№
гр. Кърджали,
07.08.2020 г.
Административен съд Кърджали в закрито
съдебно заседание на седми август през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 246 по описа на КАС за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от „Д и Ш“ ООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против Република
България, представлявана от Министъра на финансите. Ищецът претендира
имуществени вреди в размер на *** лв., настъпили в резултат на неправомерното
прилагане на §18 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, за периода 01.08.2015
г. – 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху горната сума. Излага
подробни съображения за несъответствие на §18 от ПЗР на ЗИД на Закона за
енергетиката /вероятно се има предвид
разпоредбата на §18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обнародвана в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015
г., в сила от 24.07.2015 г./, с чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС, вр. с чл.5, ал.4 и чл.17 от Конституцията на РБ, както и с
разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми
източници /ЗЕВИ/. Счита, че са налице предпоставките
на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
за ангажиране отговорността на ответника.
Настоящото дело е
образувано, след като с разпореждане от 03.08.2020 г. на ВАС, исковата молба е
изпратена по компетентност на Административен съд – Кърджали.
Съдът, като взе предвид
изложените в исковата молба фактически и правни основания, направеното искане, и
като съобрази разпоредбите на Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ и ЗОДОВ, касаещи подсъдността на исковете за обезщетение, намира
че не е компетентен да се произнесе по спора, както и че същият подлежи на
разглеждане от гражданските съдилища, по реда на ГПК, като съображенията за
това са следните:
В случая, ищецът
претендира вреди, причинени му от действаща законова разпоредба, която според
него противоречи на правото на Европейския съюз, на Конституцията на РБ и на
специалния ЗЕВИ.
Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ (Доп. – ДВ, бр.
94 от 2019 г.),
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Според чл. 2в, ал.1 ЗОДОВ (Нов – ДВ,
бр. 94 от 2019 г. ),
когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:
1.
Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл.
1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и Върховния административен съд;
2. Гражданския
процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се
определя по реда на чл. 7.
От своя страна, разпоредбата
на чл.203, ал.1 АПК (изм., бр. 94 от 2019 г.) предвижда исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
да се разглеждат по реда на глава ХI от АПК, като по силата на чл.203,
ал.3 АПК, процесуалният ред по АПК е приложим и по отношение на исковете за обезщетения
за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз.
Анализът на горните
разпоредби, уреждащи правото да се търси обезщетение от държавата и общините,
както и процесуалния ред за осъществяването му, във връзка със случая, води до
извода, че по реда на глава единадесета от АПК "Производства за
обезщетения", административните съдилища разглеждат само исковете за
обезщетения за вреди от нарушаване на правото на ЕС, които са причинени от
незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, във връзка с административната дейност, която
осъществяват, каквато настоящата хипотеза очевидно не е /в този смисъл Определение № 20 от 25.06.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 7/2020 г., 5-членен с-в/.
В горния смисъл са
и разпоредбите на чл.1, т.3 и чл.128,
ал.1, т.6 от АПК (доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), определящи предмета на АПК и
делата, подведомствени на административните съдилища.
Съгласно чл.1, т.3 АПК, кодексът урежда производствата за обезщетение за вреди от незаконни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и
Върховния административен съд, а съгласно чл.128, ал.1, т.6 АПК, на
административните съдилища са подведомствени дела по искания за обезщетения за
вреди, но само от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от
правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд.
В случая, с
исковата молба не се търси обезщетение от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на административна дейност, нито такова от правораздавателната дейност на
административните съдилища и ВАС. Претендираното обезщетение
е за вреди, причинени от действието на законова разпоредба, нарушаваща правото
на Европейския съюз, както и норми на вътрешното право, и по правилото на
чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, формирания спор следва да се разгледа по реда на Гражданския
процесуален кодекс, от съответния окръжен съд /предвид цената на иска/.
По горните
съображения, тъй като настоящия съд е втори по ред, след изпращането на делото
от ВАС, а според изложеното в мотивите, делото е подсъдно на трети съд, съдът
намира, че е налице хипотезата на чл.135, ал.6 АПК и делото следва да се
изпрати на състава по чл.135, ал. 4 от
АПК, за определяне на подсъдността.
Водим от горното и
на основание чл.135, ал.1 и ал.6 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 246/2020 г. по описа на
Административен съд - Кърджали.
ИЗПРАЩА делото на съдебния състав
по чл.
135, ал. 4 от АПК, за определяне на компетентен съд.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: