Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година 05.04.2018 Град К.В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На седми
март две
хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1353 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание член 45 от ЗЗД.
Ищците – Н.М.Я.
***, И.М.Я., В.М.Я., Л.М.Я. и Д.М.Я. - всички в качеството си на законни
наследници на починалата им майка - А.В.Я. в исковата молба твърдят, че в
законоустановения срок от постановяване Протоколно определение №
120/11.12.2015г. от КрлРС по НОХД №779/2015г., по което било подписано
Споразумение, на основание чл.381, ал.1 и сл. от НПК, с което обвиняемия Т.Л.Л.
с ЕГН ********** се признал за виновен за извършените от него четири престъпления
– предявяват настоящия иск, като наследници на общият наследодател А.В.Я.,
починала на 02.08.2013г. от нанесения й побой от осъдения вече Т.Л.Л., чрез
който иск потърсят правата си по гражданско правен ред за неимуществени вреди,
с правно основание чл. 52, във връзка с чл.51 от ЗЗД и за имуществени вреди и
във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Фактическата
обстановка по споразумението била следната:
На
09.07.2013г. в град Б., област П.ответникът извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което
и на основание чл. 325, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като хулиганство е
извършено по изключително дързък начин, наказуемо с лишаване от свобода до 2
години;
На
09.07.2013г. в град Б., област П., по хулигански подбуди е причинил средна
телесна повреда на А.В.Я., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на шийката
на лявата бедрена кост, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, във
връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал. 1 от НК, това е тежко престъпление за
причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди, наказуемо до 10
години лишаване от свобода;
На 09.07.2013г.
в град Б., област П., ответникът се е заканил с убийство на И.М.Я., ЕГН **********
и тази закана би могла да предизвика основателен страх за осъществяването й,
поради което и на основание чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, като тази
закана с убийство е могло да възбуди основателен страх у него, наказуемо до 6
години лишаване от свобода.
На
09.07.2013г. в град Б., област П., ответникът е влязъл в чуждо жилище обитавано
от цялото семейство на И.М.Я., ЕГН ********** на адрес ***, като е употребил за
това сила и деянието е извършено през нощта в 02.30 часа, поради което и на
основание чл.170, ал.2, пр.1-во, във връзка с ал.1 от НК, престъплението е
нарушаващо неприкосновеност на жилището, наказуемо с лишаване от свобода до 5
години.
Твърдят, че
обвиняемият в кратък период е извършил четири тежки престъпления, които уронват
различни по вид обществени отношения. Всичко това било извършено по хулигански
подбуди, а и самото му поведение говорило за висока степен на обществена
опасност, макар да било видно, че извършителят Т.Л.Л. е неосъждан, за което
била взета и най тежката мярка за неотклонение, а именно - задържане под
стража. Тъй като било налице и друго основание, а именно - опасността да се
укрие, защото след като е извършил престъплението на 09.07.2013г. и самото
образуване на досъдебно производство по подаден сигнал от близки на
12.07.2013г., обвиняемият заминал за Англия и видно, поради това не бил открит
на адреса в България и от 22.10.2013г. бил обявен за общодържавно издирване.
Твърдят, че на
27.08.2014г. обвиняемият Т.Л. се върнал в България, но не се отзовал на
изпратените призовки, за да може да участва и упражни законните си права. При
задържането му, когато искал да напусне пределите на В., английските власти са
му поставили и специална гривна за проследяване с механизъм за сателитно
действие. В България бил доведен чрез ЕЗА.
С Протоколното
определение № 120 от 11.12.2015г. на Карловски районен съд, на основание чл.23,
ал.1 от НК, съдът определил едно общо най-тежко наказание, а именно - „Лишаване
от свобода“ за срок от 2 години, изтърпяването, на което на основание чл. 66,
ал.1 от НК се отлага за срок от 5 години. От така постановената присъда с
Протоколно определение №120 от 11.12.2013г., законните наследници на починалата
А.В.Я., не били доволни, поради което подали жалба до ВКС по законоустановения
ред, както и до Главния Прокурор на Република България и до ВКП - отдел
„Съдебен“ две жалби на 03.08.2016г. и на 25.11.2016г., като получили отговор,
че във връзка с подадената жалба ВКП, отдел „Съдебен“ започва проверка по НОХД
№779/2015г. по описа на Районен съд - Карлово.
Твърдят, че
майка им - А.В.Я. починала на 02.08.2013г. след нанесен й жесток побой над нея
от обвиняемия и осъден вече Т.Л.Л., който на 09.07.2013г. влязъл със взлом в
дома им в град Б., улица „С.“ № 6, с цел на убие брат им - И.М.Я. по
неоснователни подозрения, че чул, че той влязъл в дома му в град Б., улица „С.“
№ 4 и откраднал кабел, за да го предаде на вторични суровини. След като блъскал
и ритал входната метална врата в общия им дом в град Б., улица „С.“ № 6, от
този шум събудил цялото семейство и първи излязъл на двора И.М.Я., а след него
и тяхната майка (вече покойник), а след това всички излезли от къщата, за да
видят какво се случва. Тогава обвиняемия Т.Л. ги накарал да се „строят“ пред
къщата в двора. Започнал да ги заплашва, че „ще ги убие всички“, че „ще ги
подпали“ и „ще ги изгори до един“ и „всички ще изгорят в къщата живи“. След
като видял И.М.Я., Т.Л. се нахвърлил върху него и започнал да го псува на
майка, започнал да го удря. Но И. успял да избяга и да се скрие. Тогава Т.Л. се
нахвърлил върху покойната им майка - А.В.Я., която го молила да не убива сина й
И. и „да го остави на мира“. +++0о Т.Л. започнал да я удря по главата, да я бие
с юмруци и шамари и да я рита по цялото тяло. Повалил я на земята, най-напред
на тротоара пред дома, а след това и с ритници я повалил за втори път на земята
до входната врата на дома. След това я „замъкнал“ вътре в двора, като я е
влачил по земята и пак продължил да я рита и бие, като с удари я повалил на
земята и я довел до безпомощно състояние, като й причинил изключителна силна
болка и страдание от ударите. Счупил й шийката на тазобедрената кост, причинил
й средна телесна повреда по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.129, ал.2, във
връзка с ал.1 от НК.
След
инцидента, семейството са се обадили на брат им Н.Я., който живеел и работел в Л.и
той пристигнал по спешност с първия самолетен полет в България, за да види
какво се случва и да помогне на пострадалата и пребита жестоко майка от техния
съсед Т.Л. ***, и в Лондон). Н.М.Я. я закарал по спешност веднага в болницата.
Дежурният лекар извършил преглед и е направил рентгенова снимка, след което ги
изпратил веднага в Съдебна медицина, където пострадалата А.В.Я. била прегледана
и било издадено Съдебно удостоверение № 67 от 11.07.2013г. от д-р В.въз основа
на прегледа и на рентгеновата снимка с №524/09.07.2013г., от която било видно
счупване на шийката на лявата бедрена кост. След това синът й Н.М.Я. я завел в
Многопрофилната болница за активно лечение, Отделение по ортопедия и
травматология - град П., където А.В.Я. била приета на 11.07.2013г., като се е
наложило през това време сина й Н.М.Я. да поръча, закупи и достави за
операцията на майка му Комплект двуполюсна ендопротеза за тазобедрена става,
кутия костен цимент с гентамицин и 1 бр. стерилно фолио, видно от фактура
№********** от 12.07.2013г. на обща стойност 2569.20 лева.
Твърдят, че
през това време, на пострадалата А.В.Я., за да бъде стабилизирана се наложило
да й бъде прелята кръвна плазма, извикани били специалисти за консултация, като
от кардиологичния преглед било видно, че доктора предупредил, че има умерен
кардиологичен риск за оперативното лечение. Пострадалата не би могла да понесе
операцията, поради влошеното от побоя състояние, поради това операцията за
тотална смяна на тазобедрената става била извършена на 17.07.2013г.
Пострадалата А.Я.
била изписана на 31.07.2013г., с препоръки да се следи общото й състояние и
антитромбична терапия за още 30 дни под контрол на личния лекар и за два
контролни прегледа, определени да се състоят на 07.08.2013г. и на 08.08.2013г.
На 02.08.2013г. състоянието на пострадалата А.В.Я. се влошило много сериозно,
поради което била заведена по спешност отново в болницата УМБАЛ „*****“ град П.и
лекарите са констатирали, че тя е изпаднала в хиповолемичен шок и само за 5
часа А.умира в болницата. Сочат, че ако не бе извършеният побой над нея, тя
щеше да е все още сред тях, жива и здрава, тъй като и видно от Удостоверението
издадено от РЗОК, тя не е боледувала и е била в добро общо състояние.
От така
изведената фактическа обстановка и на основание чл.52, във връзка с чл.45, ал.1
и ал. 2 от ЗЗД предявяват граждански иск за причинени болка и страдание от
загубата на тяхната майка. Видно от посочените официални писмени доказателства,
епикризи, медицинско свидетелство, съдебни протоколи, официални документи,
ставало ясно, че от злополучният ден 09.07.2013г. пострадалата А.В.Я. не е
могла да подобри здравословното си състояние изобщо, търпяла е изключителни
болки и страдания през цялото време до 02.08.2013г., когато тя умира.
При така
създалата се ситуация пострадалата била в съзнание през цялото време, изпитвала
болка и страдание, страх за живота си от случилото й се и от отправените
заплахи на обвиняемият и осъден вече Т.Л., че „ще ги убие всички“, „ще ги
запали“ и „ще ги изгори живи“ и през цялото това време настоявала да бъде
разпитана от разследващите органи и по възможност и пред съдия. Но всичките им
опити на семейството и най-вече на сина й Н.М.Я. останали без резултат.
Поведението на осъдения Т.Л. било изключително арогантно, нагло, действал е по
хулигански подбуди и с изключителна жестокост и дързост, видно от събраните
писмени доказателства по НОХД №779/2013г. Осъденият Т.Л. употребил сила като
привел в безпомощно състояние пострадалата А.В.Я.. Видно билои, че тя е била
изненадана, стресирана и уплашена и всички удари са й били нанасяни с особена
жестокост. Побоят бил извършен с особено жестокост и по особено мъчителен
начин. Всички извършени четири престъпления от осъдения Т.Л.Л. били с
изключителна арогантност, дързост, жестокост, цинизъм. Всичко това им
причинявало изключителна болка и страдание като деца на тяхната майка, които
считат, че е справедливо да бъдат обезщетени. Поради което като деца на
починалата ни майка и нейни законни наследници, предявяваме граждански иск за
претърпените от нас неимуществени вреди.
С допълнителна
молба от 17.01.2017г. ищците конкретизират претенциите си, както следва:
Гражданският
иск е предявен на обща стойност 74 427 лева, ведно със законната лихва, считано
от 09.07.2013г. включително до заплащане на цялата сума по предявения
граждански иск за всички законни наследници на починалата А.М.Я. за репариране
на нематериални и материални щети, като за всеки един от тях по отделно, както
следва:
По отношение
на ищеца - Н.М.Я. исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от
загубата на неговата майка е на стойност 10 000 лева. Претърпените от същия
имуществени вреди на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД, които претендира са както
следва:
- за
закупените с личните си средства тазобедрената става и консумативите към нея на
обща стойност 2569.20 лева;
- заплатени с
лични средства за платен престой за 10 дни на починалата на стойност 58 лева.
- за наложилите
му се пътувания извънредно, по спешност от Л.до С.и до град Б. няколко пъти е
реализирал разноски, а именно: за пътуването по спешност от Л.до С.- град Б. на
10.07.2013г. и обратно на 13.07.2013г. по повод оказване на помощ и съдействие
за настаняване на болната си майка в болнично заведение за операция, по 1 билет
за отиване и връщане на стойност 1250 лева до С.+ 50 лева до град Б. – всичко
на обща стойност 1300 лева; За второто пътуване по спешност от Л.до С.- гр. Б.
на 02.08.2013г. и обратно на 06.08.2013г. по повод влошеното здравословно
състояние на неговата майка и обаждането от дома му на неговите близки да се
прибере незабавно в България, по 1 билет за отиване и връщане на стойност 1250
лева до С.+ 50 лева до гр. Б. – всичко на обща стойност 1300 лева; За пътуване
за разпит в Досъдебното производство за изясняване на обективната истина на
03.09.2013г. 1 билет от Л.до С.на цена 650 лева + 50 лева до град Б. или общо -
700 лева; За пътуване за разпит пред съдия на 26.05.2014г., за което пътувал на 21.05.2014г. - 1 билет от Л.до С.на
цена 650 лева + 50 лева до град Б. или общо - 700 лева; трети път идване за
разпит в Досъдебното производство през месец април 2014г. - 1 билет от Л.до С.на
цена 650 лева + 50 лева до град Б. или общо - 700 лева; четвърти път идване за
разпит в Досъдебното производство през месец септември 2014г. - 1 билет от Л.до
С.на цена 650 лева + 50 лева до град Б. или общо - 700 лева; на 20.04.2016г. за
поредния полет за справка по дело заедно с адвоката, след получаване на
съобщение за предявяване на граждански иск е закупен 1 билет от Л.до С.на цена
650 лева + 50 лева до град Б. или общо - 700 лева.
Общата
стойност на имуществената претенция е 8 727.20 лева.
По отношение
на ищеца - Л.М.Я. исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от
загубата на неговата майка е на стойност 10000 лева. Претърпените от същия имуществени
вреди на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД, които претендира са както следва: 1
билет от Л.до С.и обратно на 02.08.2013г. по спешност, предвид здравословното
състояние на майка му на цена от 700 лева.
По отношение
на ищеца - И.М.Я. исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от
загубата на неговата майка е на стойност 10000 лева.
Претърпените
неимуществени вреди – закани за убийство и причинени от тях болки и страдания,
причинени по хулигански подбуди, иска е на стойност 1000 лева.
Претърпените
неимуществени вреди – закани за убийство и причинени от тях болки и страдания,
иска е на стойност 3000 лева.
Претърпените
неимуществени вреди – закани за убийство и причинени от тях болки и страдания
от нарушаване неприкосновеността на жилището и
влизане с взлом в дома през нощта, иска
е на стойност 1000 лева.
Общата искова
претенция за нанесени неимуществени вреди е 15000 лева.
По отношение
на ищеца - В.М.Я. исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от
загубата на неговата майка е на стойност 10000 лева.
Претърпените
неимуществени вреди – закани за убийство и причинени от тях болки и страдания,
причинени по хулигански подбуди, иска е на стойност 1000 лева.
Претърпените
неимуществени вреди – закани за убийство и причинени от тях болки и страдания,
иска е на стойност 3000 лева.
Претърпените
неимуществени вреди – закани за убийство и причинени от тях болки и страдания
от нарушаване неприкосновеността на жилището и
влизане с взлом в дома през нощта, иска
е на стойност 1000 лева.
Общата искова
претенция за нанесени неимуществени вреди е 15000 лева.
По отношение
на ищеца - Д.М.Я. исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от
загубата на неговата майка е на стойност 10000 лева.
Претърпените
неимуществени вреди – закани за убийство и причинени от тях болки и страдания,
причинени по хулигански подбуди, иска е на стойност 1000 лева.
Претърпените
неимуществени вреди – закани за убийство и причинени от тях болки и страдания,
иска е на стойност 3000 лева.
Претърпените
неимуществени вреди – закани за убийство и причинени от тях болки и страдания
от нарушаване неприкосновеността на жилището и
влизане с взлом в дома през нощта, иска
е на стойност 1000 лева.
Общата искова
претенция за нанесени неимуществени вреди е 15000 лева.
МОЛЯТ съда, да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати процесните суми,
представляваща имуществени и неимуществени вреди, подробно конкретизирани
поотделно за ищците в исковата молба, ведно със законната лихва, считано от
10.07.2013г. до окончателното изплащане на същите. Претендират за направените
по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Т.Л.Л., първоначално представляван
от назначения му по реда на чл. 47 от ГПК особен представител – адвокат М.Р.
счита иска за допустим, а от събраните в хода на делото доказателства ще вземе
становище дали е основателен. Сочи, че от описаните в исковата молба
обстоятелства, на които претенциите на ищците се базират, се касае за
твърдение, че по вина на ответника е починала тяхната майка и наследодател.
Претендират от него изплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от тях. Доколкото по делото се намират писмени доказателства,
за проведено НОХД №779/2015г. по описа на КрлРС, то не би следвало да се
оспорва въпроса за вината на ответника по така повдигнатите му обвинения. Но с
оглед обстоятелството, че делото не е приключило, тъй като се обжалва и този
въпрос не е окончателно решен и не е постановен съдебен акт, който да е влязъл
в законна сила. Заявява, че като особен представител, без контакт с ответника
по делото, ще се ползва от събраните в хода на делото доказателства и ще взема
становище по тях след събиране на всяко. По отношение размера на претенциите,
които претендират ищците за претърпени вреди, имуществени и неимуществени,
заявява, че същите са завишени изключително много по размер. С оглед
константната съдебна практика, за такъв тип непозволени увреждания съдът
присъжда значително по ниски по размер обезщетения. В този смисъл, в случай че
докажат ищците вината на ответника по делото, то следва да се присъди едно
обезщетение съобразно трайната съдебна практика за такива увреждания и да се
вземе в предвид както социално-икономическия статус на ищците, така и
начина им на живот и стандарта им до настъпване на събитието.
В хода на делото
е представляван от адвокат П.Е., който също от името на доверителя си оспорва
исковете.
От събраните
по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
представеното Удостоверение за наследници
№ 135 от 05.08.2013г., издадено от Кметство град Б., Община К.и Препис –
извлечение от Акт за смърт № 0680 от 03.08.2013г. на Община П.се установява, че
ищците - Н.М.Я. ***, И.М.Я., В.М.Я., Л.М.Я. и Д.М.Я. са наследници на
починалата им майка - А.В.Я..
Видно
от представеното медицинско свидетелство № 67/2013г., д-р В.е удостоверил, че
при прегледа на А.В.Я. на 11.07.2013г. е установено счупване на шийката на лява
бедрена кост, като увредата може да се получи по начин и време, както е
съобщено.
Представената
Епикриза изх. № 17912, КП № 216, издадена от Отделение по ортопедия и
травматология удостоверява, че А.В.Я. е постъпила на лечение на 11.07.2013г. и
е изписана на 31.07.2013г. Същата е приетата по с данни от сина и дъщеря й, че
на 09.07.2013г., в 02.30ч. на болната е бил нанесен побой, след който е
получила болки в лавя ТБС и невъзможност да стъпва на него. Поставената окончателна
диагноза е фрактура коли феморис синистра субкапитата дислоката. Придружаващите
заболявания на пациента са посочени като мозъчна болест, неуточнена и други
уточнени анемии. Извършено е оперативно лечение – с тотална смяна на
тазобедрена става.
Представената
фактура № ********** от 12.07.2013г. издадена от „******“ ООД град П.в полза на
А.В.Я. удостоверява обстоятелството, че фактурирана сумата от 2569.20 лева
двуполюсна тазобедрената става и консумативи.
Видно от
представената служебна бележка, съдържаща се на лист 15 от делото, за престоя
си от 10 дни в МБАЛ „П.“ АД – град П., А.В.Я. е заплатила на 31.07.2013г.
потребителска такса от 58 лева.
Представената
Епикриза, изх. № 1669/44800 от УМБАЛ „******“ ЕАД – П.дава данни за това, че А.В.Я.
е приета с хиповолемичен шок, бактериална чревна инфекция, остра сърдечна и
дихателна недостатъчност на 02.08.2013г. в 10.15ч. и същата е починала на
02.08.2013г. в 15.30 часа. Заключението от обсъждане състоянието на пациента е,
че предвид острото начало с изразен диариен синдром, параклиничните данни се
преценя, че се касае за бактериална чревна инфекция, неуточнена, протекла
крайно тежко на фона на хронични заболявания и скорошна оперативна интервенция.
Доколкото
представеното копие от единична и троийна съдебномедицинска експертиза,
изготвена по досъдебно производство № 405/2013г. по описа на РУ „Полиция“
Карлово, като доказателство не е събрано непосредствено от съда по настоящото
делото, по реда на ГПК, то същата не може да бъде обсъждана. Въпреки това,
следва само да се отбележи, че експертизата дава данни за това, че от
анализираната медицинска документация не може да се посочи връзка между
чревната инфекция и счупването на шийката на лявата бедрена кост.
Видно от
материалите по изисканото и приложено НОХД № 779/2015г. по описа на КрлРС,
съдът с Протоколно определение № 120/11.12.2015г. е одобрил подписано
Споразумение, с което обвиняемия - Т.Л.Л. с ЕГН ********** се признава за виновен
в това, че - на 09.07.2013г. в град Б., област П.ответникът извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал.2, във връзка с
ал.1 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК; на 09.07.2013г. в
град Б., област П., по хулигански подбуди е причинил средна телесна повреда на А.В.Я.,
ЕГН **********, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост; на
09.07.2013г. в град Б., област П., ответникът се е заканил с убийство на И.М.Я.,
ЕГН ********** и тази закана би могла да предизвика основателен страх за
осъществяването й; на 09.07.2013г. в град Б., област П., ответникът е влязъл в
чуждо жилище обитавано от цялото семейство на И.М.Я., ЕГН ********** на адрес ***,
като е употребил за това сила и деянието е извършено през нощта в 02.30 часа.
За извършените деяния му е наложено съответното наказание.
Представени са
писмени доказателства, установяващи направени разходи за самолетни билети и
заплащане на адвокатско възнаграждение по досъдебното и наказателно
производство (съдържащи се на л. 16-24 и л.48-52 от делото).
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал и изслушал свидетел, осигурен от ищцовата
страна. Свидетелят Н.С.Н. твърди, че познава семейство Я., дълго време,
приблизително десет години били комшии. Познавал Т.Л. като агресивен човек,
който се опитва да се наложи като тартор на махалата. Използвал дори лично
срещу него - физическа сила, нападан е бил с брадва, вила, мотика. Твърди, че
на 09.07.2013г. Т.Л. нахлул в семейство Я.и нанесъл побой на майката. За тази
агресия узнал от съседи. Същата след побоя била болница, изглеждала много зле,
в безпомощно състояние, посинена, на умиране. След като влязла в болницата тя
повече не се оправила. Твърди, че от този тежък побой починала жената. Сочи, че
две седмици след побоя тя починала в болницата, без да успее да излезе от там.
С нейните деца постоянно се срещали и коментирали. Същите се чувствали отчаяни,
не им се работило, необщували, били мълчаливи, затворили се, не се чувствали добре,
разболели се. На брата на Н. му се отключил диабет, високо кръвно. В. и И.
психически не били добре, работели временни работи и нямали желание за работа. Д.,
принципно не била общителна, а сега се затворила още повече, дори не го
отразявала при поздрав.Твърди, че причината за състоянието и поведението на
ищците е това е смъртта на майка им. Същите били тревожни от загубата й.
Други обстоятелства от значение по
делото не са установени, а останалите представени от страните писмени
доказателства не променят изводите на съда.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка съдът, прави следните
изводи от правна страна:
За да се уважи
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е необходимо да е налице следния фактически
състав: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение и вина.
В раздел III
от Постановление № 4/61г. на Пленума на ВС е постановено, че право да получи
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица,
които са понесли такива вреди, като самия пострадал, а в случай на смърт -
неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради
нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по
закон от пострадалия. 2. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга.
В цитираното
постановление на ВС е очертан кръгът на лицата, които имат право на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди. Това са най-близките роднини на
пострадалото лице, като кръгът на лицата е посочен чрез изчерпателното им
изброяване. Това е безпротиворечиво прието от практиката и видно и от самия
факт, че Постановление № 4/61г. на Пленума на ВС е допълнено с Постановление №
5 от 24.XI.1969г., на Пленум на ВС. Постановлението не е изгубило значение и се
прилага и към настоящия момент.
В случая,
ищците се явяват деца на починалото лице - А.В.Я. и съгласно цитираното
постановление, попадат в кръга на най-близките, за които е признато, че
страдат, поради което на същите им се следва обезщетение за неимуществени вреди,
при доказване на такава.
По отношение
на претендираните имуществени вреди от ищеца Н.М.Я., представляващи разноски за
лечението на А.В.Я.:
Посочения ищец
предявява иск за вреди в размер на разноските, които лично е понесъл от
травматичните увреждания на майка му, а именно - за закупените с личните си средства
тазобедрената става и консумативите към нея на обща стойност 2569.20 лева,
заплатени на 12.07.2013г., както и за заплатен с лични средства на 31.07.2013г.
престой за 10 дни на починалата на стойност 58.00 лева. На общо основание
ищецът следва да докаже, че е претърпял посочените вреди, както и че същите са
в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на деликвента.
Безспорно във
воденото срещу ответника наказателно производство и с влязлата в сила присъда,
е доказана причинно-следствената връзка между противоправното поведение на
ответника – нанесения побой и телесните увреждания на А.В.Я.. Съгласно чл. 300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. От одобреното споразумение, постановено по НОХД № 779/2015г. по описа на
КрлРС се доказва, че ответника е извършил виновно и противоправно деяние, като
е причинил средна телесна повреда на А.В.Я. – счупване на тазобедрена става.
Необходимо е било оперативно лечение за смяна на ставата, съответно – болничен
престой.
Съдът намира,
че подлежат на обезщетяване вредите на ищеца, в следствие на претърпените от
майка му телесни увреждания – пряко причинени от деликвента, доколкото същите
са доказани, с оглед представените платежни документи и имайки предвид, че по
делото не се спори, че тези разноски са реализирани от сина - Н.М.Я.. Ето защо,
в тази част искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен,
представляващи разноски за лечението във връзка със закупуване на тазобедрена
става и заплащане престой в болнично заведение. С оглед уважаване на
предявената имуществена претенция, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД върху
присъденото обезщетение се дължи лихва за забава от деня на непозволеното
увреждане – 19.07.2013г.
По отношение
на претендираните имуществени вреди от ищците - Н.М.Я. и Л.М.Я., представляващи
транспортни разходи:
Ищците - Н.М.Я.
и Л.М.Я. претендират имуществени вреди, представляващи транспортни разходи (в
това число и самолетни), както за оказване на помощ и съдействие за настаняване
на болната си майка в болнично заведение, така и за явяване досъдебното производство за изясняване на
обективната истина. Съдът намира тези искове за недоказани и неоснователни. На
първо място, в наказателния процес, разноските се дължат от органа, който
призовава лицето. Ищецът е могъл да ги претендира от органа, призовал го в
досъдебното производство. На следващо място, по отношение на претендираните
транспортни разходи за оказване на помощ и съдействие на си майка им, по делото
не се ангажирани категорични доказателства, от които да се види стойността на
същите. Представените копия от билети не удостоверяват стойността им. Някои от
тях не се четат, други не посочват стойност така, както се претендира, като
поради това съдът не може да формира становище за относимостта им. Дори и тези,
в които се четат не е доказано, че същите са били предназначени за
пострадалата. Представените билети доказват само, че са извършени разходи, като
не е доказано за кого са предназначени. Ето защо, имуществената претенция на Н.М.Я.
в общ размер на 8 727.20 лева и претенцията на Л.М.Я. в размер на 700 лева,
следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
По отношение
на претендираните от всички ищци неимуществени вреди от смъртта на майката им
Всеки от
петимата ищци претендира от по 10 000 лева за претърпени неимуществени
вреди от загубата на майка им. В настоящото производство (извън наказателното),
ищците е следвало да докажат при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е извършил виновно и противоправно деяние, което е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
Както от
приетата медицинска документация, така и от СМЕ извършената в наказателното
производство не се установява да е налице изискуемата от закона пряка
причиино-следствена връзка. Вещите лица по СМЕ в наказателното производство
сочат, че травматичните увреждания на А.В.Я. не са причинили непосредствено смъртта й и не
може да се докаже пряка причинна връзка между увреждането, в резултат на побоя
и чревното заболяване, което е водещата диагноза, причинила смъртта на Я..
Тоест, не е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото
травматично увреждане на Я. в следствие на побоя нанесен от ответника и
последвалото й заболяване, довел до смъртта й.
За да понесе
обаче деликвента отговорността по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и вредите, каквато в случая не е
налице. Поради това и вредите, претендирани от ищците, като резултат на смъртта
на майка им не следва да бъдат обезщетявани от ответника и исковете следва да
се отхвърлят.
По отношение
претенциите на ищците - И.М.Я., В.М.Я. и Д.М.Я., касаеща - претърпените
неимуществени вреди, причинени по хулигански подбуди.
Всеки от
посочените трима ищци претендира от по 1 000 лева за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на хулиганското деяние на ответника. В
конкретния случай е налице влязло в сила решение по наказателно дело, по което
ответникът е бил признат за виновен за извършено от него престъпление - хулиганство,
като на съответна дата той е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Принципно
според чл. 300 от ГПК, постановената от наказателния съд присъда е задължителна
за гражданския съд, който разглежда имуществените последици на деянието,
относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. В конкретния случай обаче деянието, за което в осъден ответникът е
хулиганство, чийто обект на посегателство са общественият ред и спокойствие на
гражданите, без то да е насочено към отделна конкретна личност. При това
положение в настоящия процес съдът не е обвързан да приеме по силата на
постановената от наказателния съд присъда (в случая споразумение, което обаче
има същия характер като присъдата по смисъла на цитираната по-горе норма), че
ответникът е извършил деликт спрямо ищците, за който вече да е бил осъден. В
тази връзка на самостоятелно доказване по делото, разглеждащо гражданските
последици от едно престъпление, подлежат обстоятелствата, имащи отношение за
изхода от настоящия спор, касаещи твърденията на ищците за причинени им в
следствие хулиганските действия на ответника неимуществени вреди. Твърденията,
че с непристойните си действия ответникът им е причинил морални вреди, си
подлежат на общо и главно доказване по настоящото дело, без значение дали са
били предмет на разглеждане в наказателното производство и до каква степен са
били установени там.
Съдът намира,
че събраните по настоящото дело доказателства не са достатъчни, за да обосноват
принципната основателност на иска. Разпитаният свидетел единствено дава
показания за състоянието на ищците, вследствие загубата на майката и влизането
с взлом в дома им. Няма ангажирани доказателства по отношение хулигански
действия на ответника, за които е признат за виновен. Ето защоо, в процеса остана недоказана тезата на ищците
за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени по хулигански
подбуди и исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По отношение
претенцията на ищеца - И.М.Я. за претърпените неимуществени вреди от закани за
убийство и страдания от нарушаване неприкосновеността на жилището и
влизане с взлом в дома през нощта.
Ищецът - И.М.Я.
претендира неимуществени вреди общо в размер на 4000 лева, във връзка с
отправени от ответника закани за убийство и страдания от нарушаване неприкосновеността на жилището и
влизане с взлом в дома през нощта, съдът намира същите за доказани, които съдът намира същите за доказани.
Съгласно чл.
300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд (както и определението
за одобряване на споразумение) е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно,
настоящият състав е обвързан от определението на Районен съд - Карлово, с което
е одобреното споразумението по НОХД № 779/2015г. по описа на съда, относно
обстоятелството, че на 09.07.2013г. в град Б., област П., ответникът се е
заканил с убийство на И.М.Я., ЕГН ********** и тази закана би могла да
предизвика основателен страх за осъществяването й, поради което и на основание
чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, като тази закана с убийство е могло да
възбуди основателен страх у него, наказуемо до 6 години лишаване от свобода,
както и че на 09.07.2013г. в град Б., област П., ответникът е влязъл в чуждо жилище
обитавано от цялото семейство на И.М.Я., ЕГН ********** на адрес ***, като е
употребил за това сила и деянието е извършено през нощта в 02.30 часа, поради
което и на основание чл.170, ал.2, пр.1-во, във връзка с ал.1 от НК,
престъплението е нарушаващо неприкосновеност на жилището, наказуемо с лишаване
от свобода до 5 години.
От събраните
по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетел, съдът приема за установено,
че от този инцидент (който е придружен и с нанесения побой на майката), причинения от ответника страх и уплаха са се отразили негативно
на ищеца И.М.Я.. Предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника във връзка с причинено от него непозволено увреждане
са четири: противоправно деяние; вреда, причинена от това деяние; причинна
връзка между деянието и вредата и вина у деликвента. Определението на
наказателния съд, с което е одобрено споразумението и с което ответникът е
признат за виновен в извършването на престъпление против личността, като му е
наложено съответно наказание, е задължително за гражданския съд по въпросите
извършено ли е деянието, неговата противоправност, както и вината на дееца, на
основание чл. 300 от ГПК. Следователно, по делото е установено извършеното от
ответника противоправно деяние - закана с убийство срещу ищеца и е възбудил у
последния основателен страх. Ищецът е претърпял вреди от деянието на ответника
- засегнати са негови неимуществени права. Безспорно, така причиненото
увреждане съставлява вредоносен резултат от деянието на ответника. Налице е
причинна връзка между конкретното противоправно деяние и констатираните вреди -
такава се установява от събраните по делото доказателства. Претърпените от
ищеца неимуществени вреди от причинения стрес са пряка и непосредствена
последица от причиненото му увреждане, произтекло, от своя страна, от виновното
поведение на ответника и противоправното му деяние.
Ответникът е
длъжен да обезщети вредите, които е причинил на ищеца на 19.07.2013г. и които
са пряка и непосредствена последица на негативни емоционални преживявания -
страх, безпокойство. Относно размера на дължимото на основание чл. 52 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъде отбелязано следното: разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква
обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено от съда по
справедливост. Съобразно установената съдебна практика, при определянето на
размера на обезщетението се преценя характера и степента на увреждането, начина
на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, възраст на увредения и
др. Ищецът не е пострадал физически, няма данни за влошаване на здравословното
му състояние, но той и понастоящем не е възвърнал спокойствието си и животът му
не протича в обичайния си ритъм.
Съобразявайки
горното, естеството на психическите травми и продължителността на проявлението
им, както и мотива на ответника, съдът намира, че справедлив размер за
обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди общо в размер на 4000
лева, в който размер предявеният иск се явява основателен и доказан по размер и
като такъв следва да се уважи изцяло. От
посочената обща сума: обезщетение в размер на 3000 лева се репарират
неимуществени вреди, в резултат на реализирани от ответника закани за убийство
и 1000 лева се репарират претърпените неимуществени вреди от нарушаване неприкосновеността на жилището и
влизане с взлом в дома през нощта.
С оглед
уважаване на посочената немуществена претенция, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава от деня на
непозволеното увреждане – 19.07.2013г.
По отношение
претенциите на ищците - В.М.Я. и Д.М.Я., касаеща претърпените неимуществени
вреди от закани за убийство и причинени страдания от нарушаване неприкосновеността на жилището и
влизане с взлом в дома през нощта.
Съдът намира претенциите
на посочените двама ищци за недоказани. Аргументите за това са следните:
Както
се посочи, предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника във
връзка с причинено от него непозволено увреждане са -противоправно деяние;
вреда, причинена от това деяние; причинна връзка между деянието и вредата и
вина у деликвента. В случая, видно от определението на наказателния съд, с
което е одобрено споразумението, спрямо ищците - В.М.Я. и Д.М. не е извършено престъпление против личността, за която на ответника да е
наложено наказание. По делото не се и
доказа посочените двама ищци да са претърпели вреди от деянието на ответника,
т.е. да са засегнати техни неимуществени права. Не се ангажираха безспорни
доказателство двамата ищци да са изпитали болките и страданията, вследствие на
отправени спрямо тях закани за убийство и страдания от нарушаване неприкосновеността на жилището от
влизане с взлом в дома им през нощта. Не се установи
причинено увреждане, което да съставлява вредоносен резултат от деянието на
ответника. Ето защо, исковата им претенция е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
По отношение
на разноските:
Ищците
претендират разноски. Следва да се отбележи, че доколкото не са представени
надлежни доказателства за транспорти разходи на Н.Я. за самолетен билет във връзка
с явяването му в едно от съдебните заседания, съдът взима в предвид само
разходите за адвокатско възнаграждение, които възлизат общо в размер на 6100
лева. На основание член 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
му заплати направените от ищците разноски в размер на 524.64 лева, съразмерно
уважената част от иска, представляващи платено адвокатско пълномощно.
Ответникът
претендира разноски за производството, поради което на основание член 78, ал. 3
от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски в
размер на 182.80 лева, съразмерно отхвърлената част от иска, представляващи
платено адвокатско пълномощно и възнаграждение за вещо лице.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски,
съгласно разпоредбата на член 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, то такава следва да се
присъди в тежест на ответника, като
същия заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 265.09
лева (обща за двата уважени иска за имуществени и неимуществени вреди).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Л.Л. ***
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Я. *** с ЕГН **********, на основание чл. 45
от ЗЗД, сума в размер на 2 627.20 (две хиляди шестстотин двадесет и седем лева
и двадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от ищеца вследствие на причинени от ответника виновно телесни
увреждания на А.В.Я. – майка на ищеца, представляващи заплатени от
него тазобедрената става и консумативите към нея на обща стойност 2569.20 лева
и заплатен болничен престой на стойност 58 лева, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от деня на непозволеното увреждане – 19.07.2013г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т.Л.Л. ***
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Я. *** с ЕГН **********, на основание чл. 45
от ЗЗД, сумата общо в размер на 4000.00 (четири хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и душевни страдания, в резултат на
непозволено увреждане, извършено от ответника 19.07.2013г., от която сума:
обезщетение в размер на 3000 лева се репарират неимуществени вреди, в резултат
на реализирани от ответника закани за убийство и 1000 лева се репарират
претърпените неимуществени вреди от нарушаване неприкосновеността на жилището и
влизане с взлом в дома през нощта, за които
деяния, ответникът е осъден с влязло в сила определение, с което е одобрено
споразумение, постановено по НОХД № 779/2015г. на
КрлРС, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от деня на непозволеното увреждане –
19.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Н.М.Я. *** с ЕГН **********
и Л.М.Я. *** с ЕГН ********** против Т.Л.Л. *** с ЕГН **********, на основание
чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да им заплати направени транспортни
разходи, представляващи като последица от претърпени имуществени вреди в размер
на 8 727.20 (осем хиляди седемстотин двадесет и седем лева и двадесет стотинки)
лева за Н.М.Я. с ЕГН ********** и 700.00 (седемстотин) лева за Л.М.Я. с ЕГН **********, за деяние на ответникът е осъден с влязло в сила
определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД № 779/2015г. на
КрлРС,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Н.М.Я. *** с ЕГН **********,***
с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН **********
против Т.Л.Л. *** с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден
ответника да им заплати от по 10 000 (десет хиляди) лева на всеки (или
общо 50 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на настъпилата смърт на лицето А.В.Я. – майка на ищците, като последица от получена
вследствие на престъплението телесно увреждане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от И.М.Я. *** с ЕГН **********,***
с ЕГН ********** и Д.М.Я. *** с ЕГН ********** против Т.Л.Л. *** с ЕГН **********,
на основание чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да им заплати от по
1 000 (хиляда) лева на всеки (или общо 3 000 лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на причинени по хулигански
подбуди болки и страдания, за което деяние,
ответникът е осъден с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение,
постановено по НОХД № 779/2015г. на КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от В.М.Я. *** с ЕГН **********
и Д.М.Я. *** с ЕГН ********** против Т.Л.Л. *** с ЕГН **********, на основание
чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да им заплати от по 4 000 (четири хиляди)
лева на всеки (или общо 8 000 лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат претърпените болки и страдания във връзка с
отправени закани за убийство - претенция
от по 3000 лева, и страдания от нарушаване неприкосновеността на жилището и
влизане с взлом в дома през нощта - претенция от по 1000 лева, за които деяния, ответникът е осъден с влязло в сила
определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД № 779/2015г. на
КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, Т.Л.Л.
*** с ЕГН ********** да заплати, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, на Н.М.Я. ***
с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********
и Д.М.Я. *** с ЕГН **********, направените по
делото разноски общо в размер на 524.64 лева.
ОСЪЖДА, Н.М.Я.
*** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********
и Д.М.Я. *** с ЕГН **********, да заплатят, на основание член 78, ал. 3 от ГПК,
на Т.Л.Л. *** с ЕГН **********, направените
по делото разноски в размер на 182.80 лева.
ОСЪЖДА Т.Л.Л. ***
с ЕГН **********, да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на Районен съд –
Карлово, държавна такса в размер на 265.09 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните пред П.ски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.