Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 13.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 323 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на И.Н.Т., че
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми: 1323,62 лв. –
главница по договор за паричен заем № 2999123/21.07.2017 г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт” АД, 214,88 лв. – договорна лихва за периода 22.09.2017 г. –
19.07.2018 г., 18 лв. – такса разходи, 1121,60 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода 22.10.2017 г. – 19.07.2018 г., 102,96 лв. –
обезщетение за забава за периода 23.09.2017 г. – 06.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
07.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 455/10.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 912/2018 г. по описа на РС Свиленград.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди,
че на 21.07.2017 г. между третото неучастващо лице „Изи Асет Мениджмънт” АД – в
качеството на заемодател, и ответника – в качеството на заемател, бил сключен
договор за паричен заем № 2999123. По силата на този договор „Изи Асет
Мениджмънт” АД предоставило на заемателя паричен заем в размер на 1500 лв., който
следвало да се погаси посредством 12 равни месечни вноски в размер на 149,94
лв. всяка в срок до 19.07.2018 г. В договора за паричен заем било уговорено, че
при забава на плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни заемателят
дължал на заемодателя такса за разходи за събиране на просроченото вземане в
размер на 9 лв. Таксата се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през
който имало забава при заплащане на погасителна вноска, като не можела да
надвишава 45 лв. Поради това на ответника била начислена такса разходи в размер
на 45 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем ответникът се бил
задължил да предостави на заемодателя обезпечение за задълженията си по
договора, както следва: да осигури две лица, които да сключат договор за
поръчителство или да представи банкова гаранция. Тъй като заемателят не
предоставил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, последният
начислил неустойка за неизпълнение в размер на 1345,92 лв., която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски. Също така се
претендира и лихва за забава от 23.09.2017 г. до 06.12.2018 г. в размер на
102,96 лв. Посочено е, че за погасяване на задълженията си длъжникът заплатил
общо 512,10 лв., като останали непогасени претендираните с исковата молба суми.
Поддържа, че на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.05.2018 г. между него и третото неучастващо лице „Изи Асет
Мениджмънт” АД задължението на ответника, произтичащо от горепосочения договор
за паричен заем, било изкупено от него. Твърди, че бил изрично упълномощен от
цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, поради което изпратил писма
до адреса на ответника, които били върнати като неполучени. Излага съображения,
че ако към исковата молба било приложено уведомление за извършената цесия, то
се смятало, че с получаването му длъжникът е надлежно уведомен. Твърди, че
пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС Свиленград.
Образувано било ч. гр. д. № 912/2018 г. по описа на РС Свиленград, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като издадената
заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, ищецът в съответствие с указанията на съда предявил иск за съществуване на
вземането си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника И.Н.Т..
В съдебно
заседание на 05.09.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства и заключението по съдебно-счетоводната
експертиза може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с
което предявените искове да се уважат изцяло.
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 105,62 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. В исковото производство е заплатил държавна такса в размер на
55,62 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв., като е бил
защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1 предвижда възнаграждение за
заповедното производство от 50 до 150 лв., а в исковото – от 100 до 300 лв.
Предвид вида и характера на извършените процесуални действия, съдът определя на
ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв. за заповедното и 100 лв.
за исковото производство. С оглед уважаването на исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски в общ размер на 105,62 лв., както тези, направени в хода
на настоящото производство, които възлизат на 355,62 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на И.Н.Т.,
ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, следните суми: 1323,62 лв. – главница по договор за паричен заем
№ 2999123/21.07.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, 214,88 лв. –
договорна лихва за периода 22.09.2017 г. – 19.07.2018 г., 18 лв. – такса
разходи, 1121,60 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 22.10.2017 г. – 19.07.2018 г., 102,96 лв. – обезщетение за забава за
периода 23.09.2017 г. – 06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.12.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 455/10.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 912/2018
г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА И.Н.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4,
сумата от 105,62 лв., представляваща разноски в заповедното производство, и
сумата от 355,62 лв. – представляваща разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: