Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 154
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно
заседание
на двадесет
и втори март
през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ:
Ваня Богоева
Евгения Стамова
при участието
на съдебен секретар Л.Н.
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 592
по описа
на КОС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е
образувано по въззивна жалба, подадена от адв. *** в качеството му на
процесуален представител по пълномощие на Г.К.К. със съдебен адресат адв. ***,
административен адрес на кантората: гр. София, ул. „***“ № ***
и по подадена въззивна жалба от адв. А.Д. в качеството й на процесуален
представител по пълномощие на А.К.К. със съдебен адресат: адв. А.Д., с
административен адрес на кантората гр. София,ул. „***“ №***
против решение № 269/
С оспорвания
първоинстанционен съдебен акт съдът е допуснал извършване на съдебна делба
между И.И.К. – ***, ЕГН ********** с адрес: ***, А.К.К.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Г.К.К., ЕГН **********, адрес: *** и К.В.К., ЕГН **********,
адрес: *** на следния имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68789.607.85.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Дупница, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „****“ № ***
ет. ***, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68789.607.85, предназначение на самостоятелният
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ:
няма данни, прилежащи части: съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, стар идентификатор: няма, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта : няма, над
обекта: 68789.607.85.1.2, при права: 1/4
ид.ч. за И.И.К. – С. 1/4 идеална част за А.К.К., 1/4 идеална част за Г.К.К.
и 1/4 идеална част за К.В.К. и при
условията на чл. 345 ГПК е допуснато извършване на съдебна делба между
съделителите на недвижим имот, от който наследниците на К. Н.К. – страни в
производството притежават 195/505 идеални части, а именно: поземлен имот с
идентификатор 68789.607.85 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, адрес
на поземления имот: гр. Дупница, ул. „***“ № ***,
площ
Въззивниците обжалват
съдебното решение на районната инстанция изцяло, като излагат доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, които според тях се изразяват в
това, че при липса на данни за наличие на помещения от вида на визираните в
материалния закон, съдът приема съществуването им и голословно приема, че
процесния недвижим имот представлява самостоятелен обект – жилище. Изложени са
доводи за необоснованост на решението /аналогични с горепосочените/ и за
неговата незаконосъобразност. Иска се както прогласяване нищожност на
решението, така и неговата отмяна.
Въззиваемите И.И.К. –
Старейшинска и К.В.К. не са подали писмен отговор по реда на чл.263, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен
състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във въззивната жалба,
както и съобразно събраните по делото доказателства и след преценката им намира
за установено следното.
Атакуваният съдебен акт
на Районен съд Дупница е валиден и допустим.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законов срок
по ГПК.
При извършване на
основание чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК,
въззивен контрол за правилност на обжалваното съдебното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа
инстанция доказателства, счита, че обжалваното решение е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на
Кюстендилски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на
решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Първоинстанционният съд въз
основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно
е определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл. 69, ал.1
от ЗН вр. чл. 341 ГПК. За обективно и всестранно разкриване на обективната
истина пред въззивната инстанция, с оглед разрешаване на основния спорен между
страните въпрос, а именно процесния недвижим имот отговаря ли на изискванията
за съществуване като самостоятелно жилище, респективно представлява ли
самостоятелен обект е допуснато изготвянето на съдебно – техническа експертиза.
Въззивната инстанция
счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от
районния съд, който след като правилно е квалифицирал претенцията, е дал
възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Осигурил е пълна и
равна възможност за защита.
Направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за
неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на събраните в
производството доказателства, включително и тези приети във въззивното
производство, достига до същите правни и фактически изводи.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за
съдебна делба с правно основание чл. 69, ал.1 ЗН вр. чл. 341 и сл. от ГПК.
Производството за съдебна делба има за цел да ликвидира състоянието на
съществуващата имуществена общност, като всеки един от участниците в
съсобствеността може да иска делба на общата вещ, като противна уговорка е
недействителна съгласно чл. 34, ал.1 ЗС и чл. 69 ЗС. Всеки
- 2 -
съсобственик разполага с правото да иска делба
на общата вещ, като това право не се погасява по давност. За да бъде постигната
крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване състоянието на
съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи, е необходимо на първо
място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително
съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ, като
тези въпроси се решават в първата фаза на делбеното производство с решението
по чл. 344, ал.1 ГПК.
За да допусне
извършването на съдебна делба на процесния недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.607.85.1.1, ДРС е приел, че
същият представлява самостоятелен обект. Съдът, въпреки надлежно въведени още с
отговора на исковата молба възражения в тази насока, е постановил обжалвания
съдебен акт без да ползва специализирани знания за изясняване на този спорен
въпрос. Настоящата инстанция на въззивния съд е допуснала съдебно – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице арх. А.А.. Както основното, така и
допълнителното заключение на в.л. е категорично за това, че процесният недвижим
имот представлява самостоятелен обект със следното съдържание: входно антре,
проходен хол, от който има достъп до три жилищни помещения и до коридор. От
коридора се осъществявал достъп до още едно жилищно помещение, кухня, баня с
тоалетна и килер, като с допълнително заключение, изготвено от в.л. арх. А. е
установено, че въпросното помещение, отразено като килер в основното
заключение, всъщност представлява помещение, в което има пет стъпала надолу и
врата към двора. Обстоятелството обаче, че складовото помещение не се намира в
самия обект, според становището на вещото лице, изложено в проведеното по
делото о.с.з., не променя характера му на самостоятелен обект, доколкото
складовото помещение, което принадлежи към дадено жилище, не е задължително да
бъде в обема на жилището. В чл.110 от Наредба №7 от
За неоснователно също
така се приема изложеното от въззивниците възражение, че е налице нищожност на
обективираното в оспорения нот. акт № 183/1993 г дарение
на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот. Съдът намира за необходимо да
посочи, че има разлика между нищожност на сделка и нищожност на нотариалното удостоверяване.
Разпоредбата на чл. 576 от ГПК регламентира изчерпателно основанията за
нищожност на нотариалните действия. Когато нотариалното действие е нищожно,
нищожна е и сделката, оформена с порочния нотариален акт, но на друго правно
основание - чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради неспазване на предписаната в закона
форма. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го
извърши /чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575 от ГПК/, както
и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 /относно
личното явяване на участващите лица/, чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл.
582, чл. 583 и чл. 589, ал. 2 от ГПК. Твърдяното от въззивниците нарушение, а
именно липсата на одобрен архитектурен проект, не попада в категорията нарушения,
изрично регламентирани и изчерпателно изброени в цитираните по-горе процесуални
норми.. До същият извод е достигнал и първоинстанционният съд, постановявайки
своя съдебен акт.
С оглед изложеното,
настоящият състав на КОС намира решението на ДРС за правилно и като такова ще
бъде потвърдено.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба на въззивниците не се дължат разноски по
водене на делото във въззивното производство. Въззваемите не са претендирали
разноски в това производство.
Водим от горното, КОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 269/
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: