№ 3209
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110116633 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от
ищцовото дружество „Ю.“ ЕООД, ЕИК *** ( с ново наименование „У. Е.“ ЕООД) против
ответника С. П. И. , с правно основание на предявения специален положителен
установителен иск чл.422 , ал.1 ГПК. Предмета на установителна защита е искането на
ищцовата страна със СПН да бъде установено съществуването на паричните вземания за
които в полза на ищцовата страна е била издадена Заповед № 2566/16.6.2021 г. по ч.гр.д. №
8527/2021 г. по описа на РС Варна, XLII - ри състав.
Ищцовото дружество „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв.
В. Г., САК, със съдебен адрес: ***, е предявило във ВРС искова молба с правно осн. чл. 422 ,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК против ответника С. П. И., ЕГН **********, с адрес ***.Цената
на иска е вписана още в титулната част на исковата молба - 99.96 лв. (деветдесет и
девет лв. и 96 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, като е посочена и банкова сметка, по която задължението
може да бъде заплатено доброволно: ***1, открита при „*** „ АД с ЕИК: ***.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти : Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу С. П. И., ЕГН
********** било образувано ч. гр. д. № 8527/2021г., по описа на PC - Варна. В
законоустановения срок и на основание чл. 415 , във вр. с чл. 422 от ГПК ищцовата страна е
предявила иска за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника в настоящото производство.
1
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу С. П. И., ЕГН
**********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията „***“ ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя страна, било цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.
Т. К.“ ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „***“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка
от което прилага ищцовата страна с исковата си молба.Твърди се от „Ю.“ ЕООД, ЕИК *** ,
че е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство има процесуалното
качество ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор твърди, че е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, се сочи, че ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потребление под клиентския номер
на абоната № ***. Позовавайки се на чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор,
(изменен на 26.09.2009 г. , в сила от 26.10.2009 г.) , ищецът сочи , че предоставените по
договора услуги се отчитали месечно и заплащали през месеца, следващ този на
ползването йм. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата,
като *** определяла началната и крайната му дата , която не можела да бъде по-късна от 29 -
то число на месеца. Сочи се , че между „***“ ЕАД и отв.С.И. бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 28.12.2017 г. за
ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план Smart M + с
месечна абонаментна такса 19,99 лв. с ДДС, със срок на договора 24 месеца , т.е. до
28.12.2018 г.Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален кл.номер *** между ответника С. П. И. и „***“ ЕАД били издадени фактури
№ **********/22.1.2018 г., № **********/22.2.2018г. , **********/22.3.2018 г. и
**********/23.4.2018 г. за потребените от него електронни далекосъобщителни услуги за
период на потребление от 22.12.2017 г. до 22.04.2018 г. , на стойност 177,62 лв. Твърди се,
че абонатът потребил , но не заплатил мобилните услуги фактурирани за четирите
отчетни месеца - януари, февруари, март и за месец април 2018 г., а към всяка фактура
имало приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението за ползвания номер.
На второ място в исковата молба ищецът се спира на „наведено възражение за
изтекла погасителна давност“. В тази връзка, сочейки че погасителната давност от три
години започва да тече от изискуемостта на всяко едно от вземанията и позовавайки се на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
НС от 13 март 2020 г., ищцовата страна обобщава, че за периода от 13.3.2020 - 14.6.2020 г.
давност не е текла, респективно и не и изтекла.
На трето място, ищцовата страна сочи, че неплащането в срок на издадените от
оператора фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на „***“ ЕАД /чл.
2
50, вр. чл. 43, т.1 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната
.При неспазване на което и да е задължение по т.43 от ОУ или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „***“ АД имала правото
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя. След едностранното прекратяване на договора
, мобилният оператор издал по клиентски номер *** на 22.05.2018 г. крайна фактура с
номер **********, като в тази фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни услуги в размер на 19,99 лв. Сумата
представлявала сбора от трикратния размер на месечните такси без ДДС за всяка
абонаментна услуга от сключения договор и била включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните четири отчетни периода. Датата на деактивация на
процесния абонамент била 27 април 2018 г., като от тази дата се генерирало
автоматично в системата на оператора и нерегистрираното плащане и неплатените
суми.
Т.е . по същество ищцовата страна твърди неизпълнение от страна на абоната на
договорните му задължение към „***“ ЕАД, неспазване на крайния срок за плащане,
приложението на т. 2 от договора от страна на „***“ ЕАД за прекратяване на договора и
начисляване на неустойка равна на оставащите до края на срока но не повече от 3
кратния размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за който
договорът се прекратява, вкл. и за допълнителни услуги, по техния стандартен размер, без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължал на „***“
ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове
и от пазарните цени на устройствата - закупени или представени на лизинг.
Сочи се ясно, че цената на специалния положителен установителен иск
представлява сумата за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга и
цедент по първия договор за цесия, начислена била и мораторна лихва за забава и
посочен периодът й - иск по чл. 86 ЗЗД, а действително активно легитимиран в процеса
бил кредиторът - ищец в исковото производство - цесионерът по втория договор за
цесия - заявител в заповедното производство.
Представената фактура сама по себе си, не отрича ищецът в исковото производство,
че не представлявала основание за плащане, но длъжникът - ответник сключил договора и
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, които не заплатил в указания срок, респ.
същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника било обусловило
правото на „***“ ЕАД да изчисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична
договорна клауза.
На стр. 3, 4 и 5 от исковата молба ищцовата страна е навела фактически твърдения
свързани с претендираната неустойка, а именно: Между ответника и „***" ЕАД валидно
действали гореописаните договори по които длъжникът не изпълнил задължението си да
заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на
задълженията на абоната - длъжник обусловило правото на мобилния оператор „***“
3
ЕАД да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 27.04.2018 г. и да
претендира неустойка в размер на 99,96 лв. уговорена в чл. 2 от договора / „С
прекратяването на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, вкл. и допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „***“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края
на срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаментни за услугите на
срочен абонамент, за които договорът се прекратява вкл. и допълнителни услуги, по
техния стандартен размер, без отстъпка. Освен неустойка за предсрочно прекратяване,
абонатът дължал на „***“ ЕАД възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата /закупени или
предоставени на лизинг/“ - представляващо сбор от трикратния размер на месечните
такси без ДДС на всяка една абонаментна услуга от сключения договор както следва: 3 х
16, 66 лв. по тарифен план Smart М+ за номер *** ; 3 х 16,66 лв. за тарифен план Smart
М+ за номер **********
Обобщено е, че при неплащане в срок на издадените от оператора фактури „***“
ЕАД имало правото да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя -
в случая ответника по иска, като е извършено препращане към чл. 50 от ОУ, чл.43.1 .
В случая неустойката от 99.96 лв. (деветдесет и девет лв. и 96 ст.) уговорена в т. 2
от договора на споразумението изпълнявала функциите предвидени в чл. 92, ал. 1 ЗЗД -
гаранционна и обезпечителна, представлявала санкция за длъжника за неговото
неизпълнение. Предвид горното и абонатът следвало да понесе отговорността за
неизпълнение на договорно задължение и да заплати на оператора неустойка за предсрочно
прекратяване на договори.
Освен неустойката за предсрочно прекратяване, съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на
публикуваните общи условия - неразделна част към него.
По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 25 от Общите
условия, цитира още ищцовата страна: „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на „***“ ЕАД и ползвани през предходния месец
(или периоди).“ Съгласно чл. 35: „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечни сметки, изготвени от *** както следва: 35.1. Сметките се издават на името на
Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен
адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези
общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми
4
не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.“
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора, сочи още ищеца, и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия цитира ищецът
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като
„***“ ЕАД определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят
само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния
номер, за който се иска съответната справка.“
В конкретният случай ответникът С. П. И., ЕГН ********** подписал договори за
далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план Smart М+ , не бил
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това
си поведение , твърди ищцовата страна, че изпаднал в забава. Издадени му били фактури
и в срок не ги заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
При горните фактически твърдения ищецът е навел на стр. 5 - 9 от исковата молба и
следните правни твърдения :И двата договора за цесия били облигационни,
консенсуални, двустранни, породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били
елемент от тях. Нямало законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета и платеното
по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника, т.к.
законът го бранел, поставяйки изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента му . Единственото изискване
на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни
задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът твърди, че извежда своето материално и
процесуално право от два договора за цесия. Видно било от тях, че същите имали за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица
на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност, но това не означавало , че същите
не били конкретизирани. Не случайно страните избрали принцип на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегнело нарушаването на
множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ООД,
била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1 - неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК длъжника, с който разполага
5
ЦЕДЕНТЬТ, фактурирани вземания, дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор.В чл. 5.3 от договор за цесия било уговорено, че по искане на предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. В чл.3.5. от договора за
цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършеното прехвърляне на даденото вземане. Цедентът, сочи ищецът в
исковата си молба, че декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват друг правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост, според ищеца, би било в нарушение ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба ищецът заявява, че
представя и моли съда да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се
установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „***“ ЕАД е прехвърлител, а
,,***“ООД - собственик на вземането, спрямо С. П. И., ЕГН **********,което в последствие
било включено и във втория договор за цесия от 01 10.2019 г. между „***“ ООД и „Ю."
ЕООД.Приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите а мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на
ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор, самото
вземане било индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на цесионера,
цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в
предмета на договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на
съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябвало
да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания. С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба ищецът представя и моли
съда да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на
договор за цесия от 01.10.2019 г. „***" ООД е прехвърлител, собственик на вземането
спрямо ответника С. П. И..
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии се сочи
следното:Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „Ю.“ ЕООД имало качеството освен на цесионер и на пълномощник
на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания .Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище
било застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от правната
доктрина- професор А. Калайджиев - Облигационно право изд. “ Сиби 2007“, както и
професор Кожухаров, които приемали, че упълномощаването на цесионера от страна на
6
цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с
нищо не накърнява интереса на длъжника, още повече, когато длъжникът е неизправен.
Към исковата молба препраща ищеца, че било приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „***“ ООД, което дружество
уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от
свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера сочи
още ищеца, че е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС / Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г.., II-ро т.о. на ВКС;
Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013г., II-ро т.о. на ВКС, в които била приета
за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да
се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено.
Безспорно за ищеца е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба
изхождало от цесионера, но същото било отправено до длъжника от името на цедента, който
изрично бил упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
негово име. Това обстоятелство било посочено в уведомлението. Цесионерът - „***“ ООД
продължавал да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за
цесията, а и ответникът не бил легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. В
настоящия случай към исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.6 от
договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова
пречка, твърди ищецът с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете
цесии, предвид факта, че С. П. И., ЕГН ********** не бил изпълнил нито на мобилния
оператор, нито на „***“ ООД към датата на връчването на препис от исковата молба.
Законът не указвал формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на
закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на
вземането за ищеца били изпълнени. Що се касае до уведомяването, то заявява ищеца, че то
има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не можел да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване, в който смисъл била и установената практика. Според ищеца, длъжникът би
могъл да противопостави възражение, че не му била надлежно съобщена цесията само
ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за
да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
С оглед изложеното от фактическа и правна страна в исковата молба, при твърдения
и за спазен срок за предявяване на специалния положителен установителен иск, ищецът е
7
отправил следното искане до съда:
Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде признато за установено по
отношение на ответника С. П. И.,, ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, в размер 99.96 лв. (деветдесет и девет лв. и 96 ст.)
- неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от дата
28.12.2017г., сключен между ответника и мобилния оператор „Б. Т. К.“ ЕАД, ЕИК: ***,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, за което е издадена фактура № **********/22.05.2018 г., за периода
от 22.04.2018 г. до 21.05.2018 г., на основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК .
Отправено е искане ответника да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски, както и да бъдат присъдени в полза на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, 180 лева (сто и
осемдесет лева)-адвокатско възнаграждение.
Ищецът е отправил и искане исковият съд да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство , респ. да бъдат присъдени в полза на ищцовото
дружество - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева (сто и осемдесет лева)-
възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 8527/2021г., по описа на PC - Варна, съобр. т. 12 от
TP №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В подкрепа на изложеното по - горе и с оглед искането с което е сезиран исковият
съд ищецът по делото е направил доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител -
адв. Д. П. от АК Варна е депозирал отговор на исковата молба.
Становището на ответника по допустимостта и основателността на иска е следното
Предявеният иск ответника намира за недопустим, поради липса на активна правна
легитимация на ищеца, а по същество - неоснователен, поради което го оспорва изцяло - по
основание и размер.Ищецът „Ю.“ ЕООД основавал активната си материалноправна
легитимация на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019 г., I прехвърлител на вземанията „*** „ ООД, което дружество от своя страна е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител „Б.
Т. К.“ ЕАД за вземания, подробно описани в Приложение № 1 от договора /представено в
извадка/.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, сочи ответника в отговора на искова молба чрез особения си
представител - кредиторът можел да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният кредитор бил длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Прехвърлянето имало действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото, отчита ответника , че било представено пълномощно, с което ищецът-
цесионер твърдял, че е упълномощен от цедента и предишен кредитор „***“ ООД от негово
8
име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за
кредит. Това упълномощаване не противоречало на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД, но само ако упълномощаването било извършено валидно. В настоящия
случай,възразява ответника, че не било налице валидно пълномощно, тъй като в
представеното с исковата молба пълномощно не било посочено за кое лице се отнася. В
текста на пълномощното вместо идентификационните данни на пълномощника имало
празно поле, запълнено с моноготочие. Освен това като упълномощител била посочена „Б.
Т. К.“ ЕАД, а не „***“ ООД. Ето защо твърди ответника, че представеното с исковата
молба пълномощно не учредявало права за ищеца да извършва действия по уведомяване
на длъжника за извършената цесия. Освен, че ищецът не бил надлежно упълномощен да
уведоми длъжника, възразява още ответника - липсвали доказателства за извършени
фактически действия в тази посока. Цесионерът - ищец не бил изпратил съобщение за
извършената цесия, което да е достигнало до длъжника. Липсвали каквито и да било
волеизявления на цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД, направено в периода преди образуване на
ч.гр.д.№ 8527/2021 г. на PC Варна, което да е достигнало до длъжника. Ответникът не бил
открит нито в хода на заповедното производство, нито в настоящото исковото
производство на адреса, посочен в договора и в исковата молба, поради което за да
бъдат защитени правата на ответника-длъжник С. П. И. му е назначен особен
представител. Същият получил уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД приложени към
исковата молба, но спрямо него следвало да се отчете особеното му процесуално
положение.
Процесуалното представителство можело да произтича от закона /в случаите на
изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез
особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /ф/, не било
законово, тъй като произтичало от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки - в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012
г. на ВКС, ОСГТК /. Назначеният от съда особен представител не упражнявал свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява /така т.7 от Тълкувателно
решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следвало, че
особеният представител не бил нито законов, нито договорен представител и не можел
да приема адресирани до представляваното лице / в случая ответника/ материално-
правни изявления на трети лица, каквото безспорно представлявало уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключените процесни договори за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Също така особеният представител не бил
осъществил контакти с ответника и поради това последният като длъжник не можел да се
счита за уведомен за цесията чрез особения представител. Следователно, обобщава
особеният представител на ответника до фактическо връчване на книжата, сред които и
уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД,
не се било стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител на
ответника не можело да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради
особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6
9
ГПК, представител.В този смисъл особеният представител на ответника препраща към
мотивите на Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д. № 1342/2018 г. по описа на ОС Стара
Загора и Решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г. на Апелативен съд
Бургас,последното недопуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д.
3153/2017 г. на II ТО на ВКС.
Предвид изложеното намира особеният представител на ответника, че ищецът не се
явявал кредитор на ответника С. П. И., поради което предявения иск за установяване
съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.92, ал. 1
от ЗЗД се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за
разноски на ищеца, която също се явявала неоснователна.
Становището на ответника по обстоятелствата, на които се основава искът и
възраженията наведени в срока по чл. 131 ГПК са следните:
Ответникът оспорва да е неизправна страна по договор от 28.12.2017 г., сключен с
„***“ ЕАД с ЕИК ***, че реално потребил описаните в процесиите фактури услуги,
предоставяни от *** ЕАД като абонат с № *** за избран от абоната тарифен план Smart М +
с месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с ДДС и мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план Smart М + с месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с ДДС, със
срок на договора от 24 месеца - до 28.12.2019, както и че дължи претендираната
неустойка в посочения размер от 99,96 лева.
Становището на ответника по доказателствените искания на ищеца е следното:
Възразява да се приемат и приложат по делото писмените доказателства, тъй като ги
намира за неотносими. Относно претенцията за разноски на ищеца - ответникът прави
възражение за неоснователност, като доводите му са следните:Ищецът направил и
претендирал по настоящото гражданско дело разноски в размер на 25 лв. за д.т. и 150 лв. за
особен представител на ответника, общо 175 лв.Освен тези разноски, ищецът претендирал и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. за исковото производство. Общо
се претендирали 355 лв.Отделно ищецът претендирал по заповедното частно гражданско
дело разноски в размер на 25 лв. за д.т. и 180 лв. за адвокатско възнаграждение или общо
205 лв.
Спрямо ответника, твърди особеният му представител, ищецът предявил две
заповедни производства и две искови производства /като едното заповедно с исково
производство били за главниците, а другите - за неустойката/, което моли съда да
установи чрез извършването на служебна проверка относно предявените от ищеца спрямо
ответника заявления за издаване на заповед за изпълнение и съответно за предявени искови
производства във връзка с вече издадени заповеди по чл. 415 от ГПК.Всички претенции,
както тези по заповедните производства, така и тези по исковите производства, се
основавали на едно и също облигационно основание -договор, сключен между „Б. Т. К.“
ЕАД и ответника С. П. И. договор от 28.12.2017 г., с клиентски номер на абоната № *** за
избран от абоната тарифен план Smart М + с месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с ДДС и
мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Smart М + с месечна
10
абонаментна такса от 19,99 лв. с ДДС, със срок на договора от 24 месеца - до 28.12.2019,
приложен по всички дела.За всяко от тези производства, заповедни и искови, заявителят,
респ.ищецът „Ю.“ ЕООД претендирал разноски в размер на платените д. т .и адвокатско
възнаграждение. Адвокатското възнаграждение било в размер на по 180 лв., а платените по
делата д.т . в размер на по 25лв. Освен разноските за д.т. и адвокатско възнаграждение по
настоящето дело бил назначен и особен представител, за който било платено
възнаграждение в размер на 150 лв. Така сумата на направените и претендирани разноски за
едно вземане, включващо заповедното производство и исковото производство била в общ
размер на 560 лв. За вземанията, произтичащи от един и същ договор (тези по двете
заповедни и по двете искови производства) ищецът претендирал общо 1120 лв., при
вземания в общ размер от 99,9лв., за които ако били предявени в едно производство е щяло
да се дължат само 25лв. за д.т .и евентуалното адвокатско възнаграждение, както и толкова
по исковото производство.Всичко това, според особения представител на ответника
показвало целенасочено поведение на ищеца/ той и заявител по заповедните производства/,
целящо увреждане на интересите на длъжника на незначително по размер вземане.
Особеният представител на ответника намира, че е налице очевидната злоупотреба с
права, които дава гражданският процес за водене на гражданските дела, като вместо
предявяване на едно заявление за всички произтичащи от договора вземания, както и
евентуално един иск за всички тях, били заведени общо четири самостоятелни дела. В
съответствие с практиката на СЕС, изразена в Решение по съединени дела С- 427/16 и
С-428/16 г. на СЕС, както и по редица други решения № 31107/96, § 54, ECHR 2000-XI,
особеният представител на ответника подчертава, че на възстановяване подлежат онези
разноски, за които ищецът докаже, че са били действително и необходимо извършени, и че
са били в разумен размер. Направените по настоящето дело разноски не са били
необходими, за особения представител на ответника, предвид на обстоятелството, че това
дело можело и да не бъде водено, така както можело и заповедното производство, което го
обуславяло , да не се води, а всички вземания да се поискат в рамките на първото по време
заповедно производство и евентуално в първото по време исково производство, в които е
претендирала само главницата по фактурите. Тази злоупотреба с процесуалните права,
водеща до несправедливо облагодетелстване на едната страна (ищеца и заявителя по
заповедното производство) за сметка на другата (ответника и длъжника по заповедното
производство), за адв.П. е явно погазване на принципа на чл. 3 от ГПК относно
задължението на страните по гражданските производства да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Ищецът, който нарушавал
общите принципи на гражданското право, тези по чл. 3 от ГПК, не можел да извлича ползи
за себе си от разпоредбите на чл. 78, ал.1 от ГПК, особено в случаите, за които вече било
известно, че ответника отсъства от адреса и е призован по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Доказателство, че ищецът злоупотребява с процесуалните си права, намира адв .П.а , че е
това, че самият той не бил уведомил съда за водените дела за вземания, произтичащи от
едно и също основание, като не бил посочил в първото си по време заявление, че предявява
частично вземанията си, произтичащи от договора с ***, предмет и на настоящето
11
производство, респ. във второто, че вече има присъдени вземания за главница и лихва. На
следващо място ищецът не бил посочил относно исковете по чл. 415 от ГПК в рамките на
настоящето производство за заведеното първо по време дело, подчинено на същия договор,
което би било основание за тяхното съединяване по реда на чл. 215, т. 2 от ГПК. Ето защо ,
ответникът чрез особения си представител моли съда да отхвърли претендираните разноски
по делото, поради нарушаване на принципите на чл. 3 от ГПК за упражняване на
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
С оглед на гореизложеното, ответникът моли исковия съд да постановите решение, с
което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от ищеца „Ю."
ЕООД с ЕИК *** против ответника С. П. И. с ЕГН ********** иск за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 99,96 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор, както и претенцията за заплащане на съдебно -
деловодни разноски.
Особеният представител на ответника моли, на осн. чл. 47 от ГПК, да му бъде
изплатено определеното възнаграждение в размер на 150 лева.
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от
07.10.2022 г. ищецът не изпраща представител, но депозира писмена молба , в която желае
да бъде гледано делото без представител на ищеца, поддържа предявения иск и желае
уважаване на иска ведно с последиците от уважаването-присъждане на сторените съдебно
деловодни разноски в заповедното и в исковото производство .
В същото съдебно заседание ответникът , представляван от назначеният му от съда
при условията на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат П. от АК Варна моли
съда да отхвърли исковата молба по подробно изложените в отговора съображения и да
реши делото съобразно представените доказателства и с оглед на разпределената
доказателствена тежест. Отделно от горното адв.П. е отправила и искане за снабдяването й с
РКО за внесения за целта депозит, по което искане съдът се е произнесъл в откритото
съдебно заседание .
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
От изисканото и приобщено по настоящото исково производство частно гражданско
дело № 8527 / 2021 год. по описа на Районен съд – Варна, ХLII –ри състав безспорно се
установяват релевираните от ищцовата страна фактически твърдения за наличието на правен
интерес от водената установителна искова защита. Ищцовата страна е депозирала във ВРС
заявление с входящ номер 14217 / 15.06.2021 год. по чл. 410 ГПК с искане за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника в
заповедното производство С. П. И. от гр.Варна. Със заявлението е внесена държавна такса
от 25.00 лева, като размерът на паричното вземане е уточнен в точка 9 – та на Заявлението,
основанието на вземането в т. 9 буква „а“ и „в” , а обстоятелствата, от които произтича
вземането в т.12. ( л.2-5 от заповедното производство). Въз основа на така депозираното
12
Заявление, с Разпореждане № 7406/16.06.2021г.постановено по ч.гр.д. № 8527/2021г. по
описа на ВРС, председателят на ХLII състав на ВРС е разпоредил да се издаде Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя, против
длъжника за посочените изчерпателно в заявлението суми по размер и основание.
Видно от л. 18 – ти от същото частно гр.дело ( приобщено към настоящото ),
заповедният съд е издал Заповед № 2566/16.06.2022 год.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредил: длъжникът С. П. И. да заплати на
кредитора „ Ю. „ ЕООД исковата сума от 99,96 лв. представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер ***, сключен на 28.12.2017 г. между „Б. Т. К. „
ЕАД и С. И. , за което е издадена фактура № **********/22.05.2018 г. за периода от
22.04.2018 г. до 21.05.2018 г. , вземанията по които са прехвърлени от *** ЕАД с договор за
цесия от 16.10.2018 г. в полза на *** ЕАД, което дружество е прехвърлило вземането в
полза на Ю. с договор за цесия от 1.10.2019 г., както и направените съдебно – деловодни
разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 180 лв. за адвокатско
възнаграждение , на осн. чл. 78, ал.1 ГПК / вземане, произтичащо от следните
обстоятелства :Дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кл. № *** ,
сключен на 28.12.2017 г. между *** ЕАД и С. П. И., за което е издадена фактура №
**********/22.05.2018 г. за периода от 22.04.2018 г. до 21.05.2018 г.,вземанията по които са
прехвърлени от *** ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „*** „ЕАД, което
дружество е прехвърлило вземането си в полза на Ю. ЕООД с договор за цесия от 1.10.2019
г. /
От следващите листи от заповедното дело се установява факта, че заповедта по чл.410
ГПК се счита връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, че заповедният съд е
дал указания на заявителя за възможността да предяви специалния положителен
установителен иск и че искът е предявен в срок .
При гореизложените и установени по делото факти, настоящият състав прави
извода, че искът е предявен в преклузивния срок и процесуално допустим, поради
което съдът дължи произнасяне по спора по същество.
От всички ангажирани писмени доказателства: приобщеното към исковото
производство ч.гр.д. № 8528/2021 г. по описа на ВРС, ХLII –ри състав,заверените за вярност
с оригинала копия на :Декларация по чл. 147 а , ал. 2 и ал.3 от ЗЗП /л.10/ Договор №
1686632028122017-42647224/28.12.2017 г. /л.10-12 / месечна сметка №
**********/22.01.2018 г. /л.13/; месечна сметка № **********/22.02.2018 г./л.14/; месечна
сметка № **********/22.03.2018 г./л.15/; месечна сметка № **********/23.04.2018 г./л.17/;
месечна сметка № **********/22.05.2018 г./л.18/; потвърждение за прехвърляне на вземане
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД/л.19/; уведомление за цесия/л.20/; извлечение от 08.11.2021 г. от
приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. /л.21/; пълномощно от *** ЕАД към
*** ООД /л.22/; , пълномощно от *** ЕАД Приложение 2 / л.28 гръб / , договор от 16.10.2018
г. за прехвърляне на вземания (цесия) / л.23-28/ ; договор от 01.10.2019 г. за прехвърляне на
вземания (цесия) / л. 29 – 30/ , Общи условия на *** АД / л. 31 – 38/ (ангажирани с
13
исковата молба) , се установява следното :
На 28.12.2017 г. г.между ответника С. П. И. и „***“ ЕАД е бил сключен писмен
договор за телекомуникационни услуги с клиентски номер *** като са били избрани
услугите за телефонни номера ********* и ********* , в обща сметка по абонатен номер
*** , при абонаментен план Smart M+ .
Стандартните условия на тарифен план Smart M+ включват : месечен абонамент
19,99 лв. с ДДС ,включени минути за разговори към всички мрежи в България и роуминг в
ЕС / до България, страна на пребиваване и Зона ЕС / 800 ; включени МВ на максимална
скорост в България,след изчерпване на които се ограничава на 64 Kbps 1200; включени
минути за международни разговори от България към мобилни и фиксирани мрежи в ЕС –
100; включени МВ за мобилен интернет при роуминг в ЕС 3000.Цените на разговорите
съобразно вида им са били следните: разговори към национални мрежи и към номера 0700 -
0,29 , Видео разговори към мобилната мрежа на VIVACOM / към други мобилни мрежи –
0,49/0,59 ; Разговори към международни дестинации Група I /II/ III –0,99/1,29/1,59 ; WAP
през CSD – 0,06 ; Цени за 1 SMS към всички мрежи в страната и в роуминг ЕС / до
България , страна на пребиваване и зона ЕС / към международни оператори – 0,18 / 0,21 ;
Цена за 1 MMS към всички мрежи в страната и роуминг в ЕС - 0,60 ; разговори към номер
124123 – 0,15 ; Цена на минута роуминг разговори в ЕС / до България, страна на пребиваване
в зона ЕС / -0,29 ; Цена на 1 МВ за мобилен интернет в роуминг в ЕС – 0,014 И Цена на
разговор към номер 123 в България в рамките на интерактивно гласово меню при избор на
свързване със сътрудник „ обслужване на клиенти „ независимо от продължителността –
0,00/ 0,06 .
На стр.5 от договора е вписан срока на договора – 24 месеца , дата на изтичане -
28.12.2019 г., а отчетната дата е вписана в титулната част на договора 22 .Видно е от
последната страница на договора, че при прекратяване на споразумението /договора / преди
изтичане на договорения срок по искане или по вина на абоната, вкл. при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „***“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от 3 кратния йм размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент , за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги по
техният стандартен размер без отстъпка . Освен неустойката за предсрочно прекратяване
, абонатът дължи на „***“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата / закупени или предоставени на
лизинг / съответстващи на оставащия срок на договора .
Безспорно е установено по делото, че договорът между ответника и “***„ ЕАД е бил
сключен не само в писмена форма, но е и бил подписан от двете страни, поради което и
съда извежда извод , че договорът е провел своето правно действие. Не се оспорва в срока
по чл.131 ГПК ,че договорът е бил сключен при действието на общи условия, а и този факт е
установен и доказан на база приложения под формата на заверено за вярност с оригинала
копие на самия договор, както и общите условия на *** .
Именно в изпълнение на договора, от страна на *** са били издадени и по делото са
14
приобщени като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия на данъчни
фактури , цитирани по – горе и обобщената фактура от 23 април 2018 г.
От приложената на л. 18 по делото в заверено за вярност с оригинала копие на
фактура видно с приложението се вижда , че на абоната и е начислена сума от 99,96 лв.
неустойка по тарифен план Smart M + за всеки от двата номера / сбора от 49,98 лв.+ 49 ,98
лв. , за отчетен период 22 април 2018 – 21 май 2018 г. / , но доказателства за датата на
деактивацията на двата номера,ползвани от ответника, по делото няма .
На 16.10.2018г. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания, с който „Б. Т. К.“
ЕАД, ЕИК *** в качество на цедент прехвърлила на „***“ ООД, с ЕИК *** в качество на
цесионер вземания, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 към договора
/л.23-28/.
След този цесионен договор , на 01.10.2019г. от своя страна „***“ ООД прехвърлило
на ищцовото дружество вземанията, които придобило по договор за прехвърляне на
вземания от 16.10.2018г., сключен между „Б. Т. К.“ ЕАД – цедент и „***“ ООД – цесионер
/л.29 -30/.
Видно от приложеното към исковата молба извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019г., ищцовото дружество придобило вземане срещу ответника
произтичащо от договори за мобилни услуги подписани преди датата на сключената цесия
от 01.10.2019г. в размер на 99,96 лв. /л.21/.
С исковата молба е представено уведомление до ответника за сключените договори
за цесия от „Б. Т. К.“ ЕАД, чрез пълномощника „***“ ООД и от „Ю.“ ЕООД /л.20/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
По така предявеният специален положителен установителен иск, с доклада по
делото съдът е приел, че искът по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустим, предвид
факта, че страните по исковото и заповедното производство, инициирало настоящото исково
са едни и същи, исковата защита е идентична с паричното вземане по основание и размер по
заповедното дело, спазен е преклузивния срок.
По възражението на ответника за недопустимост на производството съдът е намерил,
че същото представлява възражение за неоснователност и недоказаност на иска, като не се
твърди дори наличие на отрицателни процесуални предпоставки от категорията на
абсолютните, които исковият съд да обсъди.Приемайки че исковото производство е
допустимо съдът е разпределил доказателствената тежест между страните както следва:
Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК, съдът е указал на страните , че в тежест на
всяка страна в процеса е да установи и докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи положителни за себе си права.В тежест на ищцовата страна съдът е възложил да
установи и докаже че ищцовото дружество в качество на заявител е било депозирало във
ВРС заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
против длъжника за вземането предмет на настоящия иск, както и че искът по чл.422 ГПК е
15
предявен в рамките на преклузивния срок.В тежест на ищеца е възложено, при условията на
пълно и главно доказван, да установи и докаже активната си процесуално правна и
материално правна легитимация, а именно че е последен надлежен кредитор на паричното
вземане предмет на иска ; да установи и докаже че е бил сключен договор за мобилни
услуги между „***“ ЕАД и ответника, неизпълнение на договорни задължения от страна на
ответника, довели до приложението на чл.2 от договора и ОУ и начисляване на
претендираната неустойка; да установи и докаже, че вземането с правен характер на
неустойка за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги е било двукратно
прехвърлено по силата на договори за цесия сключени между страните цедент и цесионер на
сочените от ищеца дата и по силата на чл. 99 ЗЗД. В тежест на същата страна е било и да
установи и докаже надлежно уведомяване на длъжника - ответник за извършените цесии.
По същество на спора съдът е възложил в тежест на ищеца е да установи и докаже,
че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочения в петитума на исковата молба
размер и основание; да установи и докаже, че ответникът е изпаднал в забава и че е
налице фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и инициирано
производството по чл.410 ГПК. В тежест на същата страна е било възложено и да установи
и докаже и основанието на иска и размера на претенцията си.
В тежест на ответната страна в случай, че ищецът докаже горните факти и
обстоятелства, исковият съд е възложил да установи и докаже, че е заплатена
претендираната сума при настъпване на падежа, че не е налице облигационна връзка между
него и мобилния оператор , че не е ползвал услугите, които се твърди че са му предоставени
както и че не дължи неустойка, т.к. не е налице фактическия състав на чл. 92 ЗЗД. В тежест
на ответника е било възложено да докаже възраженията за липсата на уведомяване по чл.
99 от ЗЗД от страна на кредитора, респ. липсата на материално правно и процесуално
правно положение на ищеца на последен кредитор на вземането. Съдът изрично е указал на
ответника, че за да опровергае твърденията на ищцовата страна има възможност да
ангажира право изключващи, право погасяващи и/или правоотлагащи доказателства, без да
доказва отрицателни факти, т.к. трайната съдебна практика повелява, че отрицателните
факти не подлежат на доказване.
На последно място, с доклада по делото съдът е намерил, че при особената фигура на
процесуално представителство на ответника и с оглед отговора на искова молба, не са
налице факти и или обстоятелства , които да бъдат отделени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване.
При така разпределената тежест на доказване между страните, на база приобщените
по делото писмени доказателства, съдът намира, че ищецът не провел пълно и главно
доказване , респективно установителната претенция подлежи на отхвърляне .
Действително, анализът на ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства ,
налагат извода затова,че на 28 декември 2017 г.между „***“ ЕАД и С. И. е бил сключен
писмен договор за ползване на услугите, посочени в приложенията към издаваните фактури,
както и придобиването на процесните вземания от ищцовото дружество посредством
16
твърдените в исковата молба договори за цесия.
Ответникът се счита за уведомен за цедирането на вземанията едва с получаването на
преписа от искова молба – т.е. на 26.04.2022 г. /л. 70 от делото/.Именно това е датата, на
която може да се приеме, че ответникът е уведомен за сключените договори за цесия и за
новия кредитор с уведомлението, приложено към исковата молба.
По делото липсват доказателства за прекратяване на договора за предоставяне на
далекосъобщителни услуги .
В процесния период вписан в обобщената фактура - 22.04.2018 – 21.05.2018 г.
ответникът няма данни да е ползвал далекосъобщителни услуги доставяни му от „Б. Т. К.“
ЕАД видно от представените с исковата молба месечни сметки със справка за потреблението
през отделните подпериоди.
Действително обаче, в договора е било предвидено, че ответникът дължи заплащане
на неустойка – страница шеста от договора .
Съдът намира, че търсената неустойка по реда на чл. 92 ЗЗД не е доказано да е
дължима . Нормата на чл. 92, ал.1 ЗЗД определя неустойката като обезпечаваща
изпълнението на едно договорно задължението и като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на
ответника на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице
следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено;
неустойката да е уговорена между страните по договора.
В договора между страните на страница последна - шеста е уговорено, че при
прекратяване на споразумението по вина на абоната, той дължи неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за
услугите за срочния абонамент, за които договорът се прекратява.
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от
изправната страна – доставчика на мобилни услуги преди изтичане на срока му
представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната
връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера
на насрещните престации, развалянето на договора има действие занапред.
По делото липсват доказателства договорът между страните да е прекратен по
предвидения в действащите между страните общи условия ред, едностранно от мобилния
оператор, поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Липсват и ангажирани
доказателства от ищеца да е отправено и достигнало до ответника предвиденото в т.50.т.6
едностранно писмено предизвестие за прекратяване на договора. До ответника няма
доказателства и да е изпращано изявление, с което да е поканен да изпълни задълженията
си, да му е бил определен подходящ срок за това и да е бил и уведомен, че при
неизпълнение в посочения срок - доставчика на мобилни услуги ще прекрати договора и ще
претендира уговорената между тях неустойка, напровотив – дори и уведомлението за цесия ,
независимо че е оспорено от особения представител , не е стигнало лично до ответника
17
.Отделно от горното позоваването на ищеца на т.50 и т. 43 от ОУ на „*** „ ЕАД , също не е
доказано че е основание за начисляване и търсене на неустойка, т.к. формално погледнато
общите условия които са приложени по делото не носят подпис на абоната .
При липсата на доказателства отправяне на изявление за разваляне на договора по
вина на ответника по предвидения в закона ред, както и по действалите общи условия на
договора между „Б. Т. К.“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството , съдът намира, че е останало
недоказано твърдението на ищцовата страна за едностранно прекратяване на договора по
вина на абоната, а от там и е недоказано основанието за дължимостта на претендираната
неустойка .
В подкрепа на извода за недоказаност на основанието на иска са и мотивите към
последното Тълкувателно Решение на ОСГТК на ВКС - ТР № 4 / 2019 г. от 14.10.2022 г. по
тълкувателно дело № 4 / 2019 г. , а именно „ Изявленията или действията на страните ,
насочени към уредба на възникналото между тях правоотношение , имат значение
единствено и само ако са отправени или извършени помежду им „ …
На последно място съдебната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ,сред която и
Решение № 138/ 1.7.2013 г. на ВКС , Второ т.о. ,ТК , с докладчик съдията М.Славчева по т.д.
№ 1141/ 2010 г., мотивира съда да приеме, че предявения специален положителен
установителен иск е недоказан по основание, т.к. е недопустимо кумулиране на неустойка и
обезщетение за неизпълнение, а и по делото няма данни неустойката да е и индивидуално
договорена.
Предвид изхода от спора и при направено само от ищеца искане за присъждане на
направени по делото разноски, такива не следва да се присъждат .По искането на особения
представител за заплащане на възнаграждение за особен представител , съдът вече се е
произнесъл в откритото съдебно заседание .
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения специален положителен установителен иск от
ищцовото дружество „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, ( с ново наименование„У. Е.“ ЕООД)
представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: ***, против ответника
С. П. И., ЕГН **********, с адрес *** , с искане да бъде прието бъде установено
съществуването на паричните вземания за които в полза на ищцовата страна е била издадена
Заповед № 2566/16.6.2021 г. по ч.гр.д. № 8527/2021 г. по описа на РС Варна, XLII - ри
състав,а именно да бъде установено по отношение на ответника С. П. И.,, ЕГН
**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, в
18
размер 99.96 лв. (деветдесет и девет лв. и 96 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване
на договор с клиентски номер *** от дата 28.12.2017г., сключен между ответника и
мобилния оператор „Б. Т. К.“ ЕАД, ЕИК: ***, представляващо сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена
фактура № **********/22.05.2018 г., за периода от 22.04.2018 г. до 21.05.2018 г., на
основание чл. 422 , ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК , като неоснователен и недоказан .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с Въззивна жалба
в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19