МОТИВИ
към
Присъда № 215/20.04.2012г. постановена
по НОХД № 857/2011г. по описа на Районен съд Разград
РРП е внесла
обвинителен акт против:
С.П.М. –
родена на ***г***, постоянен адрес: гр. Р.,
ул.”****, настоящ адрес: гр. Р., ул.”******, български гражданин, с начално
образование, неомъжена, не безработна, осъждана, ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ:
На
23.04.2007г. в гр. Разград, след предварителен сговор със С.Ю.М. и Г.И.М., и
двете от с.гр., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила у Д.Р.Д. ***
заблуждение, че е сключила договор за лизинг на телевизор „Шарп”
и с това му е причинила имотна вреда в размер на 200 лева – престъпление по
чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 от НК.
РРП поддържа
обвинението.
Защитникът адв. С.Д. *** моли за оправдателна присъда, тъй като намира
обвинението за недоказано. При условие на евентуалност, моли наказанието да
бъде определено по реда на чл. 55 НК.
Производството
по делото се осъществи в отсъствието на подсъдимия, на основание чл. 269, ал.3,
т.2 и т. 4 б. “б” НПК.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено
следното:
Свидетелят Д.Д.
притежавал магазин за хранителни стоки, находящ се в град Р., ул. „****. В
търговския обект работел баща му св. Р.Д.. Чести клиенти на магазина били С.М.,
С.М. И Г.М., които били част от фамилия, известна с прякора „Б.” и били в
близки приятелски отношения помежду си. Те дължали около 300 лева за закупени
от магазина стоки, без да бъдат заплатени.
Няколко дни
преди 23.04.2007г. С.М., С.М. И Г.М. се срещнали и взели решение да въведат в
заблуждение св. Д.Д. с цел да набавят за себе си имотна облага в размер на
200,00 лева. Те решили да го заблудят, че ще закупят на лизинг телевизор „Шарп”, който ще му предадат за компенсиране на взетите на
вересия стоки от магазина му, след като им заплати първоначалната вноска от 200
лева. По този начин подсъдимата и С. М. и Г.М., възнамерявали да заблудят
свидетеля Д.Д. и въвеждайки го в заблуждение, че той следва да заплати
първоначална вноска от 200,00 лева, да го мотивират да извърши акт на разпореждане
с тази сума. И трите нямали намерение обективно да сключват договор за лизинг.
В изпълнение
на уговореното, няколко дни преди 23.04.2007г., подсъдимата посетила
горепосочения магазин и предложила на Д.Д. и Р.Д., че в замяна на задълженията
им относно взетите неизплатени стоки от магазина им, ще им предоставят телевизор
марка “Шарп”, който подсъдимата ще закупи от магазин
в “Сити център” на изплащане. Д.Д., трябвало само да й даде 200 лв представляващи първоначалната вноска за телевизора,
който бил много по скъп. Д.Д. се съгласил
На 23.04.2007
г. С.М., С.М. и Г.М., съгласно уговореното, отишли в магазина на св. Д.Д.,
където бил последния заедно с баща си. св. Р.Д.. Разбрали се да отидат същия
ден до “Сити център”, от където
подсъдимата да закупи телевизор, който да предаде на Д.Д., както се били
договорили преди това.
Св. Д. взел
сумата от 200 лв и с личния си автомобил се отправил
към магазина. Когато пристигнал, там вече го чакали С.М., Г.М. и С.М.. Подсъдимата
поискала от св. Д. сумата от 200,00 лева, която той първоначално отказал да й предаде,
а казал че ще я даде в магазина за телевизори. Тогава подсъдимата и другите две
започнали настоятелно да го убеждават, че трябва да даде сумата от 200,00 лева
още преди влизане в магазина, тъй като според тях продавачките не трябвало да
го виждат, защото ще откажат продажбата на телевизора. Това мотивирало св. Д.
да предаде на подсъдимата исканата сума от 200,00 лева. Подсъдимата предала тази
сума на Г.М., която след получаването им побягнала. С.М. също избягала, като св.
Д. успял да задържи С.М.. Отвел я при св. С.С.-охранител
в „Сити център” град Разград, който го посъветвал да се обърне към органите на
полицията. Помолил ги да напуснат търговския обект, за да разрешат конфликта
си. Св. С. разбрал, че възникналият спор е във връзка с някакви пари, които
едната от жените била взела, а другите го успокоявали, че парите му ще бъдат
върнати. Св. Д. отвел С.М. в магазина при баща си, където малко по-късно
пристигнали полицейски служители, на които съобщил за извършената измама.
С писмо изх. №
189 от 09.11.2010 г. от „Интерсервиз Узунови” АД
уведомяват, че през месец април 2007 г.
в град Разград няма сключени договори за лизинг на телевизор марка „Шарп” с С.М., С.М. или Г.М..
Гореописаната
фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите С. С., Р.Д., Х.Д., Д.Д., Р.Р., дадени в о.сз. и прочетени на осн. чл. 285, ал.5 НПК. Същите са пълни,
логични последователни и съвпадат в подробностите.
Обясненията на
подсъдимата и показанията на С.М. и Г.М. са изолирани и противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал. Същите противоречат и на признанието за извършено престъпление в
съучастие с подсъдимата С.М., което признание са направили С.М. и Г.М. при
сключването на споразумението им с РРП.
Относно С. М. и Г.М.
наказателното производство е прекратено, на осн. чл. 24, ал.3 НПК,
предвид сключено споразумение.
Така с
деянието си, при пряк умисъл, обв. С.М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т.
2 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
Относно
процесното деяние (възбуждането на заблуждение), се установи от обективна
страна, че подсъдимата е формирала неправилни представи, у пострадалия Д.Д.
относно определени факти, а именно че сключила договор за лизинг на телевизор “Шарп”. Заблуждението, формирано от дееца, е пряката и
непосредствена причина измаменото лице да вземе решение да извърши акт на
имуществено разпореждане, чрез който акт са причинени на последния имотна
вреда.
Пълния синхрон
в думите и действията на подсъдимата и С.
М., и Г.М. води до извода, че предварително са се сговорили, като добре
са обмислили и обсъдили ролите си и деянието точно е квалифицирано като измама
по чл. 210, ал.
1, т. 2 НК. Действайки в съучастие като съизвършители, чрез взаимно
свързани действия трите са създали заблуждение у пострадалия, че планираната
сделка е осъществима и изгодна за него и по този начин го мотивирали да извърши
акт на имуществено разпореждане. Наличието на предварителна уговорка за
извършване на деянието се установява от синхрона в действията им.
Престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са желали
тяхното настъпване.
По възражението на защитата, че С.М. не е
знаела, че Г.М. ще избяга със сумата от 200 лв. дадена й от пострадалия за
първоначална вноска за закупуването на телевизор.
Видно от
показанията на св. Р.Д. /л. 81-83 ДП/, и св. Д.Д. /л. 86-89 ДП/ е че именно С.М.
им е предложила да купи телевизор на
свое име, който след това да му предостави за покриване на вересиите. След
няколко дни, тя отново отишла в магазина и именно тя му е обяснила, че
телевизора ще бъде закупен от магазин в “Сити център”, и им е поискала 200 лв за първоначална вноски. Именно С. им е казала, че тъй
като не е одобрена за закупуването на телевизора на лизинг, то същия ще бъде
закупен от Г.. Именно С. е настоявала, Д.Д. да й даде парите предварително, още
преди да влязат в магазина от където ще закупят телевизорите. След като
пострадалия Д.Д. дал процесната сума на С., а същата
ги предала на Г., то избягала не
само Г., но и С.. Нейното бягство, няма с какво друго да бъде
обяснено освен със съучастието й в процесното престъпление.
Относно наложеното наказание.
За процесното
престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 1 до 8г.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство спрямо подсъдимия съдът отчете многобройните престъпления за
които подсъдимият е осъждани с влезли в сила присъди, както и лошите
характеристични данни. Всичко изложено до тук очертава подсъдимия като личност
с трайно установени престъпни навици, проявяващ престъпна упоритост, който
въпреки налаганите му до момента наказания не се е поправил и превъзпитал. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете и високата динамика на този вид престъпления /в този смисъл
вж.Решение № 272 от
17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009г., III н. о., НК, докладчик съдията
Павлина Панова, Решение № 55 от 2.04.2008 г. на ВКС по к. н. о. х.
д. № 279/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров/.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство се явява и наличието на незавършени наказателни производства
спрямо подсъдимия. Личността
на подсъдимия може да бъде изяснявана с всички допустими от закона
доказателства, включително с документи за привличане в качеството му на
обвиняем по друго наказателно производство. Няма пречка в настоящото дело
(различно от незавършеното) обстоятелство, че подсъдимият има качество на
обвиняем и по друго дело, да го характеризира отрицателно. Следва да се
отбележи, че презумпцията за
невиновност на обвиняемия визирана в чл. 16 НПК има действие само в конкретното наказателно
производство. По друго дело тя не е пречка същото лице да бъде характеризирано
отрицателно заради това му процесуално качество. Отричането на подобна възможност означава да
се пренебрегнат резултатите от една специализирана държавна дейност, по начало
много по-достоверни заради законовата им обезпеченост, отколкото получаваните
по друг път и особено чрез т. нар. характеристики за обвиняемия по месторабота.
В този смисъл е и константната практика на ВКС /вж. Решение № 587 от 1997 г. на ВКС, I н. о., Съдебна
практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, бр. 9 - 10/1997 г., стр. 1; Решение № 463 от 13.12.1999 г. на ВКС по н. д.
№ 442/99 г., I н. о.,
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 9-10/1999 г., стр. 11/. Видно от изисканата справка от ОСО при РОП
справка /л. 109/, е че спрямо подсъдимия има редица неприключили наказателни
производства.
За съжаление, за пореден път РРС се натъква на съществени пропуски в
работата на органите на досъдебното производство изразяващи се в несъбиране на
данни за личността на подсъдимия, които данни са изключително важни за
определяне на справедливо наказание. /Вж. Постановление № 3 от 14.XII.1953 г., Пленум на
ВС, изм. с Постановление № 7/87 г., Постановления и тълкувателни
решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 423/.
За правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо
индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които
ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно
въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция /вж. Решение от
18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о./.
За изясняване
на личността на подсъдимия, която е част от предмета на доказване /чл. 102, т.3 НПК/ и имаща изключително значение за индивидуализацията на наказанието, РРС
воден от разпоредбата на чл. 107, ал.2 НПК изиска не само справка от ОСО при
РОП, но и характеристична справка за подсъдимия от РУП МВР по местоживеене.
Разбира се е нямало никаква пречка органите на досъдебното производство да
изискат тези справки, но в нарушение на задължението си вменено им от
Законодателя с чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина, същите не са
сторили това, за пореден път.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия, съдът отчете и липсата на
критичност към извършеното – така и Решение № 128 от
28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се вземат предвид, даденото съгласие да
бъдат четени показанията на свидетелите на осн. чл. 281, ал.5 НПК, тежкото
материално състояние на подсъдимия. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да
бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин
законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от
1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете невисоката стойност на предмета на престъплението и факта, че
същият е възстановен.
Основното смекчаващо
отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно дългият
срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за
“разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и
политически права и чл. 22 НПК.
Предвид
нарушението на “разумния срок”, съдът определи на подсъдимия наказание ЛС в
размер на 1 година. Така определеното наказание се явява съответно на
процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно
намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.
Ако не беше
нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът щеше да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 7 години и 11 месеца.
Тъй като
подсъдимата е осъждана не за първи път на наказание ЛС, съдът постанови
горецитираното наказание ЛС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС.
По исканото от защитата приложение на чл. 55 НК, относно определяне на наказанието.
Според
настоящия състав, не са налице нито многобройни нито смекчаващи отговорността
обстоятелства. Дори и такива да са налице, то определянето на наказанието по
чл. 55 НК е недопустимо, тъй като не е налице третата кумулативна предпоставка,
а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко. Няма как да се приеме, че наказание 1
г ЛС се явява несъразмерно тежко предвид обремененото
съдебно минало на дееца.
По привеждането.
На основание
чл. 68, ал.1 НК, РРС постанови
изтърпяване на наказанието една
година и девет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия, по НОХД № 320/2004г.
на Районен съд –Разград, което наказание следва да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание
чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Съдът извърши това привеждане, тъй като
процесното деяние е извършено в изпитателния срок по НОХД № 320/2004г. на
Районен съд – Разград, а и към момента на привеждането, а подсъдимата е осъдена
не за първи път на наказание ЛС.
По възражението на защитата, че наказанието
по НОХД № 320/2004г. на Районен съд – Разград не следва да се привежда, тъй
като са изтекли сроковете за изтърпяването му по чл. 82 НК.
ВКС вече е имал повод да посочи в Решение № 289 от 8.06.2011 г. на ВКС по н. д. №
1564/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена
Керанова, че: Началният момент
на срока на давността за изпълнение на наказанието (т. нар. "изпълнителска давност"),
определен в посочената норма, започва да тече от момента когато наложеното наказание
е изпълнимо - по силата на
ефективно налагащата го присъда (чл. 82, ал. 2, пр. 1 от НК) или
впоследствие при условията на чл. 68 от НК,
когато с друг акт (присъда или определение) е постановено отложеното наказание
да се изтърпи - чл. 82, ал. 2, пр. 2 от НК.
Това означава, че когато с осъдителната присъда се налага ефективно наказание,
срокът на давността за изпълнение започва да тече от влизането й в сила. А
когато наказанието е било отложено по силата на чл. 66 от НК
и с последващ съдебен акт е постановено наказанието да бъде изтърпяно, срокът на
давността за изпълнение започва да тече след влизане в сила на този друг
съдебен акт. Тоест,
последният е актът, който придава изпълнимост на наложеното наказание и именно
влизането му в сила е определящ за началния момент на изпълнителската давност,
а не моментът на влизането в сила на присъдата, с която е определено условното
наказание. В този смисъл е и Решение № 297
от 16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 273/2010 г., III н. о., НК,
докладчик председателят Елияна Карагьозова. Ето защо, възражението на защитата
се явява неоснователно.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Атанас Х./