№ 3730
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110141040 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл., вр. чл. 235 ГПК.
Предявен е иск от /фирма/ срещу /фирма/ с правна квалификация
чл.411, изр.2 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД за регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и разходи
за определянето му, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяване, както и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Ищецът твърди, че на 12.12.2021 г. в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
„Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 658, 46 лева, в който размер е изплатил застрахователно
обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето му в размер на
15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента, поради което в полза
на ищеца възниква вземане срещу него заплатеното обезщетение(658,46 лв.) и
ликвидационни разноски (15 лв.) в размер на 673, 46 лева. Претендира и
обезщетение за забава в размер на 87, 41 лева.
Постъпил е в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с която
ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпването на
ПТП, виновното и протИ.правно поведение на водача на л.а.********* с рег.
№ ********, оспорва наличие на причинно-следствена връзка, както и
оспорва исковете по размер. На следващо място оспорва и иска за лихви.
Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Като безспорно между страните с доклада по делото съдът е обявил
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на МПС с рег. №
******** е била застрахована при /фирма/, както и че сумата от 658,46 лева е
1
платена от /фирма/ на застрахования по имуществена застраховка „Каско“.
Като част от доказателствената съвкупност по делото е приет протокол
за ПТП от 13.12.2021 г., от който се установява, че на 12.12.2021 г. около
19:45 часа лек автомобил ********** с рег. № ******** се движи по /улица/ с
посока от /улица/ към /улица/ в района пред ********, като водачът
предприема маневра за движение на заден ход , при която реализира ПТП с
паркирания от дясната му страна лек автомобил *********** с рег. №
******** след което напуска мястото на произшествието, при което лек
автомобил *********** с рег. № ******** е претърпяло вреди, подробно
описани в протокола, а именно: задна броня, задна дясна врата, заден десен
панел, предна дясна врата. Същите щети са описани в опис-заключение за
вреди на МПС по щета № *********/13.12.2021 г.:предна дясна врата, лайсна
дясна предна врата, задна дясна врата, лайсна задна дясна врата, панел дясен
заден и задна броня.
По делото е представена Застрахователна полица № ************** за
комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, сключена между
/фирма/ и М. Д. В., собственик на автомобил *********** с рег. № ********,
която установява, че към момента на извършване на ПТП, собственикът на
автомобила е имал валидна застраховка. Представени са и възлагателно
писмо от 14.12.2021г. и Ликвидационен акт от 17.01.2022г., установяващи
извършения ремонт на автомобила и заплатената сума за поправяне на
щетите.
По делото е представена регресна покана, изпратена от /фирма/ до
/фирма/ на 04.04.2022г. във връзка с изплатеното обезщетение за извършеното
ПТП, както и товарителница от 11.04.2022 г. и обратна разписка за
получаването ѝ на 12.04.2022 г.
Във връзка с искане на съда до СДВР от 11.10.23 г. е предоставена
информация по Протокол за ПТП с напуснал нарушител *******/13.12.2021г.,
съгласно която от изготвена справка в АИС - МВР собственикът на
********* с рег. № ******** е И. И. Д.. На лицето са изпратени два броя
призовки за явяване в ОПП-СДВР за установяване на извършеното
нарушение, но до момента не се е явило и не е намерено на адреса.
В хода на делото са събрани и гласни доказателствени средства. От
разпита на свидетеля Д. Т. Т. се установява, че същият е очевидец на пътно-
транспортното произшествие в ********* през 2021г., като се е намирал в
паркирания си автомобил в близост до местопроизшествието. Видял е
автомобил, който при извършена маневра на заден ход, удря паркирания зад
него автомобил, в резултат на което са причинени щети от лявата страна на
паркирания автомобил, от страната на шофьора. Чул удар, трясък. Виновният
за произшествието водач бил мъж, спрял, слязъл от автомобила, видял
щетата и напуснал местопроизшествието веднага. Собственикът на ударения
автомобил не е бил там. Свидетелят лично отишъл да огледа увредения
автомобил. Сезирал е компетентните органи и всичко е посочил в протокола
на КАТ, където се явил на следващия ден. Съдът кредитира свидетелските
показания на св. Т. като логични и последователни, освен в частта, с която
посочва, че щетите са настъпили от лявата страна на автомобила/страната на
шофьора/, доколкото в тази част не се подкрепят от събрания по делото
писмен доказателствен материал, а освен това съдът съобрази изтеклия
период от време – приблизително две години, обстоятелството, че свидетелят
поддържа записаното в протокола от КАТ, но вече няма конкретни спомени,
както и това че свидетелят е само очевидец на ПТП, без каквато и да е връзка
с участващите лица и автомобили в произшествието.
Като свидетел е разпитан собственикът на автомобила ********* с рег.
№ ********, И. И. Д., от който се установява, че е притежавал автомобил
********** с рег. № ******** през 2021 г., който е бил застрахован в този
период в /фирма/. Свидетелят заявява, че предоставя автомобила на други
2
лица по принцип, но няма спомен в конкретния ден. Твърди, че не е
констатирал увреждания по автомобила си в края на 2021 г. Заявява,че много
лице притежават достъп до неговия автомобил. Не помни да е участвал в
ПТП през 2021 г. Свидетелските показания на св. Д. следва да бъдат
кредитирани в частта, с която заявява, че притежавал лек автомобил
********** с посочен рег. № през 2021 г. и същият е бил застрахован в
/фирма/. В останалата част, свидетелските му показания не се възприемат от
съда като достоверни, тъй като са общи, не са конкретни, уклончиви са, като
на повечето въпроси свидетелят отговаря, че няма спомени, а се касае за
негов личен автомобил.
От приетото като неоспорено от страните заключение на съдебна
автотехническа експертиза, което настоящият състав възприема като
компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че причината за
настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на **********,
който при извършване на маневра на движение на заден ход, не се е
съобразил с разположението на паркирания от дясната му страна автомобил
********* с рег. № ******** и не е оставил достатъчно странично
разстояние. Всички увреждания на автомобила, отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма
на процесното събитие. Всички възстановителни дейности, описани в
приложените по делото Опис - заключение е било необходимо да бъдат
извършени с оглед отстраняване на уврежданията по процесното МПС.
Изчислената стойност по средните пазарните цени за възстановяване на
щетите на процесното МПС към датата на ПТП е 1016,77 лева. При
изслушването му по чл. 200 ГПК, вещото лице заявило, че задната броня е
ударена при процесното ПТП, но застрахователят не е заплатил
обезщетението за нея по процесната щета, тъй като за отремонтирането на
този детайл е имало издадено възлагателно писмо по предишна щета. Ето
защо, стойността на уврежданията, като не се включва тази задна броня,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 776,77 лева, като е
приспаднал сумата от 240 лева за боядисване на задната броня от посочената
сума в заключението ( 1016,77 лева).
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Дружеството ищец е спазило задължението си за изпращане на регресна
покана за изплащане на дължимото обезщетение от ответното дружество като
такова плащане не е извършено.
За основателността на иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва
да установи горепосочените обстоятелства.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието
на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването й от
длъжника. В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да
докаже, че е погасил претендираното вземане на падежа.
В случая посочените предпоставки са налице. От съвкупната преценка
на събраните писмени и гласни доказателствени средства по делото се
доказва наличието на виновно протИ.правно поведение на водача на
********** с рег. №********, настъпване на вреди на автомобил
3
*********** с рег. № ********, както и наличието на причинно-следствена
връзка между него и настъпилите вреди на процесния автомобил при ПТП на
12.12.2021 г.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В хода на
производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че средната пазарна
стойност на ремонта на лек автомобил марка ********* с рег. № ********
към датата на ПТП е 776,77 лева. Принципът на диспозитивното начало
задължава съда да даде защита на правото само в рамките на посочения от
ищеца размер (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което и като съобрази, че искът с
правно основание чл.411, изр.2 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД е предявен за сумата от
673,46 лева, то същият се явява основателен до този размер.
Основателна се явява и претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл. 412, ал. 3
КЗ, вр.чл. 378, ал. 5 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на законната
лихва върху предявената главница за периода от 13.05.2022г. до 21.07.2023г.
в размер на 87,41 лева. Доводът на ответника, че на 13.04.2022 г. е подаден
отговор към ищеца, че липсва акт, с който да се установи виновно и
протИ.воправно поведение на застрахован при /фирма/ водач не се доказва по
делото. Исковете следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските: С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Същия е извършил съдебни разноски в общ
размер от 531 лева, от които 31 лева държавна такса, 400 лева депозит за
САТЕ, 50 лева депозит за свидетел и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на /фирма/, ЕИК
********** на основание чл.411, изр.2 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 673,46
лева (шестотин седемдесет и три лева и 46 стотинки), представляваща
незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка л.а.
*******, модел ********, с рег. № ********, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.12.2021 г. и разходи за
определянето му по щета № *********/13.12.2021 г, ведно със законната
лихва от 21.07.2023 г. до погасяване на задължението, както и сумата в размер
на 87,41 лева (осемдесет и седем лева и 41 стотинки) обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 13.05.2022г. до 21.07.2023 г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на /фирма/, ЕИК
********** сумата от 531 лева (петстотин тридесет и един лева),
представляваща разноски за производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4