Р Е Ш Е Н И Е
№…………………./ 12.07.2019 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 526 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. П.С. *** срещу Наказателно постановление №
18 – 0819 – 005742 от 01.12.2018 г., издадено от Началник група към сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя П. са
наложени следните административни наказания:
- на основание разпоредбата
на чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по
пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
(двеста лева) за това, че около 16:45 часа на 09.09.2018 г. в гр. Варна, по бул.
„Цар Освободител“ в посока изхода на града, управлява лек автомобил „Мерцедес
МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В 6708 ВН, като до № 100 при извършване на маневра,
свързана с частично навлизане в съседна дясна пътна лента не пропуска и блъска
движещия се по нея лек автомобил с рег. № СА 9546 НК, като причинява пътно –
транспортно произшествие с материални щети – нарушение на разпоредбата на чл.
25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
- на основание разпоредбата
на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 70 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца за това, че около 16:45 часа на 09.09.2018
г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“ в посока изхода на града, управлява
лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В 6708 ВН, като до № 100 при
извършване на маневра, свързана с частично навлизане в съседна дясна пътна
лента не пропуска и блъска движещия се по нея лек автомобил с рег. № СА 9546
НК, като причинява пътно – транспортно произшествие с материални щети, като напуска ПТП, без да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията на която е настъпило
произшествието, при липса на съгласие между участниците относно обстоятелства,
свързани с ПТП – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят Н.П.П. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на
своята позиция. Навежда твърдения, че причина за настъпилото ПТП на бул. „Цар
Освободител“ е поведението и действията на св. Л., която е „връхлетяла“ с
автомобила си управляваното от него моторно превозно средство, което се е
намирало в покой и е изчаквало да премине в съседната дясна лента. Също така
твърди, че след реализирането на ПТП двата автомобила са спрели в близост един
до друг на ул. „Битоля“, където жалбоподателят е провел разговор със св. Л.,
като се навеждат твърдения, че св. Л. сама е преустановила комуникацията между
двамата, след което се е затворила в своя автомобил, а след това е напуснала
района на произшествието. Жалбоподателят посочва, че не е сигнализирал на
органите на МВР, тъй като не е имал някакви сериозни щети по автомобила, който
е управлявал, като счита, че със своето поведение не е нарушил нормите на чл.
25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“
от Закона за движение по пътищата, поради което и моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на 13.05.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 526 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, жалбоподателят Н.П.П. се явява лично и
със своя процесуален представител адв. П.С. ***, като двамата поддържат жалбата
на посочените в нея основания и молят за отмяна на наказателното постановление.
Адв. С. акцентира в своята пледоария, че нарушенията, за които е ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя са останали
недоказани и в действителност административно – наказателната му отговорност е
ангажирана при неизяснена фактическа обстановка. От своя страна самият
жалбоподател Н.П.П. в своята пледоария подчертава, че
не той, а първа св. Л. е напуснала района на произшествието.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Около 16:45 часа на
09.09.2018 г. жалбоподателят Н.П.П. управлявал
собствения си лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В 6708 ВН по бул.
„Цар Освободител“ в гр. Варна, в посока към изхода на града.
Движел се с управляваното от
него моторно превозно средство в лявата лента за движение, като в участъка на
бул. „Цар Освободител“ до сграда с административен адрес № 100 решил да продължи
движението си в съседната дясна лента за движение, по която в същото време от
своя страна се движела св. С.С.Л. с управлявания от
нея лек автомобил с рег. № СА 9546 НК.
Жалбоподателят П. не
пропуснал обаче движещия се в собствената си лента за движение автомобил,
управляван от св. Л., като го блъснал странично от лявата му страна,
причинявайки ПТП с материални щети.
След настъпване на
транспортното произшествие, водачите на двете превозни средства –
жалбоподателят П. и св. Л. спрели автомобилите си един зад друг на ул.
„Битоля“, като се обвинили взаимно за настъпване на произшествието.
В един момент св. Лайнер се
прибрала в автомобила си, а жалбоподателят П. привел в движение своя автомобил „Мерцедес
МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В 6708 ВН и тръгнал в неустановена по делото посока.
Св. Л. също се прибрала в
дома си и по – късно около 17:01 часа на 09.09.2018 г. се обадила на телефон
112, за да съобщи за настъпилото произшествие.
На следващия ден 10.09.2018
г. св. Л. депозирала жалба в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна,
в която изложила своите твърдения за настъпилото пътно – транспортно
произшествие на 09.09.2018 г.
Жалбата била разпределена за
отработване на мл. автоконтрольор св. Р.Г.К., който след като се запознал с твърденията
в жалбата и след като снел писмени обясннеия от
жалбоподателя П., преценил, че Н.П.П. е извършил
нарушения на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и
на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за движение по пътищата, като на 17.09.2018
г. св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения АУАН не било
депозирано, като на 01.12.2018 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление № 18
– 0819 – 005742, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т.
5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя П.
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя административно
наказание „глоба“ в размер на 70 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 (два) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от
Закона за движение по пътищата.
От правна страна съдът намира
за установено следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
На първо място съдът би желал да отбележи не
установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен
по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва
да се отбележи, че вменените във вина на въззивника нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява всяко
едно от административните нарушения, поради което не е накърнено правото му на
защита.
По отношение нарушението на
чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2
от Закона за движение по пътищата предвижда, че при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента.
В случая от гласните
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно показанията на
св. Л. се установява, че със своите действия в следобедните часове на
09.09.2018 г. жалбоподателят П. е извършил нарушение на посочената нормативна
разпоредба. Съдът изцяло кредитира показанията на св. Л.,*** в лентата,
предназначена за движение направо на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и
ул. „Битоля“, а от лявата й страна, в съседната лява лента за движение се е
движел с управлявания от него лек автомобил жалбоподателя П.. Съгласно
показанията на св. Л. именно жалбоподателят е предприел престрояване в дясната
за него лента за движение (по която се е движела св. Л.), като й е отнел
предимството и е блъснал автомобила й странично в лявата му част.
Следва да се подчертае, че не
само липсват каквито и да е било доказателства, които по някакъв начин не само
да опровергаят, а дори да поставят под съмнение показанията на св. Л., но
показанията й са подкрепени от Констативния протокол от 17.09.2018 г., който
също удостоверява къде точно се е случил удара между двата автомобила.
Твърдението във въззивната
жалба, че удара се е случил в лентата за движение, по която се е движел
жалбоподателя, не само, че се опровергава категорично от събраните в хода на
административно – наакзателното и съдебното производство доказателства, но и се
опровергава от признанието, което самият жалбоподател е направил в даденото от
него сведение от 17.09.2018 г., където признава, че е започнал престрояване в
съседната дясна за него лента за движение: „…погледнах
в огледалото за обратно виждане и като се уверих, че няма МПС в средната лента,
предприех престрояване. Бях се изнесъл 0, 5 метра, когато настъпи ПТП“ Съдът
вярва в достоверността на това признание, доколкото е подкрепено от показанията
на св. Л. и Констативния протокол от датата 17.09.2018 г.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че на
09.09.2018 г., движейки се по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна,
жалбоподателят П. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата, поради което правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност за извършването на това нарушение.
Размера на наложеното
административно наказание „глоба“ е строго фиксиран в разпоредбите на чл. 179,
ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, а
именно в размер на 200 лева, административно – наказващия орган изцяло се е
съобразил с него, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата
завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 18 – 0819 – 005742 от
01.12.2018 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна, следва да бъде потвърдено в частта, с която на Н.П.П., на основание чл. 179, ал. 2 вр. с
чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, му е наложена
„глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на 25, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата.
По отношение нарушението на
чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за движение по пътищата.
Самата разпоредба на чл. 123,
ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за движение по пътищата предвижда, че ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
В случая от показанията на
св. Л. се установява, че в действителност жалбоподателя П. е напуснал района на
пътно – транспортното произшествие, макар между него и св. Л. да не е било
постигнато съгласие за вината за настъпилото произшествие и по отношение как ще
бъдат обезщетени материалните щети, нанесени по автомобила на свидетелката.
Същевременно обаче самата св.
Л. призна, че след това и тя е напуснала мястото на произшествието, защото има
малко детенце, което я е чакало в дома й и не е имала възможност да остане на
местопроизшествието. Съдът вярва на св. Л., че се грижи за малко дете, тъй като
макар и да не е отбелязано в съдебния протокол, свидетелската се яви с детето
си в съдебната зала, но в крайна сметка според съда е неправилно отговорността
на даден субект да бъде ангажирана за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква
„В“ от Закона за движение по пътищата, при условие, че и другия участник в
произшествието също си е тръгнал след това.
Съдът се отнася с разбиране
към мотива на св. Л. да напусне произшествието и да не повика контролните
органи на мястото на произшествието, но в крайна сметка отговорност за
нарушаване на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за движение по пътищата
би следвало да се ангажира, при условие, че другият участник в ПТП е останал на
мястото на произшествието, което в случая не е било сторено.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че следва Наказателно постановление № 18 – 0819 –
005742 от 01.12.2018 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Варна, да бъде отменено в частта, с която на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя П. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 70 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на чл. 123, ал. 1, т.
3, буква „В“ от Закона за движение по пътищата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18 – 0819 – 005742 от 01.12.2018 г., издадено
от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, в
частта, с която на Н.П.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 179, ал.
2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева)
за това, че около 16:45 часа на 09.09.2018 г. в гр. Варна, по бул. „Цар
Освободител“ в посока изхода на града, управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 320
ЦДИ“ с рег. № В 6708 ВН, като до № 100 при извършване на маневра, свързана с
частично навлизане в съседна дясна пътна лента не пропуска и блъска движещия се
по нея лек автомобил с рег. № СА 9546 НК, като причинява пътно – транспортно
произшествие с материални щети – нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 0819 – 005742 от 01.12.2018 г., издадено
от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, в
частта, с която на Н.П.П. с ЕГН: **********, с адрес:
***, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по
пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 70 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за това, че около
16:45 часа на 09.09.2018 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“ в посока
изхода на града, управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В 6708
ВН, като до № 100 при извършване на маневра, свързана с частично навлизане в
съседна дясна пътна лента не пропуска и блъска движещия се по нея лек автомобил
с рег. № СА 9546 НК, като причинява пътно – транспортно произшествие с
материални щети, като напуска ПТП, без да уведоми съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията на която е настъпило
произшествието, при липса на съгласие между участниците относно обстоятелства,
свързани с ПТП – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за
движение по пътищата.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: