 г., преди изтичане на давностния срок (ищецът не може да е
ползва от правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК, но това не рефлектира върху спорното
право).
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 580,61 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт в размер от 300,00 лева, което съдът определя в
среден размер от 150,00 лева При този изход от спора, съобразно уважената част от
исковите претенции, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 599,85 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид извода за недължимост на исковите претенции на договорно основание,
ищецът няма право на разноски в заповедното производство.
5
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право на разноски, пропорционално на отхвърлената част на исковете. Такова са
доказани в размер на 400,00 лева и е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт в размер от 200,00 лева, но такава защита не е
осъществявана. Всички документи са подписани и участие в съдебно заседание за
ответника е осъществено от законният му представител, поради което сумата от 200,00
лева не следва да се включва с сбора на разноските по делото. При този изход от спора,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции, на ответника се дължат разноски
в общ размер от 71,59 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че „СПЕКТРОН“ ЕООД, ЕИК: ********* дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД сумата от 11 530,28 лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
град П., ул.“******, от които главница в размер на 9683,38 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. включително изравнителни сметки за м. август 2020 г.,
касаещи целия период; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
1846,90 лева за периода от 09.07.2017 г. до 12.04.2021 г.; както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в рамките на ч.гр.д. № 2658/2021 г. по
описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД „СПЕКТРОН“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД, ЕИК *********, сума в
размер на 9466,70 лева, представляваща парична стойност на ползваната без правно
основание топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“******, в
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. включително изравнителни сметки за м. август
2020 г., ведно със законна лихва от 05.08.2021 г. до окончателното плащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
„СПЕКТРОН“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД,
ЕИК ********* законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 1846,90
лева за периода от 09.07.2017 г. до 12.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СПЕКТРОН“ ЕООД да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 599,85 лева – разноски пред
Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-П.“ АД да заплати
на „СПЕКТРОН“ ЕООД сумата от 71,59 лева – разноски пред Районен съд П. в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
6
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7