О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
І-260460
град Бургас ,25.02.2021 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................25.02.................
през
две
хиляди и двадесет и първа година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М. Карастанчева ч.гр.д. № 305 по
описа за
2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по повод частната жалба на М.В.Б. Барбазов
от гр.*** против протоколно определение № 260142/07.01.2021г. постановено по гр.д. № 8220/2020
г. по описа на Районен съд-Бургас в
частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати на ответницата В.Й.Р. съдебно-деловодни разноски в размер на 400
лв. и 30 лв. – държавна такса .
В частната жалба се излагат съображения
за необоснованост и неправилност на атакуваното определение .Изтъкват се доводи
,че ответницата е била призована след като вече е входирал молбата си за
оттегляне на иска за защита и на същата не е връчен екземпляр от тази
молба за защита.Сочи се ,че адвокатът на
ответницата не е осъществил правна помощ в пълнота ,за да претендира възнаграждение ,още повече ,че е било ясно ,че молбата е оттеглена .Твърди
се ,че ставя дума за злоупотреба с права
. Счита се ,че неправилно е определена и държавната такса .Моли се за отмяна на
определението .
Частната
жалба е подадена в законния срок по чл. 275 от ГПК ,от процесуално легитимирано
лице.
Ответникът
по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и счита ,че при
постановяване на определението не са допуснати визираните нарушения.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
Производството
е било образувано по реда на чл. 12 ал. 1 от ЗЗДН по молба на частния
жалбоподател –лично и в качеството му на баща на М.М.Б. - за издаване на заповед за защита по повод
извършено по отношение на двамата домашно насилие на 14.12 и 15.12.2020 г. от В.Р. посредством налагане на подходящи мерки по
чл. 5 ЗЗДН.С определение от 17.12.2020
г. районният съд се е произнесъл по
молбата за предприемане на мерки за незабавна защита /оставяйки без уважение молбата за издаване
на заповед незабавна защита/,като е внесъл делото в съдебно заседание ,конституирал пострадалото лице-мололетното
дете М. и се е произнесъл по
доказателствените искания на молителя,разпределяйки и доказателстветата тежест
между страните.
Изпратена
е призовка за насроченото съдебно заседание на ответницата ,която на 05.01.2021
г. е сключила и договор за правна защита и съдействие с адвокат за процесуално
представителство по делото .Приложена е и молба –становище от ответницата с
приложени писмени доказателства ,с която
е взето становище по твърденията в молбата за защита
Междувременно
с молба от 04.01.2021 г. молителят е
оттеглил подадената от него молба за защита .
С
протоколно определение от 07.01.2021 г. в насроченото съдебно заседание ,в
което молителят не се е явил ,съдът е докладвал получената молба за оттеглане на
молбата за защита и като е намерил ,че
са налице предпоставките на чл. 232 ГПК за прекратяване на делото поради десезиране на съда от разглеждане на
спора ,е прекратил делото .На осн.чл. 78 ал. 4 от ГПК е присъдил в полза ва
ответницата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. – с оглед представените доказателства за плащането му ,както
и на осн.чл. 77 от ГПК ,констатирайки
,че не е платена държавната такса по молбата за защита , е осъдил молителя да
заплати 30 лв. – държавна такса .
Определението
е правилно .
По силата на чл.
78, ал. 4 от ГПК ответникът има право да иска заплащането на извършените от
него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, при
прекратяването на производството по делото. С връчването на препис от исковата
молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и
от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи
адвокат за защита на правата си. Въпросите за предмета на договора за поръчка
между ответника и неговия адвокат, за размера на възнаграждението и начина на
плащането му са въпроси на вътрешни отношения между страните по този договор.
Затова той може да е само за извършването на определени процесуални действия от
страна на адвоката или за пълно процесуално представителство до приключването
на производството било пред съответната инстанция, било до окончателното
приключване на спора пред всички инстанции. Размерът на адвокатското
възнаграждение и начинът на заплащането му също може да бъдат установени било
както отделни възнаграждения за действия, което ще се извърши от упълномощения
адвокат, било като едно общо такова за всички действия, които ще бъдат
извършени. Във втория случай възнаграждението се определя с оглед преценката на
страните по договора за поръчка какви процесуални действия ще трябва да се
извършат в съдебното производство и евентуалната продължителност на същото. Не
съществува законова изискване за момента, в който възнаграждението на адвоката
трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно
със сключването на договора за поръчка и извършването на упълномощаването. От
момента на извършването на плащането ответникът е извършил разноски за адвокат
и има възможност да претендира заплащане на същите по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяването на производството. За да се иска заплащането на тези
разноски обаче те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно
производство. Това налага те да са извършени до момента, в който ответникът е
узнал за прекратяването на воденото срещу него производство. Отговорността по
чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК има деликтен характер като е обективна такава
вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или
неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат. В тези случаи не е предвидена
възможност за пълно или частично освобождаване на ищеца от тази отговорност
извън случая по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Затова ако договорът между ответника и
неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на
съдебното производство като е заплатен пълния размер на уговореното възнаграждение
ищецът ще трябва да заплати на ответника пълния размер на заплатеното на
адвоката възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията
за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за
продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото. Предвид на
посоченото при осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът не
може да иска тя да се ограничи само до такова за извършените от адвоката до
момента на прекратяването на производството действия, в случай че такова
заплащане е предвидено в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а съдът не може да присъди на ответника разноски за
възнаграждение само за тези действия. Оттеглянето или отказът от иска са действия
на ищеца, които се извършват по негова преценка, затова не може да се изисква
от ответника при подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече
че настъпването им не е сигурно. Поради тази причина чл. 78 от ГПК не дава
възможност на ищеца да се освободи от задължението си или от част от него чрез
собствени действия. Отговорността на ищеца за разноски за адвокат може да бъде
намалена само по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК- ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Правната и фактическа
сложност на делото е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед
на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях,
възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите
правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за установяване на
действителните отношения между страните. От това следва, че правната и
фактическа сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти
и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно
извършените от страните процесуални действия. Последните като правно съдържание
е различно от правната и фактическата сложност на делото. Поради това само по
себе си обстоятелството, че производството по делото е прекратено поради
оттеглянето или отказ от иска не представлява самостоятелно основание за
намаляването на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова обстоятелство не представлява и фактът, че
производството е приключило без спора да бъде разрешен по същество и не са
извършени всички предвидени в закона процесуални действия на съда и страните.
Съгласно указанията дадени в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по тълк.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5
от ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги
обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което
е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се
изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар. От това следва, че правната и фактическа сложност на делото не са
поставени в пряка зависимост от броя на фактически извършените процесуални
действия.
В
настоящия случай не е направено възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение /а и договореното възнаграждение е в рамките на минималното по
НМРАВ/,а се възразява единствено ,че уговорената адвокаска защита не е била
реализирана в пълен размер и не са извършени почти никакви процесуални действия
от адвоката на ответника –предвид подаването на молба за оттегляне на иска ,а
,както стана дума по-горе ,това е правно ирелевантно за настоящия спор.Всички
останали доводи ,изложени и от двете страни ,са без значение относно
отговорността на ищеца от заплащане на разноските на ответника при прекратено
дело .
По
тези съображения частната жалба следва
да бъде оставена без уважение ,като се потвърди атакуваното определение.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.В.Б. ,ЕГН ********** от гр.*** –лично за себе си и като родител и
законен представител на малолетния М.М.Б. ,ЕГН **********,съдебен адрес –Бургас
,бул.“Стефан Стамболов“ № 26,вх.А ,ет.3 –чрез адв. Димитринка Радева против протоколно
определение № 260142/07.01.2021г.
постановено по гр.д. № 8220/2020 г. по описа на Районен съд-Бургас в частта
, с която частният жалбоподател е осъден да заплати на ответницата В.Й.Р. съдебно-деловодни разноски в размер на 400
лв. и 30 лв. – държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.