№ 530
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110149555 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ПЛ. МЛ.
К. срещу [фирма] за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 39143/2021 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.12.2019 г. подписал с ответното
дружество договор за туристически пакет № ЕЕ 093627, по силата на който ответникът
приел да предостави на ищеца и неговото семейство туристическа услуга за периода от
12.06.2020 г. до 21.06.2021 г., включваща транспорт, настаняване и нощувка в
определен хотел в Р.Т., при съответния режим на изхранване в продължение на 7
денонощия през горепосочения период. Ищецът поддържа още, че в изпълнение на
задължението си по чл.8 от горепосочения договор, на 10.12.2019 г. превел по банкова
сметка на ответника уговорения депозит в размер на 444,00 лева. В срок до 17.05.2020
г. следвало да преведе и остатъка в размер на 974,88 лева. Твърди, че поради
настъпилата пандемия от COVID-19 и обявеното извънредно положение в страната,
както и поради невъзможност да се пътува в Т., поради наложените международни
ограничения, ответното дружество било поставено в обективна невъзможност да
изпълни поетите по договора задължения. С оглед предходното, по предложение на
ответната страна, на 19.05.2020 г. между страните било подписано споразумение-
ваучер, с което същите се съгласили да прекратят породените от процесния договор
1
отношения. Поддържа още, че със същото споразумение, страните постигнали
съгласие заплатената като капаро сума от ищеца по прекратения договор, да бъде
преносочена и използвана от последния по негово желание по други програми на
туроператора-ответник – тип „изходящ туризъм“, в срок до 31.05.2022 г. Поради
продължаващата епидемиологична обстановка в страната и по света, ищецът твърди,
че уведомил ответното дружество, че не желае да се възползва занапред от
предоставените му по споразумението права, като със същото уведомление поканил
дружеството да му възстанови внесената сума в размер на 444,00 лева в срок до
21.06.2021 г. Поради пасивно поведение от страна на ответника, ищецът твърди, че
подал заявление, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 39143/2021 г. по описа
на СРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Тъй
като длъжникът-настоящ ответник подал възражение, ищецът обуславя правния си
интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
444,00 лева, представляваща заплатено капаро на отпаднало основание, поради
прекратяване на сключения между страните договор за туристически пакет № ЕЕ
093627/06.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.07.2021 г. Претендират се и направените разноски за събиране на вземането.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил
становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 39143/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ПЛ. МЛ. К. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът [фирма] да
заплати на заявителя сумата от 444,00 лева, представляваща заплатено капаро на
отпаднало основание, поради прекратяване на сключения между страните договор за
туристически пакет № ЕЕ 093627/06.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.07.2021 г., както и направените разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 9388 от 03.08.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 39143/2021 г.
по описа на СРС, съдът е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е
подал възражение, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
Видно от приложения по ч.гр.д.№ 39143/2021 г. по описа на СРС заверен препис
от договор за туристически пакет № ЕЕ093627/06.12.2019 г. е, че страните са
2
постигнали съгласие за предоставяне от страна на ответното дружество на
туристически пакет за почивка в гр.Кушадасъ, Т. през периода от 12.06.2020 г. до
21.06.2020 г., срещу заплащане от страна на ищеца на сумата от общо 1418,88 лева.
Видно още от договора, в срок до 10.12.2019 г. ищецът е следвало да заплати като
депозит сума в размер на 444,00 лева, а сумата от 974,88 лева, представляваща
доплащане – в срок до 17.05.2020 г.
От приложения по делото заверен препис от фактура № **********/10.12.2019 г.
е, че на същата дата ищецът е превел депозит в размер на 444,00 лева, в изпълнение на
поетото с договора задължение.
От приложеното по делото споразумение – ваучер от 19.05.2020 г. се установява,
че с оглед епидемичната обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 и
обявеното в страната с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно
положение, страните са постигнали съгласие за прекратяване по взаимно съгласие на
гореописания договор за туристически пакет. Съгласно споразумението, страните са
предвидили възможност заплатената вече от ищеца, в качеството му на потребител по
прекратения договор, сума в размер на 444,00 лева, да бъде пренасочена и ползвана от
него за други програми тип „изходящ туризъм“ на ответника – туроператор, в срок до
31.05.2022 г. В споразумението изрично е посочено, че при неупражняване на
горепосоченото правото и неизпращане на уведомление до туроператора в срок до
31.05.2022 г., след изтичане на същия потребителя – настоящ ищец има право и
възможност да поиска от туроператора пълно възстановяване на сумата.
Между страните не се спори, а и видно от приложеното по делото електронно
писмо е, че на 14.06.2021 г. ищецът се е отказал от предоставеното му в
споразумението от 19.05.2020 г. право платения по вече прекратения договор за
туристически пакет № ЕЕ093627/06.12.2019 г. депозит в размер на 444,00 лева, да бъде
пренасочен и използван по други предлагани от ответното дружество програми. Със
същото писмо, ищецът е посочил банкова сметка, по която процесната сума да му бъде
възстановена, в срок до 21.06.2021 г.
Между страните не се спори, а и от приложените по делото протокол от
31.12.2021 г. и кредитно известие от същата дата се установява, че ответникът е
възстановил по сметка на ищеца сумата от 444,00 лева във връзка с прекратения
договор за туристически пакет. Видно от приложеното по делото преводно нарежда е,
че сумата е наредена по сметката на ищеца на 06.01.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3
ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже пълно и главно, че между него и ответното
дружество е налице валидно облигационно отношение силата на договор за
туристически пакет № ЕЕ 093627/06.12.2019 г., който е прекратен поради обективна
3
невъзможност на туроператора да изпълни поетите задължения, както и че е заплатил
авансово процесната сума в размер на 444,00 лева, която подлежи на връщане.
Настоящият съд приема, че от събраните в хода на производството
доказателства, горепосочените предпоставки бяха безспорно установени. Между
страните не се спори, че са били обвързани от валидно облигационно правоотношение,
в изпълнение на което ищецът е превел на ответното дружество депозит в размер на
444,00 лева. Не се спори също, че договорът е бил прекратен по взаимно съгласие и
поради обективна невъзможност /обявено извънредно положение и епидемиологична
обстановка/ на туроператора да изпълни поетите задължения по процесния
туристически пакет. По делото не се спори също, че на 31.12.2021 г. /в хода на
производството по делото/ ответникът е върнал процесната сума на ищеца. С оглед
предходното, съдът намира за безпредметно обсъждането на изложените в молба-
становище от 12.01.2022 г. доводи, че отправеното от ищеца електронно писмо от
14.06.2021 г. „не поражда каквото и да е насрещно задължение за дружеството да плати
сума, преди да е настъпил падеж“. Следва обаче да се отбележи, че в постигнатото
между страните споразумение от 19.05.2020 г. предвидения срок касае упражняване
правото на потребителя – настоящ ищец да избере програма, по която евентуално да
бъде прехвърлена процесната сума, но не определя падеж на връщана на същата.
Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на
ВКС, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази
извършеното от ответника плащане, като правопогасителен факт, настъпил след
предявяване на исковете, който е от значение за спорното право. Установяване на
последния е основание съдът да отхвърли предявения иск, тъй като вземането е
погасено чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на поддържаното от ищеца чрез процесуалния му представител
искане за заплащане на законна лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.07.2021 г. до датата на плащане от страна на
ответното дружество – 31.12.2021 г., съдът намира следното:
Законната лихва представлява обезщетение за ищеца от неоснователно забавяне
на изпълнението на неговото парично вземане, която се присъжда като законна
последица от основателността на предявената претенция. Тя не представлява отделен
4
иск, тъй като при подаване на исковата молба не е възможно да се посочи размерът й,
доколкото не е ясно кога ще бъде платено задължението, респ. какъв ще бъде периодът
на начисляването й. Когато основателно претендираното вземане бъде удовлетворено
от ответника чрез плащане в хода на процеса, законната лихва следва да бъде
присъдена в полза на ищеца в случай, че ответникът е изпаднал в забава, независимо че
искът ще бъде отхвърлен или производството по делото в тази част е прекратено, тъй
като претенцията му поначало е основателна.
По делото се установява, че ответникът е изпаднал в забава още преди подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда (считано от 02.07.2021 г. – след изтичането на
определения в поканата за доброволно изпълнение, обективирано в писмо до ответника
от 14.06.2021 г. едноседмичен срок), поради което същият дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху платената главница от 444,00 лв., считано от
02.07.2021 г. до 31.12.2021 г.
Изчислена с помощта на калкулатор за лихви, находящ се на интернет страница
www.calculator.bg и при предпоставките на чл.162 ГПК съдът определи размера на
законната лихва за периода от 02.07.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 22,57 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски. В случая плащането на
претендираната от ищеца суми е настъпило в хода на процеса /на 31.12.2021 г./, поради
което с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото /заявлението по
чл.410 ГПК е заведено на 02.07.2021 г., а исковата молба – на 26.08.2021 г./. Видно от
приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищецът е направил
разноски в исковото производство размер на 25,00 лева – довнесена държавна такса и
300,00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение. С оглед предходното
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство в общ размер на 325,00 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от издадената заповед е, че
същата включва разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 300,00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЛ. МЛ. К., ЕГН **********, с адрес: [АДРЕС]
против [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], П. иск с
5
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД – за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 444,00 лева, представляваща
заплатено капаро на отпаднало основание, поради прекратяване на сключения между
страните договор за туристически пакет № ЕЕ 093627/06.12.2019 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
39143/2021 г. по описа на СРС, поради извършено плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС],
П. да заплати на ПЛ. МЛ. К., ЕГН **********, с адрес: [АДРЕС] сумата от 22,57 лева,
представляваща законна лихва върху заплатената в хода на процеса главница в размер
на 444,00 лева, за периода от 02.07.2021 г. до 31.12.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС], П. да заплати на ПЛ. МЛ. К., ЕГН **********, с адрес:
[АДРЕС] сумата от 325,00 лева, представляваща разноски в настоящото производство
и сумата от 325,00 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
39143/2021 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6