№ 43
гр. Кюстендил, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Ваня Др. Богоева
Татяна Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500703 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от К. К.ов И.,
действащ чрез законния си представител К. И. С., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ №29, вх.А, ет.2, ап.3, чрез
пълномощника адв. А.А., срещу Определение №1047/05.10.2022 г.,
постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№1158/2022 г. по описа на
същия съд.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е върнал исковата
молба на ищеца К. К.ов И., действащ чрез законния си представител К. И. С.
и е прекратил производството по образуваното дело поради констатирано
неизпълнение на дадени указания свързани с привеждане в редовност на
исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност, породена от
необосноваността на обжалвания съдебен акт, както и за тенденциозност при
постановяването му. Счита, че в срок е отстранил сочените от съда
нередовности, алтернативно приема, че е следвало да му бъдат дадени
повторни указания, при установена от съда неяснота относно изложените с
молбата уточнение обстоятелства.
Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
При хипотезата на прекратено на осн. чл.129, ал.3 ГПК производство
препис от исковата молба не е връчван на ответника, респ. на същият не е
връчен и препис от частната жалба, инициирала настоящото производство.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в
частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
1
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано
за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за
редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от
ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта
- в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени
обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата.
Районният съд е бил сезиран от К. К.ов И., действащ чрез законния си
представител К. И. С., с искова молба с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД
за обявяване на окончателен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 13.06.2022 г.
С разпореждане № 2294/23.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1158/2022
г. районен съд е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на
ищеца да представи по делото надлежни доказателства, от които да видно, че
е внесена дължимата държавна такса в размер на 550 лв. . Алтернативно – в
случай, че ищецът желае да бъде освободен от държавна такса по реда на чл.
83, ал. 2 от ГПК, то същият следва да представи в писмен вид по делото
данните по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК. Да се представят преписи от
приложените доказателства към ИМ за връчване на ответника.
С молба вх.№ 5685/23.06.2022 г. ищецът е отстранил нередовностите
като е представил доказателство за внесена държавна такса и е представил
преписи от приложенията за ответната страна.
С разпореждане № 2297/23.06.2022 г., постановено по същото дело
исковата молба отново е била оставена без движение и е дадено указание на
ищеца да впише исковата молба и да представи доказателство за това.
С молба вх. № 5855/29.06.2022 г. е представена писана искова молба.
С разпореждане № 3439/23.09.2022 г., постановено по гр.д. № 1158/2022
г. районен съд е оставил исковата молба без движение с указание ищецът
коректно да посочи индивидуализиращите данни на ответника, както в
обстоятелствената част и в петитума да посочи за каква цена се претендира
обявяването на предварителния договор.
С молба – уточнение от 03.10.2022 г., в указания от съда едноседмичен
срок, процесуалният представител на ищеца адв. А.А. е индивидуализирал
ответника по иска и е посочил исковата сума. С молбата адв. А. заявява
искане за отвод на съдията – докладчик, обосновано с тенденциозната му
обвързаност към ответника по иска, като си позволява да отправи и обидни
думи и квалификации към съдията.
По искането за отвод съдията – докладчик се е произнесъл с нарочно
определение, оставяйки го без уважение, като впоследствие е постановил и
обжалваното в производството определение. С последното е приел, че
пропуските в исковата молба не са отстранени с молбата – уточнение.
Аргументирал е нередовност на молбата – уточнение с оглед разпоредбата на
чл.100а, ал.1 ГПК, доколкото съдържала обиди и обидни квалификации към
съда, при което е приел, че уточнителната молба не може да служи за
2
отстраняване на нередовности. Като последица от формираните изводи е
върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна
приема следното:
Разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК оправомощава съда при констатирани
нередовности на исковата молба да остави същата без движение, като даде
указания на подателя относно вида на констатираните нередовности и начина
на отстраняването им и съответно да върне молбата, респ. да прекрати
производството по делото в случай, че нередовностите не са били отстранени.
Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по
връщане не нередовна молба, респ. прекратяване на производството по
делото е във функционална връзка и обусловеност от преценка на
законосъобразността на предхождащите определението за връщане, респ. за
прекратяване на производството по делото процесуални действия.
Безспорно наличието на установена неяснота или съмнение относно
точния смисъл на твърдените от ищеца обстоятелства задължава съда, с оглед
разпоредбата на чл. 101 ГПК, следейки служебно за надлежното извършване
на процесуалните действия от страните, при констатирана нередовност на
исковата молба, да даде на страната ясни и точни указания за нейното
отстраняване.
В случая районният съд правилно е отчел съществуващите
нередовности на исковата молба, доколкото безспорно е било налице както
погрешно индивидуализиране на ответната по спора страна, така и
неконкретизиране на исковата сума.
С молбата – уточнение фамилното име на ответника е надлежно
посочено, като е заявено и че исковата сума е 35 000 лева. При тези данни,
макар и лаконично поднесени, въззивният съд счита, че са отстранени
нередовностите на исковата молба. Дори за съда да са останали неизяснени
дадени обстоятелства, редът за отстраняването им е по чл.145, ал.2 ГПК, в
каквато насока е и константната практика на ВКС. Когато страната не е
формулирала точно обстоятелствата или твърденията й са противоречиви,
съдът при условията на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК има правомощието да зададе
на страната въпроси за изясняване на фактите, като укаже значението им за
спора и даде указания на страната да конкретизира твърденията си и да
отстрани противоречията в тях. Разпоредбите на чл. 143, ал.2 и чл. 145, ал.2
от ГПК предоставят на страните право, а на съда задължение във връзка с
поясняване, допълване и отстраняване на противоречия в исковата молба в
първото по делото съдебно заседание.
От друга страна, безспорно молбата – уточнение съдържа обидни думи
и квалификации към съдията – докладчик, като съгласно нормата на чл.100а,
ал.1, изр. второ от ГПК, тези процесуални действия следва да бъдат приети за
нередовни. Въпреки това, настоящият съдебен състав приема обжалваното
определение за преждевременно постановено. Използваните думи и
квалификации попадат в приложното поле на чл. 100а, ал. 1 ГПК, като
същевременно не е налице и визираната в чл. 100а, ал. 2 ГПК отрицателна
предпоставка за неприлагането на чл. 100а, ал. 1 ГПК, доколкото
използваните обидни думи и квалификации не се отнасят до обстоятелствата,
3
на които се основава искането. За да бъде съда коректен при извършването
на последващите процесуални действия е следвало да уведоми ищецът, че по
смисъла на чл. 100а, ал. 1 ГПК, така предприетото процесуално действие е
нередовно и му даде срок за представяне на нова молба - уточнение, която не
съдържа обидни думи или квалификации, а конкретизиране на
обстоятелствата, останали неизяснени за съда. В този смисъл Определение №
60440 от 8.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4247/2021 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Илияна Папазова.
Ето защо обжалваното определение, като преждевременно постановено,
следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС Кюстендил за
продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадените от
настоящата инстанция указания.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1047/05.10.2022 г., постановено от Районен
съд – Кюстендил по гр.д.№1158/2022 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на РС Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно мотивната част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4