РЕШЕНИЕ
№ 1357
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело №
20212100101390 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание чл. 280 от ЗЗД във връзка с чл. 79
от ЗЗД и във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по повод исковата претенция Б. К. Я., ЕГН **********, със съдебен
адрес град Поморие, ул. „Солна“ №76 против С. Г. К., ЕГН **********, от град Н., ж. к.
"М.", бл. **, ет. *, ап. ** за осъждане на ответната по делото страна да му заплати сумата от
25 761.26 лева, представляваща дължим хонорар по договор за правна защита и съдействие,
сключен между тях през 2018 година, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
плащане. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебно-
деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че ищецът и ответницата сключили договор за правна защита и съдействие,
по силата на който за времето от август 2016 година ищецът предоставил правна помощ на
ответницата по нохд № 170/2018 година по описа на Окръжен съд - Бургас и свързаните с
него дела внохд № 182/2018 година по описа на Апелативен съд - Бургас и наказателно дело
№ 149/2019 година по описа на ВКС, III н. о. В резултат на това в полза на ответницата било
присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 140 000 лева със
законната лихва, считано от 17.04.2016 година до окончателното изплащане на сумата.
След влизането в сила на съдебния акт, с който посочената сума й била присъдена,
ищецът продължил да я представлява в производството по принудително събиране на
същата до септември 2020 година по изпълнително дело № 184/2020 година по описа на
ЧСИ Сийка Анадолиева, продължаващо понастоящем по изпълнително дело № 786/2020
година по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. В резултат от предприетите от ищеца действия
за защита интересите на взискателя С. К. по посочените изпълнителни дела, на същата били
ефективно наложени възбрани и обезпечения, от които пряко зависело събирането на
дължимите суми и успешното й цялостно удовлетворяване. Към настоящия момент била
събрана и изплатена на С. К. цялата сума по нейното вземане, възлизаща на 214 677.17 лева.
Видно от книжата по изпълнителните дела, С. К. получила суми за разпределение и
1
плащане от ЧСИ за погасяване на дълга на длъжника, както следва: по протокол от
18.8.2020 година - 25 672.45 лева на 26.8.2021 година; по протокол от 08.12.2020 година - 6
796.13 лева на 17.12.2020 година, по протокол от 26.02.2021 година - 9 110.37 лева на
09.03.2021 година, по протокол от 28.05.2021 година - 4 504.15 лева на 04.6.2021 година; по
протокол от 23.06.2021 година - 909.58 лева. на 01.07.2021 година и с плащане от ЧСИ
Ивелина Божилова - 167 684.49 лева на 16.08.2021 година.
Съгласно договора между страните, за правната помощ, както и за успех при
осъществяването на правната помощ, С. К. се задължила да заплати 12 % от полученото
обезщетение (лихва и главница). Към момента, предвид направените разпределения и
плащанията към нея, задълженията й към ищеца възлизали на 25 761.26 лева. Въпреки, че
съгласно договора уговореното възнаграждение се дължало веднага, ищецът отправил
нотариална покана, връчена надлежно на ответницата да заплати сумите по първите три
разпределения, дължими към момента на поканата. Въпреки изричните настоявания от
ищеца в тази насока, същата първо му отправила обиди и лъжливи твърдения, че не й бил
оказал правна помощ за процесния период от около четири години, определила едностранно,
че нищо не му дължи, а после спряла да отговаря на телефона си и прекъснала всякакъв
контакт с него.
На 20.07.2021 година другите двама взискатели (Георги Николов Колев и Венелин
Николов Колев) по изпълнително дело № 786/2020 година по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова сключили договор за цесия на вземанията си с „Мултиплай Съплайс“ ЕООД в
качеството му на цесионер. Намерението на цесионера било да придобие от длъжника по
делото - К. Г. Х. възбранен по тяхно искане недвижим имот, а именно: хотел, изграден
върху собствено дворно място, представляващо парцел VIII-249 в квартал 15 по плана на
град Несебър, урегулиран от 185 кв. м., а съгласно кадастралната скица на поземлен имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор №51500.501.73, с площ от 176 кв. м., с адрес
на поземления имот град Несебър, ул. „Славянска“ № 9. Видно от действията на цесионера,
същият по силата на сключен между него и длъжника предварителен договор погасил
оставащата част от задължението на длъжника Христов към взискателя С. К. изцяло, като на
05.08.2021 година заплатил по сметка на ЧСИ 175 797.92 лева, от които 8 113.43 лева за
такси по изпълнително дело № 786/2020 година и 167 684.49 лева за окончателно
удовлетворяване на взискателя К.. Същевременно, К. нямала намерение да заплати
дължимото адвокатско възнаграждение, с което нарушавала договорните си задължения.
Тъй като С. К. била получила общо 214 677.17 лева обезщетение по посоченото
изпълнително дело, то размера на дължимия от нея хонорар се равнявал на сумата от
25 761.26 лева, които ответницата не била заплатила. Това именно обуславяло правния
интерес на ищеца от предявяването на настоящата осъдителна претенция.
В съответствие с разпоредбата на чл. 131 от ГПК съдът е изпратил препис от
исковата молба и приложенията към нея на ответницата с указания за възможността да
подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и да упражни другите дадени и от
правната норма права. В този срок същата е депозирала такъв, с който е оспорила
предявената против нея претенция по основание и размер.
Сочи се в него, че ищецът бил адвокат по делото за умишленото убийство на
съпруга и Никола Вълчев Колев в град Несебър, ресторант „Принц Кирил“, което било
извършено от Кирил Христов Георгиев. Той не осъдил виновното лице. Без нейното знание
синовете й отишли в град София след убийството на баща им и го намерили, за да стори
това.
Ответницата видяла адвокат Янушев за пръв път когато извикали нея и синовете и в
полицията в град Бургас. Когато влезли при разследващия полицай, той им казал да излязат,
да се поразходят, а той ще остане. Тя и синовете и останали.
Изтъква се от нея, че не помни как се били разделили. След преживяното от
ответницата и синовете й, се видели с адвокат Янушев след две години в Бургаския окръжен
съд на делото срещу подсъдимия за убийството на съпруга й - Кирил Христов. Той и казал,
че може да обърне нещата, но накрая се оказало, че той защитавал подсъдимия. адвокат
2
Янушев съсипал умишлено такова голямо дело с много експерти, експертизи, лекари,
психолози, свидетели. С нейните лични усилия била потвърдена присъдата в осъдителната и
част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът бил затворен. адвокат Янушев не искал да идва от София за изпълнителните
листи. Когато отворили Бургаския окръжен съд, малкият син на ответницата Георги
Николов Колев отишъл в съда да вземе изпълнителните листи. При него в съда влязъл
бащата на ищеца, който взел изпълнителните листи - нейния и на другия й син Венелин
Николов Колев от ръцете на сина и и ги предал на ищеца. Така изпълнителните листи
попаднали в адвокат Янушев. Същият вместо една такса, поискал плащането на такава
както от нея, така и от всеки синовете и.
Ответницата и синовете й си взели изпълнителните листи от ЧСИ Сийка
Анадолиева и се преместили в град Бургас при ЧСИ Ивелина Божилова. Ответницата казала
на ЧСИ Ивелина Божилова да не разпределя пари за адвокат Янушев, но той изнудвал
синовете й и от всеки бил взел над 30 000 лева. При всяко разпределение на преводите от
длъжника, адвокат Янушев я изнудвал по телефона. Освен по над 30 000 лева от синовете й,
той взел от разпределението от ЧСИ Ивелина Божилова, което трябвало да бъде изплащано
на големия й син Венелин Иванов Колев.
С отговора на исковата молба ответницата е предявила насрещен иск за осъждане на
ищеца да и заплати сумата от 60 000 лева, представляваща платено му възнаграждение от
нейните синове. Твърденията и в тази връзка са, че ищецът не бил направил необходимото
подсъдимият Кирил Христов Георгиев да получи наказанието, което заслужава, т. е. не бил
изпълнил добре задълженията си. Този иск с определението на съда по чл. 140 от ГПК по
там изложените съображения не е приет за разглеждане в настоящото производство.
адвокат Янушев намерил съдебен изпълнител, който при извършване на
разпределение му разпределил големи суми за делата му от тримата - от нея и синовете й,
както и 15 000 лева от НАП.
Някаква фирма изплатила дължимото обезщетение на синовете й, но си удържали
30 000 лева, по 10 000 лева от тримата. Тя върнала на децата си по 5 000 лева. Когато
длъжникът изпълнил задълженията си към нея, адвокат Янушев ги изнудил да му ги дадат.
Когато взели изпълнителните листи от ЧСИ Сийка Анадолиева и ги прехвърлили в град
Бургас при ЧСИ Ивелина Божилова, при всяко разпределение от ЧСИ Ивелина Божилова
адвокат Янушев й звънял непрекъснато и я изнудвал за пари. Казала на ЧСИ Ивелина
Божилова чрез адвокат Гочев да не разпределя пари за адвокат Янушев. Адвокат Гочев
казал, че ако разпределят за него пари, те ще останат без пари.
В последващото си писмено изявление ответницата твърди, че не била подписвала
договор за заплащане от нея на хонорар на адвокат Янушев за сумата от 25 761.26 лева, до
размера на която бил наложен запор по негово искане. Тя нямала никакви задължения към
него.
Изпълнителните листи за обезщетението за съпруга й и баща на синовете и били
взети от ръцете на малкия й син Георги и дадени на ЧСИ Сийка Анадолиева с район на
действие град София. При първото разпределение на превода, направен от К. Г. Х. ЧСИ
Сийка Анадолиева разпределила за адвокат Янушев по около 10 000 лева от всеки от тях -
ответницата и двамата й сина. Освен това, той получил хонорар от длъжника и превод на
сумата от 15 000 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства поединично и в тяхната
съвкупност, доводите и изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Като доказателство по делото е представен договор, сключен на 25.04.2018 година
между С. Г. К. и адвокат Б. К. Я., страни в настоящото производство, по повод настъпило в
град Несебър престъпно деяние на 17.04.2016 година, при което е загинал Никола Колев -
съпруг ответницата С. К. във връзка със завеждане на граждански иск и получаването на
застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от извършителя на
3
деянието Кирил Христов. По силата на този договор С. К. в качеството и на възложител е
ангажирала и упълномощила ищеца Б. Я. да и оказва правна защита и съдействие, като
предявява и води граждански иск, включително в наказателния процес, обезпечителни
процедури, включително в наказателния процес и изпълнителни дела срещу извършителя на
деянието във връзка с претърпените от възложителя вреди. Страните по договора са
постигнали съгласие за изпълнението му възложителят да заплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 12% от полученото обезщетение. Създадената облигационна
връзка се прекратява при изпълнение на предмета, за който същата е създадена, съгласно
разпоредбата на раздел ІІІ от него.
Както бе посочено по-горе, в процеса ответницата е въвела твърдение, че не е
сключвала договор с ищеца, като не му е възлагала изпълнение на каквито и да било правни
действия във връзка с настъпилите за нея от смъртта на съпруга и вреди. Оспорила е и
подписа, положен за възложител в разгледания по-горе договор, като е поддържала, че
същият не е неин.
В тази връзка ищецът е поискал и съдът е допуснал извършването на съдебно-
почеркова експертиза, вещото лице по която в представеното по делото и прието от съда
заключение е посочило, че както в обсъдения по-горе договор, така и в предоставеното от
ответницата на ищеца пълномощно подписите са положени от нея. Експертът при
изпълнение на поставената му задача е изследвал както свободни, условно-свободни и
експериментални образци от подписи на С. К., така и такива, положени в подробно и
изчерпателно описаните в заключението документи, подписът върху които не е оспорен от
ответницата К.. В рамките на заседанието, на което е било изслушано вещото лице и прието
заключението му последното не е било оспорено от ответницата. Едва след приключване на
устните състезания и даване ход по същество на делото, след приключване събирането на
доказателства същата е оспорила заключението, направила е доказателствени искания,
свързани с процесния договор, както и с проведеното изследване на подписа и върху него.
Същите, като направени извън установените преклузивни срокове за това не следва да бъдат
уважавани, съответно оспорването взето предвид и обсъждано.
При съобразяване на горното, съдът намира, че между страните е налице създадена
валидна облигационна връзка, по силата на която ответницата е възложила на ищеца
извършването на посочените в сключения между тях договор действия във връзка с
осъществяване на защитата на накърнените и субективни права, засягането на които е
настъпило в резултат от извършеното от трето на настоящото производство лице престъпно
деяние. В тази насока съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по допуснатата
и извършена съдебно-почеркова експертиза. В рамките на своята неоспорена компетентност
същото е дало пълен и изчерпателен отговор на поставените му въпроси от значение за
настоящото производство. При изпълнение на поставената му задача вещото лице е
използвало и основано своите изводи на такива документи, носещи подписа на ответната
страна, които не са били оспорени от нея, а и освен това същата е предоставила и
сравнителен материал. Изводите на експерта не са опровергани от останалия доказателствен
материал; даже напротив същите са в унисон с него. В заключение следва да се посочи, че
ответната страна не е провело успешно доказване на въведеното от нея твърдение за липса
на сключен между нея и ищеца договор за правна защита и съдействие. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че предоставения на експерта материал е напълно
достатъчен и от такъв вид, че същият е бил в състояние и е изпълнил задачата, което
означава, че не е необходимо представянето на цветно копие на договора, още повече, че в
процеса не е установено изобщо наличието на такова - това твърдение отново е въведено
едва с постъпилите след последното съдебно заседание писмени молби.
Ангажираните от ищеца доказателства налагат извода, че същият изцяло в
съответствие с установените за това правила и добросъвестно е изпълнил всички възложени
му действия по защита интересите на ответницата. За това свидетелства преди всичко
обстоятелството, че всички присъдени на последната суми са събрани от длъжника и
съответно разпределени на нея, като тя ги е получила изцяло, поради което именно
4
изпълнителното дело спрямо нея е приключило. За се постигне този резултат, след
предоставени надлежно пълномощия в тази насока /пълномощно от ответницата за ищеца,
лист № 143 от кориците на делото/, ищецът е депозирал нарочна искова молба от името на
ответницата срещу извършителя на престъпното деяние К. Г. Х. по нохд № 170/2018 година
по описа на Бургаския окръжен съд, по което същото лице е било обвиняем. За обезпечаване
изпълнението на едно евентуално положително за доверителката му решение той е отправил
искане за допускане на обезпечение на така предявения в наказателното производство
граждански иск. По него съдът се е произнесъл с определение № 43 от 23.03.2018 година,
постановено по нохд № 170/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, като го е
уважил частично. Същият изрично е вписан като упълномощен повереник на С. К. още в
първото проведено по наказателното дело съдебно заседание, в което същата е
конституирана като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес гражданския и иск. На същото Я. е присъствал и съответно активно взел участие
като пълномощник на К.. В качеството си на неин адвокат ищецът се е явил и на
следващото съдебно заседание, това на 26.04.2018 година, както и на това на 12.06.2018
година, което е и последното проведено такова пред първата инстанция. След пренасяне
разглеждането на спора пред въззивната инстанция, ищецът отново е депозирал молба от
името на своята доверителка - ответницата по делото пред същата за допускане на
обезпечение на предявения от нея граждански иск. Я. се е явил и на единственото
насрочено пред Бургаския апелативен съд съдебно заседание, предприемайки всички
необходими във връзка с изпълнението на възложената му работа действия. Тъй като с
решението си Бургаският апелативен съд е изменил присъдата на Кирил Христов, като е
намалил наложеното му наказание, изменил е режима на изтърпяването на същото, както и
размера на определеното общо наказание на основание чл. 23 от НК, като го е намалил,
адвокат Янушев от името на С. К. в качеството и на частен обвинител е депозирал пред
Върховния касационен съд на РБ касационна жалба против решението на въззивната
инстанция. На насрочените пред ВКС на РБ съдебни заседания във връзка и по повод
депозираната касационна жалба повереникът на ответницата Б. Я. отново е взел участие,
изпълнявайки по този начин поетите от него по договора задължения. След окончателното
приключване на делото Я., при това в изключително кратък период от време след влизане в
сила на присъдата, е предприел действия по издаване в полза на ответницата на
изпълнителен лист за събиране на присъдените и суми във връзка с предявения от нея
граждански иск, който е бил уважен за сумата от 140 000 лева за неимуществени вреди и за 1
400 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху същите от 17.04.2016
година до окончателното им плащане. Той е предприел и необходимите действия по
образуване на изпълнително производство с цел принудително събиране на присъдените
суми, като е подал молба до ЧСИ рег. № 919 с район на действие Софийски градски съд. В
рамките на същото е подал и съответни молби с посочване на конкретните изпълнителни
действия, които иска да бъдат предприети от съдебния изпълнител за постигане на целения
резултат, а именно пълно удовлетворяване на взискателя К.. Важно е да се посочи, че
единият от взискателите по делото, а именно ответницата с нарочно изявление, адресирано
до ЧСИ рег. №919 на КЧСИ е потвърдил изрично образуването и воденето на
изпълнителното дело /лист №306 от кориците на делото/.
Всичко така казано по-горе налага извода, че ищецът е изпълнил точно,
добросъвестно и в пълен обем поетите от него задължения по осъществяване и окозване на
правна помощ на ответницата. В рамките на дадените му пълномощия и в изпълнение на
възложението той е предприел всички необходими, съответстващи на закона и морала
действия, които са навременни и адекватни с цел пълна и всестранна защита на нейните
интереси. Безспорно е, че за така оказаната правна помощ той не е получил дължимото му се
възнаграждение. Съобразно постигнатите договорености, същото е определено в сключения
и валиден по горните съображения договор на 12% от полученото обезщетение. Видно от
представеното удостоверение изх. № 27387 от 27.06.2022 година, издадено от ЧСИ рег. №
800 на КЧСИ, с район на действие Бургаския окръжен съд, за периода от 26.08.2020 година
до 17.08.2021 година на ответницата са били разпределени следните суми, а именно: 25
5
548.89 лева, 6 796.13 лева, 9 110.37 лева, 4 504.15 лева, 909.58 лева и 168 196.12 лева или
общо 214 677.17 лева. При това положение, уговореното и дължимо възнаграждение възлиза
на сумата от 25 761.26 лева, колкото се претендира от ищеца в настоящото производство. По
делото липсват ангажирани от ответната страна каквито и да са доказателства част или
цялата тази сума да е била платена на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че освен, че
липсват доказателства и за това, напълно ирелевантен е факта дали изобщо и ако да, какви
по размер суми са платили нейните синове на ищеца, при положение, че не се твърди те да
са сторили това от тяхно име, но за нейна сметка, т. е. да се касае за погасяване на нейното
задължение към ищеца чрез плащане от трето лице, но за нейна сметка. Всичко така казано
сочи на основателност на цялата заявена искова претенция, поради което и като такава
същата следва да бъде уважена. Върху същата следва да бъде присъдена и законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока още с исковата молба искане и
в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовата страна следва да бъде
присъдена и сумата от 1589.60 лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни
разноски, която е формирана по следния начин, а именно: 10 лева за издаването на две
съдебни удостоверения, 40 лева държавна такса по искането за допускане на обезпечение,
1030 лева държавна такса за разглеждане на предявения иск, 340 лева за възнаграждение на
вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-почеркова експертиза, 120 дела за
образуване на изпълнително дело за налагане на обезпечителните запори и 49.60 лева за
подготвяне на копия от доказателства за връчване на ответната страна. За всички тях са
представени убедителни писмени доказателства за реалната им направа, поради което и
същите следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна. В посочената сума не
следва да се включва тази от 40 лева, представляваща държавна такса за образувано пред
Районен съд-Поморие обезпечително производство, тъй като по делото липсват данни
такова изобщо да се е развило, а още по-малко има доказателства за направата на този
разход.
Мотивиран от горното и на основание чл. 280 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД и
във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, от град Н., ж. к. "М.", бл. **, ет. *, ап. ** да
заплати на Б. К. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес град Поморие, ул. „Солна“ №76
сумата от 25 761.26 (двадесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и един лева и двадесет и
шест стотинки) лв., представляваща дължим хонорар по договор за правна защита и
съдействие, сключен между тях през 2018 година, ведно със законната лихва върху
присъдения размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба -
16.08.2021 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, от град Н., ж. к. "М.", бл. **, ет. *, ап. ** да заплати
на Б. К. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес град Поморие, ул. „Солна“ №76 сумата от 1
589.60 (хиляда петстотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) лв., представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6