№ 15594
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110161801 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 и сл ГПК.
Предявен е от „. срещу Д. П. П. установителен иск с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца за главница за доставена
топлинна енергия сумата от 79,78 лева за периода месец май 2018 година до месец април
2021 г., включително, ведно със законна лихва от 02.06.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.05.2022 г. в размер на 10,07 лева,
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. в размер на 6,52 лева, ведно със законна лихва от 02.06.2022 г. до изплащане на
вземането, лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
23.05.2022 г. в размер на 1,18 лева, които суми са били предмет на ч.гр.дело №29423/2022 г.
на СРС, 120 с-в.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, Овча .
бл. 1,вх.Г, ап.24, с аб. №299180, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в
имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на
разноски.
В срока за отговор ответникът не е ангажирал такъв, не е направил доказателствени
искания, не е депозирал молба за гледане на делото в негово отсъствие, поради което е
изгубил възможността да ангажира такива по реда на чл.131 и чл.133 ГПК.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
В исковата молба и в съдебно заседание ищецът е направил искане за произнасяне на
съда по реда на чл. 238 и следващите от ГПК. След извършена проверка, съдът е
констатирал, че на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията, както и
1
Разпореждането на съда по чл. 131 от ГПК. В срока, предоставен за отговор не е подаден
такъв. Ответникът не е ангажирал становище по исковата молба, не изпраща представител в
първо съдебно заседание, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а в
заповедното производство не е ангажирал възражение по чл. 414 от ГПК – заповедта е била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е и било основанието съдът да даде указания
на ищеца за предявяване на иск за установяване на вземането си. С оглед горното,
настоящия състав счита, че са налице основанията на чл. 238 от ГПК.
С оглед на представените по делото доказателства и липсата на насрещни такива,
представени от ответника, настоящият състав намира, че искът е вероятно основателен, като
предвид това, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжа и неявяването в първо съдебно заседание, налице са изискванията на чл. 239 ал.1
ГПК за постановяване на неприсъствено решение по същество на спора, като същото не
следва да се мотивира.
Следва исковата претенция за главница и законна лихва да бъде уважена до
размерите, предявени срещу ответницата, като на ищеца да се присъдят разноските,
извършени в исковото и в заповедното производство в тази част, както следва: 4.17 лв. за
държавна такса и 8.33 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
както и сумата от 25.00 лв. за държавна такса в исковото производство и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 50.00 лв., (определено в размер на 50
лева за исковото производство, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, поради липса на фактическа и
правна сложност на делото, решаването му в едно съдебно заседание чрез неприсъствено
решение и предвид цената на иска от 97.56 лв.). Общият размер на разноски, които следва да
се присъдят на ищеца за двете производства възлиза на 87.50 лв.
С оглед на горното и на основание чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „., ЕИК ., представлявано
от ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.., и Д. П. П., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Овча ., бл. 1, вх. Г, ап. 241, че ответникът Д. П. П., ЕГН ********** дължи на
ищеца „., ЕИК ., на основание чл.422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, сумата
от 79,78 лв. (седемдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки) за периода месец май
2018 година до месец април 2021 г., включително, ведно със законна лихва от 02.06.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.05.2022 г. в
размер на 10,07 лв. (десет лева и седем стотинки), сума в размер на 6,52 лв. (шест лева и
петдесет и две стотинки) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., включително, ведно със законна лихва от 02.06.2022
г. до изплащане на вземането, лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2019 г. до 23.05.2022 г. в размер на 1,18 лв. (един лев и осемнадесет стотинки),
които суми са били предмет на ч.гр.дело №29423/2022 г. на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Овча ., бл. 1, вх. Г, ап. 241, да
заплати на „., ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.., сумата от 87.50 лв. (осемдесет и седем лева и петдесет стотинки) за разноски в исковото
2
и заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на съобщаване на ответната страна с указване на правата и
по чл. 240, ал.1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3