Р Е Ш Е Н И Е
№
350 гр. Пазарджик 15.10. 2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при секретаря Константина
Рядкова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. № 639 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.217 във връзка с чл.310 и следващите и чл.258 от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд
П. , постановено по гр.д.№368 по описа за 2019 година са отхвърлени предявените от Н.С.А. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу „Б.“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.Б.“ №1,
искове - с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно
и отменяне на уволнение обективирано в Заповед № 83 от 07.05.2019г. на изп.
директор на „Б.“ АД; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на работника на заемана преди уволнението длъжност „машинен оператор
производство на пластмасови изделия“, както и иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 891лв. за периода от 08.05.2019 г. до 08.08.2019
г./ в резултат на допуснато изменение с определение от 24.07.2019 година/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден Н.С.А. с ЕГН: ********** да заплати на „Б.“ АД с ЕИК ********* сумата в размер на 600 лв. представляваща
направени разноски за първоинстанционното производство.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Н.А..
Моли да бъде отменено обжалваното решение и предявените искове –
уважени.Претендира разноски.
Съдът не се съобразил с мотивите на жалбоподателя да не започне работа в 13.30ч. на 22.04.2019г.
От събраните по делото доказателства се установило, че многократно работниците
са повдигали пред работодателя въпроса
за повишаване на трудовото възнаграждение поради несъответствието му с
изпълняваната работа и условията, при които се извършва-работа на смени в
запрашена среда и отровни изпарения.
Поисканата среща от работниците с изпълнителния директор, въпреки
присъствието му на посочената дата в дружеството, била осуетена с поредните
мъгляви обещания от по-нискостоящите в йерархията на дружеството началници на
ищеца.
Съдът не се съобразил с намерението на работниците, в т.ч. и на доверителя
ми, да положат своя труд на 22.04.2019г. Тяхното колебание да започнат ли
работа преди срещата с управителя на дружеството е било преустановено от прекия
им ръководител, който им е заявил, че след като не започват работа, да си
тръгват. Нежеланието им да си тръгнат се потвърждавало и от обстоятелството, че
цялата бригада е останала пред портала на дружеството, в очакване да бъдат
изслушани от изпълнителния директор, което не било направено.
Не оспорва,че е налице нарушение на
трудовата дисциплина, но работодателят е направил неправилната преценка, че то
е тежко и също така от цялата бригада е избрал да уволни само трима работници.
Второто основание за прекратяване на трудовото правоотношение
„демонстративно неизпълнение на възложената работа на 23.04.2019г." , не
било осъществено от работника, не било доказано от работодателя и съдът
допуснал нарушение на материалния закон, приемайки, че ищецът е извършил
посоченото нарушение на трудовата дисциплина.
По делото било установено, че ищецът работи по „сделна система" на
заплащане на трудово възнаграждение. При тази система се определя трудова
норма, която при изпълнение от страна на работника му дава възможност да получи
максимално възнаграждение за положения от него труд. По делото не се установило
да е налице демонстративно неизпълнение от страна на ищеца на трудовата норма.
Такова поведение би могло да бъде
възприето от прекия ръководител К. още на 23.04.2019г., когато е бил между
работниците в цеха,но от показанията му е видно, че едва на следващия ден,
според отчетената продукция, той е разбрал, че около 80% от работещите в
бригадата не са изпълнили трудовата си норма. Демонстративно неизпълнение би
било налице тогава, когато при наличието на всички обективни предпоставки, а
именно изправна машина, годен материал, работникът да стои до машината без да работи.
Такова поведение от страна на ищеца не е установено.
Да се вменява във вина на работника,
че не е изпълнил трудовата си норма било
в противоречие със самата идея на заплащането по сделната форма на
работа, където по-високия резултат е свързан с по-високото заплащане, респ.
по-ниския резултат при изпълнение на трудовата норма води до по-ниско заплащане
на работника.
От показанията на свидетелите, посочени от ответната страна К. и К., както
и на свидетеля М. се установявало, че неизпълнението на трудовата норма зависи
на първо място от обективни предпоставки, изправност на съответната машина,
наличието на качествен материал /суровина/ и качествата и уменията на работника
да се справя със съответната операция, които зависят и от неговото физическо и
психическо състояние към съответния момент.
Видно от двете длъжностни характеристики, които са представени по делото от
работодателя, в t.VII 1.2. е посочено трудов опит- без
изисквания за опит, т.е. самия работодател е допуснал, че работник на
длъжността „машинен оператор, производство на пластмасови изделия" няма да
притежава опит за производство на съответни изделия, но в себе си ще има
стремеж да се обучава, да изгражда съответните умения, за да може с времето да
развие съответните опитности, които ще му позволят да изпълнява поставената от
работодателя норма и съответно да получава максимално предвиденото трудово
възнаграждение за длъжността, т.е. работодателят е допуснал възможността
работника да не може да достига трудовата норма, която е определена. Тези
обективни и субективни предпоставки, в своята съвкупност, водят до изпълнение
или неизпълнение на трудовата норма, което не би могло да се вменява във вина
на съответния работник.
В срок е постъпил писмен
отговор.
Ответникът по жалбата я намира за допустима , но
неоснователна.Точно, правилно, обосновано и законосъобразно първоинстанционният
съд мотивирал защо приема , че уволнението на ищеца е законно и по този причина
отхвърля предявените искове. Ясно били посочени доказателства, върху които
съдът гради тези свои мотиви.
Установено било от събраните по делото доказателства ,
че на провеждани срещи с работодателя- представляван от директора , Н.А. не е
поставял въпроса за ниското си възнаграждение.
Жалбоподателят не оспорвал,че е налице нарушение на трудовата дисциплина ,
изразяващо се в неявяване на работа на посочената дата.
Ищецът бил много добре запознат с условията на работа
и работното място, съответно имал достатъчно опит. При положение, че
неизпълнението на нормата за 23.04.2019г. не е свързано с производствени и
технологични причини, то единствената причина била в работника. Както и бе
установено по делото то не е имало обективна причина да не си изпълни нормата
този ден, нито пък е съобщил за такава причина на прекия си ръководител.
Съдебната практика приемала, че неизпълнението на
възложената работа е една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина,
което законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и представлява
тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на
трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят
дължи по трудовото правоотношение, т.е. трудовите задължения на работника или
служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално
трудово правоотношение - това, което работникът се е задължил да извършва при
спазване на трудовата дисциплина.
Съдът приел ,че е налице такова нарушение ,като
работникът умишлено не изпълнил трудовата си норма.
Моли решението да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
Н.С.А. е предявил
срещу „Б.“АД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1,
т. 2 и т.3 КТ - за признаване за незаконно уволнение, за което е издадена
Заповед № 82 от 07.05.2019 г. на изп. директор на „Б.“ АД; възстановяване на
работника на заемана преди уволнението длъжност „машинен оператор производство
на пластмасови изделия“ и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца дължимото обезщетение по чл. 225 КТ в размер на
891,00 за периода от 08.05.2019 г. до 08.08.2019 г.
Ищецът твърди, че работел в ответното дружество по трудово правоотношение от 14.01.2016 година на длъжност „машинен
оператор производство на пластмасови изделия“.Впоследствие с допълнителни
споразумения били променяни размерите на трудовото възнаграждение и други
условия по договора.
Условията на труд и
натовареността не били заплатени адекватно от страна на работодателя, поради
което на 22.04.2019г. отивайки на работа втора смяна от 13.30ч., цялата смяна
не влязла в цеха, а поискали среща с изпълнителния директор, за да договорят
по-добро възнаграждение, което да съответства на полагания труд. Началникът на
цеха И. К. заявил, че няма да се срещат с изпълнителния директор, а да започват
работа. Цялата смяна излезли и се събрали пред портала на фирмата, като
настоявали за среща с директора. Уговорили се на 23.04.2019 г. да се съберат
всички три смени и да отидат при изпълнителния директор. В 9 ч. се събрали и
трите смени, работещи в дружеството. При тях отишъл началника на производството
г-н К. и поискал да бъдат излъчени по двама човека от смяна, с които той да се
срещне и да чуе и запише исканията им. Срещата се състояла и втора смяна
започнали работа точно в 13.30ч.
На следващия ден на
ищеца били поискани обяснения за случилото се и била издадена Заповед № 82 от
07.05.2019 г. на изп. директор на „Б.“ АД,с която било прекратено трудовото правоотношение между
ищеца и ответника на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т.7 във връзка с
чл.187 ал.1 т.1 пр.3 т.3 пр.1 т.7 от КТ.
В мотивите било посочено ,че наказанието се налага за
неявяване на работа на 22.04.2019 година и демонстративно неизпълнение на
възложената работа на 23.04.2019 година.
Налице било
несъответствие с посоченото правно основание „злоупотреба с доверието на работодателя“, и обстоятелствата , изложени в мотивите.Чл.190
ал.1 т.7 предвиждал налагане на наказания за „други тежки нарушения на
трудовата дисциплина „ ,което очевидно се свързвало с втората част на мотивите
на работодателя в заповедта.
Намира заповедта за незаконосъобразна,тъй като с чл. 190 ал.1, т.2 от КТ, законодателят е
предвидил, че за да се прекрати трудовото правоотношение с работника, същия
трябва да не се яви на работа в течение на 2 последователни работни дни, а в
конкретния случай неявяването на работа е един ден. Излага се освен това, че е
недопустимо и незаконосъобразно работодателя да вменява във вина на работника
неизпълнението на трудовата норма, тъй като неизпълнението на трудовата норма
само по себе си влече за работника занижен финансов резултат и това не дава
основание на работодателя да търси дисциплинарна отговорност от работника за
неизпълнението на трудовата норма.
Моли исковете да бъдат уважени ,като се отмени уволнението
като незаконосъобразно , да бъде възстановен на заеманата длъжност и му се
присъди обезщетение за оставане без работа в размер на 4356 лева.Впоследствие е
конкретизиран периода на претенцията и направено искане за присъждане на
законна лихва.
В срок е постъпил писмен отговор.
Не
се спори,че между страните съществува трудово правоотношение,като на 17.05.2017 г. Н.А. бил запознат и с
длъжностната си характеристика
На 22.04.2019г. около 13:20 часа пред цеха в
участък „И.” са се били събрали 2- те смени. Началникът на цех в участък „И.” -
И. К. се е намирал в неговата работна стая. Предадено му било ,че работниците
искат разговор с него и той ги поканил в стаята си. Това не се случило и на
въпроса му дали ще работят ,няколко от работниците отговорили отрицателно. Изп.директор
разговарял с един от началниците на смяна и било разпоредено работниците са се
върнат на работа. Имало уговорка на следващия ден трите смени да дойдат в 9:00
часа, но да не работят , а да пият кафе.
На 23.04.2019г.в 9:00 часа пред портала е
имало хора от различните смени,които обаче не влизали на работа. К. по молба на
К. отишъл до портала, за да помоли представители на смените, стоящи пред
портала да влязат и да разговарят. Била проведена среща, на която присъствали представители на
смените и Кр. К., И.Д. - н-к отдел „Производство” и Г.Т.. Обсъден бил въпросът
за работната заплата и работниците дали уверение, че ще продължат да изпълняват
задълженията си.
Въпреки
това само отговорникът на смяната е бил
с плътни 8 часа работа, а всички останали работници, работещи на норма, не са
изпълнили в пълен обем възложената им работа без никаква обективна причина. Това
било установено на 24. 04.2019г. от К. .
На 22.04.2019г. е бил изготвен „Доклад” до
изпълнителния директор от Ил. К. и Кр. К. , вх. № 899/22.04.2019г. С този
доклад те съобщили, че според тях има грубо нарушение на трудовата дисциплина
от посочени поименно работници, които самоволно и без ничие разрешение и
предупреждение са решили да напуснат пределите на завода без да положат
дължимия за деня труд.
На
24.04.2019г. Кр. К. - организатор производство изготвили „Доклад” до
изпълнителния директор, в който съобщава за вероятно дисциплинарно нарушение и
посочва конкретни работници поименно.
На
24.04.2019г. от Н.А. били поискани писмени обяснения по реда на чл. 193, ал.1 КТ Дадени било такова , приложено по
делото.
Преди
да наложи дисциплинарно наказание изпълнителният директор е изискал да му бъде
изготвена справка за тези работници, които не са се явили на работа на
22.04.2019г. и които са с най-малко изпълнение на трудовите си норми на
23.04.2019г. От тази справка се установява, че загубата на дружеството от
неявяването на работа на Н.А. на 22.04.2019г. в парично изражение е равна на
1230.608 лева за дата 22.04.2019г. За неизпълнение на нормата на 23.04.2019г и
24.04.2019 г./поведението му на тази
дата не е сред основанията за налагане на дисциплинарно наказание/ загубата е
1970,79 лева.
Твърди
се, че на ищеца е било заплащано адекватно възнаграждение за неговата
натовареност.Ответникът не отрича възможността на работниците да изразяват
недоволство, но счита ,че това следва да става по установените от закона
начини.
При налагане на дисциплинарното наказание
били спазени всички процедурни изисквания.
Работодателят спазил изцяло и чл. 189 от КТ ,като при определяне на дисциплинарното наказание той е взел предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на ищеца.
Ответникът оспорва третия от предявените
искове ,като твърди,че ищецът Н.А.
започнал веднага работа при друг работодател.
Съдът ,като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните , прие за установено следното:
Не е спорно,че ищецът работи по трудов
договор при ответника от 2016 година , първоначално срочен,впоследствие
преминал в безсрочен.Чрез допълнителни споразумения е променяно възнаграждението на ищеца.Уговорено
е между страните основно възнаграждение 726 лева , допълнително за трудов стаж
и професионален опит и по преценка на работодателя при добро изпълнение на
задълженията – също допълнително възнаграждение – допълнително споразумение от
25.04.2018 година.Още в първоначалния договор е посочено ,че работното време е
осем часа и е уговорено месечно възнаграждение
Единствено в длъжностната характеристика е
посочено ,че системата за работната заплата е сделна.
Когато трудовото възнаграждение се определя според изработеното,
критерий за определяне на неговия размер е интензивността на труда и
произведената от работника или служителя продукция. Тази система е позната също
като сделна система и при нея размерът на трудовото възнаграждение е обвързан
от постигнатия резултат от работата. При тази система работодателят определя
разценка на произведената качествена продукция. За прилагането на сделната
система се определят трудови норми, които измерват интензивността на труда,
чрез произведената от работника или служителя продукция. Трудовите норми се
определят с оглед установяване на нормална интензивност на труда и се определят
и изменят от работодателя след вземане на мнението на заинтересуваните
работници и служители. Могат да бъдат определяни норми за време, норми за
изработка, норми за обслужване, норми за численост и други с оглед на характера
на производството.
Следва да се посочи,че по делото няма данни работника да е сключил
договор да работи именно при такава система на заплащане ,но и двете страни не
са поставили този въпрос.
Не е спорно по делото ,че на 22.042019 година А.,заедно с други
работници не е полагал труд ,като е бил втора смяна.
Показанията на св.М. ,К. и К. всъщност не се различават относно
основните установявани факти,а и ищецът не оспорва това обстоятелство,като
самия той ,чрез процесуалния си представител,
го квалифицира и приема,че е нарушение на трудовата дисциплина.Ясни са и
мотивите за поведението на работниците на тази дата и не е от съществено
значение дали са били поканени и колко пъти и разговаряли ли са с някой от
преките си началници.
Трудовото правоотношение на А. е прекратено , поради налагане на
наказание „Дисциплинарно уволнение „ със Заповед 82 от 7.05.2019 година на Изп.Директор .
Като законно основание за издаване на заповедта са посочени
норчите на чл.190 ал.1 т.4 пр.1-во;т.7
във връзка с чл.187 ал.1 т.1 пр.3,,т.3 пр.1 и т.7 от КТ.
Словесно заповедта е мотивирана с нарушения на трудовата
дисциплина ,изразяващи се в неявяване на работа на 22.04.2019 година и
демонстративно неизпълнение на трудовата норма на 23.04.2019 година ,въпреки
законовите нареждания на работодателя.
Преди налагане на дисциплинарното наказание от работника са
поискани обяснение и той е дал такива ,като не е отрекъл ,че не се е явил на
работа на 22.04. ,а за 23.04. е дал обяснение,че не е“хванал“ трудовата норма.
Тук следва да се отбележи,че съдът намира ,че са спазени
изискванията на чл.193 от КТ.
По отношение на изискванията на чл.195 от ГПК:
Ясно е,кое поведение на работника е дало основание за налагане на
дисциплинарното наказание.
Работодателят се е позовал на нормата на чл.190 ал.1 т.4 пр.1 и т.7 от КТ,в която е
предвидена възможност за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание при
злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата
дисциплина. „Злоупотреба с доверието на работодателя“
представлява използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно
извличане на определена облага за нарушителя или за другиго, извършено умишлено,
а в случая няма данни за това,изложените мотиви не покриват такова
дисциплинарно нарушение ,достатъчно само по себе си за налагане на най-тежкото
наказание.
Работодателят
се основава и на т.7 на същия текст
,която е препращаща по своя характер норма и предвижда възможността за налагане
на такова наказание при наличие на други тежки нарушения на трудовата
дисциплина и следва да бъде обсъждана във връзка с чл.187 от КТ. В този текст
като нарушение на трудовата дисциплина е
прието неявяването на работа.Безспорно е установено по делото ,че работникът
макар да е бил в района на предприето ,всъщност на 22.04.2019 година не се е
явил на работното си място , не е полагал труд или следва да се приеме,че не се
явил на работа.
Другите
нарушения на трудовата дисциплина,въведени като основание за налагане на
дисциплинарното наказания са съответно
неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законни нареждания
на работодателя.
Всяко
виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ.
Обемът на трудовите задължения произтича от съдържанието на конкретното
индивидуално трудово правоотношение - това са задълженията, които работникът се
е задължил да извършва по трудов договор при спазване на трудовата дисциплина.
Очевидно
последните две нарушения работодателят отнася към поведение на работника на
23.04. ,когато според работодателя ,той „демонстративно“ не е изпълнил
трудовите си норми.
Както
вече беше казано ,страните приемат ,че
системата на заплащане е „сделна“ , но това не е видно от трудовия договор.
Съгласно чл. 247, ал.
1 КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на
работата или според изработеното. На практика са известни два чисти варианта на
системи за заплащане на труда, които могат да се конфигурират помежду си по
различни модели, съобразно трудовия процес и работодателската целесъобразност.
1. Повременна система
– при нея размерът на трудовото възнаграждение се определя от продължителността
на работната сила, най-често на месец. При нея не се измерва конкретно и точно
извършената и свършена работа, а времето, през което работникът или служителят
е на работа за изпълнение на трудовата му функция.
2. Сделна система –
размерът на трудовото възнаграждение се определя от качеството на работната
сила и интензивността на труда. Тя се измерва с изработената продукция – парче,
брой, метър, килограм, литър и др. Възнаграждението е разценка и е
пропорционално на разценките на произведената продукция. Системата според
изработеното се прилага в производства и дейности, при които свършеното може
количествено да се измерва и зависи от положените лични трудови усИ..
Факта на неизпълнение
на трудовите норми на 23.04.2019 година не е оспорен от ищеца,нещо повече –
такова неизпълнение е било налице освен за него ,за още 12 човека.Видно е от доказателствата по
делото ,че се касае за 63% изпълнение,което също не позволява извод за „демонстративно“
поведение на работника.Самия св.К. в показанията си също сочи,че работния ден е
протекъл нормално и неизпълнението на трудовите норми той е констатирал едва на
другия ден.
Оскъдни са обаче
доказателствата , за да се направи извод за умишлено неизпълнение на трудовите
норми ,макар и предисторията да създава вероятност за това.
В представения от работодателя по делото списък ,Началника на
цеха ,след като е посочил 12 човека ,неизпълнили нормите си / част от които не
са били на работа и на 22.04.2019 година/, предлага налагане на
наказания,различни по тежест – за една част от извършилите същите нарушения –
напр.В.М. ,А.Л. и няколко други ,предлага налагане наказание „предупреждение за
уволнение“,а за ищеца и още двама ,без да има допълнителни мотиви – предлага
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
При тази фактическа
обстановка , съдът приема,че ищецът е извършил нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.1 пр.3-то и т.3 от КТ.
Следва обаче да се
извърши преценка за тежестта на тези нарушения.Действително за реализирането на
правата на работниците ,включително и в хипотезата на недоволство от размера на
възнаграждението и условията на труд, законодателят е предвидил ред.Безспорно е
,че работниците са пренебрегнали установения от закона ред ,за да поставят
проблемите си пред ръководството на дружеството.Поставя се обаче въпроса за
тежестта на нарушенията ,съпоставена с тежестта на наложеното наказание.
Този въпрос е особено
деликатен при положение ,че самия работодател за едни и същи дисциплинарни
нарушения е наложил различни наказания на различните работници.
При определяне тежестта
на нарушението ,съдът следва да се ръководи от редица критерии. Тежестта на нарушението
е
основният критерий, който се формира от цялостната характеристика на деянието
от обективна и субективна страна. В правната литература се сочат няколко основни
признаци, които могат да формират различна тежест на дисциплинарните нарушения
при еднакви други условия и това са: а/ значимостта на неизпълненото
задължение; б/ формата на вина и в/ последиците за работодателя от
неизпълненото задължение– наличие на вреди и/или отрицателно въздействие върху
работата на останалите работници.Един от критериите е и обстоятелствата , при които е извършено
нарушението.
От доказателствата по
делото е установено ,че работниците ,след като са установили ,че трудовото възнаграждение
не отговаря на очакванията им са поискали среща с ръководството на дружеството
и такава не се е провела.От показанията на двамата свидетели – преки
ръководители,не може да се направи извод,че са предприети адекватни действия
,за да се чуят проблемите на работниците и съответно да получат компетентно
обсъждане на поставените въпроси.Тези обстоятелства също следва да се отчетат
при определяне тежестта на нарушението и съответното му наказания , тъй като
ищецът и другите работници са защитавали правото си да получат адекватно
възнаграждение за труда си , макар и не по установения в закона ред.
Прави впечатление от
показанията на св.К.,че за конкретните събития е бил уведомен и Изп.директор,който
в момента на недоволството е преминал с автомобила си през входа на
предприятието,но среща на следващия ден се е провела със св.К.,като конкретни
резултати от нея няма.
Прави впечатление още
едно обстоятелство.Представяйки данни за вредите ,които търпи ,работодателят е
посочил такива от неизпълнение на норма и за дата 24.04,но такова обстоятелство
не е обсъждано при налагане на дисциплинарното наказание.
При това положение
,съобразявайки освен характера и тежестта на нарушенията и обстоятелствата ,
при които са извършени,съдът намира,че наложеното наказание е несъразмерно
тежко.За да приеме това решение ,съдът също съобрази и обстоятелството ,че не е
установено по делото да се касае за „демонстративно „ неизпълнение на нормите
за конкретния ден , както и ,че самия работодател не е приложил еднакъв
критерии за всички работници при определяне на наложеното наказание.
По изложените
съображения , въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния
съд и намира ,че исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ са
основателни и следва да бъдат уважени ,като бъде отменено дисциплинарното
наказания – уволнение ,наложено с цитираната заповед и ищецът възстановен на
заеманата преди това длъжност.
По отношение на
третата претенция- видно е от данните по делото ,че заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е връчена на ищеца на 07.05.2019 година , а той е
започнал работа при друг работодател на 21.05.2019 година.
Ищецът е направил
оттегляне на иска ,като го е намалил по размер и е заявил претенцията си
основавайки се на нормата на чл.225 ал.2 от КТ на 891 лева .Тази сума
представлява разликата между получаваното от него брутно трудово възнаграждение
при ответника и уговореното при новия работодател.Като съобрази искането
,доказателствата по делото и нормата на чл.235 от ГПК , съдът намира ,че тази
претенция е основателна и следва да бъде уважена,като се присъди тази сума,вено
със законната лихва от момента на предявяване на иска.
С оглед изхода на
спора на ищеца се дължат сторените по делото разноски.Разноските представляват
адвокатско възнаграждение в размер по на 1200 лева за всяка
инстанция.Представителят на ответника е направил възражение за прекомерност и съдът
го намира за основателно.Съобразявайки разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.1
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/която е
отменена от ВАС- в частта и относно измененията от 2014 год.,но решението не е
влязло в сила/, като съобрази и правната
и фактическа сложност на производството и обстоятелството ,че е
приключило в две съдебни заседание пред първата и в едно пред втората инстанция
,намира ,че се касае за прекомерност , поради което намалява възнаграждението и
приема общ размер 1800 лева за двете инстанции.
Ответникът дължи и
държавна такса в размер на 210 лева – за предявените неоценями искове и за
третия,с конкретен материален интерес.
Мотивиран от
изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П.
, постановено по гр.д.№368 по описа за 2019 година ,като по иска на Н.С.А.
с ЕГН: ********** с адрес *** срещу „Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Г.Б.“ №1ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнение
обективирано в Заповед № 83 от 07.05.2019г. на изп. директор на „Б.“ АД;ВЪЗСТАНОВЯВА
Н.С.А. на заемана преди уволнението длъжност „машинен оператор производство на
пластмасови изделия“ при ответника;ОСЪЖДА „Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.Б.“ №1 да заплати на Н.С.А. с ЕГН: **********
с адрес *** на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ във вр. с чл. 225 ал.2 КТ обезщетение в размер на 891лв. за периода от
08.05.2019 г. до 08.08.2019 г.,ведно със законната лихва , считано от
15.05.2019 год.,както и 1800 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Г.Б.“ №1 да заплати в полза на Бюджета на Съдебната
власт по сметка на Окръжен съд Пазарджик държавна такса по водене на делото в
размер на 210 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок ,считано от 23.10.2019 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.