Решение по дело №2204/2019 на Районен съд - Търговище

 

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№  224                                              17.06.2020 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На двадесет и първи май                                                        две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2204 по описа за 2019г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55,ал.1 от ЗЗД. 

          Ищецът „КАС АРБАЙТСКРАФТЕ” ЕООД, ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от управителя Ч.А. (с предишно наименование”АРБАЙТСКРАФТЕ”), действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Н.В.-ТАК, твърди в исковата молба, че е потребител на електроенергия  по договор при общи условия, сключен с ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр.Варна,  за обект с аб.№ **********, находящ се в *****************, клиентски № **********.Излага се, че на 15.07.2019г. получил от ответника покана-предизвестие от 15.07.2019г. за съществуващи просрочени задължения за електроенергия в размер на 902,54лв. е предупреждение, че ако не бъде заплатено това задължение, ще последва прекъсване на електрозахранването. С последваща покана-предизвестие от 16.08.2019г. ответникът информирал ищеца, че има непогасено задължение в размер на 979,60лв. , като в случай, че същото не бъде заплатено до 21.08.2019г., електрозахранването ще бъде прекъснато, поради което на 12.08.2019г. ищецът заплатил посочената сума по фактура № **********/26.06.2019г. за начислена корекция. Посочва, че до този момент, ответникът не му изпратил фактурата, нито констативен протокол, които ищецът получил в последствие и в хода на разменената кореспонденция между страните по повод оспорването на дължимата сума от страна на ищеца. Като счита, че посочената сума е недължимо платена, излагайки подробни съображения за липсата на законоустановена процедура за извършване на корекцията, с оглед отмяната на редица разпоредби на ПЕКЕЕ преди извършването на корекцията и по подробни съображения, позовавайки се както на практиката на ВКС, така и на Директива2009/72/ЕО относно правото на потребителите да имат достъп до данните за тяхното потребление, както и да получават информация за него, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за връщане на платеното по посочената корекционна фактура, като дадено без основание; претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание и в писмени бележки претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищцовото дружество адв.Н.В.-ТАК, която пледира за уважаването на иска, претендира разноски.

          В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Н.М.-***, в който предявения иск се оспорва изцяло по основание  и размер.Излагат се подробни съображения за законосъобразност на проведената корекционна процедура, като дължимата сума се претендира на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ във вр. с чл. 200,ал.1,предл. първо вр. чл. 183 от ЗЗД.Посочва се, че на 09.04.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на абоната от служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на двама свидетели, за което е съставен КП № 1400801/09.04.2018г., като ответникът твърди, че този протокол е подписан от абоната, който се е съгласил с констатациите в протокола, след което СТИ е снето, поставено в безшевна торба, подменено е с ново СТИ и е изпратено за експертиза в БИМ. Посочва се, че такава експертиза е извършена, като е съставен Констативен протокол № 1482/17.06.2019г.-АУ-Е-000029-19517/10.04.2018г., видно от който, при софтуерно прочитане е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, при което е установено наличие на преминала ел.енергия на тарифа Т3-005016,5квтч, която не е визуализирана на дисплея.Констатирано е още, че електромерът не отговаря на техническите характеристики.Сочи, че на 25.06.2019г. е съставено Становище за начисляване на ел.енергия, доколкото след прочитане на тарифа Т3 е установено точното количество преминала електроенергия, а именно- 5016,5квтч.Излага се също, че посочената тарифа не се визуализира на дисплея на СТИ, поради което не е установена и от инкасаторите, тъй като те не разполагат със специализиран софтуер.Описани са и последващите действия на ответника, като била издадена и процесната фактура, както и разменената кореспонденция между страните.Като излага подробни съображения за дължимост на процесната сума от 902,54лв., ответникът приема, че същата не е недължимо платена, а извършеното плащане от страна на ищеца счита за изрично признание за дължимостта й, поради което моли съда да отхвърли иска, като неоснователен; претендира разноски. В съдебно заседание и в писмени бележки възраженията се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв. Н.М.-***, която пледира за отхвърлянето на иска, претендира разноски.

        След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          Не се спори между страните по делото за това, че между страните е налице договор за доставка на електроенергия при общи условия, като ищецът е потребител на електрическа енергия за обект с аб.№ **********, находящ се в *****************, клиентски № **********. От КП № 1400801/09.04.2018г., се установява, че на 09.04.2018г. е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в имота, като е установено, че в регистър 1.8.1. са отчетени 1285квтч, в регистър 1.8.2.- 4817квтч, в скрития регистър 1.8.3.- 5016квтч, а в сумарния регистър 1.8.0.- 11119квтч.Протоколът е съставен в отсъствие на представител на ищеца и подписан от двама свидетели.Процесният електромер № 1114021666943978 е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и пломбиран с пломба № 285146 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.Резултатът от тази експертиза е обективиран в КП № 1482/17.06.2019г.-АУ-Е-000029-19517/10.04.2018г., представен по делото, като е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера, а при софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала ел. енергия по третата тарифа 1.8.3. в размер на 5016,5квтч, която не е визуализирана на дисплея; констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергията. Въз основа на това заключение е издадено Становище за начисление на електрическа енергия от 25.06.2019г., с което е одобрено начисляване на допълнително общо количество ел. енергия в размер на 5016квтч за период от 05.04.2017г. до 04.04.2018, като са определени подпериоди, както следва: за периода 05.04.2017г.-06.04.2017г. да се начисли доп. количество електроенергия в размер на 27квтч; за периода 07.04.2017г.-30.06.2017г. , съотв. 1 168квтч и за периода 01.07.2017г.-04.04.2018г.- 3821квтч, като е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерния прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена електроенергия. Въз основа на това становище е издадена и фактура № **********/26.06.2019г. за сумата от 902,54лв.Представен е и КП № 14120559/12.10.2016г., от който се установява, че е за процесния имот е поставено ново СТИ Искра № 1114021666943978, като са отразени нулеви показатели в регистър нощна и дневна тарифа, а за тарифа „върхова” не е посочено нищо.Представени са и документи, съставляващи разменена кореспонденция между страните по повод възражението на ищеца срещу така начислената сума по корекционната фактура, като видно от становищата на ответника, същата е законосъобразно начислена и възражението на ищеца е счетено за неоснователно.  От разпита на св. Е.П.Г., служител на „Електроразпределение Север”, се установява, че свидетелят е лицето, изготвило констативния протокол от проверката, като същият твърди, че при проверката е установено натрупването в регистър Т3, което установили чрез прочитане на електромера с лаптоп, при което демонтирали електромера и го подменили с нов.От заключението по назначената СТЕ и разясненията на в.л. инж.П. се установява, че процесния електромер  МЕ 162-D1A52-M3K0 с фабр.№ 1114021666943978 е в срока на метрологична годност, като записаната в тарифен регистър 1.8.3. и невизуализирана на LSD електроенергия в размер на 5016,6квтч е преминала през измервателната система на електромера, а съгл. констатациите в КП за проверката му, съществуват данни за неправомерно вмешателство –промяна на тарифната схема на електромера, при което част от ел.енергията е записана в неизползваемия регистър 1.8.3.Установено е също, че няма видими повреди по корпуса на електромера, а за четене и програмиране на такова СТИ МЕ 162 е необходим специализиран софтуер, както и специфични познания за софтуера и електромера. Вещото лице посочва още, че софтуера на електромера не е широко достъпен, а такъв софтуер за четене на паметта се предоставя на метрологичните лаборатории и ЕРП, като всеки гражданин не може да осъществи промени в настройките на електромера. В съдебно заседание вещото лице инж.П. разяснява, че не е възможно да се определи периодът, в който е натрупано количеството електроенергия в регистър 1.8.3, нито да се установи от кой момент е започнало това преминаване в регистъра. Посочва още, че за манипулирането на такъв електромер са необходими както специализирания софтуер, така и технически познания за електромера, без които, дори и със софтуер, намеса не би била възможна.В съдебно заседание е прието за безспорно между страните обстоятелството, че процесната сума по корекционната фактура е платена от ищеца.

    При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният иск е за връщане на сумата от 902,54лв., платена по корекционна фактура, е обоснована с доводи за начална липса на основание за плащането й, обуславящо правна квалификация по чл. 55,ал.1,предл. първо от ЗЗД.Съгласно посочената разпоредба, всеки, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В конкретния случай, в доказателствена тежест на ищеца е установяване на   имуществено разместване между него и ответника, а  ответникът следва да установи  размера на вземането си, както и основанието да задържи платеното, в случая- че в резултат на извършената проверка законосъобразно е начислил процесната сума. По делото не е спорно между страните, а се установява и от представения платежен документ, че ищецът е платил задължението по процесната фактура в размер на 902,54лв. Основният спорен въпрос е относно наличието на основание за ответника да я начисли, респ. да я задържи като дължимо платена, като ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ(отм.), както и на тези по чл. 200,ал.1 и чл. 183 от ЗЗД.В тази връзка, съдът приема следното: Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената електроенергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ е уредено в ПИКЕЕ(ДВ бр.98 от 13.12.2013г.).С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. са отменени посочените правила, с изключение на разпоредбите на чл. 48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт, които пък са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г., постановено по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС, като отмяната няма обратно действие, при което правните последици на посочените разпоредби на подзаконовия нормативен акт се запазват и са приложими към процесния спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 09.04.2018 г. В този смисъл, съдът приема, че по време на проверката е действала разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ(отм.), но липсват процедурни правила за надлежното й извършване, а проверката служи като основание за коригиране на сметката. След отмяната на посочените правила липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от служители на „Електроразпределение Север”в тази връзка действия към момента на проверката не са били изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона. На следващо място, съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а данните от измерването, съхранявани в измервателната система, следва  да са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Ето защо и при липса на доказателства за каквото и да е поведение на потребителя( а такова не се и твърди в писмения отговор), неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.Освен това,  операторът има задължение да осигурява на потребителя възможност за контрол на показанията на СТИ. При това положение отчетът в недостъпен и скрит за потребителя регистър е в пряко нарушение на тези правила. След като невизуализираната тарифа 1.8.3 подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат производителят и лицензираното за ползване енергийно дружество, но не и потребителите, възможността за контрол на абоната на практика липсва. Липсата на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по тарифа 1.8.3 и препараметризирането на електромера да отчита по този начин не обвързва потребителя, тъй като представлява отклонение от договора и противоречи на чл. 120, ал. 4 от ЗЕ.В конкретния случай, видно от съдържанието на КП № 14120559/12.10.2016г., при монтажа на новото СТИ Искра № 1114021666943978, което е и процесното, в протокола не е отразено показание в третата „върхова” тарифа, нито в сумарния регистър, които не се визуализират, поради което е невъзможно да се установи какви са били стойностите на показанията на тези регистри на електромера при монтирането му и да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при проверката количество електроенергия, натрупано в регистър 1.8.2. и установено при извършената метрологична проверка, представлява действително потребена от абоната електрическа енергия, но неотчетена при регулярните месечни отчети. Недоказан остава и точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита енергия в трета тарифа. Тъй като, видно от заключението по СТЕ, липсват на данни за началния момент на отчитането, то не може да бъде установено и обстоятелството дали отчетеното количество електрическа енергия тарифа 1.8.3 е действително потребено от конкретния абонат в процесния период, предвид и обстоятелството, че процесното СТИ измерва от 2016г., а липсват данни и за показанията на скритите регистри при монтирането му.Освен това, цените за електроенергия са различни в различните периоди, като остава неизяснено още и как операторът е преценил каква част от общо отчетеното количество електроенергия в регистър 1.8.3 следва да отнесе към отделните, различни по времетраене подпериоди. Очевидно е, че ако количествата се разпределят по друг начин в подпериодите, предвид различните цени за тях, ще се получи различна крайна стойност на дължимата цена. Казано с други думи, доколкото не е възможно да се определи какво количество електроенергия е преминало през процесния едногодишен период (нито дори от поставянето на СТИ) в регистър 1.8.3, то не може да се приеме, че посоченото количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната, така, както е определено в Становище за начисление на електрическа енергия от 25.06.2019г., тъй като същото е определено по изчислителен метод.От всичко това следва, че ответното дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално доставена и начислена електроенергия в процесния период, каквото е твърдението му в писмения отговор, поддържано и в съдебно заседание.И не на последно място- неоснователно е позоваването на ответника на  чл. 50 от ПИКЕЕ(отм.), която е посочена от него като основание за начисляване на процесната сума. Съгласно посочената разпоредба, при установяване несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел. енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.Т.е., разпоредбата предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият случай. Това е така, тъй като процесният електромер не е с дистанционен отчет /т.нар. „смарт”/. Поради това и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва, респ.  разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ(отм.) в случая е неприложима.

 Относно позоваването от ответника на разпоредбата на чл. 184 от ЗЗД, съобр. която с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. и чл. 200,ал.1,пр. първо от ЗЗД, съобр. която  купувачът е длъжен да плати цената, съдът приема следното:Ответникът твърди реално доставена електроенергия на стойност 902,54лв. за процесния едногодишен период(т.е. реално изпълнение, за което претендира плащането), но от събраните доказателства по делото, както се посочи по-горе, не  е установено точно изпълнение от страна на ответника, а именно-какво количество електроенергия реално е доставена на ищеца, при това съобразно различните цени на електроенергията в процесните  подпериоди, при което доводите на процесуалния представител в тази връзка са изцяло неоснователни. Както е посочено в цитираното от ответника Решение № 150/26.06.2019г. по гр.д.№ 4160/2018г. на ВКС,  III г.о., което единствено от цитираната практика е разглежда специфичния случай на софтуерна намеса в СТИ, „при отсъствие на специална регламентация, вкл. отвяна на такава, процедурата по реда на ГПК в състезателното исково производство по установяване на вземането на ответника за неплатена електроенергия с допустимите доказателствени средства, е достатъчна за защитата на добросъвестните потребители на енергия”.В случая, от доказателствата по делото не е безспорно установено реално доставено количество електроенергия, а следва да се посочи още, че при липса на нормативно установена процедура по извършване на проверката на СТИ, проверката чрез софтуерен продукт на практика не само лишава клиента от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ, но и в КП не е посочено по какъв начин са визуализирани данните от скрития регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание.Още повече, че по делото е установено, че за извършване на неправомерна намеса в софтуера на СТИ са нужни не само специализиран софтуер, но и технически познания, а същевременно е установено, че със софтуер и познания  разполагат служителите на „Електроразпределение Север”, но не и ищеца. И не на последно място, съдът приема за неоснователни доводите на ответника за това, че извършеното от ищеца плащане е изрично признаване на задължението, доколкото същото е извършено поради опасност от прекъсване на електрозахранването (което е видно от изпратените от ответника покани-предизвестия), при което не съставлява признание на  съществуването на самото задължение, установяването на което е предмет на настоящото производство.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът не е провел успешно доказване на наличието на основание да получи и задържи платената сума от 902,54лв., начислена по корекционна фактура, при което същата се явява платена без основание, обстоятелство, обуславящо уважаването на предявения иск за връщането й, ведно със законната лихва, като основателен и доказан, на осн. чл. 55,ал.1,предл. първо от ЗЗД.

           По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 50лв. внесена държавна такса и 350лв. платено адвокатско възнаграждение, или общо 400лв.,  на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Вл. Варненчик, бул.”Вл. Варненчик”, № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Георги Коршия, П.С. и я.д., действащи чрез преупълномощен процесуален представител адв. Н.М.-***, да заплати на КАС АРБАЙТСКРАФТЕ” ЕООД, ЕИК ********* със съдебен адрес ***, представлявано от управителя Ч.А. сумата от 902,54лв., по корекционна фактура № **********/26.06.2019г. за начислено потребление на електроенергия в невизуализирана тарифа Т3, като платена без основание, ведно със законната лихва от 12.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55,ал.1,предл. първо от ЗЗД.

          ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Вл. Варненчик, бул.”Вл. Варненчик”, № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Георги Коршия, П.С. и я.д., да заплати на КАС АРБАЙТСКРАФТЕ” ЕООД, ЕИК ********* със съдебен адрес ***, представлявано от управителя Ч.А., разноските по делото в размер на 400лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.  

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

 

                                                                                      Съдия: