№ 293
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502567 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по постъпила
въззивна жалба вх. № 298121/14.09.2021 г. от „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „М-р Минчо Димитриев“, № 35 срещу
Решение № 262465/13.08.2021 г., по гр.д. № 12199/2020 г., на ВРС, XIX с., в частта с което
е осъден да заплати на „К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен, стопански двор, сумата 990.00 лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в
неполучена и нереализирана био-продукция за стопанската 2016/2017 г., в резултат на
неизпълнение от страна на ответника на Договор за наем от 19.06.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020 г., до
окончателното изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
Въззивникът атакува решението с оплаквания за незаконосъобразност, тъй като
първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон. Сочи, че не се е
установила твърдяната непрекъснатост на биосертификацията на въззиваемия, предвид
постановените решения по предходни спорове между същите страни, в които е било
установено, че въззиваемия за определен период от време е бил лишен от ползване на
земеделските земи, съобразно уговореното в сключения договор за наем. В тази насока,
кредитираните от съда, служебна бележка от 07.05.2020 г., издадена от „КЮ
Сертификейшън" АД и Дневник на стопанството, който не е прошнурован и пронумерован
като единна книга, не са годни да установят посоченото обстоятелство. Още излага, че не
доказана е останала и пропусната полза за стопанската 2016/2017 г., тъй като представеният
договор от 10.11.2014 г., сключен с Х.К. касае изкупуване не само на биопродукция, но и на
стандартна такава. Отделно сочи, че в договора не е налице конкретизация какви зърнени
култури следва да се вложат във фуража и при какво съотношение, още по-малко била ясна
цената на всяка от културите. Оспорва и размера до който предявения иск е уважен като
твърди, че от сумата 990.00 лв., е следвало да бъде приспадната стойността на евентуално
извършените разходи. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
1
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба.
В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият „К.А. - 98" ЕООД, депозира
писмен отговор, в който излага становище за за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на атакуваното решение. От своя страна излага доводи по всяко от
оплакванията във въззивната жалба. Сочи, че представеният договор за биосертифициране,
удостоверява биологичното производство през периода, когато имотите са ползвани. Още
излага, че по делото е представен Договор от 14.11.2014 г., сключен с Й.К., който касаел
продажба само на био-продукция, добита от предварително определени от купувача площи,
в които се включвали и процесните имоти, при осреднена продажна цена. Излага
пространни теоретични доводи по въпросите пропуснал ли е ищецът ползи и реално
настъпили ли са те. По същество отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа депозирания отговор.
Съставът на Варненски Окръжен съд, по предмета на спора, съобрази следното:
Пред Варненски районен съд е бил предявен иск от „К.А. – 98“ ЕООД за осъждането на
„ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, да заплати сумата 3555.30 лв. (размерът изменен, по реда на чл.
214 ГПК), представляваща обезщетение за претърпяни вреди - пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучена и нереализирана био-продукция 2930 кг., царевица, за
стопанската 2016/2017 г., от обработката на поземлен имот № 023022 - Нива, с площ от
5.868 дка, находяща се в м. „Бостанлък", по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.
Антоново, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
30.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82
ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на валиден Договор за наем от 19.06.2012 г., рег. №
5574, на Нотариус Е.Ш., рег. № 128 на НК, вписан в Службата по вписванията – Омуртаг,
със срок от осем стопански години, обработва посочения имот. Твърди, че след като
последващо встъпил в договора ответникът поискал пред Служба по вписванията - гр.
Омуртаг, заличаване вписването на договора, което поради грешка било вписано. Излага, че
с влязло в сила Решение, постановено по в.т.д. № 928/2016 г., на ВОС била установена
валидността на сключения Договор, както и, че заличаването на вписването му представлява
несъществуващо обстоятелство. Отделно, с влязло в сила Решение по гр.д. № 21039/2019 г.,
на ВРС, ответникът бил осъден да заплати пропуснати ползи и вреди за същите култури и от
същият имот за предходните 2014/2015 и 2015/2016 стопански години. С действията си
ответникът лишил ищеца от възможността да декларира, ползва, очертае, добие и реализира
сертифицирана биологична продукция от процесния имот, тъй като при заличено вписване
на договор за аренда или наем било недопустимо заявяването за обработване на същите
земеделски земи. Сочи, че вредите са реално настъпили и те са пропуснати ползи, тъй като
бил лишен от възможността да добие и реализира сертифицирана биологична продукция от
имота и за стопанската 2016/2017 г., в съответствие със сключения Договор от 14.11.2014 г.
с гръцки контрагент – Й.К...
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът не депозира писмен отговор. В
с.з., чрез процесуален представител, оспорва предявения иск по основание и размер,
считайки за завишени количеството продукция и неговата цена.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по
делото Определение № 3910/04.11.2021 г., поради което същата подлежи на разглеждане по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е постановено от законен състав и в границите
на правораздавателната му компетентност, а съобразно обстоятелствата, посочени в
2
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да бъде квалифициран като
такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 82 ЗЗД.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Предмет на въззивна проверка е осъдителната част от съдебното решение до
размера на сумата 990.00 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава
или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се
дължи на причина за която длъжникът отговаря. Съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД,
обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнеието и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а в случаите на недобросъвестност на
длъжника, последния отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Пропуснатите ползи
са неосъществено увеличаване на имуществото, което се определя с оглед на
предполагаемото развитие, която работите на увредения биха имали, ако договорното
задължението би било изпълнено по уговорения между страните начин. За да е налице
пропусната полза, трябва да е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото.
Между страните не е било предмет на спор, че на ищеца, в качеството му на наемател
е била предоставена за временно и възмездно ползване Нива, с площ 5.868 дка, находяща се
в м. „Бостанлък“, землището на с. Изворово, общ. Антоново, за срок от 8 години, по силата
на Договор за наем от 19.06.2012 г., рег. № 5674, на Нотариус № 128, с район - РС - Сливен.
Уговорена била наемна цена в размер на 3.00 лв. на декар, годишно или 118 кг. зърно
годишно, платима до края на месец декември за всяка изтекла година.
Не е повдиган спор и, че ответникът е заместил като страна по наемното
правоотношение, първоначалният наемодател И.Х. по силата на Договор за покупко-
продажба, обективиран в представения по делото нот. Акт № 15, т. VI, д. № 932/2013 г.
Не се спори между страните и, че по силата на молба рег. № 1237/14.04.2015 г., за
заличаване на Договор за наем на земеделска земя от 19.06.2012 г. е вписано заличаване на
вписването на сключеният Договор за наем в Служба по вписванията - Омуртаг, считано от
15.04.2015 г.
По силата на влязло в сила Решение № 774/26.10.2016 г., по в.т.д. № 928/2016 г., на
ВОС, ТО, между ищеца и ответника по настоящото дело е прието за установено
съществуването на валидно наемно правоотношение по Договор за наем от 19.06.2012 г.,
както и е отменено извършеното вписване на едностранното разваляне на Договора от
наемодателя, досежно процесния имот.
Не се спори и, че по силата на влязло в сила Решение по гр.д. № 21039/2019 г., на
ВРС, XII с., ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 6730.60 лв., представляваща
пропуснати ползи от неполучена и нереализирана стойност на биопродукция – царевица от
процесния имот, за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., поради неизпълнение на
задълженията на ответника да осигури ползването на имота
В границите на настоящото производство не са били навеждани твърдения и
представяни кореспондиращите им доказателства от страна на ответника, че същият
надлежно е изпълнил задължението си да не препятства ползването на наетия имот от
страна на ищеца и през стопанската 2016/2017 г. От събраните в хода на производството
доказателства се установява, че неизпълнението на това задължение от страна на ответника
е в пряка причинна връзка с претърпяните от ищеца вреди, изразяващи се в пропускане на
сигурното увеличаване на партимониума на ищеца с печалбата от произведената био-
продукция от наетия имот, предмет на сключения Договор за наем от 19.06.2012 г.
Като неоснователно се преценява оплакването във въззивната жалба, че ищецът не е
установил непрекъснатост на биосертификацията си. Представените по делото Сертификати
за съответствие за периода 2014 – 2018 г. и сключен Договор за контрол и сертификация
съгласно Регламент (ЕО) 834/2007, сключен на 30.01.2013 г., между ищеца, в качеството на
оператор и „КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН" АД, в качеството на контролен орган, правят
3
възможен извода, че ищецът като земеделски производител е поддържал сертифицирането
си за биологично производство. Посочените доказателства не са били своевременно
оспорени от ответника.
Представена е служебна бележка от 18.07.2017 г., издадена на ищеца от контролния
орган „Кю Сертификейшън“ АД, от която се установява, че изброените в нея имота, в т.ч. и
процесния, са били изключени от системата за контрол на биологично производство на
12.08.2015 г. Да се тълкува изключването във вреда на ищеца, би довело до даване на
възможност на ответника да черпи права от собственото си виновно поведение, изразяващо
се в неоснователно разваляне на сключения договор за наем и лишаване на ищеца от
ползването на имота според предназначението по договора, а именно за добив на земеделска
продукция.
Въззивният съд преценява като неоснователно и второто основно оплакване на
въззивника, касателно доказателствената стойност на представения Частен договор от
14.11.2014 г., сключен между ищецът и Й.К., тъй като предмет на договора било
изкупуването не само на био-продукция и не била налице индивидуализация по отношение
на съставните части на посочения био животински фураж. По силата на посоченият
Договор, ищецът поел задължението да доставя всяка година, до 2022 г., 200000 кг., био
животински фураж - смес от зърно и детелина, срещу цена от 0.55 евро/кг. Вярно е, че така
формулирана клаузата не съдържа съотношение между зърно и детелина, посоченото обаче
не може да доведе до отричане на връзката на договорените доставки, тяхната цена и
пропуснатото сигурно увеличаване на партимониума на ищеца, предвид представената и
представляваща неразделна част от сключения договор, аналитична таблица на
обработваемите площи, измежду които и процесния имот.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за
стопанската 2016/2017 г., съставът на въззивния съд цени събраните специални знания,
посредством първоначалното и допълнителното заключение на назначената комплексна
съдебно-техническа експертиза. От това заключение се установява, че реално
обработваемата площ на процесния имот възлиза на 1634 кв. м. като при засаждане на тази
площ с посочената от ищеца биологична култура – царевица, добивът би бил в размер на
916.67 кг., а неговата средна пазарна стойност в размер на 990.00 лв.
Доколкото обаче, както бе посочено по-горе в решението, пропуснатата полза
представлява пропуснато увеличение на имуществото или това е чистата печалба, която
ищецът би реализирал от продажбата на произведеното количество био-продукция от
процесния имот, от средната пазарна цена на добива би следвало да бъдат приспаднати
разходите, които ищецът би направил за производството на зърното. За установяване
размера на чистата печалба пред въззивния съд е изслушано заключението на
допълнителната комплексна техническа експертиза, от което се установява, че чистата
печалба за ищеца, от произведената био-царевица от реално обработваемата площ от
процесния имот - 1.634 дка., възлиза на сумата 905.04 лв., при разходи в размер на 52.00
лв./дка.
Възражението на въззивника при определяне на пропуснатите ползи да бъдат
съобразени и разходите, които въззиваемият би направил за доставка на произведената
продукция, е въведено едва с въззивната жалба, поради което и не подлежи на разглеждане
от въззивния съд.
Изложеното, води до извода, че предявения иск се явява основателен до установения
размер на пропуснатите ползи от 905.04 лв., до който размер предявеният иск се явява
основателен и доказан и подлежи на уважаване, а постановеното в същия смисъл
първоинстанционно решение ще следва да бъде потвърдено. За разликата над този размер,
до присъдения размер от 990.00 лв., искът като неоснователен и недоказан подлежи на
отхвърляне, а постановеното в обратния смисъл решение на ВРС като незаконосъобразно и
неправилно, ще следва да бъде отменено.
В съответствие с изхода от спора, атакуваното решнение ще следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските. Така, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски за първа инстанция, съразмерно на уважената част от предявения иск, които
възлизат на сумата 433.43 лв. Следващите се на ответника за производството пред ВРС,
4
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, възлизат на
1262.85 лв. С оглед обжалваемия интерес и установената от въззивния съд частична
основателност на въззивната жалба, разноските за въззивното производство, които по
съразмерност се следват на страните са: - за въззивника в размер на 34.34 лв., а за
въззиваемия в размер на 393.10 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 262465/13.08.2021 г., по гр.д. № 12199/2020 г., на ВРС,
XIX с., в частта, с която „ИЗВОРОВО АРГО" ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати
на „К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, разликата над сумата 905.04 лв. до присъдения
размер от 990.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни вреди - пропуснати ползи,
ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020 г.,
до окончателното изплащане, както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от на „К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен, стопански двор за
осъждане на „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „М-р Минчо Димитриев“, № 35, да заплати разликата над
сумата 905.04 лв. (деветстотин и пет лева и 04 ст.) до присъдения размер от 990.00 лв.
(деветстотин и деветдесет лева), обезщетение за претърпени имуществени вреди -
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена и нереализирана био-продукция за
стопанската 2016/2017 г., в резултат на неизпълнение от страна на ответника на Договор за
наем от 19.06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в
съда – 30.09.2020 г., до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262465/13.08.2021 г., по гр.д. № 12199/2020 г., на
ВРС, XIX с., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „М-р Минчо Димитриев“, № 35 да заплати на „К.А. – 98“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл.
Сливен, стопански двор, сумата 826.42 лв. (осемстотин двадесет и шест лева и 42 ст.), общ
размер на разноски за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен, стопански двор да заплати на „ИЗВОРОВО
АГРО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „М-р
Минчо Димитриев“, № 35, сумата 1297.19 лв. (хиляда двеста деветдесет и седем лева и 19
ст.), общ размер на разноски за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5